Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение І-21 с-в в открито заседание на десети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 7063 по описа за 2018 година, прецени:
Г.Г.А. е предявила солидарно
срещу УМБАЛ „Св. И.Р.“ гр. София, „А.С.к.Д.ц.“ ЕООД ***, и „У.С.б.з.а.л.п.о.“
ЕАД *** осъдителни искове с правно основание чл. 49 във вр.
с чл. 45 от ЗЗД за обезщетения за неимуществени в размер на 500 000 лева,
настъпили вследствие смъртта на сина на ищцата Ю.К.Г. на 13.10.2016 г., лихва
за забава върху претендираните неимуществени вреди за
периода 13.10.2016 г. – 25.05.2018 г. в размер на 81 944,45 лева; обезщетение
за имуществени вреди – разходи за лечение на Ю.К.Г. в размер на 77 368,18
лева и лихва за забава върху претендираните
имуществени вреди в размер на 23 046,08 лева от датата на всеки от разходооправдателните документи до 25.05.2018 г.
Обстоятелства, на които се основава
искът.
В
исковата молба до съда, уточнена с документ вх. № 84565 от 18.06.2018 г. (л.
215-218) ищцата Г.Г.А. чрез пълномощник адвокат Н.
излага, че синът ѝ Ю.К.Г., след продължителни оплаквания от главоболие,
на 13.05.2013 г. направил образно изследване – Компютър – томографско
изследване в Медицинския институт на МВР София. При изследването се установила
окръглена формация с размери 17 на 21 мм в задните отдели на трети вентрикул. На 15.05.2013 г. в Медицински център „М-ТЕХ“
била проведена магнитно-резонансна томография на главен мозък, при което
изследване е установена туморна формация с размер22/20 мм във вентрикулна система с хидроцефалия.
На 16.05.2013 г. синът на ищцата бил приет за операция в ответното лечебно
заведение УМБАЛ „Св. И.Р.“ ЕАД гр. София. На 20.05.2013 г. била направена
оперативна интервенция за отстраняване на хидроцефалията.
На 28.05.2013 г. била проведена операция за отстраняване на туморната маса с
оперативен екип : проф. Р., д-р Д., д-р М., анестезиолог д-р Т., д-р В.. След операцията близките били уведомени, че хистологичните
изследвания установили, че туморът е доброкачествен – пинеоцитом.
Престоят на пациента в болницата бил удължен до 16.06.2013 г., като ищцата била
уведомена, че синът ѝ бил заразен с бактериален менингит. Пациентът бил
изписан с тромбовлебит на двете ръце, с препоръка за
посещение при съдов хирург. Съдовият хирург назначил лечение, което продължило
повече от месец. На 20.08.2013 г. бил направен ядрено-магнитен резонанс в УМБАЛ
„Св. И.Р.“. Разчетът показал, че нямало данни за рецидив. Бил препоръчан
контролен ЯМР след шест месеца.
От
началото на 2014 г. синът на ищцата се оплаквал от сухота в устата и липса на
слюнка. На 30.04.2014 г. постъпил в Медицински институт на МВР с оплаквания от
прогресираща обща отпадналост, лесна уморяемост, прогресираща
жажда и сухота в устата. След назначен на 30.04.2014 г. скенер в МВР болница,
бил установен рецидив на тумора и лезия с размер 3
мм. На 08.05.2014 г. бил извършен ЯМР в Медико-диагностична лаборатория Р.“,
който потвърдил наличието на рецидив на тумора. На 12.05.2014 г., след
изписване от МВР болница, ищцата и синът ѝ посетили УМБАЛ „Св. И.Р.“. Там
им съобщили, че след ревизия на хистологията било установено, че туморът не е пинеоцитом, а гермином. Този
резултат бил потвърден от изследване в УМБАЛСМ „Пирогов“. Пациентът бил насочен
за лъчетерапия в ответното лечебно заведение УСБАЛ по онкология. От 23.05.2014
г. Ю.К.Г. започнал лъчетерапия, назначена от д-р Д.Г., която продължила до
27.06.2014 г. След края на лъчелечението, бил
назначен ЯМР след 40 дни. Разчетът от ЯМР показал лезия
6 мм. След 4 месеца отново направили ЯМР в болница Сити клиник.
Според резултата от 30.10.2014 г. не била открита никаква находка и развитие на
заболяването.
През
м. януари 2015 г. състоянието на Ю.Г. започнало значително да се влошава,
отслабнал, чувствал се изтощен. Запазили ЯМВ в Сити клиник
на 06.02.2015 г. След изследването, от Сити клиник
поискали предишния разчет на ЯМР от 30.10.2014 г. В лечебното заведение доц. П.
