РЕШЕНИЕ
№
град София, ...01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и двадесета година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ АЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ КРИСИТНА ГЮРОВА
при секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 15843/2019 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 10.01.2019 г., постановено по гр.д. № 73739/2017 г. по описа
на СРС, първоинстанционният съд е осъдил „П.У.” ЕООД, ЕИК ******, да заплати на
Л.А.М., ЕГН **********, чрез А.Д.М., ЕГН ********** - законен представител,
сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като е
отхвърлил частично иска за сумата над 1200лв. до пълния предявен размер от 4000лв.
Със същото решение „П.У.” ЕООД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на А.Д.М., ЕГН
**********, сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
като е отхвърлил частично иска за сумата над 600лв. до пълния предявен размер
от 1000 лв. Ответното дружество е осъдено да заплати и сторените от ищцовата
страна разноски.
С определение № 165219 от 13.07.2019г., постановено по гр.д. №
73739/2017г., по описа на СРС е допълнено решение от 10.01.2019г., постановено
по същото дело, като със същото съдът е разпределил разноски между страните,
съобразно уважената/отхвърлената искова претенция.
С решение № 199547 от 22.08.2019г., постановено по гр.д. № 73739/2017г.,
по описа на СРС, съдът е допълнил постановеното по делото решение от
10.01.2017г., като е присъдила на Л.М., чрез А.М. лихва за забава върху
главницата от 1200 лева, считано от датата на деликта – 12.02.2017г. до
окончателното изплащане, както и е присъдил на А.М. лихва за забава върху
определената главница от 600 лева, считано от датата на деликта – 12.02.2017г.
до окончателното изплащане.
Недоволен от съдебното решение, в неговата осъдителна част, е останал ответното
дружество „П.У.“ ЕООД, ЕИК ******, което е подало въззивната жалба, с която се
иска отмяна на решението като неправилно в частта, в която е уважени предявените
в условията на субективно съединение деликтен осъдителен иск срещу ответника с
правно основание чл. 45 ЗЗД, като се моли да бъде постановено друго решение, с
което да се отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана. Въззивникът
твърди, че исковете са изцяло недоказани и СРС е следвало да ги отхвърли. Заявява,
че по делото не е установено виновно и противоправно поведение от страна на
ответника или негови служители. Не е установено „маркирането“ на деца от страна
на ответника, да е в нарушение на действащото законодателство и в частност на
Наредба № 1/2009г. за условията и реда за устройството и безопасността на
площадките за игри. Посочва още, че въведеното маркиране е с цел безопасност, с
което да се осуети безконтролно напускане на децата от територията на
търговския център. Заявява, че процесното убождане следва да се квалифицира
като „случайно“, тъй като е единствено за периода през който се ползват тагове.
В условията на евентуалност, моли обжалваното решение да се отмени в частта на
определените обезщетения, като същите бъдат намалени. Претендира направените
разноски в двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от А.Д.М.,
лично и като законен представител на Л.А.М., в който се твърди, че
постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част.
Моли същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като се
претендират разноски за производството.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по
отношение на неговата правилност съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за виновни и противоправни
действия или бездействия на техни служители при или по повод изпълнение на
възложена работа, като тази отговорност възниква за ответника в качеството му
на работодател. За да е налице деликт, следва да има три обособени кумулативни белега,
а именно, на първо място противоправно поведение, на второ място причинена
вреда и на трето място причинно следствена връзка между противоправното
поведение и нанесената щета. В настоящия случай и трите белега са налице.
Не се спори по
делото, че на 12.02.2017г. Л.М. е била оставена от баща си – А.М. в детски
център „Капела плей“, находящ се в „Мега Мол“, в гр. София, както и че същата
се е наранила по време на игра в басейна с топки в детския център, като за нея
ответното дружество е поело полагането на грижи. За детето грижите е следвало
да бъдат полагани от аниматорите, назначени на работа в ответното дружество, но
видно от настъпилото травматично увреждане следва да се приеме, че служителите
на фирмата-ответник не са положили необходимите грижи относно гледането на
детето, поради което чрез своето бездействие са допуснали настъпването на
травмата, с което вината на ответника по делото е безспорно доказана.
Следователно първото условие за наличието на деликт-противоправното поведение-е
налице, поради което същия е станал причина за наличието на деликта.
