Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 8437 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
432 ал.1 от КЗ за сумата от 90 068, 60 лв.
В исковата молба на Е.Б.П. се твърди, че на 02.07.2016 г., в гр. София е
настъпило ПТП с лек автомобил „Алфа Ромео 156“ с рег. № ******, който самокатастрофирал
и вследствие на удара пострадала ищцата като пътник в автомобила. Твърди се, че
в УМБАЛСМ „Пирогов“ й била поставена диагноза счупване с разместване на първи
шиен прешлен по дясната му повърхност, навяхване и разтягане на свързващия
апарата на шийния отдел на гръбначния стълб. Изложени са твърдения, че на
ищцата била извършена хирургична интервенция, изразяваща се в окципитоспинодеца
С0-С2-С3, посредством титаниева плака, фиксирана към сквама окципиталис. Твърди
се, че на ищцата й предстояла и втора операция за изваждане на титаниевите
импланти. Твърди, че търпяла болки, страдания и неудобства. Сторила и
имуществени разходи за закупуване лекарства и остеосинтезни материали.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Алфа Ромео”, да й заплати сумата от 80 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания,
както и сумата от 10 068, 60 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Претендира
се законна лихва и сторени разноски.
Ответникът З. „Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор, с релевирани в същия възражения,
включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно
депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирани са допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор в срока
по ГПК.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Ч..
Възраженията на ответното дружество срещу
заявените искове се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Т..
По делото като трето лице – помагач на
страната на ответника е конституиран С.С.Т., редовно уведомен, оспорва исковете
по размер в писмено становище.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен протокол от 07.11.2016 г. по нохд 19179/2016 г. на
СРС, 97 състав, в който е обективирано споразумение, съгласно което С.С.Т. се
признава за виновен, в това, че на 02.07.2016 г., около 07.10 ч., в гр. София,
при управление на лек автомобил „Алфа Ромео 156“ с рег. № ******, движейки се
по бул. „Лазар Михайлов“ с посока на движение от кв. „Бенковски“ към с.
Кубратово е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 20 ал.1 и чл. 21 ал.1 от ЗДвП като се е движил със
скорост от около 80 км/ч, не е контролирал непрекъснато автомобила и е
реализирал ПТП като самокатастрофирал в бетонен стълб, с което по
непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице – И.К.Т., Е.Б.П.
и Г.И.М. като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на
алкохол в кръвта от 1,04 на хиляда.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза, изготвена
от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е посочило, че причината за настъпване на
ПТП са от действията на водача на лек автомобил „Алфа Ромео” с органите на
управление. Посочено в заключението е, че водачът е имал техническата възможност
да управлява със скорост, по-ниска от критичната скорост за преодоляване на
кривата без загуба на устойчивост на автомобила, при което не би допуснал
настъпване на произшествието. Посочено в заключението на вещото лице е, че
ищцата се е намирала на предна дясна седалка на автомобила без данни за
състоянието на предпазните колани след произшествието като е обоснован извод,
че МПС-то е оборудвано с предпазни въздушни възглавници за водача и пътника на
предна дясна седалка. Посочено е, че предпазният колан не е ефективен при
страничен удар, като в конкретния случай ударът на автомобила е челен
ексцентричен.
По делото е изслушана и съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото лице
д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че Е.Б.П. е
получила при процесното ПТП счупване на първи шиен прешлен като през периода на
лечение, ищцата е търпяла болки и страдания, като първите два месеца, болките
са били с по-интензивен характер. Посочено е в заключението, че при нормално
протичане на лечебния процес, срокът за възстановяване при подобен род
увреждания е около 10-12 месеца, а получените травматични увреждания на ищцата
са в причинно-следствена връЗ.а с механизма на процесното ПТП. Посочено в
заключението е, че при преглед на ищцата е констатиран надлъжен белег по
задната страна на шията и по хода на гръбначния стълб с дължина 20 см,
ограничен обем движение в шийна област за сметка на въртенето наляво и надясно
от 60 градуса, при норма 90 градуса. Вещото лице е посочило, че неудобствата, които е изпитвала
ищцата са вследствие носенето на шийната яка, което е създавало затруднения в
хигиенно битовото самообслужване. Посочено от вещото лице е, че ищцата се е
нуждаела от чужда помощ непосредствено след оперативното лечение, за периода на
носене на шийната яка – 2 месеца. Обоснован е извод, че направените разходи по
приложените финансови документи са във връЗ.а с проведеното лечение. Посочено в
заключението е, че най-вероятния механизъм за полученото увреждане е така
наречения „камшичен удар“ като не може да се даде категоричен отговор за
поставен или непоставен предпазен колан. Изготвено е и допълнително заключение
от вещото лице, в което е посочено, че на ищцата е извършена втора хирургична
интервенция за премахване на металния стабилизатор, при която е търпяла болки и
страдания за срок около 30 дни като първите 15 дни болките са били с по-голям
интензитет, като възстановителния период при нормално протичане след тази
интервенция е около 1 месец.