ги уведомил, че предишното изследване на 30.10.2014 г. било погрешно разчетено
и имало находка още от м. октомври 2014 г., която туморна формация вече
значително увеличила размерите си. Ищцата, съпругът ѝ синът им отишли в
УМБАЛ „И.Р.“ за среща с проф. Р., като посетили и УСБАЛО Д.Г.. Ищцата твърди,
че по време на разговорите с лекарите, установила, че в Сити клиник подменили документа с разчета на ЯМР от 30.10.2014
г. с друг с допълнение към първоначално описаната находка.
На
01.03.2015 г. Ю.Г. постъпил в болница Анадолу Джон Хопкинс в Турция. В болницата установили три тумора в
мозъка, 3,5 см тумор във врата и множество ликворни лезии. Започнало незабавно лечение, били пуснати туморни
маркери, били проведени четири курса химиотерапия, след химиотерапията бил
направен кибер нож на врата, защото имало остатъчен
тумор. Ищцата твърди, че в лечебното заведение в Турция било направено всичко
възможно, като причината за неуспеха била нелечението за предходен дълъг период
от две години. Пациентът Ю.К.Г. починал на 13.10.2016 г. на 30 години.
Ищцата
Г.Г.А. твърди, че причината за смъртта на сина
ѝ Ю.К.Г. били неправомерни действия и бездействия на ответните лечебни
заведения, които се изразявали в следното:
По
отношение на ответника УМБАЛ „Св. И.Р.“ЕАД:
- неправилно
извършена диагностика, изразяваща се в погрешно заключение на хистологичното
изследване № 329/13 и неправилна класификация на тумора като доброкачествен (пинеоцитом), взесто злокачествен
(гермином); невземане на туморни маркери; липса на диагностициране на разсейки във
врата и раменете; забавено диагностициране на инсибидния диабет;
-
неправилно предприето лечение, като ищцата се позовава на нарушение на
Медицински стандарт по неврохирургия;
-
причиняване на усложнения по време на болничния престой, изразяващи се в бактериален
менингиттромбофлибит на двете ръце, инсибиден диабет и увреждане на очите.
По
отношение на ответника „Университетска болница за специализирано лечение по
онкология“ ЕАД:
- неправилно
проведено лечение, изразяващо се в провеждане на лъчетерапия само на тумора в
мозъка и непровеждане на лъчелечение на останалата
част от тялото, което според ищцата е довело до рецидиви в шията и раменете;
-
неправилна диагностика при наличие на оплаквания за болки в рамото, врата и
ръката, поради което не бил открит 3,5 см тумор във врата, и неправилно
разчитане на първоначален ЯМР от 2014 г.;
По
отношение на ответника „А.С.к.ДКЦ“ ЕООД:
- неправилна
диагностика, изразяваща се в погрешно разчитане на ЯМР от 30.10.2014 г., с
твърдение на ищцата, че e направен опит за прикриване на грешката чрез последваща подмяна на резултата от изследването.
Ищцата
твърди, че настъпилата смърт на сина ѝ, която според нея била причинена
от нарушените и неизпълнени задължения на ответните лечебни заведения, ѝ
причинила неимуществени, изразяващи се в болка, страдание и непоносима мъка,
които изпитвала непрекъснато и ще изпитва до края на живота си. Ищцата твърди
също, че допуснатите грешките и нарушения по време на лечебния процес причинили
на сина ѝ непоправими болки и страдания, които довели ищцата до състояние
на ужас и огромна мъка.
Ищцата
твърди също, че по време на лечението на сина ѝ претърпели имуществени
вреди в общ размер 77 368,18 лева, изразяващи се в разходи за лечение,
които нямало да бъдат направени при своевременно и правилно диагностициране
и лечение.
Искане.
На
основание изложените обстоятелства, ищцата Г. Г.А. прави искане до съда да
осъди ответниците УМБАЛ „Св. И.Р.“ гр. София, „А.С.к.Д.ц.“
ЕООД ***, и „У.С.б.з.а.л.п.о.“ ЕАД *** солидарно да ѝ заплатят:
- обезщетение за
неимуществени в размер на 500 000 лева, настъпили вследствие смъртта на
сина на ищцата Ю.К.Г. на 13.10.2016 г.;
- лихва за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди за периода 13.10.2016 г. – 25.05.2018 г. в размер на 81 944,45 лева;
- обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение на Ю.К.Г. в размер на 77 368,18 лева;
- лихва за забава върху претендираните
имуществени вреди в размер на 23 046,08 лева от датата на всеки от разходооправдателните документи до 25.05.2018 г.
