№ 1003
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110149930 по описа за 2021 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени осъдителни
искове по чл. 200,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.318 -чл.328 ТЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
В исковата молба до Пловдивския районен съд ищецът 1111 твърди, че въз основа
на сключен между страните неформален договор за продажба продал и предал на
ответника стоки – губени връзки, за което била съставена фактура №
**********/30.05.2016г. на стойност 1 554, 96 лв с включен ДДС, но ответникът не
изпълнил задължението си на купувач и не заплатил на падежа 06.06.2016г. уговорената
цена по тази фактура, поради което останал да я дължи заедно с мораторната лихва.
Искането на ищеца към съда е да осъди ответника да му заплати сумата от 1 554,96
лв, представлавяща цената на стоките-губени връзки, получени от него по договор за
търговска продажба между страните, удостоверен в издадената фактура №
**********/30.05.2016г. , както и сумата от 781,83 лв, представляващи мораторна лихва
върху главницата за периода от 07.06.2016г. до 21.05.2021г.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат
предявените искове. В заседанието на 14.12.2022г. , в което е даден ход по същество на
делото , не се е явил представител на ищеца , но с писмена молба от 09.12.2022г. адвокат на
ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът – 1111 оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер
според изричното изявление на представителя му в депозирания на 16.07.2021г. пред
Пловдивския районен съд писмен отговор на исковата молба. Твърди се , че „процесната
1
поръчка е направена от лице, което не представлява и ангажира фирмата”. Оспорват се
„получаването на описаните фактури , както и правомощията на лицето , което евентуално
ги е приело”.
В хода на съдебното производство пред СРС пълномощниците на ответника
поддържат оспорването на исковете видно от изялението на адвокат на ответника в
заседанието на 10.06.2022г. В заседанието на 14.12.2022г. , в което е даден ход по същество
на делото , не се е явил представител на ответното дружество.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на ищцовата страна по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено от фактическа и правна страна следното :
Относно местната подсъдност на исковете :
Исковата молба първоначално е предявена пред Пловдивския районен съд (на
21.05.2021г.), пред който е било образувано гр.д. № 8480/2021г.
С определение № 3260/25.05.2021г. по гр.д. № 8480/2021г. Пловдивският районен съд
е допуснал обезпечението на исковете, поискано от ищеца с исковата молба и е издал
обезпечителна заповед.
Преписите от исковата молба и от приложенията към нея са връчени по реда на чл.131
ГПК редовно на ответника от Пловдивския районен съд видно от приложената призовка. В
установения едномесечен срок по чл.131,ал. 1 ГПК ответникът е представил отговор на
исковата молба , с който е предявил и отвод за местна подсъдност
Пловдивският районен съд с определение № 5167/16.07.2021г. е уважил
предявения от ответника отвод за местна подсъдност , като е прекратил образуваното пред
него съдебно производство по гр.д. № 8480/2021г. и е изпратил делото на СРС на
основание чл.118,ал.2 ГПК. Като необжалвано от страните това определение е влязло в
сила.
В СРС е образувано настоящото гражданско дело № 49930/2021г. по описа на 68
състав.
Относно основателността на осъдителния иск по чл. 200,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с
чл.318 -чл.328 ТЗ :
Този иск е ОСНОВАТЕЛЕН .
Като писмено доказателства по делото е приета фактура № **********/
30.05.2016г., издадена за удостоверяване на продажбата на 190 кг гумени връзки
AGRIFLEX Ф6мм на обща стойност 1 554, 96 лв с начислен ДДС.
Според приетото в заседанието на 14.12.2022г. аключение по съдебно-счетоводната
експертиза, неоспорено от страните, фактурата № **********/ 30.05.2016г. е
осчетоводена от ищеца по сметка 411-Клиенти , начислен е ДДС по сметка 4532-ДДС
върху продажбата , включена е в Справка-декларация и в Дневника за продажби през
месеца на издаване , а продажбата е осчетоводена по сметка 702-Приходи от продажби
2
на стоки . Според установеното от вещото лице фактурата № **********/ 30.05.2016г. е
осчетоводена и от ответника по сметка 401-Доставчици, стоката е осчетоводена по
сметка 3041”Склад” и е ползван данъчен кредит по сметка 4531”Начислен данък
покупки”. При наличието на осчетоводяване на фактурата № **********/ 30.05.2016г.
възражението на ответника , че не е подписана от негов представител , е
правноирелевантно.
