Определение по дело №9166/2020 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

 

гр. София, 14.09.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 9166 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 577 от ГПК и чл. 32а от Правилника за вписвания (ПВ).

Образувано е по частна жалба с вх. № 18-00-134/26.08.2020г. по описа на Службата по вписванията, гр. София, изходяща от Р.Г.Л., действаща чрез упълномощения адв. Д.П.К.от САК срещу определение от 14.08.2020г., с което е отказано от съдия по вписванията, да впише искова молба по неоценяем иск.

Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение за отказ е незаконосъобразно, като излага подробни съображения в подкрепа на заявеното становище. Твърди, че молителката е поискала да се впише искова молба за възстановяване на запазена част, накърнена с дарения, извършена от страна на наследодателя (чл. 30, ал. 1 от ЗН). Подържа, че е внесла сумата от 10 лева – държана такса за вписването, но й е отказано вписване. Моли съда да отмени обжалваното определение на съдията по вписванията и да разпореди да се извърши вписване на исковата молба на Р.Г.Л. по чл. 30, ал. 1 от ЗН, по която е образувано гр. дело № 5549/2020г. по описа на СГС, І-9 състав. Не сочи доказателства и не претендира разноски по делото.

Съдията по вписванията не е изложил становище по обжалвания отказ.

Софийски градски съд, след като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи приема следното от фактическа и правна страна:

Със заявление вх. № 44667/14.08.2020 г. на Службата по вписванията, гр. София, адв. Д.П.К.от САК, в качеството на пълномощник на Р.Г.Л. е поискала да бъде разпоредено вписването на следния акт: „Искова молба по чл. 30, ал. 1 от ЗН, във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗН. Неоценяем иск“.

Към заявлението са приложени съпроводителното писмо, издадено от СГС по гр. д. № 5549/2020г. по описа на СГС, І Г.О. - 9 състав; данъчна оценка с изх. № **********/15.07.2020г. изд. от Столична община, МДТ — „Възраждане”; схеми от АГКК; нотариални актове и адвокатско пълномощно. Със заявлението е приложено и нареждане № 1033676/1125795 от 14.08.2020г. от което е видно, че за заявление с вх. № 44667, упълномощената адв. П.е внесла по сметка на Службата по вписванията, гр. София държавна такса в размер от 10 лева (лист 21 от делото).

С обжалваното определение съдия по вписванията при СРС, след като се е запознал с искането за вписване, на основание чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията (ТДТСАВ) е постановил отказ да разпореди исканото вписване. Приел е, че когато цената по която е таксуван документът не е указана, таксата се определя по реда на ЗМДТ. Изложил е мотив, че заплатената държавна такса от 10 лева е в недостатъчен размер.

За постановения отказ адв. П.е уведомена на 25.08.2020г., което е удостоверено по надлежния ред (лист 20 от делото).

При тази фактическа установеност, настоящият съдебен състав, при проверка законосъобразността на обжалваното действие във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, при преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 577, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок от съобщаване на отказа за вписване, от лице, което има правен интерес. Внесена е и дължимата държавна такса по сметка на СГС, поради което жалбата е редовна и допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 114, б. „в“, изр. 1 от Закона за собствеността (ЗС) трябва да бъдат вписани исковите молби за постановяване на други решения по чл. 112, буква „з“ от ЗС.

Аналогичен смисъл е вложен и в разпоредбата на чл. 4, б. „л“ от Правилника за вписванията (ПВп), която постановява, че подлежат на вписване всички други актове, за които е предвидено със закон.

Охранителното производство по вписване е формално и едностранно, като основанията за отказ да бъде извършено вписване са изрично изброени в разпоредбата на чл. 32а от ПВп. Отказ за вписване е допустим, когато представеният акт изначално не отговаря на изискванията на закона и когато същият не подлежи на вписване.

С т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 7/2012 г., ОСГТК са дадени задължителните разяснения относно проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВп. Тази проверка е ограничено относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, т.е. дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВп съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона – вписването (като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване) е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Поради изложеното съдията по вписванията няма правомощия да проверява материалната законосъобразност на представения за вписване акт, както и дали лицето, посочено като собственик на имота в акта, е собственик според вписаните в регистъра обстоятелства.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на съдията по вписванията, че заявителят дължи внасяне на държавна такса по чл. 2, ал. 1 от ТДТСАВ, съгласно който за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0, 1 на сто, но не по-малко от 10 лв. Когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси.

Видно от представеното нареждане № 1033676/1125795 от 14.08.2020г., заявителката Р.Г.Л., чрез пълномощника си, е внесла по сметка на Агенцията по вписванията държавна такса от 10 лева (лист 21 от делото). Доколкото се установи, че е образувано гр. д. № 5549/2020г. по описа на СГС, І Г.О. - 9 състав, по искова молба на Р.Г.Л. по иск с правна квалификация чл. 30, ал. 1 от ЗН, вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗН, то следва, че е събрана дължимата държавна такса в размер на 10 лева.

Прилагайки разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ТДТСАВ, с оглед особеностите на исковата молба, предявена от жалбоподателката, то вписването й следва да се таксува в рамките на посочената минимална цена от 10 лв., тъй като цената на иска, към момента на вписването на исковата молба, не е определена. Тя ще бъде установена в хода на съдебното производство и дължимата държавна такса ще се внесе при вписване на съдебното решение. Хипотезата на второто изречение на чл. 2, ал. 1 от ТДТСАВ е неприложима за искови молби по чл.30, ал. 1 от ЗН, вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗН, тъй като не става въпрос за непосочване на цената, по която е таксуван актът, а за акт, който не се таксува предварително, а отложено (в същия смисъл е и приетото с Определение № 266 от 08.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3726/2015 г. на ВКС, II г. о., ГК).

По изложените съображения съдът намира, че определението за отказ от съдията по вписванията, като неправилно, следва да бъде отменено и делото да се върне на съдията по вписванията за извършването на действията по заявление с вх. № 84362/14.08.2020 г., подадено от пълномощника на жалбоподателката - за вписване исковата молба по гр. д. № 5549/2020г. по описа на СГС, І Г.О. - 9 състав.

Жалбата е основателна и съдът я уважава.

Съгласно нормата на чл. 577, ал. 3 от ГПК, когато съдът отмени отказа, вписването, отбелязването или заличаването се смята за извършено от момента на подаване на молбата за него.

Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд, І въззивен брачен състав

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ определение от 14.08.2020г., с което е постановен отказ от съдия по вписванията при Службата по вписванията, гр. София, по заявление с вх. № 44667/14.08.2020 г. на Службата по вписванията, гр. София, подадено от Р.Г.Л., чрез пълномощника й адвокат Д.П.К.от САК, като вместо него постановява:

ДА СЕ ВПИШЕ по искане на Р.Г.Л., действаща чрез пълномощника й адвокат Д.П.К.от САК, исковата молба по гр. дело № 5549/2020г. по описа на Софийски градски съд, І Г.О. - 9 състав и

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Службата по вписванията, гр. София, за извършване на вписване по заявлението с вх. № 44667/14.08.2020 г. на Службата по вписванията, гр. София, съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                 2.