№ 486
гр. Варна, 27.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно
гражданско дело № 20243100502546 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:02 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
ВЪЗЗИВНИЦАТА М. В. Д., редовно пР.ана, представлява се от адв. Яв.
С., преупълномощен от назначения на страната в първа инстанция особен
представител адв. Кр. М..
ВЪЗЗИВАЕМОТО ДРУЖЕСТВО „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, редовно пР.ано, не изпраща представител.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Х. С., редовно пР.ан, явява се лично.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното пР.аване на страните не намира процесуални
пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
И ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
в съответствие с определение № 1292/10.03.2025 година, постановено по
реда на чл. 267 от ГПК.
Адв. С.: Поддържам въззивната жалба. Запознати сме с доклада на съда.
Нямаме възражение по него.
1
Имам една молба и тя е свързана с наличните данни по делото за това,
че ответникът в първоинстанционното производство - жалбоподател в
настоящото има адресна регистрация в Гърция. Считам, че това обстоятелство
сочи за възможност да се прилага Регламент (ЕС) № 1215 по отношение на
международната компетентност. Считам, че този въпрос следва да бъде
проучен и в тази връзка Ви моля да бъде отправено запитване по реда на
регламента за събиране на доказателства за издаване на справка от централния
орган на Гърция за това има ли ответницата трудови договори, както и други
основания за осигуряване към датата на завеждане на делото, както и към
момента. С оглед установяване, ако действително упражнява трудова дейност
или друга стопанска дейност в Гърция, това би било показателно, че тя е
трайно установила се там, съответно има местоживеене там и следва
компетентен да бъде съда в Гърция.
Относно адресата на това искане, централният орган, който е установен
в Република Гърция предполагам, че това трябва да е Министерството на
правосъдието на Република Гърция. За съжаление не успях да проверя в сайта
на Европейската комисия, който тя поддържа по отношение на приложение на
регламентите, кой точно е компетентния орган в Република Гърция, но това е
обстоятелство, което е установимо. Да кажем във Федерална Република
Германия съм имал такива случаи, като се оказа, че не е компетентен
Централното Федералното министерство, а е компетентно Провинциалното
министерство. Възможно е и в Гърция да има някаква такава форма.
Поддържали сме това възражение и във въззивната жалба. Считам, че
служебно съдът следва да установи. Доколкото материалите, които са по
отношение на адресната регистрация, те не се връчват на страните. Имаме
електронен достъп и оттам се запознавахме с делото, но справките за адресна
регистрация не се качват в електронния достъп. При изготвяне на въззивната
жалба сме установили, че има такова обстоятелство и поради тази причина
сме сезирали въззивния съд за това обстоятелство. Считам, че на районния съд
през цялото време му е било известно това.
След съвещание, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ намира
следното:
Искането на особения представител на въззивницата – ответник в
първоинстанционното производство, за установяване на настоящия адрес,
2
определящ и постоянното пребиваване на лицето, СЪДЪТ преценява за
основателно, но преди да пристъпи към събиране на такива данни от друга
държава – членка на Европейския съюз намира, че следва да събере
официални данни от съответната община за вписаните постоянен и настоящ
адрес на лицето. В тази връзка съдът съобразява, че данните, налични по
делото, са в резултат на служебна справката от Районен съд – Варна,
извършена преди повече от година и половина, като при данните за настоящ
адрес е посочено единствено държава. В тази връзка е напълно възможно, от
една страна, да е налице промяна в обстоятелствата понастоящем, а от друга
страна, в официалните регистри да се съхраняват данни за точен настоящ
адрес на лицето. По-нататъшното процедиране, включая и за събиране на
данни от друга държава членка на Европейския съюз, съдът ще извърши след
получаване на изискваната официална справка.
По тези съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА от Община Варна официална справка, в която да се
посочат пълни данни за вписаните постоянен и настоящ адрес на лицето М. В.
Д., ЕГ- **********.
По-нататъшно разпореждане по отношение на необходимостта за
събиране на други данни, релевантни за определяне международната
компетентност на съда по спора че ще бъдат предприети след получаване на
изисканата справка.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 7385/14.03.2025 г. на
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза като констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза, вещото лице е със снета самоличност.
