РЕШЕНИЕ
№ 905
гр. Пловдив, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300500701 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, ЕИК *********, чрез юрисконсулт К. З., срещу решение № 279 от 21.01.2023
г., постановено по гражданско дело № 5588 от 2022 г. на РС - Пловдив, ХVІІІ гр.
състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Ж. С. Р., ЕГН
**********, искове за признаване за установено в отношенията между страните
дължимостта на следните суми: 632.70 лева – главница по Договор за потребителски
кредит № *** от *** г., 20.47 лева - мораторна лихва от 15.01.2021 г. до 16.11.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 29.11.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми е
издадена Заповед № *** г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18886/2021 г. по
описа на ПРС, ІІІ бр.с.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата
отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Ж. С. Р.. В проведеното открито о.с.з. на 08.06.2023 г. от
въззиваемата страна, чрез особения й представител – адвокат С. Н. е постъпило
становище, с което оспорва въззивната жалба. Твърди, че същата е неоснователна и
следва да се остави без уважение, а решението на районния съд, като е правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди.
1
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България, ЕИК *********, против Ж. С. Р., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сумата следните суми: 632.70 лева, представляваща неплатена главница по
Договор за потребителски кредит № *** от *** г.; сумата от 20.47 лева – мораторна
лихва за периода 15.01.2021 г. – 16.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № *** г. по ч. гр. д. №
18886/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІІІ бр. състав.
От фактическа страна по делото се установява, че на *** г. между ищцовото
дружество, като кредитодател, и ответницата, в качеството й на кредитополучател, е
бил сключен договор за потребителски заем № *** , съгласно който ищецът е
предоставил на ответника сумата от 1500 лв. за закупуване на конкретна стока /диван/,
която да се преведе по сметка на съответния търговец за срок от 18 месеца.
В договора са посочени – размер на предоставена сума – 1500 лева, месечна
вноска от 117.63 лева, с брой на вноските – 18 месечни вноски, с падеж: 15.07.2021 г.,
застрахователна премия – 216 лева, годишен лихвен процент на разходите (ГПР) –
33.90 %, лихвен процент – 29.54 % и обща стойност на плащанията – 2 117.34 лева.
Отразеният в договора лихвен процент е 29.54%, годишният процент на разходите е
33.90%, а задължението следва да се погаси на осемнадесет месечни вноски, всяка от
117,63 лв., като падежа на последната вноска е 15.07.2021 г. В договора за кредит била
уговорена и услуга – застраховка „сигурност на плащанията” по групова
застрахователна полица № *** г. в размер на 216 лева. На длъжника е предаден
погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за
кредит.
С обжалваното решение районният съд е приел, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК. Поради това е
присъдил чистата стойност на кредита, съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена
неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за
спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на
ОСГТК, ВКС.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по същество на
спора, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред
първоинстанционния съд. След преценка им, въззивният съд изцяло възприема
2
фактическата обстановка установена от районният съд, която се подкрепя от събраните
по делото писмени доказателства. Споделят се и изводите на районният съд за начина,
по който следва да се ценят събраните по делото доказателства, както и правните
изводи, които те обосновават, поради което същите не следва повторно да бъдат
анализирани, а на основание чл.272 ГПК да се препрати към мотивите на
първоинстанционния акт.
По направените оплаквания във въззивната жалба и доводи в отговора на
въззивната жалба, въззивният съд намира следното:
Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2020
от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на
решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са
от значение за решаване на правния спор, и без да е направено възражение от
заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства. В отговора на исковата молба са наведени доводи
за наличието на неравноправни и нищожни клаузи в процесния договор за кредит, а и
доколкото съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за такива
в договор, сключен с потребител, то следва да се извърши проверка за съответствието
му с императивните разпоредби на ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за
потребителски кредит потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид горното ищецът има право
да претендира от ответницата връщане само на предоставената главница по кредита, а
не и на възнаградителна лихва.
Правилно първостепенният съд е приел, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, доколкото в предмета на
дейност са включени банкови операции и операции по финансиране на продажби на
кредит, респективно - може да отпуска заеми, включително и за финансиране
продажби на кредит, както е в настоящия случай. Ответникът е физическо лице, което
при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална
дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл.9,
ал.3 и ал.4 ЗПК. Съдът, съгласно чл.7, ал.3 от ГПК, служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той е длъжен да провери дали
са спазени всички изисквания относно съдържанието на договора. Съгласно чл. 22
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 и ал.2,
и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.
22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.23 ЗПК, а
именно, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, не и на лихвата и други разходи.
Безспорно е в случая, че между страните е сключен договор за кредит, като
сумата по същия е преведена на търговец за заплащане на закупена от ответницата
стока. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК, в релевантната за периода
редакция.
3
Макар и формално да са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за
посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% /петкратния размер на законната лихва/,
е налице нарушение на посочения текст. Договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение №1 начин.
Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Необходимо е по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще направи и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Според § 1, т.1 от ЗПК, "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В договора не е разписана ясно от страна на кредитора методиката на
формиране на ГПР, поради което кредитополучателят не е бил в състояние да прецени
икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно
положение спрямо насрещната страна. Още повече, че в конкретния случай, безспорно
се установява, че към договора за кредит е сключена застраховка "сигурност на
плащанията", дължимата застрахователна премия по която възлиза на сума в размер на
216 лв., а и същата неминуемо представлява разход, за който не става ясно дали е бил
включен в посочения в договора ГПР. Бланкетното посочване единствено на крайния
размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка
с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да
го сключи. За да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора
да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР. Като това задължително съдържание съгласно чл. 11 от ЗПК следва да е налице
към момента на подписване на договора от страна на кредитополучателя, тъй като
именно към този момент същия следва да изрази своето информирано съгласие по
отношение на неговите общи параметри.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на
чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му. Същевременно посочването на по -
4
нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите
разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя
страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати
потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива
93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
По изложените съображения доводите във въззивната жалба, че договорът не
противоречи на императивните правила на ЗПК не се възприемат от настоящия състав.
Жалбата е неоснователна и се оставя без уважение.
Законосъобразен е извода на съда, че в този случай следва в съответствие с
чл.23 ЗПК да се върне само чистата стойност на кредита и тъй като същата е върната,
то правилно съдът е отхвърлил предявените искове.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира въззивната
жалба за неоснователна, поради което първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,VII граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 279 от 21.01.2023 г., постановено по
гражданско дело №5588/2022 г. на РС - Пловдив, ХVІІІ граждански състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5