№ 118
гр. Тутракан, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на седемнадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20253430100024 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.
1. Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове
по чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, във вр. с чл. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ,
чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца „БАНКА ДСК“ АД,
представлявано от юрисконсулт Б. Н., за осъждането на ответника да заплати следните
суми, предмет на Разпореждане № 872/26.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. №
409/2024 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с което заявлението на ищеца за
издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено:
1.1. заета сума (главница) по чл. 430, ал. 1, дължима по Договор за кредит за
текущо потребление от 13.12.2021 г. - 6 659,39 лв. (шест хиляди шестстотин петдесет и
девет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща разликата между предявения
със заявлението за издаване на заповедта за изпълнение размер (43 440,98 лв.) и
уважения такъв (36 781,59 лв.);
1.2. възнаградителна лихва върху главницата по чл. 430, ал. 2 от ТЗ, за периода
от 13.10.2023 г. до 20.06.2024 г. в размер на 2 497,36 лв. (две хиляди четиристотин
деветдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки);
1.3. неустойка „лихвена надбавка за забава” по чл. 92 от ЗЗД, за периода от
10.08.2023 г. до 20.06.2024 г., в размер на 105,61 лв. (сто и пет лева и шестдесет и една
стотинки);
1.4. мораторна лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за периода
от 21.06.2023 г. до 05.07.2024 г.; в размер на 232,19 лв. (двеста тридесет и два лева и
1
деветнадесет стотинки)
1.5. неустойка „разходи при изискуем кредит” по чл. 92 от ЗЗД, дължима
съгласно Тарифа за таксите по кредити за текущо потребление на банката, в размер на
120 лв. (сто и двадесет лева);
1.6. Твърди се, че на 13.11.2023 г. между „Банка ДСК“ АД (кредитор) и С. Т. А.
(кредитополучател) е сключен Договор за кредит за текущо потребление за сумата от
50 000 лв. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на
усвояването му. Договорната лихва се определяла съгл. т. 8 и т. 5.1 от ОУ – променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 7,75 % годишно,
формиран от стойността на референтен лихвен процент (РЛП), представляваш
индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства
със срок над 1 ден до 2 години“ (чиято стойност при сключване на договора била 0,09
%) и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,66 % при изпълнение на
Условията по програма „ДСК Партньори плюс“ („Условията“), представляващи
приложение към договора за кредит. При нарушаване на Условията
кредитополучателят губел правото си да се ползва от преференциите и лихвеният
процент се увеличавал чрез увеличаване на надбавката. Кредитът се отчитал по заемна
сметка № 28636562.
1.7. Ищецът предоставил кредита на 13.12.2021 г. по разплащателната сметка на
ответника, посочена в договора.
1.8. Последното плащане по кредита, в размер на 597,61 лв., било направено на
27.05.2024 г. След това настъпила забава на длъжника от над 90 дни. На основание чл.
16.2 от ОУ банката предприела действия по обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, изпращайки до длъжника покана-уведомление, връчена чрез ЧСИ на член от
домакинството му на 21.06.2024 г. След получаване на уведомлението длъжникът
продължил да не изпълнява задълженията си по договора.
1.9. На 10.07.2024 г. в РС – Тутракан е получено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и било образувано ЧГД № 409/2024 г. по
описа на съда. С Разпореждане № 872/26.07.2024 г., влязло в сила на 02.10.2024 г.,
съдът отхвърлил претендираните от заявителя вземания, предмет на настоящото
производство.
2. Ответникът С. Т. А., чрез назначения му с Определение № 158/07.05.2025 г.
особен представител – адв. Д. А. от АК – Силистра, е представил в едномесечния срок
по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба.
2.1. Твърди, че липсват доказателства за наличието на валидно сключен договор
между страните.
2.2. Заявява, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на ищеца,
2
поради това, че поканата уведомление не била връчена лично на ответника, а на член
от домакинството му.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
3. На 13.12.2021 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление между
ищеца в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на
кредитополучател (л. 6 от ГД № 3491/2024 г. на ДРС).
4. На 21.06.2024 г. от ответника е получено уведомление от ищеца, с което
кредитът е обявен за предсрочно изискуем (л. 14 от ГД № 3491/2024 г. на ДРС).
5. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ), която е
установила размера на вземанията (л. 36).
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
I. По допустимостта
6. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца
има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.
II. Общи положения
7. По делото не се спори сключването на процесният договор за кредит и
предоставянето на заетата сума на кредитополучателя.
8. В тази връзка съдът следва служебно да извърши проверка относно
наличието на неравноправни клаузи и действителността на самия договор за кредит.
9. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП
са:
3
9.1. позоваващото лице да има качеството на потребител;
9.2. клаузата да не е уговорена индивидуално;
9.3. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на
изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;
9.4. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.
10. Позоваващото лице да има качеството на потребител.
10.1. Ответникът и наследодателят му (кредитополучател) са физически лица,
които ползват услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или
професионална дейност (§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).
10.2. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от
ДР на ЗЗППТ (отм.).
11. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест за
установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи
върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.).
Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото.
12. Да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП - Разпоредбата,
определяща клаузата като неравноправна, не попада в обхвата на хипотезите на чл. 144
от ЗЗП.
13. Клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на
изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. (чл. 35, ал.
1 от ЗЗППТ /отм./). Анализът на клаузите е извършен в следващите точки.
III. По отношение на договора за кредит
14. Съгл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за кредит следва да бъде посочен
годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В чл. 19 от
ЗПК е конкретизирано, че годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), като от ГПР изрично са
изключени определени разходи, упоменати в ал. 3 на същата разпоредба.
15. Във връзка с процесния договор за кредит са начислени:
4
15.1. месечна застрахователна премия – тя е обвързана с договора за кредит и
гарантира вземанията на кредитодателя по договора, в случаите на настъпила
неплатежоспособност на кредитополучателя (застрахователното обезщетение се
заплаща на застраховащия (кредитодателя);
15.2. такса за разглеждане и одобрение на кредита – т. 1.1.1 от Тарифата
(същата представлява допълнително възнаграждение на кредитодателя);
15.3. месечна такса за обслужване на разплащателна сметка (вж. СИЕ – л.
38) - тя следва да бъде включена в ГПР, тъй като не е посочена ясно и отделно в
договора за кредит или в друг договор по арг. от чл. 19, ал. 3, т. 3 от ЗПК.
16. Всички тези разходи е следвало да бъдат включени в ГПР, за да може
потребителят да сравни предлаганите от кредитодателя условия с тези на други
финансови продукти предлагани на пазара. Ирелевантен е факта дали включването на
определени услуги (като застрахователната), които допълнително оскъпяват кредита, е
било задължително условие за сключване на кредита. От значение е единствено факта,
че след като услугата е включена в окончателния вариант на договора, стойността на
услугата е следвало да бъде съобразена при изчисляването на ГПР.
17. В тази връзка СИЕ е преизчислила ГПР, включваща и посочените по - горе
допълнителни разходи, като е установила, че действителният ГПР възлиза на 9,9728 %.
18. Посоченият в договора ГПР е 8,38 %, т. е. действителният ГПР е с 19 % по -
висок от посочения. Тази разлика не позволява по никакъв начин потребителя да
направи съпоставка между процесния договор и сходни финансови продукти
предлагани на пазара. Последиците на това неточно посочване следва да се приравнят
на непосочване на ГПР (т. 2. от Решение на СЕС по дело C - 714/22; Определение №
527 от 9.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 151/2022 г., III г. о.; Определение № 50685 от
30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о.).
19. Поради тази причина съдът приема, че договорът за кредит е недействителен
на осн. чл. 22 от ЗПК.
IV. По основателността на исковете
20. С оглед недействителността на договора за кредит съдът намира, че на осн.
чл. 23 от ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита.
21. Поради тази причина претенциите по отношение на всички вземания извън
главницата следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
22. По отношение на главницата СИЕ в т. 4 от заключението е установила, че
при отчитането на плащанията на кредитополучателя като погасяващи единствено
5
главницата по кредита, остатъкът от главницата към 03.06.2025 г. се равнява на 33
108,19 лв.
23. По ч. гр. д. № 409/2024 г. на Районен съд - гр. Тутракан съдът е издал
заповед за изпълнение за по - голяма сума - 36 781,59 лв. и е отхвърлил заявлението за
горницата над тази сума.
24. Предмет на настоящото производство е присъждането на разликата над 36
781,59 лв., която е недължима, доколкото непогасената главница (установена от СИЕ)
всъщност възлиза на още по - малка сума - 33 108,19 лв.
25. Последното налага извода, че и иска за присъждане на главница се явява
неоснователен
26. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на ищеца „БАНКА ДСК” АД, с
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: **********, за осъждането на
ответника С. Т. А., ЕГН **********, с настоящ адрес **********; да заплати следните
суми, предмет на Разпореждане № 872/26.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. №
409/2024 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с което заявлението на ищеца за
издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено:
1. заета сума (главница) дължима по Договор за кредит за текущо потребление
от 13.12.2021 г. - 6 659,39 лв. (шест хиляди шестстотин петдесет и девет лева и
тридесет и девет стотинки), представляваща разликата между предявения със
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение размер (43 440,98 лв.) и уважения
такъв (36 781,59 лв.);
2. възнаградителна лихва върху главницата, за периода от 13.10.2023 г. до
20.06.2024 г. в размер на 2 497,36 лв. (две хиляди четиристотин деветдесет и седем
лева и тридесет и шест стотинки);
3. неустойка „лихвена надбавка за забава” по чл. 92 от ЗЗД, за периода от
10.08.2023 г. до 20.06.2024 г., в размер на 105,61 лв. (сто и пет лева и шестдесет и една
стотинки);
4. мораторна лихва върху главницата за периода от 21.06.2023 г. до 05.07.2024
г.; в размер на 232,19 лв. (двеста тридесет и два лева и деветнадесет стотинки)
5. неустойка „разходи при изискуем кредит”, дължима съгласно Тарифа за
таксите по кредити за текущо потребление на банката, в размер на 120 лв. (сто и
двадесет лева).
6
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено
или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7