Вещото лице Р. С.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
На страница 7, в точка 2, във втората част на задачата, което е лихвата за
периода от 28.09.2019 г. до 27.09.2022 г., изчисленията които съм направил са
от 28.09.2018 г. Има допусната техническа грешка. Да уточним, че сумата,
която е за периода, който се изследва, който е посочен в задачата, т.е. лихвата
3
за периода от 28.09.2019 г. до 27.09.2022 г. е 2 467.59 лева. Посочената сборна
сума в таблицата от 3 493.98 лева е за период с начало 28.09.2018 г.
На въпросите на адв. С.:
В. л. С.: Първата вноска, от която съм правил изчисленията, е с падежна
дата 25.10.2019 г., включва се лихвата от 25.09.2019 г. до 24.10.2019 г., като
съм направил съответната корекция, не е взета цялата вноска, а само от
28.09.2019 г. до 24.10.2019 г.
Лихвеният процент не е постоянен, а е променлив. Използвал съм
лихвен процент, съобразно договора, като той включва лихвения процент
плюс надбавка от 10%, като за периода лихвата по процесния кредит е
намалявала, т.е. няма увеличение. Договорната лихва намалява, а
наказателната лихва се формира от договорната плюс надбавка. Ако се
ползваше лихвеният процент, заложен по договора, тези суми, които са
изчислени биха били на по-висока стойност. Изчислявал съм при този лихвен
процент, който е прилаган от банката.
Възнаградителната лихва е променяна само надолу, т.е. намаляван е
лихвения процент, с който се е олихвявал договора за кредит. Намалявал е
спрямо вписаното в договора. Мисля, че в договора беше 7.5%, а през целия
период лихвеният процент е намалявал спрямо този, който е вписан в
договора. Съответно наказателната лихва се формира от приложимия лихвен
процент плюс надбавка. Надбавката е фиксирана, съответно и наказателната
лихва, при която съм изчислявал е по-ниска от тази, която е предвидена в
договора, ако се ползва лихвения процент от договора.
Адв. С.: Нямам повече въпроси. Моля да бъде прието заключението.
Правя възражение обаче по отношение на размера, тъй като аз също съм
направил калкулации на сумата. При мен се получава една малко по-различна
сума и тя е 2 396.03 лева. Говоря за това, което вещото лице днес в съдебно
заседание преизчисли по отношение на възнаградителната лихва, в периода от
28.09.2018 г. до 27.09.2022 г., като по мои изчисления сумата е 2 396.03 лева.
Тъй като говорим за падежа, който трябва да е относим, по моему трябва да е с
една вноска по-малко. Оттам идва и разликата. Т.е. не трябва да се взема
вноската с падеж 25.10.2019 г., а от 25.11.2019 г. и оттам идва разликата.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото
4
лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото, ведно с уточненията направените в
днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото днес изслушаното заключение на
съдебно – счетоводната експертиза.
СЪДЪТ докладва Справка–декларация по Наредба № 2/29.06.2015 г.
представена със съдебно – счетоводната експертиза, за сумата от 300.00
/триста/ лева.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
300.00 /триста/ лева, за изготвяне на експертизата.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице Р. Х. С. сума в размер на 200.00
/двеста/ лева, от внесения за тази цел депозит /изд. РКО – „Общинска
Банка“ от 12.03.2025 г./.
ЗАДЪЛЖАВА „Първа инвестиционна банка“ АД да внесе
допълнително сума в размер на 100.00 /сто/ лева, в едноседмичен срок
считано от днес и представи доказателства за това в същия срок.
УКАЗВА на „Първа инвестиционна банка“ АД, че при липса на
представени доказателства, съдът ще постанови осъдително определение по
чл. 77 от ГПК.
Адв. С.: Имам няколко искания по отношение на доказателствата.
Във връзка с нашето искане, което сме поддържали, за представяне
договора за цесия. Датата, която се установява по делото, се установява
единствено и само въз основа на заключението на вещото лице. Т.е. вещото
лице ни посочи тази дата като дата на този договор за цесия. При цялото ми
уважение, възможно е да е допусната грешка, възможно е да има
противоречие на датите, т.е. да има цифром едно изписване на датата, което
вещото лице да е взело предвид, а словом, което трябва да се зачете, датата да
е друга. Поради тази причина и молбата ни е да преразгледате своето
определение и все пак банката да бъде задължена да представи този договор
за цесия, по силата на който е прехвърлено вземането по договора за
5
кредит,сключен с ответника. На нас ни е ясно кое е лицето. Възможно е в
регистъра на БНБ да се отразява цесията, но там също ще имаме някакво
отразяване на дата, която дата пак може да е в противоречие цифром и словом
в текста.
Другото ми искане е във връзка с обстоятелството има ли плащане по
други сметки. Тъй като качеството ни на особени представители ни
ограничава значително по отношение на това как можем да докажем
конкретните плащания, които ние твърдим да са извършвани, не по сметката.
Възможно е да са извършвани плащания не по сметката, която е сметката на
кредита, а да са извършвани по друга сметка на ответницата в същата банка,
но тъй като банките имат право на директен дебит, тя да е упражнила това
свое право на директен дебит, но да не е отразила счетоводно тези суми за
погасяване. Вещото лице признава в първоинстанционното производство и
посочва, че той е следвал банковата разпечатка, за банковата сметка, която е
банковата сметка за усвояване на кредита. Допускаме, че е възможно да има
други сметки в банката, тъй като тя е клиент на банката. Няма как да докажа и
да посоча конкретните плащания кога са извършени.
Ние направихме искане към експертизата. И понеже
първоинстанционният съд го допусна като задача по експертизата да се
установи дали има плащане по други банкови сметки, затова и не сме искали
съдебно удостоверение. Ако почитаемият съд прецени, че няма нужда да се
ангажира отново вещото лице с тази задача и трябва да ни бъде издавано
съдебно удостоверение, то бихме могли и по този начин да установим това
обстоятелство.
След съвещание и подробно преглеждане на първоинстанционното дело
и развитите в хода му процесуални действия на страните, СЪДЪТ намира, че
исканията следва да бъдат оставени без уважение. Касателно цесионния
договор. Съществуването на такъв договор правилно се сочи от страната, че е
узнато за първи път с представеното заключение на съдебно – счетоводна
експертиза - факт, установен от вещото лице при проверка на документите в
ищцовата банка. Заключението на експертизата е слушано в съдебно
заседание, проведено на 01.07.2024 г. и в хода му доказателствено искане за
представяне на този цесионен договор не е направено от ответника -
заинтересована страна. В този смисъл и такова доказателствено искане,
6
развито за първи път във въззивното производство, макар и още с въззивната
жалба, се явява преклудирано по смисъла на чл. 266 ГПК.
Сходни съображения съдът намира и по отношение на искането за
установяване на налични сметки на ответницата в ищцовата банка, извън тази,
която е изследвана от вещото лице, касателно обслужване задълженията по
процесния кредитен договор. Видно от отговора на исковата молба, липсват
наведени такива твърдения. Липсват твърдения и за извършени погашения по
други задължения, по други сметки на ответницата. Липсва и установяване на
един такъв факт в хода на цялото първоинстанционно производство, поради
което и навеждането на такива твърдения, съответно искане за събиране на
доказателства едва във въззивното производство се явяват преклудирани.
По тези съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на особения представител на
въззивната страна за задължаване на насрещната страна да представи сключен
договор за прехвърляне на вземанията.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на особения представител на
въззивната страна за предоставяне на възможност за евентуалното
установяване наличие на други сметки на въззивницата – ответник в
първоинстанционното производство в ищцовата банка,
Адв. С.: Към настоящия момент нямаме други искания.
СЪДЪТ с оглед събиране на данни за трайното местоживеене на
въззивницата – ответник в първоинстанционното производство, които са от
значение за преценката по възразената компетентност на сезирания български
съд, производството по делото следва да бъде отложено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 23.04.2025 година
от 14:00 часа, за която дата и час, страните се считат за редовно уведомени от
съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 14:38
часа.
7
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8