Според изрично посоченото в процесната фактура № **********/ 30.05.2016г.
ответникът е следвало да плати цената на закупените стоки на 06.06.2016г. Следователно от
посочената дата за ответника е възникнало задължението за плащане на цената на
закупените от него стоки по процесната доставка.
По гореизложените причини по делото е доказано, че за ответника е възникнало
задължението по чл. 200,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.318 -чл.328 ТЗ за плащане на
цената на закупените от него стоки по фактура № **********/30.05.2016г. , която е в
размер на 1 554,96 лв . Тъй като по делото няма доказателства , тази сума да е платена от
ответното дружество (което е в негова доказателствена тежест - чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,ал.2
ГПК) , тя следва да бъде присъдена на ищеца. Главният иск по чл.200 ЗЗД във връзка с
чл.318 и сл. ТЗ следва да бъде уважен изцяло.
Относно основателността на акцесорния иск по чл.86,ал.1 ЗЗД :
Този иск също е ОСНОВАТЕЛЕН :
Както бе посочено ответникът е следвало да плати цената на закупените от него стоки
на датата , която е посочена в издадената фактура № **********/ 30.05.2016г. , т.е. на
06.06.2016г. .Като не е изпълнил главното си задължение на съответния падеж, ответникът е
изпаднал в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД и за него е възникнало акцесорното
задължение по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторната лихва върху неизплатената
главница, която за процесния период от 07.06.2016г. до деня преди предявяването на
исковата молба- 20.05.2021г. е с общ размер от 781,83 лв според посоченото в приетото в
заседанието на 14.12.2022г. заключение по съдебно-счетоводната експертиза. Тази сума
следва да бъде присъдена на ищеца. Искът по чл.86 ,ал.1 ЗЗД също следва да бъде уважен
изцяло.
Относно разноските по делото :
Съдът не присъжда разноски на ответника, тъй като исковете са уважени изцяло.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото ,
представляващи платените държавна такса (94 лв) , депозит за съдебно-счетоводната
експертиза (250 лв), адвокатско възнаграждение (474 лв с включен ДДС) и такса за издаване
на обезпечителна заповед (5 лв).
По настоящото дело ищцовата страна претендира присъждане на разноските по делото
, включително и на платената по сметка на Пловдивския районен съд парична гаранция в
размер на 234 лв за допуснатото обезпечение на исковете с определение № 3260/25.05.2021г.
по гр.д. № 8480/2021г. на Пловдивския районен съд. Таза гаранция подлежи на
3
възстановяване на ищеца и не следва да бъде възлагана на ответника. Поради тази причина
искането на ищеца за присъждане на паричната гаранция от 234 лв следва да бъде
отхвърлено.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА 1111, ЕИК: *********, гр.София, район „1111, със съдебен адрес : гр.
София, ул. „Уйлям Гладстон” № 9, ет.2, Адвокатско дружество „Рангелова и Гатев” , ДА
ЗАПЛАТИ на 1111, ЕИК: *********, гр.Пловдив ,ул. "Константин Стоилов" № 11, със
съдебен адрес : гр. Пловдив, ул. „4-ти януари” № 36, ет.5, офис 4 , чрез адвокат Х. М. и адв.
Л. Дешкова – М.а, следните суми: 1 554,96 лв (хиляда петстотин петдесет и четири лева и
деветдесет и шест стотинки), представлавяща дължимата от ответника на основание
чл.200,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.318-чл.328 ТЗ цена на стоките-губени
връзки, получени от него по договор за търговска продажба между страните, удостоверен
в издадената фактура № **********/30.05.2016г. , и 781,83 лв (седемстотин осемдесет и
един лева и осемдесет и три стотинки), представляващи мораторна лихва по чл.86,ал.1
ЗЗД върху главницата за периода от 07.06.2016г. до 20.05.2021г. включително, заедно със
законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на исковата молба-
21.05.2021г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от
823 лв (осемстотин двадесет и три лева), представляваща направените от ищеца разноски
по делото - платените държавна такса, депозит за съдебно-счетоводната експертиза,
адвокатско възнаграждение и такса за издаване на обезпечителна заповед.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца 1111 за присъждане на платената от него по сметка
на Пловдивския районен съд парична гаранция в размер на 234 лв (двеста тридесет и четири
лева) за допуснатото обезпечение на исковете с определение № 3260/25.05.2021г. по гр.д. №
8480/2021г. на Пловдивския районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4