Р Е Ш E Н И Е
№176
Гр. Перник, 05.06.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и шести май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 30/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на СД „***“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Р., ж.к. „***“, бл. ***, вх. „***“, ап. ***,
представлявано от управителя И. К. Б., чрез адвокат Д.Д. *** срещу Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ София, със седалище и адрес на управление
гр. София, община Столична бул. „***“ № ***. Ищецът претендира присъждане на имуществени вреди в размер на 220 лева по платено
адвокатско възнаграждение по отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 23-001668 от 16.05.2017 година на директора на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ към Главна инспекция „Инспекция по труда“,
с което на настоящия ищец е наложена имуществена санкция в размер на 3 000
лева на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ), във връзка с чл. 414,
ал. 3 от КТ. Твърди, че НП е изменено, като наложената санкция е
намалена на 1 500 лева, с решението от 04.09.2018 година, постановено по АНД
№ 9851/2017 година по описа на Софийски районен съд. Постановеното решение е обжалвано пред АССГ и
е образувано КАНД № 13119/2018 година, като с Решение № 2 575 от
12.04.2019 година е оставено в сила първоинстанционното решение. Настоящият
ищец твърди, че пред първоинстанционния съд е ползвал адвокатска защита и е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 440 лева.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 220 лева, изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по АНД № 9851/2017 година по описа на Софийски районен съд. Претендира и
заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от 08.01.2020
година – датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
В проведеното съдебно заседание на 26.05.2020
година ищецът редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Д.Д. ***,
която заявява, че поддържа исковата молба и моли същата да бъда уважена по
основание и размер. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в
настоящото съдебно производство по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 26.05.2020
година ответникът Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ София, редовно
призован, се представлява от старши юрисконсулт А. М., който заявява, че
признава иска, предявен за сумата от 220 лева, но оспорва искането за
присъждане на адвокатски хонорар за настоящата съдебна инстанция, предвид
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявения
иск, поради което предлага да бъде уважен изцяло.
Административен съд –
Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на
страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени
доказателства, съдържащи се в АНД № 9851/2017 година по описа на Софийски районен
съд, се установява, че с НП № 23-001668 от 16.05.2017 година на
директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област“ към Главна дирекция
„Инспекция по труда“
на СД „***“, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.
Р., ж.к. „***“ бл. ***, вх. „***“, ап.***, представлявано от управителя И. К.Б. на основание чл.414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено
нарушение на чл. 61, ал. 1, във връзка с чл. 2, ал. 1
от КТ.
Наложеното административно наказание с
издаденото НП е било обжалвано и с Решението от 04.09.2018 година, постановено
по н.а.х.дело № 9851 по описа на Софийски районен съд, същото е изменено в
частта относно размера на наложената „имуществена санкция“, като същата е
намалена от 3 000 лева на 1 500 лева.
Решението на Софийски
районен съд е обжалвано пред Административен съд София – град, който с Решение
№ 2575 от 12.04.2019 година, постановено по КАНД № 13119 по описа за 2018
година го е оставил в сила, съответно е влязло в сила на 12.04.2019 година. Пред Софийски районен съд настоящият
ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат К. С. от АК
Перник, съгласно пълномощно от 30.05.2017 година и договор за правна защита и
съдействие от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили,
съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 440 лева,
като предявената пред настоящия съд искова претенция е в размер на 220 лева.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по
същество е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
В
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ горепосочената правна норма е доразвита, като е
определено, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай
претенцията се основава на това, че е налице изменено като незаконосъобразно наказателно
постановление и от това изменение се претендират имуществени вреди,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Адвокатската защита е конституционно
гарантирана от чл. 56 от Конституцията
на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява
от адвокати – лица с висше юридическо образование, които не са държавни
служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от
доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен
минимум. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела
и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български
гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин
с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с
невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело,
особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното
постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и
подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование –
юрисконсулти.
Правото на обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане е институт, познат от римското право и е бил
прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и
изцяло на него е базиран и Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК
за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините
за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по
административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази,
включително и чрез касация – за индивидуалните административни актове пред ВАС
и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е
задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано
по – горе, гражданинът изключително трудно, почти невъзможно би се справил със съдебното
обжалване без неговата помощ. В подкрепа на това становище е въведеното с чл. 284, ал. 2 от ГПК
задължително приподписване на касационната жалба до ВКС от адвокат, както пред
ВАС. Следователно, след като едно от
условията на АПК за образуване на производство
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след
като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е
могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на
тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно
постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен
разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, тъй като
гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт,
увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска
помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от
издаденото НП, тъй като обжалването на това НП е законово регламентирано и е
единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че
неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази
връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на
адвокат, без да е мотивирано от издадения срещу него административен акт, с цел
той да бъде отменен по предвидения от закона ред, който изисква специални
познания, каквито имат адвокатите.
В потвърждение на горния извод е и
обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга
законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за
невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски,
включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ
за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.
В случая следва да се приеме, че
предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 220 лева се явява основателен и като такъв следва да се уважи, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно му изплащане.
Относно разноските:
Процесуалният представител
на ищеца претендира съдебни разноски в общ размер на 350 лева, от които 50.00 лева
платена държавна такса и 300 лева платено адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие от 15.11.2019 година. Така направеното искане
следва да се уважи, тьй като е налице предвиден специален ред за присъждане на
съдебните разноски при уважаване на иска изцяло, съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ /нова/ – ДВ, бр. 94/29.11.2019 година, а от друга страна не следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК при наличие на една от
двете предпоставки – признаване на иска, какъвто е настоящия случай. В тази
връзка е съдебната практика на Върховния административен съд /Определение №
3983 от 28.03.2018 година, постановено по адм. дело № 3647/2018 година и Решение
№ 14605 от 27.11.2018 година, постановено по адм. дело № 9487/2018 година по
описа на Върховния административен съд/.
Мотивиран от гореизложеното настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ София, със седалище и адрес на управление
гр. София, община Столична бул. „***“ № *** да заплати на СД „***“, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление гр. Р., ж.к. „***“ , бл. ***, вх. „***“, ап.
***, представлявано от управителя И. К. Б., чрез адвокат Д.Д. *** сумата от 220
/двеста и двадесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди – платено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва, считано
от 08.01.2020 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ София, със седалище и адрес на управление гр. София, община Столична
бул. „***“ № *** да заплати на СД „***“, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление гр. Р., ж.к. „***“ , бл. ***, вх. „***“, ап. ***, представлявано
от управителя И. К. Б., чрез адвокат Д.Д. *** съдебни разноски в размер на 350 /триста
и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/