Ищцата прави искане и за заплащане
на законната лихва върху претенцираните суми от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
Възражения
срещу исковете.
Ответникът УМБАЛ „Свети И.Р.“ ЕАД
гр. София в отговор от 23.08.2018 г. (том І л. 231-232) прави възражение за
липса на фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправно
деяние на лекар от ответната болница, изразяващо се в нарушения на нормативните
изисквания и медицинските стандарти при лечението. Прави възражение за липса на
вреда и липса на причинна връзка между двете.
Ответникът „У.с.б.з.а.л.п.о.“ ЕАД в
отговор от 07.08.2018 г. (том І л. 247-256) прави възражение за недопустимост
на иска, поради липса на основание за предявяването на исковата претенция като
солидарна срещу три лечебни заведения. Прави възлажение
за неоснователност на иска, предвид липсата на предпоставки за отговорност по
чл. 49 от ЗЗД за този ответник. Прави твърдения за своевременност, достатъчност
и в съответствие с медицинските стандарти на лечението на пациента Ю.К.Г. в
ответното лечебно заведение „УСБАЛО“ ЕАД.
Ответникът „А.с.к.Д.ц.“ ЕООД *** в
отговор от 17.08.2018 г. (том І л. 283-291) оспорва иска с възражения за
недоказаност. Прави фактически твърдения за непредставяне на предишни образни
изследвания и медицински прегледи. Оспорва твърдението на ищцата за подмяна на
разчитанията на образното изследване от 30.10.2014 г. Излага и доводи за липса
на информация за състоянието на пациента след второто образно изследване в „А.С.к.ДКЦ“.
Оспорва достоверността на данните от клиниката „Анадолу
медицински център“ Р. Турция след първия прием на пациента тампрез
м. март 2015 г. Позовава се и на липса на данни за причината за смъртта в
представения акт за смърт на пациента.
По делото са конституирани като
трети лица помагачи „З.А.Б.“ АД на страната на ответника УМБАЛ „Свети И.Р.“ ЕАД
гр. София, и „ЗАД Б.В.И.г.“ АД *** на страната на ответника „УСБАЛО“ ЕАД.
Третото лице помагач „З.А.Б.“ АД оспорва
основателността на иска срещу подпомаганата страна УМБАЛ „Свети И.Р.“ ЕАД гр.
София, като излага доводи за недоказаност на причинна връзка между поставената
при подпомагания ответник диагноза и последвалата смърт 3,5 години по-късно.
Твърди доказаност на правилно проведено лечение,
съобразно действащите медицински стандарти.
Третото лице помагач „ЗАД Б.В.И.г.“
АД (том І л. 403-406) оспорва своята отговорност като застраховател спрямо
отговорността на подпомаганата страна – ответника „УСБАЛО“ ЕАД. Излага доводи,
че застрахователният договор е за застраховка „Професионална отговорност на
лекари и медицински персонал“, която не обхваща отговорността и на лечебното
заведение. Позовава се и на изтекъл договор за застраховка преди предявяването
на претенцията. Оспорва предявения срещу подпомаганата страна иск. Изразява
становище за липса на доказателства за нарушения на правилата, нормите и
медицинските стандарти при диагнтостицирането и
извършването на изследвания по съответната клинична пътека и/или извършени
манипулации и терапия, вследствие на които да се е достигнало до вредоносния
резултат. Оспорва доказаността на виновно поведение
или грешка от конкретен лекар в ответното лечебно заведение. Прави възражение
за изтекла погасителна давност. Оспорва размера на иска.
Обстоятелства
по делото.
На 16.05.2013 г. Ю.К.Г. 26 годишен, постъпил
в ответното лечебно заведение УМБАЛ „Св. И.Р.“ гр. София за операция на
установена туморна формация във вентрикулна състема с хидроцефалия при
предходно изследване – магнитно-резонансна томография на главен мозък. На
28.05.2013 г. в УМБАЛ „Св. И.Р.“ била извършена операция за отстраняване на
туморната формация. След проведено хистологично изследване е направено
заключение, че туморът е пинецитом – доброкачествен
тумор на пинеалната жлеза. След отстраняването на
тумора не е било провеждано лъчелечение. 20.08.2013
г. бил направено изследване ядрено-магнитен резонанс в ответното лечебно
заведение, при което е направено заключение, че няма данни за резидуален рецидив на тумора (том І л. 43).
На 30.04.2014
г. Г. бил приет в Медицински институт на МВР, където било извършено компютърно-томографско изследване в отделение по образна
диагностика (л. 53). При изследването била констатирана в дорзалната
част на ІІІ-ти вентрикул окръглена хипердензна формация с размери 18/20 мм в аксиалната равнина. Заключението от изследването е, че
находката е както при тумор в трети страничен вентрикул.
Находката в мозъчния паренхим вдясно фронтопариетално е било по-вероятно да е постоперативна (епикриза том І л. 56). На 08.05.2014 г. пациента била
извършена магнитно-резонансна томография, заключението от която е, че находката отговаря
на локален рецидив на пинеоцитом с белези на интралезионни микрохиморагии (л.
57). На 13.05.2014 г. в УМБАЛ „Св. И.Р.“ било направено преразглеждане на
заключението от биопсията през 2013 г. и било поставено заключение, че туморът
е гермином. Заключението било потвърдено при проведена
консултация с патолог при УМБАЛСМ „Пирогов“(л. 58-59).
На 23.05.2014
г. пациентът бил приет за лъчелечение в лечебното
заведение на ответника „СБАЛО“ АД. Било проведено петдневно лъчелечение
на пинеалната област (л. 61). При проведена
магнитно-резонансна томография на глава (л. 62) било дадено заключение за „почти
тотална редукция на туморната формация в пинеалния
регион в сравнение с изследването от 08.05.2014 г.“.
На
30.10.2014 г. било проведено изследване ядрено-магнитен резонанс в лечебното
заведение на ответника „А.С.к.– ДКЦ“ ЕООД. Във връзка с това изследване по
делото са представени два документа с едни и същи номер и дата, чието
съдържание частично се различава:
В
документ № 2589 от 30.10.2014г. (том І л. 71) в четвърти пасаж на констативната
част е вписано „Селарни, супраселарнии
параселарни структури – в норма“. В заключителната
част е вписано: „МРТ данни за постоперативни промени както са описани. Тотално екстирпиран тумор в областта на пинеалната
жлеза“.
В
документ № 2589 от 30.10.2014г. (том І л. 72) в четвърти пасаж на констативната
част е вписано „Селарни, супраселарнии
параселарни структури – частично празни села и кистично задебелени (4,5мм в
коронарен план) и нехомогенно контрастиращ хипофизен инфундибулум. Няма данни за компресия на оптичната хиазма“. В заключителната част, освен констатациите в
горния документ, е вписана препоръка: „Уместен е МРТ контрол и клинична
корелация на находката в селарната област с оглед гермином“.
На
06.02.2015 г. отново било проведено изследване ЯМР, където се съдържа описание:
„Описаният при предходното скениране кистично дилатиран инфундибулум сега се представя със значително уголемени
размери (14,5/11,8мм в коронарен план), компресира оптична цинтерна
и достига до супраселарната цистерна. Формацията
компресира предните отдели на третия вентрикул. На постконтрастните серии се установява нехомогенно
контрастиране в значителна степен“ (л. 73).
На 02.03.2015
г. Ю.Г. постъпил в медицински център Анадолу Джон Хопкинс. В лечебното заведение били назначени ЯМР на главен
мозък и изследвания в отделения по неврохирургия и радиационна онкология. Констатирани
са „лезии, съввместими с
метастази, измерени с най-широк напречен размер 23х5,5 мм се представят
простиращи се навътре във вентрикулапо епендимните повърхности във фронтален рог на десен
латерален вентрикул“. Направен е и ЯМР на шиен отдел,
при който са констатирани „текални метастатични лезции на ниво 3-4
прешлен (л. 83). ОАт приложената към делото радиологична оценка (превод том ІІ л. 841-842) са
отбелязани следните констатации: масивна лезия,
навлизаща в хипофизния инфундибулум
към сивия клубен на основата на трета вентрикула, с
измерен най-широк напречен размер 16.5х13.5 мм, при Т1 – Т2 натоварени образи хипоинтензна, а при послеконтрастните
серии с абнормно натрупване радиофармацевтик;
лезии във фронталния рог на десния вентрикул, съответстващи на метастази, по епендималната повърхност навлизащи във вътрешността на вентрикула, с измерен най-широк напречен размер 23х5.5мм.
Магнитно-резонансното изследване на шиен отдел дава заключение за масивна лезия на ниво С5-С6 (пети и шести шийни
прешлени), представяща се с абнормно натрупване на
контрастно вещество, при Т1-Т2 (първи и втори гръдни прешлени)натоварени образи
е изо-хипоинтензна, изпълваща левия неврален форамени достигаща в екстрафорамиалната зона, в епидуралното
пространство латерално стеснявайки в голяма степен цервикалния
канал компресира гръбначния мозък, с измерен най-широк напречен размер 35х15мм.
Констатирани са дурални метастази на ниво С4 и С3
(четвърти и трети шийни прешлени). Проведен е бил
първи курс химиотерапия(том ІІ л. 752).
На
30.03.2015 г. пациентът постъпил в медицински център Анадолу
Джон Хопкинс за втори курс химиотерапия
На 10.06.2015
г. на Г. било проведено ново магнитно-резонансно изследване в медицински център
Анадолу Джон Хопкинс. При
изследването не се е наблюдавала визуализираната в предходното изследване
масивна лезия, навлизаща в хипофизниуя
инфундибулум към сивия клубен на основата на трета вентрикула. Заключението е, че лезията
е напълно регресирала. Направена е констатация, че не се визуализират лезиите, локализирани във фронталния рог на десния вентрикул, съответстващи на метастази, по епендималната повърхност, навлизащи във вътрешността на вентрикула (том ІІ л. 856). В магнитно-резонансно
изобразяване на шиен отдел от същата дата се констатира, че масивната лезия на ниво С5-С6, изпълваща се наблюдава почти
премахната, а дуралните метастатични
лезии в гръбначномозъчния канал на ниво С3 и С4 се
наблюдават почти напълно регресирали (л. 858).
За
периода от 03.03.2015 г. до 11.06.2015 г. били проведени
общо 4 курса химиотерапия. Заключението от 11.06.2015 г. било, че след химиотерапията
се наблюдавала регресия в лезиите (превод т. 2 л.
777). Провеждани са контролни прегледи на 11.06.2015 г., 01.09.2015 г. (датата
в превода л. 778 погрешно е посочена 11.06.2015 г., датата по документацията е
01.09.2015 г. – л. 784) и 03.11.2015 г. В клиниката била проведена и радиохирургия.
През
м. юни 2016 г. отново бил консултиран в „А.С.к.ДКЦ“и била дадена препоръка за лъчелечение. Между 02.08.2016 г. и 11.08.2016 г. провел
лечение в МБАЛ „Никола В.“ гр. Кюстендил при данни за множество мозъни лезии и прогресия на
заболяването. Констатирано е порастване на формация в ІІІ вентрикул
– данни за хидроцефалия от обструктивен
тип. При изписването бил насочен към Клиниката по неврохирургия за провеждане
на ликвор дренажна операция.
Ю.К.Г.
починал на 13.10.2016 г.
Фактически и правни изводи.
Ю.К.Г.
е постъпил в УМБАЛ „Св. И.Р.“ с данни за туморна формация в мозъка след
изследване в Медицинския институт на МВР. След проведено хистологично изследване
първоначалното заключение, направено в ответното лечебно заведение на
31.05.2013 г. е, че туморът е пинеоцитом –
доброкачествен тумор, който се отстранява по оперативен път (заключение том І
л. 329). От приложеното към делото заключение от 13.05.2014 г. туморът е
квалифициран като гермином – злокачествен тумор, за
който е следвало да се проведе лъчелечение (СМЕ – том
ІІ л. 964 отг. 16). От изслушването на вещото лице доц. К. в съдебно заседание
на 10.12.2020 г. се установява, че правилността на заключението в случая е
зависила от профила на патолога и неговата опитност в невропатологията. Според
вещото лице, грешки в квалифицирането на тумора са били много чести. Независимо
от това, в случая е безспорно установена неправилна първоначално поставена
диагноза на заболяването на пациента. Това е повлияло на лечението, към което е
следвало да се насочи пациентът в УМБАЛ „Св. И.Р.“ – пациентът не е бил насочен
към провеждане на лъчелечение след откриването на
тумора.
Ю.К.Г.
е постъпил в УСБАЛО на 23.05.2014 г. за лъчелечение с
диагноза: тумор на ІІІ мозъчно стомахче и пинеалната област. Състояние след тотална ексцизия на тумора. Локален рецидив. На пациента е било
приложено лъчелечение Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза в частта му, в която е изготвено от вещото лице
З. (том ІІ л 972) болният е провел лъчелечение в
областта на пинеалната жлеза и вентрикулната
система в зоната на мозъчния тумор и зоната, където се дренира течност – ликвор. Не е било провеждано лъчелечение
на краниоспиналната ос (срединната
линия на гръбначния стълб). Според вещото лице З. това лечение не било
подходящо според състоянието на пациента и проведените изследвания (отговор на
въпрос № 24 том ІІ л. 794).
Съдът
намира, че този отговор на вещото лице за частично необоснован и противоречащ
на отговорите на въпрос № 18 и 19. От отговорите на тези въпроси е видно, че лечението
е било съответно на състоянието на пациента и след лечението той е бил изписан
в добро общо състояние. Вещото лице не дава отговор как състоянието на пациента
е било подходящо за провеждане на лъчелечение в
областта на главния мозък, а не е било подходящо лъчелечение
на краниоспиналната ос. Констатацията на вещото лице
за липса на данни за метастази в областта на гръбначния стълб е вярна, но съдът
следва да отчете, че изследване на гръбначния стълб изобщо не е било правено в
нито едно от ответните лечебни заведения. Поради това, в случая некоректно
ответникът „УСБАЛО“ ЕАДЗ се позовава на пероръката на
Националните стандарти за лъчелечение на
злокачествени тумори на мозъка в частта им за краниоспиналното
облъчване. Самите стандарти препоръчват това облъчване, когато разпространението
на метастази бъде доказано образни методи или положителна ликворна
цитология. Такива изследвания на пациента не са били назначавани и не са били
правени. Поради това съдът приема, че лечението на Ю.К.Г. в УСБАЛО е било
проведено без да бъде установено действителното състояние на пациента и поради
това несъответно на неговото състояние.
Ю.К.Г.
е провел в лечебното заведение на ответника „А.С.к.– ДКЦ“ ЕООД две изследвания,
съответно на 30.10.2014 г. и на 06.02.2015 г. Във връзка с изследванията на
пациента, проведени в „А.С.к.– ДКЦ“ ЕООД са представени две заключения с дата
30.10.2014 г. и заключение от 06.02.2015 г. Заключението от 06.02.2015 г. (л.
73) се позовава на „допълнено“ заключение с дата 30.10.2014 г. (л. 72).
Първоначалното заключение от същата дата (л. 71), в което има констатация за „селарни, супраселарнии параселарни структури – в норма“ не е било оспорено от
страните, поради което съдът следва да обсъди и този документ. Според
изявлението на вещото лице З. в съдебно заседание на 10.12.2020 г.,
съдържанието на втория документ от 30.10.2014 г. е разширяване на описанието,
което е дадено в първия документ от същата дата. Съдът не приема това обяснение
за достоверно, защото в първото изследване от 30.10.2014 г. на практика липсва
описание в тази част. Освен това, в заключителната част на втория документ от
30.10.2014 г. (л. 72) е вписана и препоръка за контрол и клинична корелация на
находката в селарната област“, каквато находка
очевидно не е описана в първия документ. Добавянето на препоръка във втория
документ очевидно не е „разширяване на описанието“, каквото е представено от
вещото лице З.. Съпоставката на съдържанието на двата документа с една и съща
дата, преценена в съвкупност с показанията на свидетелката Г.К.Г., обуславя
фактическия извод на съда, че при изследването ЯМР на 30.10.2014 г. не е била
констатирана и в първоначалното заключение от тази дата не е била отразена находката,
вписана във второто заключение на същата дата: „Селарни,
супраселарнии параселарни
структури – частично празни села и кистично задебелени (4,5мм в коронарен план) и нехомогенно
контрастиращ хипофизен инфундибулум“.
Съдът приема, че документът с „разширеното“ описание е по същество документ, в
който се вписват ненаправени първоначално констатации и препоръки.
Тези
съображения дават основание на съда да приеме, че при провеждане на лечението
на Ю.К.Г. ответните лечебни заведения са нарушили правото на
пациента по чл. 81 ал. 2 т. 1 и чл. 86 ал. 1 т. 3 от Закона за здравето да
получи своевременна, достъпна и качествена здравна помощ.
Неправилното диагностициране,
непълните и недостатъчни изследвания и произтеклото от тях лечение, несъответно
на действителното състояние на пациента, е причинило на Ю.К.Г. увреждания на
здравето и е способствало настъпването на смъртта. Неправилната квалификация на
мозъчния тумор като доброкачествен (пинеоцитом)
вместо злокачествен (гермином) е била причината да не
се пристъпи към постоперативно лъчелечение ведного след отстаняването на
тумора, което според вещите лица по КСМЕ обуславя вероятна преживяемост
до 5 години в над 90% от пациентите. Според медицинската документация от
болница „Анадолу Джон Хопкинс“
Р. Турция при своевременно лъчелечение 10-годишната преживяемост е изчислена на повече от 85% (превод том ІІ л.
773). Неназначаването и непровеждането на изследвания на гръбначния стълб през
2014-2015 г. в ответните лечебни заведения е попречило на откриването на метастази
в областта на гръбначния мозък, които са били открити едва при извършване на
такова изследване в Р. Турция. Това е препятствало провеждането на своевременно
лъчелечение на краниоспиналната
ос при което, според заключението на вещите лица, би се постигнала пълна ремисия в 90-100% от случаите.
Дължимото
обезщетение.
При
определяне на дължимостта и размера на обезщетението
за неимуществени вреди, съдът следва да вземе предвид родствената връзка между
пострадалия и ищцата, отношенията между тях и причинените на ищцата болки и
страдания вследствие смъртта на пострадалия.
Родителите
спадат към най-близкия семеен кръг на пострадалото лице, като връзките помежду
им се характеризират с обич, доверие и емоционална близост. Родителите на
пострадалия, каквато е ищцата,
търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални
болки и страдания от загубата му.
Смъртта на дете нанася особено тежък и много трудно преодолим емоционален и
психологически шок у родител. Това поражда правото на ищцата да получи застрахователно обезщетение при доказаност на претърпените вследствие настъпилата смърт
неимуществени вреди (ВС 4-61-ПП, т. ІІІ ал. 2, ВКС ТР 1-2018-ОСГТНК).
От показанията на свидетелката Г.К.Г.
се установява, че в хода на изследванията и лечебно-терапевтичните процедури в
ответните лечебни заведения ищцата е изпитвала силно притеснение и тревога,
усилени от разнопосочните данни за характера на заболяването и влошаващото се
състояние на пострадалия. След рязко влошаване на състоянието му през юни 2016
г., според показанията на свидетелката, ищцата получила психически срив.
Смъртта на пострадалия предизвикала рязка и негативна промяна в състоянието и
поведението на ищцата, която чувствала живота си съсипан и се наложило да
приема успокоителни.
Тежкото и влошаващо се с времето
състояние на пострадалия, на което ищцата като негова майка е била
непосредствен свидетел, и причинило силни по своята интензивност и
продължителни страдания. Смъртта на пострадалия била приета от ищцата много
болезнена и ѝ причинила емоционален и психически стрес, който наложил
медикаментозно лечение и не е преживян и понастоящем. Това обуславя извода на
съда, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е
200 000 лева. Сумата е дължима ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
Върху
така определеното обезщетение ответниците дължат
законна лихва от датата на смъртта на пострадалия – 13.10.2016 г. Ищцата е
предявила самостоятелна претенция за законна лихва за периода от 13.10.2016 г.
до датата на предявяване на исковата молба 28.05.2016 г. Размерът на законната
лихва върху сумата от 200 000 лева за този период е 32 944,94 лева.
Искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД е основателен в тази му част.
Към
делото са приложени писмени доказателства – финансови документи за извършени
разходи за периода от м. май 2013 г. до м. септември 2016 г. Съдържанието на
представените документи установява причинната връзка на направените разходи с проведени
изследвания и лечение на пациента и подобряване на неговото състояние. Общият
размер на разходите, удостоверени от представените документи, е 77 368,18
лева. Искът с правно основание чл. 49 от ЗЗД е основателен в този размер.
Върху
обезщетението от 77 368,18 лева ответниците
дължат законна лихва, която в исковата молба е отграничена
до датата на нейното предявяване. Като начална дата на законната лихва ищцата посочва
датата на извършване на разхода за всяка от сумите. Съдът намира горното за
погрешно, а законната лихва следва да се определени от датата на настъпване на
смъртта на пострадалия Ю.К.Г. 13.10.2016 г., която следва да се счита като дата
на причиняване на вредата. За периода от 13.10.2016 г. до датата на предявяване
на исковата молба 28.05.2018 г., размерът на законната лихва върху сумата от
77 368,18 е 12 744,25 лева. Искането за заплащане на законна лихва е
основателно до този размер.
Разноските по делото.
Пълномощникът
на ищцата е предоставял безплатна правна защита на основание чл. 38 ал. 1 от
ЗА. Дължимото адвокатско възнаграждение съобразно материалния интерес от общо
682 358,71 лева, е 15 177,17 лева. Уважената част от исковете е общо
323 057,37 лева, което е 47% от общия размер на предявените искове. Според
уважената част от исковете, ответниците дължат на
адвокат Х.Н. общо 7133,27 лева, или всеки ответник по 2377,67 лева.
Ответниците следва да заплатят по сметка на СГС държавна такса в размер
на по 4307,43 лева всеки ответник и съдебни разноски в размер на по 391,67 лева
всеки ответник.
Ответникът
УМБАЛ „Св. И.Р.“ ЕАД гр. София претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 21 600 лева (том ІІ л. 984-986). В съдебно
заседание на 10.12.2020 г. пълномощникът на ищцата е направил възражение за
прекомерност на възнаграждението. Възражението е основателно, като съдът
намира, че следва възнаграждението да се определи в размера съгласно чл. 7 ал.
2 т. 5 от Наредбата, в размер на 15 177,17 лева. Според отхвърлената част
от исковете – 53%, ищцата следва да заплати на този ответник разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 8044,18 лева.
Ответникът „УСБАЛО“ ЕАД претендира заплатено
адвокатско възнаграждение от 3600 лева. Според отхвърлената част от иска,
ищцата дължи на този ответник разноски от 1908 лева.
Ответникът „А.С.к.ДКЦ“ ЕООД гр. София претендира
разноски за превод и вещи лица. Общият размер на разноските е 2460 лева,
съгласно приложен списък. Според отхвърлената част иска, ищцата дължи на този
ответник разноски в размер на 1303,80 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда УМБАЛ „Св. И.Р.“
гр. София ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, „А.С.к.Д.ц.“ ЕООД ***,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление:*** и „У.С.б.з.а.л.п.о.“***, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:*** солидарно да заплатят на Г.Г.А. ЕГН **********адрес: *** сумата от 200 000
(двеста хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени от смъртта на Ю.К.Г. вследствие погрешно поставена диагноза и несвоевременно
провеждане на лечение, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.05.2018
г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане, като
отхвърля иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени
вреди над този размер до предявения размер от 500 000 лева.
Осъжда УМБАЛ „Св. И.Р.“ гр. София, „А.С.к.ДКЦ“
ЕООД гр. София, и „УСБАЛО“ ЕАД гр. София солидарно да заплатят на Г.Г.А. сумата от 32 944,94 лева законна лихва върху главницата от
200 000 лева за периода от 13.10.2016 г. до 28.05.2018 г., като отхвърля
иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД над тази сума до предявения размер от
81 944,45 лева.
Осъжда
УМБАЛ „Св. И.Р.“ гр. София, „А.С.к.ДКЦ“ ЕООД гр. София, и „УСБАЛО“ ЕАД гр.
София солидарно да заплатят на Г.Г.А. сумата от 77 368,18 лева обезщетение за
имуществени вреди, причинени от смъртта на Ю.К.Г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 28.05.2018 г. – датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното изплащане.
Осъжда
УМБАЛ „Св. И.Р.“ гр. София, „А.С.к.ДКЦ“ ЕООД гр. София, и „УСБАЛО“ ЕАД гр.
София солидарно да заплатят на Г.Г.А. сумата от 12 744,25
лева законна лихва върху главницата
от 77 368,18 лева за периода от 13.10.2016 г. до 28.05.2018 г., като
отхвърля иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД над тази сума до предявения
размер от 23 046,08 лева.
Осъжда
УМБАЛ „Св. И.Р.“ гр. София, „А.С.к.ДКЦ“ ЕООД гр. София, и „УСБАЛО“ ЕАД гр.
София да заплатят на адвокат Х.Н. сумите от по 2377,67 лева всеки ответник,
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.
Осъжда
УМБАЛ „Св. И.Р.“ ЕАД гр. София, „А.С.к.ДКЦ“ ЕООД гр. София, и „УСБАЛО“ ЕАД
гр. София да заплатят по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на по 4307,43 лева всеки ответник и съдебни разноски в размер на по 391,67 лева
всеки ответник.
Осъжда Г.Г.А. да заплати на УМБАЛ
„Св. И.Р.“ ЕАД гр. София сумата от 8044,18 лева адвокатско възнаграждение.
Осъжда Г.Г.А. да заплати на „УСБАЛО“
ЕАД гр. София сумата от 1908 лева адвокатско възнаграждение.
Осъжда Г.Г.А. да заплати на
„А.С.к.ДКЦ“ ЕООД гр. София разноски в размер на 1303,80 лева.
Гр.
дело № 7063/2018 г. на СГС е разгледано с участието на „З.А.Б.“ АД като трето
лице помагач на ответника УМБАЛ „Свети И.Р.“ ЕАД гр. София, и „ЗАД Б.В.И.г.“ АД
като трето лице помагач на страната на „УСБАЛО“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: