О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 81 03.02.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на трети февруари две
хиляди двадесет и първа година
в закрито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
частно касационно административно
дело № 19 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.229 и сл. от АПК във вр. с чл.66, ал.3 от ЗИНЗС.
Компетентността
на съда е ангажирана въз основа на Разпореждане №15693/02.11.2020г. на
Председателя на III о. на ВАС.
Р.Г.Й.,
ЕГН ********** понастоящем в затвора в гр.Бобов дол обжалва определение
№687/19.10.2020г. по адм.д.№318/2020г. по описа на КАС. Претендира материална
незаконосъобразност на оспорения акт поради наличие на предпоставките за замяна
на режима в по-лек по чл.66, ал.1 от ЗИНЗС. Моли за отмяна на определението и
отказа на органа.
В
писмено възражение вх.№5298/24.11.2020г. пълномощникът на ответния началник на
затвора в гр.Бобов дола оспорва жалбата като нередовна, респ. неоснователна.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
оспорването и материалите по делото на КАС намира жалбата за допустима като
подадена от легитимиран правен субект с право на обжалване в преклузивния срок
по чл.230 от АПК пред компетентния съд. Жалбата съдържа реквизитите по чл.212,
ал.1 от АПК и приложението по чл.213, т.3 от АПК по препращане от чл.231 от АПК
поради което е редовна, противно на твърдението на ответника.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на оспорване пред районния
съд е отказ на началника на затвора в гр.Бобов дол да бъде заменен режима за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в по-лек по отношение на Р.Г.Й.,
който отказ е обективиран в писмо без номер и дата.
Съдът е установил недопустимост на
оспорването, сочейки, че систематичното логическо тълкуване на нормите на
чл.66, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС предвижда възможност за съдебно оспорване само на
заповедта за замяна на режима в по-лек от конкретно определен правен субект –
прокурора. Според съда, специалният закон не предвижда възможност за оспорване
на заповеди за отказ за замяна на режима от страна на осъденото лице. Нормите
са специални, поради което дерогират общото правило на чл.147, ал.1 от АПК.
Препращането към АПК е само относно реда за разглеждане на протеста, но е и
относно легитимираните за оспорването лица. По посочените правни доводи и на
основание чл.159, т.1 от АПК съдът е оставил жалбата без разглеждане и е
прекратил съдебното производство по делото.
Определението на първоинстанционният
съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма. Същото е законосъобразно поради правилно приложение на
материалния закон. Съображенията за това са следните:
Правилен е извода на съда за недопустимост на оспорването.
Материалноправните предпоставки за замяна на първоначалния
режим в по-лек от компетентния орган в лицето на началника на затвора са
предмет на правна регламентация в нормата на чл.66, ал.1 от ЗИНЗС. Процедурата
за произнасяне е в нормата на чл.66, ал.2 от ЗИНЗС, която е специална и
дерогира приложението на правилата по АПК, с изключение на изричното препращане
към реда за оспорване на протеста от прокурора. Точното прилагане на правилата по
чл.66, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИНЗС налага извод за т.нар. специална клауза в
административното производство. Произнасянето на компетентния орган е в
условията на оперативна самостоятелност, като предмет на съдебно оспорване е
единствено заповедта за замяна на режима в по-лек. Това ще рече, че годен за
оспорване е само положителен административен акт на органа и то от конкретен
правен субект в лицето на прокурора. Специалните норми на ЗИНЗС не предвиждат
процесуална възможност за жалбоподателя да обжалва изричен или мълчалив отказ
на органа за замяна на режима във връзка с отсъствието на задължение за
произнасяне с изричен акт.
Като извод от изложеното, правилна е преценката на
първоинстанционния съд за липса на годен за оспорване административен акт,
което налага приложение на правилото по чл.159, т.1 от АПК. Съдът се е
съобразил с преобладаващата съдебна практика на ВАС по идентични правни казуси,
която касационният съд споделя изцяло /вж. определение №14541/24.11.2020г. по
адм.д.№12188/2020г. III о., определение №1750/04.02.2020г.
по адм.д.№477/2020г. III о.,
определение №2954/28.02.2019г. по адм.д.№1160/2019г. Iо.,
определение №111/04.01.2019г. по адм.д.№15247/2018г. IV
о., всички на ВАС/.
Поради изхода от спора, касационният съд не следва да разглежда
възраженията в частната жалба, касаещи съществото на спора пред
първоинстанционния съд.
Мотивиран от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
В СИЛА определение №687/19.10.2020г. по адм.д. №318/2020г. на КАС.
Определението е окончателно.
Определението да се съобщи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.