Решение по дело №1271/2022 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1254

гр. Пловдив,      28.06.2022 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА 

          ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

                  ХРИСТИНА ЮРУКОВА

 

при секретаря К.Р.и с участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 1271  по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д.Б.К., ЕГН: **********,***, чрез адв. К., със съдебен адрес:***, офис 107, против Решение № 689 от 01.04.2022г., постановено по АНД № 7037 от 2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV н.с.

Като основания за оспорване се сочат тези, предвидени в чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърдят се допуснати СПН в хода на административнонаказателното производство по издаването на процесния ЕФ.

Според касатора, обжалваното от него решение е неправилно, тъй като е оспорена фактическата обстановка по ЕФ и се разколебава твърдяното в ЕФ административно нарушение. По-конкретно, според него е извършено разширено тълкуване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и е налице некоректно попълнен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з – 532 от 12.05.2015г. При така допуснатото нарушение не може да се приеме, че нарушението е установено в зоната на действие на знак В 26.

В крайна сметка се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и необосновано, съответно отмяна и на потвърдения с него ЕФ.

От страна на ответника е представено писмено становище с доводи по съществото на спора в подкрепа на тезата за законосъобразност на обжалваното решение.          Претендират се разноски.

         Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол,  от надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване по настоящата касационна жалба е Решение № 689 от 01.04.2022г., постановено по АНД № 7037 по описа за 2021г. на ПРС, с което е потвърден електронен фиш серия К № 4170611, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на К., на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

За да достигне до този краен резултат, Районен съд – Пловдив е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен състава на визираното в електронния фиш нарушение, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Решението е правилно.

В същото са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения ЕФ. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Въззивният съд правилно е приел, че мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред достатъчно подробно в електронния фиш. Нарушението безспорно е установено от приложения по делото снимков материал от техническо средство, като се касае за превишение на скоростта с 42км/ч спрямо ограничението от 60км/ч., въведено с пътен знак В 26. Нарушението е установено и надлежно заснето със съответно техническо средство - мобилна система за видеоконтрол средство ARH CAM S 1, което е от одобрен тип, съгласно удостоверение № 17.09.5126. Техническото средство е преминало през проверка, видно от приложен по делото протокол от проверка № 65-С-ИСИС от 28.09.2020г.

В мотивите на оспорения съдебен акт е посочено, че от приложеното по делото статично изображение са посочени географски координати на мястото на контрол, като връзката между тези координати и сочения адрес, че е в границите на ограничението се установява, както от приложения по делото протокол за използване на АТСС така и от приложения снимков материал.

Районният съд е посочил, че правилно е определен субектът на административно наказателната отговорност, а именно Д.К., която не се е възползвала от процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

По отношение на размера на наложената глоба в мотивите на съдебния акт е посочено, че същият е правилно определен съобразно размерът посочен в чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.

По отношение на възражението в жалбата относно некоректно попълнен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. следва да бъде посочено, че в него се съдържа номер на първото статично изображение и номер на последното статично изображение, ведно с отразени брой установени от АТСС нарушения. Наличието на номерата на първото и на последното статично изображение от деня на заснемането, в обхвата на които попада номерът на статичното изображение, на което е заснето МПС, потвърждава и връзката между представения по делото протокол и снимковия материал така, щото да е ясно мястото и времето на извършване на нарушението.

По отношение възражението за неправилна експлоатация на техническото средство, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията и на  чл. 43 ал. 4 от ЗИ и заповед № 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ. Въз основа на това следва несъмнен извод, че измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно техническо средство.

Съдът е обсъдил и приспадането на нормативно опредения толеранс от 3 км/ч при определяне на установената наказуема скорост като в тази връзка е съобразил разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и данните от приложените по делото протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и статично изображение.

Изложеното дотук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на  спора в полза на ответника  следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв., на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 27е от Наредба за правната помощ.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 689 от 01.04.2022г. по АНД № 7037 по описа за 2021г. на Районен съд – Пловдив, ХІV н.с.

 

ОСЪЖДА Д.Б.К., ЕГН: **********,***, да заплати на ОД на МВР – Пловдив сумата от 80 лева (осемдесет лева), съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита за тази съдебна инстанция.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: