РЕШЕНИЕ
№ 7884
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20251110106112 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена на 03.02.2025 г. от Р. Р. И. - В. ЕГН
**********, с искане за налагане на мерки за защита на молителката срещу съпруга на
молителката – С. К. В., ЕГН **********, при твърдения да извършени от него актове на
домашно насилие на 15.01.2025 г. и 30.01.2025 г., изразяващи се в отправяне на обиди и в
бутане. В съдебно заседание молителката поддържа молбата.
Ответникът, редовно призован, изразява становище за неоснователност на молбата, като
оспорва изложените в нея абстоятелства, освен фактическата връзка между страните.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”- съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото се установява, че страните са съпрузи /л. 6 от делото/, предвид което
1
ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1
ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2
ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо насилие. Молбата е
депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за
допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която подробно са описани процесните актове на домашно насилие по време, място, начин
на извършване, като е посочено и авторството на същите, включително и последиците за
молителката. В случая на акта на домашно насилие извършен на 15.01.2025г. са присъствали
очевидци, тъй като се твърди да е извършен на обществено място, а именно поликлиниката,
а на акта на домашно насилие на 30.01.2025 г- не се твърди да са присъствали свидтели
очевидци, тъй като последния акт на насилие е извършен в дома на страните /като
посочената от молителката нейна приятелка, с която е разговаряла по телефона не е
присъствала непосредствено на твърдения акт на насилие, а само е чула разговора между
страните след прибиране на ответника/. Предвид изложеното съдът намира, че
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН установява по делото ответникът да е осъществил спрямо
молителката на 30.01.2025 година твърдения акт на домашно насилие, тъй като в
декларацията подробно е описан акта на насилие по време, място и начин на извършване и
участието на ответника. Наред с това и поради липста на други доказателства декларацията
по чл. 9 от ЗЗДН следва да се ползва с придадената и от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН
доказателствена стойност.
В подкрепа на изложеното в молбата по отношение на акта на наслие на 30.01.2025г. са и
показанията на свидетелката – Й. Н., които съдът кредитира като обективни и
последователни, самите показания не съдържат вътрешни противоречия, като от тях се
установява, че са налице влошени отношения между страните, че молителката изпитва страх
от ответника и че последният я е обиждал с думите боклук. В частта, в която свидетелката
преразказва обстоятелстава станали известни от молителката съдът не ги кредитира, тъй
като не са факти и обстоятелства които свидетелката лично да е възприела. Показанията на
свидетелката по никакъв начин не опровергават твърденията в сезиращата молба и
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, напротив, допълват същата и по отношение на
последиците от твърдяното домашно насилие спрямо пострадалото лице. Предвид
изложеното и съобразявайки представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, липсата на
свидетели – очевидци на твърдения акт на насилие на 30.01.2025 г, липсата на други
доказателства, годни да установят процесния акт, както и липсата на доказателства, които да
опровергават извършването му, съдът намира молбата за доказана. Ето защо същата следва
да бъде уважена на основание чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.
По отношение на акта на наслие на 15.01.2025 г. съдът намира молбата в тази част за
недоказана, тъй като по отношение на този акт на насилие се твърди в молбата, че същия е
извършен на обсществено място пред очите на много хора, а именно присъстващите в
поликлиниката, пода което декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДНв тази си част, макар акта
2
отново да е индивидуализиран и описан не може да се ползва с придадената от 13. Ал. 3
от ЗЗДН доказателствена стойност, а подлежи на доказване с всички доказателствени
средства. Молителката не е ангажирала никакви доказателства в тази връзка. Показанията
на свидетелката Никилова, в частта в която последната сочи за агресивно поведение на
ответника в поликлиниката не са достатъчно конкретезирани, тъй като свидетелката не сочи
на коя дата се е случило събитието за което разказва при разпита си пред съда. Освен това в
сезиращата съда молба молителката не съобщава на процесната дата в поликлиниката да е
била и свидетелката Николова, а само сочи, че е разговаряла с нея на 30.01.2025г. което се
потвърдава и от показанията ан свидетелката. Предвид изложеното досежно твърдения акт
на наслие на 15.01.2025г. съдът намира молбата за недоказана.
По мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на
самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6
ЗЗДН/. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя
или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече
защитни мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера на деянието на
ответника, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 т. 6 от ЗЗДН -
задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката, както и в задължаване на ответника да посещава специализирани пограми с
цел овладяване на агресивното си поведение. За посочените мерки за защита по чл. 5, ал. 1,
т. 1 и т. 6 от ЗЗДН не следва да се определя срок - задължението на ответника да се въздържа
от домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено във
времето, мярката па чл.5, ал. 1, т.6 следва да се изпълни предвид сроковете предвидени за
завършване на съответната програмата, поради което също не е обвързана със срок Съдът
намира посочените мерки за достатъчни за преосмисляне на поведението от страна на
ответника.
По разноските:
С оглед изход на делото молителката поначало има право на разноски, но не се установява
такива да са реално направени, поради което съдът не следва да присъжда разноски на
молителката. На основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН дължимата държавна такса по
делото се дължи от ответната страна, като ответникът следва да бъде осъден да я заплати по
сметка на СРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ИЗДАВА на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН следната
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на Р. Р. И. - В., ЕГН **********, срещу С. К. В., ЕГН
**********, като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН С. К. В., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р. Р. Иванова - Ватрачка,
ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН С. К. В., ЕГН **********, да посещава
специализирана програма във Фондация „Център отворена врата“, адрес: гр. София, ******,
тел.: *******и ******, e-mail: ***************@*******.***.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. К. В., ЕГН **********, че при констатирано от полицейските
органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде задържан и предаден на
прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед представлява
престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН С. К. В., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4