В
пръвоинстанционното производство е разпитан свидетелят М.Ц., който посочва, че
няколко седмици след инцидента Л.М. е стъпвала на пръсти, тъй като я е боляло, а
няколко месеца след инцидента е изпитвала страх от катерушки. Освен това,
когато е минавала покрай търговския център, в който се е случило процесното
събитие, тя го е посочвала и е помнила, че именно там се е наранила. Съдът
счита, че тези показания на свидетеля безспорно доказват както настъпването на
неимуществени вреди по отношение на Л.М., така и причинно-следствената връзка
между неизпълнението на работата и настъпването на вредите. От показанията на този
свидетел се установява, че за детето не
са положени необходимите грижи след оставянето му в детския център и с
бездействието си служителите са допуснали увреждането, поради което може да се
приеме, че с поведението си служителите на ответника са станали причина за
настъпването на травматичното увреждане.
Налице е и третата
предпоставка-наличието на вреда, тъй като от претърпяното ищцата е пострадала
здравословно, било й е причинено убождане на коляното, поради което
фактическият състав на деликта е изпълнен изцяло.
Така определеното
обезщетение се явява достатъчно за репариране на вредите от деликта, поради
което настоящата инстанция намира, че същото е съобразено със справедливо
остойностяване.
При определя
размера на неимуществените вреди съдът съобразява нормата на чл. 52 от ЗЗД,
съгласно която обезщетението за тях се определя от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В този смисъл
Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и трайно установената съдебна
практика, включително такава по реда на чл. 290 от ГПК със задължителен характер.
Преценката изисква обследване както на общите критерии - момент на настъпване
на вредата, възраст, обществено и социално положение на пострадалия, така също
и обема, вида и дълбочината на преживяванията на пострадалия, прогнозата за
развитие на състоянието му, както и наличието на причинно-следствена връзка
между тях и вредата.
В конкретния
случай, пострадалата Л.М. към датата на инцидента е била дете на 4 години. От
показанията на свидетелят М.Ц. се установява, че няколко седмици след инцидента
Л.М. е стъпвала на пръсти, тъй като я е боляло, а няколко месеца след инцидента
е изпитвала страх от катерушки. Освен това, когато е минавала покрай търговския
център, в който се е случило процесното събитие, тя го е посочвала и е помнила,
че именно там се е наранила.
По отношение на А.М.
свидетелят Цветков твърди, че събитието се отразило на емоционалното му
състояние, много се е ядосал, както и на професионалния му живот, тъй като се е
разпокъсвал между работата и „това да ходи да пуска жалби”. Освен това според
свидетеля ищецът е бил разстроен от случилото се и от това, че никой не му се е
извинил, както и че са се опитали да скрият случая. Съдът счита, наличието на
неимуществени вреди за доказано, както и да се намира в причинно следствена
връзка с деянието, още повече, напълно логично и оправдано е за един родител да
изпита притеснение, неудобство и емоционална тревога от причинено нараняване на
малолетното му дете.
При така събраната
фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди, тъй
като се установи, че поради виновното поведение на ответника са били нанесени
неимуществени вреди на ищцата и на нейния баща и е налице причинно-следствена
връзка между това поведение и нанесените вреди. Следва на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция да препрати към мотивите на първоинстанционния съд.
Поради изложените
мотиви, настоящия състав намира, че решението, постановено от СРС е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора на въззиваемите А.М., лично и в качеството
на законен представител на Л.М. имат право на направените в хода на делото
разноски. Наведено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, както и на искането за присъждане на транспортни разходи. Съдът
намира същото за основателно. Съображенията за това са следните:
Уговореното и заплатено от ответното дружество адвокатско
възнаграждение по делото е в размер на 670 лв. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение за предявените искове следва да се определи според
материалния интерес по делото съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като изчислен по този ред той възлиза на сумата от 356 лв.
Доколкото делото е с ниска фактическа и/или правна сложност, то
адвокатско възнаграждение, следва да се определи в минималния размер, определен
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба N 1/2004 г. на ВАС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно - сумата от 356 лв.
По изложените мотиви, Софийският градски
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 73739/2017 г. по описа на СРС, с което първоинстанционният
съд е осъдил „П.У.” ЕООД, ЕИК ******, да заплати на Л.А.М., ЕГН **********,
чрез А.Д.М., ЕГН ********** - законен представител, сумата от 1200 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като е отхвърлил частично
иска за сумата над 1200лв. до пълния предявен размер от 4000лв. Осъдил е „П.У.”
ЕООД, ЕИК ******, да заплати на А.Д.М., ЕГН **********, сумата от 600 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като е отхвърлил частично
иска за сумата над 600лв. до пълния предявен размер от 1000 лв.
ОСЪЖДА „П.У.” ЕООД, ЕИК ******, да
заплати на Л.А.М., ЕГН **********, чрез А.Д.М., ЕГН ********** - законен
представител, сумата от 356 лева, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.