По делото е изслушана и СМЕ, изготвена от вещо лице ендокринолог – д-р Е.Н.В..
В заключението си, вещото лице е посочило наличие на фамилна анамнеза,
обременена за захарен диабет, с наднормено тегло – т.нар. метаболитен синдром с
повишен имуно-реактивен И.улин, което е първото отклонение след фамилната
обремененост т.е. проява на хиперИ.улинемия, която се изразява в дефект в И.улиновия
рецептор в тъканите. Посочено в заключението е, че съществува по принцип
причинна връЗ.а при персистиращ стрес и установен висок имунореактивен инсулин
като при установено автоимунно тироидно заболяване и нормална функция – стресът
може да бъде причина за отклонение във функцията в следващите 5-6 и повече
месеца. Посочено е в заключението, че не съществува връЗ.а между острия
апендицит при ищцата и посочените ендокринни заболявания.
В съдебно заседание от 16.04.2018 г. са събрани и показания на свидетелите
Анита Б.П., сестра на ищцата и Г.И.М..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 28.11.2016 г, предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира предявените искове за допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявените искове са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена
връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в
нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед одобреното
от наказателния съд споразумение, което е задължително за настоящия такъв,
предвид нормата на чл. 300 от ГПК, както и от изводите на вещото лице по
допуснатата САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и
компетентно изготвено.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаните по делото съдебно-медицински
експертизи, както и от събраните свидетелски показания, които настоящият
съдебен състав кредитира като обективни и логически последователни при
съблюдаване на правилото на чл. 172 от ГПК по отношение показанията на
свидетелката П.. Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от нанесените й тежки травматични увреждания, които са довели
до значителни като интензитет и продължителни във времево отношение болки и
страдания и същите се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то
те подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по
справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението
съдът следва да има предвид възрастта на ищцата, степента и вида на
увредите, промяната в емоционалното състояние и стереотипа й на живот, продължителността
на възстановителния период / 10 - 12 месеца/ респ. наличния оперативен белег,
установения ограничен обем на движение, проведените две хирургични интервенции,
втората от която с допълнителен възстановителен период от 1 месец, съобразно
изводите на СМЕ, справедливо би било да се присъди сума от 70 000
лв., а за горницата до пълния предявен размер от 80 000 лв. да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
С оглед изводите на СМЕ, настоящият съдебен състав намира за изцяло
основателен и заявения иск за обезвреда на причинените имуществени вреди под
формата на сторени разходи за лечение и възстановяване на ищеца и предвид представените
по делото фактури.
Заявеното възражение за съпричиняване от
страна на ответното дружество настоящият съдебен състав намира за
неоснователно, предвид липсата на данни по делото, от които да се обоснове
извод, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносните
последици.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща
изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в настоящия случай от 01.03.2017
г. като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител,
при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание от 18.03.2019 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 от ЗА. Искането е в преклузивния срок по
ГПК, а пълномощното, легитимиращо процесуалния представител на ищеца с валидна
представителна власт е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА /стр.8 гръб в
делото/. Предвид което са изпълнени процесуалните изисквания на разпоредбата и
на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение
по сочения по-горе ред. С оглед извършените процесуални действия по делото,
неговата правна и фактическа сложност, броя на проведените съдебни заседания,
заявената цена на исковете респ. размерите на адвокатските възнаграждения,
визирани в Наредба 1/2004 г., настоящият съдебен състав намира, че същото
възлиза на сума в размер на 3 862, 06 лв., а в неговата припадаща се част,
съобразно уважената част от исковете на 3483, 31 лв., която се следва на
процесуалния представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 85 лв. –
разноски, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК ш отхвърлената част от
исковете.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 3 593, 75 лв. – разноски за ДТ и депозит за
съдебни експертизи.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Е.Б.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. Г.Ч. сумата от 70 000
/седемдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 02.07.2016 г. в гр. София, като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 80 000 лв. като
неоснователен, както и сумата от 10 068, 60 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в закупени медицински консумативи, ведно
със законната лихва върху двете суми, считано от 01.03.2017 год. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И..” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 3 593,
75 лв. – дължима ДТ и разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Г.Ч.
сумата от 3 483, 31 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.Б.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г.Ч. да заплати на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 85 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника
– С.С.Т., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: