№ 40
гр. Сливница, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20211890200711 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Община Божурище, с която на основание чл.
59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 94-00-
887/10.12.2019 г., издадено от А.Т.Г. – заместник министър на културата, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 15 000 лева за нарушение на чл. 14, ал.1, т.13, б.“в“ ЗКН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Д. и юрк. К..
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Б., която оспорва
жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери изцяло
атакуваното наказателно постановление, анализира събраните
доказателствени материали (изцяло и в съвкупност), взе предвид законовите
разпоредби, намира за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 07.05.2019 г. по електронната поща на Министерството на културата
е бил получен сигнал относно изграждането на паметник на летец Христо
Топракчиев в парк „Орлите“ в гр.Божурище, с молба за проверка относно
спазване на процедурните изисквания на Закона за културното наследство.
Във връзка с подадения сигнал на 06.06.2019 г. свидетелите ВЛ. Д. ИВ. –
старши инспектор в ГД“ОКН“ и П. ХР. Г. - главен инспектор в ГД “ОКН“
извършили проверка на място в парк „Орлите“, гр. Божурище и в Община
Божурище. Проверката продължала по документи на 27.06.2019 г. при което
1
били представени изисканите документи. При проверката по документи, било
установено, че жалбодателят реализирал инвестиционен проект
„Благоустройство на Парк „Орлите“ „ в обхват УПИ I – 000259, за
актракцион-открита сцена, кв.103, с площ 3 757,00кв.м. и III – 000259, за
атракцион-ботаническа градина, с площ 3 733,00кв.м., в кв.103 по плана на гр.
Божурище“. Издадено е разрешение за строеж №353/18.09.2017г. на
гл.архитект на Община Божурище за реализиране на проекта.
В хода на проверката проверяващите констатирали, че теренът за
реализация на проекта е публична общинска собственост, за което са
представени съответните Актове №32/13.06.2013г. и №34/13.06.2013г.
Установено било, че възложител на проекта е Община Божурище,
представлявана от Г.Д. – кмет на общината. Одобреният инвестиционен
проект бил изменен и допълнен по искане на възложителя, като в проекта
било добавено „Реализиране на постамент за поставяне на барелеф“ , което е
направено със заповед №17/08.05.2018г. на гл.архитект на Община Божурище
и в резултат на същата заповед това е добавено към разрешението на строеж.
Съгласно обяснителната записка към инвестиционния проект, барелефа е
следвало да бъде на Никола Вазцаров, представляващ бетонен постамент с
размери 40/80/150см. и облицовка от гранитни плочи /видно от
количествената сметка/. Съгласно Удостоверение № 44/19.09.2018г., строеж
IV-та категория „Благоустройство на Парк „Орлите“ „ в обхват УПИ I –
000259, за актракцион-открита сцена, кв.103, с площ 3 757,00кв.м. и III –
000259, за атракцион-ботаническа градина, с площ 3 733,00кв.м., в кв.103 по
плана на гр. Божурище“ е въведен в експлоатация.
На място, при извършения оглед, свидетелите установили, че в парк
„Орлите“ е изграден паметник с барелеф, посветен на българският военен
летец, поручик Христо Топракчиев, изграден в близост до друг постамент, на
който е монтиран самолит МИГ-15, вместо на Никола Вапцаров, съгласно
представената документация. При извършената проверка не били
представени съгласувателно становище на министъра на културата и
решение на Общински съвет – Божурище за поставяне на паметник с барелеф
на Христо Топракчиев.
Констатациите от извършената проверка били обективирани в
Констативен протокол от 27.06.2019 г., ведно със снимков материал.
На 28.06.2019 г. била приложена принудителна административна мярка
на Владислава Симеонова, в качеството й на заместник-кмет на Община
Божурище, като й било разпоредено в срок до 31.10.2019 г. да предприеме
действия за съгласуване на проект за изграждане на паметник с барелеф на
Христо Топракчиев в Парк „Орлите“, гр.Божурище, с министъра на културата
по реда на чл.14, ал.1, т.13, б.“в“ и ал. 3 от Закона за културното наследство.
Двата акта били връчени на Община Божурище на 04.07.2019г., видно от
известие за доставка.
На 10.07.2019 г., Община Божурище внесла за съгласуване проект за
Благоустройство на Парк „Орлите“ „ в обхват УПИ I – 000259, за актракцион-
открита сцена, кв.103 за съгласуване по реда на чл.14, ал.1, т.13, б.“в“ и ал.3
2
от Закона за културното наследство. Видно от писмо с рег. № 94-00-887 от
14.03.2022 г. до настоящия момент проектът не е съгласуван.
За констатираното нарушение на чл. 14, ал. 1, т. 13, б. в от Закона за
културното наследство на 22.07.2019 година свидетеля ВЛ. Д. ИВ. –
инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното
наследство“, в Министерство на културата съставил срещу Община
Божурище Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
4/22.07.2019 г.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е представил писмени
възражения.
Въз основа на съставения АУАН, на 10.12.2019 г. А.Т.Г. – заместник
министър на културата издала и процесното НП, в което били отразени
обстоятелствата по нарушението, фактическото описание на нарушението и
неговата правна квалификация по чл. 14, ал. 1, т. 13, б. в от Закона за
културното наследство, като с този административно-наказателен акт на
жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 15000 лева, на основание чл. 200д, ал. 1 от Закона за
културното наследство.
Фактическите обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните по делото свидетели – ВЛ. Д. ИВ., П. ХР. Г. и
В.П. Ц.-Каменова; събраните по надлежния процесуален ред на чл.283 от
НПК писмени доказателства: съставеният АУАН № 4/22.07.2019 г.,
констативен протокол от 27.06.2019 г., разрешение за строеж №
353/18.09.2017 г., заповед № 17 от 08.05.2018 г., инвестиционен проект за
строеж „Благоустройство на парк „Орлите“, удостоверение № 44/13.09.2018 г.
за въвеждане в експлоатация на строеж IV категория, акт за прилагане на
принудителна административна мярка от 28.06.2019 г., заповед № РД09-
267/19.05.2017 г. на министъра на културата, заповед № РД09-331/11.05.2018
г. на министъра на културата, акт № 32 за публична общинска собственост,
акт № 34 за публична общинска собственост, писмо № П-В-694-131 от
10.07.2019 г. от община Божурище за изпращане до за съгласуване на проект
„Благоустройство на парк „Орлите“.
Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите, които са
очевидци на нарушението. Показанията им са категорични, ясни,
непротиворечиви, логически последователни и кореспондират с всички
писмени доказателства по делото. От показанията им се установява, че при
извършената проверка е констатирано, че в парк „Орлите“, гр. Божурище е
бил изграден постамент с барелеф, с поставен надпис името на Поручик
Христо Топракчиев, като част от проект за Благоустройство на Парк
„Орлите“, без да е налице изпълнена съгласувателна процедура с министъра
на културата, съгласно изискването на ЗКН.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира изцяло
3
и основава своите фактически изводи върху тези доказателства.
При така изяснените фактически обстоятелства съдът от първа
инстанция формира следните свои правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, при
спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като е
насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-
наказателен акт, и в тази връзка се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна поради следните
съображения:
По процедурата:
При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав
не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до
отмяна на НП – спазена е компетентността (материална и териториална) на
длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални
документа. Компетентни длъжностни лица са съставили АУАН и НП.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец, и съгл. разпоредбата на чл.43, ал.1 и ал.4
от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и е изпратен за подписване и
предявяване до нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото НП също ясно и
недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като
настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите
съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите
данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера
на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер.
По съществото на нарушението:
Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 13, б. „в“ от ЗКН Министърът на културата или
определено от него длъжностно лице от състава на министерството съгласува
инвестиционните проекти за изграждане и поставяне на паметници,
монументално-декоративни структури и елементи в публични пространства в
урбанизирани и извънселищни територии, както и тяхното преместване или
премахване. Според санкционната разпоредба на чл. 200д, ал. 1 от ЗКН се
предвижда имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв. едноличен
търговец и юридическо лице, което реализира инвестиционни проекти за
4
изграждане и поставяне на паметници, монументално-декоративни структури
и елементи в публични пространства в урбанизирани и извънселищни
територии, както и тяхното преместване или премахване без съгласуване с
министъра на културата въз основа на решение на Специализирания
експертен съвет по изобразителни изкуства по чл. 14, ал. 3.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се
установява, че в парк „Орлите“, гр.Божурище е изграден постамент с барелеф,
с поставен надпис на северната страна името на Поручик Христо Топракчиев
и датиран 1887-1912, като част от проект за Благоустройство на Парк
„Орлите“ „ в обхват УПИ I – 000259, за актракцион-открита сцена, кв.103, без
да е налице изпълнена съгласувателна процедура с министъра на културата.
Следователно от формална страна се установява извършването на
нарушението.
Въпреки това съдът счита, че неправилно е бил санкциониран
жалбоподателя с обжалваното НП като неправилно наказващият орган не е
приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като съдът намира, че в
настоящата хипотеза е налице „маловажен случай“ на нарушение по смисъла
на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК.
Законът за административните нарушения и наказания не съдържа
легална дефиниция на “маловажен случай”. Съгласно ТР № 1/2007г. по тълк.
н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност
представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност и
следователно по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН,
съдържанието на понятието “маловажен случай” и критериите за определяне
на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да
бъдат извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. По аргумент от посочената
разпоредба маловажен случай на административно нарушение ще е налице
тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
Целта на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и
превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и
въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително.
Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй
като е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се
предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение
ще бъде санкциониран.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С
оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Жалбоподателят не е наказван за подобно нарушение. Съдът счита, че
обществената опасност на деянието е явно незначителна. Освен това по
делото се установи, че веднага след констатиране на нарушението при
5
съставянето на констативния протокол и прилагане на принудителната
административна мярка, жалбодателят е предприел действията указани му в
нея, а именно представил е инвестиционния си проект за съгласуване на
министъра на културата. По делото се установи и, че до настоящия момент
тази съгласувателна процедура все още не е приключила. Поради всичко
изложено извършеното деяние се отличава с ниска степен на обществена
опасност.
По тези съображения наказателното постановление следва да бъде
отменено.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят е
представил доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лева и е направил искане за присъждането им.
По разноските пред Административен съд – София-област:
С оглед изхода на касационното производство /по жалба на
Министерство на културата е било обезсилено постановеното решение/ право
на разноски има касаторът, който е бил представляван от юрисконсулт на
когото съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 94-00-887/10.12.2019
г., издадено от А.Т.Г. – заместник министър на културата, с което на
жалбоподателя Община Божурище с ЕИК *********, със седалище
гр.Божурище, бул.“Европа“ № 85, представлявана от кмета на общината, Г.Д.
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 15
000 лева за нарушение на чл. 14, ал.1, т.13, б.“в“ ЗКН.
ОСЪЖДА Министерство на културата, адрес гр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ № 17, да заплати на Община Божурище с ЕИК
*********, със седалище гр.Божурище, бул.“Европа“ № 85, сумата от 400
лева – разноски за производството пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Община Божурище с ЕИК *********, със седалище
гр.Божурище, бул.“Европа“ № 85, да заплати на Министерство на културата,
адрес гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 17, сумата от 100 лева –
разноски за производството пред Административен съд – София-област.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и
6
на основанията по НПК, пред Административния съд – София-област в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7