РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1812
гр. Пловдив, 20 октомври 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесети и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 159 по описа за 2022 год. на Пловдивския административен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по
реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска
неговата отмяна, както и постановяване на решени, с което да бъде задължен
административният орган да се произнесе по молбата на К.П.Ч.. Претендира се присъждане
на разноските по делото.
3. Ответникът по жалбата – Началника на Общинска
служба по земеделие (ОСЗ) Раковски, счита жалбата за неоснователна, поради
което иска тя да бъде отхвърлена. Твърди се в тази насока, че исканият препис
от Решение № О344В от 08.09.2008 г. е издаден в срок, но към 30.12.2021 г.,
когато е изтекъл 7-дневния срок за неговото издаване, г-н Ч. не е дошъл да го
получи. Относно искането за издаване на скица за описани в цитираното решение
на ОСЗ имот, сочи че такава не може да бъде издадена, тъй като това решение е
признавателно и към настоящия момент все още не е приключила процедурата по
неговото възстановяване.
ІІ.
По допустимостта:
4. Процесният мълчалив отказ за издаване на скица е оспорен в
предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налага извод
за ДОПУСТИМОСТ на жалбата в тази й част.
5. Относно мълчаливият отказ за издаване на
препис от Решение № О344В от 08.09.2008
г. за възстановяване правото на собственост на земя в съществуващи или
възстановими реални граници в землището на с. Болярино, е необходимо да се
съобрази следното:
Видно от представената по делото
административна преписка с писмен отговор вх. № 2310/04.02.2022 г. по описа на
съда, компетентният орган е издал искания препис в срока по чл. 57, ал. 2 от АПК, като по този начин молбата на Ч. е била удовлетворена. Освен това, според
изричното му изявление в с.з. проведено на 17.06.2022 г., преписът е получено
от него още на четвърти март.
Мълчалив отказ е непроизнасянето на административния орган в срок (чл.
58, ал. 1 от АПК), което непроизнасяне по силата на законовата фикция е
приравнено на административен акт, който подлежи на обжалване. След като обаче,
органът се е произнесъл в срок, очевидно не е налице мълчалив отказ.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата в обсъжданата част е
процесуално недопустима за разглеждане поради липса на предмет - годен за
оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК.
При това положение в тази част същата ще следва да бъде оставена без
разглеждане и производството по делото ще следва да бъде прекратено.
ІІІ. За фактите:
6. Жалбоподателят е подал искане вх. № ПО-21-3755/16.12.2021 г. по описа на
Общинска служба земеделие, като е поискал следното:
„Моля, да ми бъде издадено
заверено копие от Ваше Решение № 0344В и Скица на имота за възстановява правото
на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на с. Болярино.“
По тази молба не се
установя сезираният административен орган да се е произнесъл с изричен акт.
7. По делото е представено Решение № 143 от 21.12.2005 г., постановено по
гр. дело № 2374 по описа за 2005 г. на
Районен съд Пловдив (ПРС), с което е признато за установено по отношение
на ОСЗГ - Раковски ПРАВОТО на П.К. Ч., наследник на К.П.Ч., на ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на
собствеността върху нива от 7.800 дка в землището на с. Болярино, община
Раковски, обл. Пловдив, в местността „Селото“, при граници и съседи: П.Г., И.С.,
река и дворно място на П.К.Ч..
8. Въз основа на това съдебно решение е издадено Решение № 03А от 07.04.2006 г. на ОСЗГ, с което на наследниците на
К.П.Ч. е определено „…право на обезщетение за
признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както
следва: 13 дка IV кат. със съдебно решение № 143 от 21.12.2005 г. на
ПРС при условията на чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ.“
Съответно, въз
основа на Решение № 143 от 21.12.2005 г., постановено по гр. дело № 2374 по
описа за 2005 г. на Районен съд Пловдив
и Решение № 03А от 07.04.2006 г. на ОСЗГ, е издадено Решение № 03А от 13.12.2006 г., с което на наследниците на К.П.Ч. е предоставено „…правото на собственост върху земи по чл. 19
ЗСПЗЗ, както следва: 1. Пасище мера от 13.000 дка … четвърта категория,
местността Джумаята, имот № 000401 по плана за земеразделяне ….“, при
описани в решението граници.
9. Решение № 03А от 13.12.2006 г. и Решение № 03А от 13.12.2006 г. на ОСЗГ са
обжалвани от наследниците на К.П.Ч. пред ПРС, във връзка с което е образувано
а. х. дело № 3890 по описа за 2006 г. на
съда. Делото е приключило с постановяване на Решение № 54/08.05.2007 г., с
което двете решения са прогласени за нищожни, а преписката е изпратена на ОСЗГ
Раковски с указания за издаване на решение за възстановяване на собствеността
върху нива от 7,8 дка по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ в стари реални
граници, в срок от 2 месеца от влизане в сила на решението.
10. В тази връзка ОСЗГ Раковски издава Решение
№ О344В от 08.09.2008 г. за възстановяване правото на
собственост на земя в съществуващи или възстановими реални граници в землището
на с. Болярино.
ІV. За
правото:
11. Според § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на
индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и
съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и
при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е
предвидено друго.
В случая
административният орган е бил сезиран с искане за извършване на административна
услуга - издаване на скица, която има само удостоверяващо действие за факти с
правно значение, а именно - описване на местонахождение, площ, граници и др.
12. С оглед данните
описани в предходния раздел на настоящото решение, необходимо е преди всичко да
се поясни следното:
Собствеността върху
земеделските земи (за разлика от тази върху горите или върху имотите
разположени в урбанизираните територии) не е била отнемана по силата на
нормативни или административни актове. Въпросното вещно право е било отнето от
титулярите му, посредством обобществяването на имотите в ТКЗС, ДЗС и други
подобни организации. По този начин са заличавани границите, които са
индивидуализирали конкретния недвижим имот като обект на вещни права, а
съществуването на такива права е мислимо разбира се, само при наличието на конкретно определен
имот, като техен обект носител. Ето защо, административната процедура по
възстановяване на собствеността върху земеделските земи установена в ЗСПЗЗ и
правилника за приложението му, има за цел да реституира правата на бившите
собственици, като възстанови, т.е. индивидуализира техния обект. Целта на
производството по възстановяване на поземлената собственост е да се установят
най-напред съществуващите на терена или пък възстановими при наличието на
съответните данни в тази насока, стари реални граници на имотите (чл. 14, ал. 1,
т. 1 от ЗСПЗЗ). Невъзможността да се установят старите реални граници на
имотите е предпоставка, собствеността да се възстанови в нови реални граници,
посредством план за земеразделяне.
Що се отнася до тези
земеделски земи, които са разположени в границите на урбанизираните територии,
в чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ е предвидено, че правата на бившите собственици се
възстановяват в старите реални граници на имотите, освен ако върху тях при
спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или
ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г.
е започнал, като възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл.
14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ. Съответно, според чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ,
собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди
образуването на ТКЗС, ДЗС, независимо от това, дали са били включени в тях или
в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се
в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са
застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с
равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни
бонове.
13. Сиреч,
възстановяването на собствеността върху земеделските земи не настъпва ex lege,
по силата на самата правна норма, а се извършва в рамките на уредена в ЗСПЗЗ и
правилника за приложението му административна процедура. В хода на тази
процедура е допустимо и необходимо установяването на старите реални граници на
имотите, установяването посредством план за земеразделяне на новите реални
граници на имотите, установяването на старите реални граници на земеделските
имоти разположени в границите на урбанизираните имоти, на осъщественото върху
тях застрояване, на законосъобразността на това застрояване и най-сетне на
определяне на вида и начина на обезщетяване на бившите собственици, чиито
земеделски имоти са застроени.
В този контекст,
уреденото в чл. 11, чл. 13 ал. 4, ал. 5, ал. 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ
производство, има за цел да се установят точните кадастрални граници на
поземления имот, към момента на неговото обобществяване в ТКЗС и прочее подобни
кооперативни организации, след което съответно да се установи размера на
застроената част от него и респективно размера на свободни площи от имота.
Графичната част на административния акт, в която въпросните обстоятелства са
геодезически обективирани и удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в
което са описани индивидуализиращите имота данни, съставляват годно основание
за Общинската служба по земеделие, в изпълнение на правомощията й установени в
чл. 33, ал. 2 от ЗСПЗЗ, след като се съобрази с условията възведени в чл. 10,
ал. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от ППЗСПЗЗ, да постанови решение, с
което да реституира във възстановими на терена стари реални граници целия и
съответни части от имота или пък респективно да откаже възстановяване на
собствеността в реални граници на имота, ако той е изцяло или частично зает от
законно построени сгради, съоръжения или върху него са осъществени строителни
дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността.
14. Казано с други думи,
решаването на въпроса за възстановяването на собствеността в стари реални граници
на обобществен земеделски имот, разположен понастоящем в границите на
урбанизирана територия или невъзможността това да бъде сторено върху целия или
част от имота, е в изключителната компетенция на общинските служби по
земеделие.
Кметът на общината и
съответните назначени от него комисии, не разполагат с каквито и да е
правомощия в тази насока, т.е. извън тяхната материална компетентност е да
преценяват дали собствеността върху конкретен поземлен имот, разположен в
урбанизирана територия е възможно да бъде възстановена или пък са налице
нормативно установени пречки, това да бъде сторено.
15. Изложеното до тука съотнесено
с конкретиката на настоящия казус налага
да се приеме следното:
На първо място трябва да се констатира, че в молбата на Ч. липсва каквато
и да било индивидуализация на имота, за който се иска скица. Независимо, че административният
орган не е задължил молителя да конкретизира искането си, може да се приеме
като неспорно между страните, че искането за издаването на скица е относно имота
описан в Решение № О344В от 08.09.2008 г. за възстановяване правото на
собственост на земя в съществуващи или възстановими реални граници в землището
на с. Болярино, а именно: Нива от 7.800 дка в землището на с. Болярино, община
Раковски, обл. Пловдив, в местността „Селото“, при граници и съседи: П.Г., И.С.,
река и дворно място на П.К.Ч..
Както се посочи по-горе (т. 7 и 9), предмет на Решение № 143 от
21.12.2005 г., по гр. дело № 2374 по описа за 2005 г. на ПРС, на Решение № 54/08.05.2007
г. по а. х. дело № 3890 по описа за 2006
г. също на ПРС и на процесното Решение № О344В от 08.09.2008 г., е не нещо
друго, а правото на
възстановяване на собствеността, т.е. двата съдебни акта и решението на ОСЗГ не възстановяват
собствеността, а признават правото това да бъде сторено.
Обект на това признато от съда и от ОСЗГ право на възстановяване на
собствеността е поземлен имот индивидуализиран с неговите белези към момента на
отнемане на тази собственост или към един минал момент. Ясно е при това
положение, че към настоящия момент имот с такива индивидуализиращи го белези не
съществува като обект носител на вещни права. Поради тази причина логично ОСЗ
Раковски не може да издаде скица. Казано с други думи не е възможно да се
издаде скица за имот, който не съществува в правния мир към настоящия момент,
каквото всъщност е искането на Ч..
В този смисъл неспорно по делото е, че имот със белезите описани в Решение
№ О344В от 08.09.2008 г. не е заснет нито в действащ кадастрален или регулационен
план, нито пък в картата за възстановената собственост. В този смисъл
процесният отказ се явява законосъобразен.
Задължение за издавен на скица би възникнало за ОСЗ Раковски едва след
приключване на реституционната процедура и индивидуализиране на имота
посредством настоящите му граници, площ, местоположение.
16. Това налага извод за неоснователност на
жалбата в разглежданата част. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, на основание чл.
172, ал. 2 и чл. 159, т. 1 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ
отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез
адвокат И.П., против Мълчалив отказ на Началника на Общинска
служба по земеделие Раковски по молба вх. № ПО-21-3755/16.12.2021 г., подадена
от Ч., за издаване скица за описания имот в Решение № О344В от 08.09.2008 г. за
възстановяване правото на собственост на земя в съществуващи или възстановими
реални граници в землището на с. Болярино.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.П.Ч.,
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат И.П., против Мълчалив отказ на Началника на Общинска служба по земеделие (ОСЗ)
Раковски по молба вх. № ПО-21-3755/16.12.2021 г., подадена от Ч., за издаване
на заверен препис от Решение № О344В от 08.09.2008 г. за възстановяване правото
на собственост на земя в съществуващи или възстановими реални граници в
землището на с. Болярино и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 159/2022 г. по
описа на Административен съд Пловдив в тази част.
Решението, в частта, с която жалбата се
оставя без разглеждане, а производството по делото се прекратява, има характер
на определение и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне. В останалата
част, решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: