Р Е Ш Е Н И Е №
2743
31.07.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII
– ти гр.с-в в открито съдебно заседание на 30.06.2020г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7924 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе
взе предвид следното.
Производството по делото е по иск с правна квалификация
чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 153, ал.1 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Х. Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт П.П. е предявил искова молба, с вх. № 32607/20.05.2019г. срещу ответник
Х. В. Д. с ЕГН ********** *** за признаване установено задължението на
последния в размер на сумата от 690,71 лева
- главница, която представлява стойността на разпределена топлинна
енергия за периода от 01.12.2016г. до 28.02.2017г. за обект на потребление,
находящ се в ***, както и сумата от 146.53 лева – мораторна лихва за периода от
02.02.2017г. до 27.03.2019г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК –
28.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2681/29.03.2019г. по ч.гр.д. №
4805/2019г. по описа на РС – Пловдив. Ангажират се доказателства. Претендират
се разноски за заповедното производство и за настоящата инстанция.
Ищецът поддържа в исковата молба, че е налице фактическия
състав на основанието за вземането му, а именно – ответника има качеството на
потребител на топлинна енергия, дружеството е доставило такава, топлинната
енергия е разпределена от топлинен счетоводител по партидата на ответника с
клиентски номер ***, който се отнася за обект на потребление свързан с ИТН ***,
издадена е фактура в размер стойността на разпределената топлинна енергия,
която не е платена в срок.
Ищецът с молба от 25.09.2019г. представя справка за
доставената топлинна енергия по количество и стойност за процесния период като
конкретизира съответните количества топлинна енергия отнесена за сградна
инсталация – 1.2032 МВтч, за отопление 5.7594 МВтч и за битова гореща вода
/БВГ/ 1.7537. В справката е посочена единичната цена на ТЕ без ДДС, както и
разпределение на топлинната енергия за сградна инсталация, отопление, БВГ,
услуга разпределение и ДДС.
Ответник Х.В.Д. не подава писмен отговор. Явява се лично
в съдебно заседание и оспорва по основание и размер предявените искове. Иска
отхвърлянето на исковете като неоснователни и недоказани.Ангажира
доказателства.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.
12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2681/29.03.2019г.
по ч.гр.д. № 4805/2019г. по описа на РС – Пловдив е разпоредено ответникът да
заплати в полза на ищеца сумата от 690,71 лева
- главница, която представлява стойността на разпределена топлинна
енергия за периода от 01.12.2016г. до 28.02.2017г. за обект на потребление,
находящ се в ***, както и сумата от 146.53 лева – мораторна лихва за периода от
02.02.2017г. до 27.03.2019г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК –
28.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
Срещу заповедта в срока по чл. 414 ГПК е постъпило
възражение за недължимост на сумите за които е издадена заповедта.
В срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК ищецът е предявил установителни
искове. Ето и защо тези искове се явяват допустими.
Ищецът в подкрепа на твърденията си представя
препис-извлечение от сметка, от която се установява, че за процесния период са
издадени съответните фактури за доставка на топлинна енергия по партидата на
ответника за обект на потребление *** ИТН ***. Представена е справка за
доставената топлинна енергия по количество и стойност за процесния период като с
тази справка са конкретизирани съответните количества топлинна енергия отнесена
за сградна инсталация – 1.2032 МВтч, за отопление 5.7594 МВтч и за битова
гореща вода /БВГ/ 1.7537. В справката е посочена единичната цена на ТЕ без ДДС,
както и разпределение на топлинната енергия за сградна инсталация, отопление,
БВГ, услуга разпределение и ДДС.
По делото са приети и ОУ на ищеца, публикувани в
национален и местен ежедневник.
Приета е съдебно-техническа експертиза с вещо лице В.Ш.,
която съдът кредитира като компетентна и безпристрастно изготвена и от която се
установява, че през процесния период АС е обслужвала жилищния блок в *** като е
подавала ТЕ за отопление и БГВ. Вещото
лице посочва, че начинът на разпределение и начисляване на потребената от
ответника ТЕ съответства на специалната методика уредена в Наредба
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването /отм./. Начисленото количество
топлинна енергия по фактура ********** за период от 1.12.2016г. до 31.12.2016г.
е 5.025360 МВтч, за период 01.01.2017г. до 21.01.2017г. е 1,539350 МВтч, за
период 01.02.2017г. до 28.02.2017г. 2,151570 МВтч изцяло съответства на справката
представена от ищеца за доставената топлинна енергия по количество и стойност
за процесния период отнесена за сградна инсталация, отопление и БГВ. Установено
е от вещото лице, че няма разлика между разпределеното от топлиния счетоводител
количество ТЕ и начисленото от ищеца, което обстоятелство се потвърждава и от
приетите по делото индивидуални справка за използвана топлинна енергия за
периода от 01.10.2016г. – 30.04.2017г., от 01.02.2017г. – 28.02.2017г., от
01.01.2017г. до 31.01.2017г., от 01.12.2016г. до 31.12.2016г., както и
формуляри за извършен отчет. Относно извършваните отчети и вписваните показания
на измервателните уреди в тези формуляри не се установява по делото да е налице
опорочаване процедурата по съставянети им или тези документи да са неистински.
Последното е в унисон със заключението на вещото лице затова че в имота на
ответника всички отоплителни тела тип радиатор са присъединени към
топлопреносната мрежа и се е начислявала потребена топлоенергия по ежемесечен
визуален отчет на ИРУ монтирани на същите, а относно щранг лирата, която минава
през имота ТЕ за отплопление от същата се начислява по максимална нормативна
мощност на отоплителното тяло. Видно и от формулярите за отчет изразходваното
количество ТЕ е ставало на база отчетени показания от устройството, респ.
настоящата инстанция няма основание за друг извод предвид липсата на данни,
които да правят възможен извод затова че е налице разминавания между
вписванията във формулярите и показанията на измервателните устройства –
топломерите. Освен това и видно от констативен протокол за извършен месечен
отчет от Бруната ООД подписан от ответник Д. при отчет – 01 осъществен на
26.01.2017г, ап.57 не е сред неотчетените, за отчет-12 ап.57 е бил с неосигурен
достъп, такъв е бил и отчет – 02 от 24.02.2017г., а отчетите от 30.03.2017г. и
26.04.2017г. са при реален отчет. Следователно, за периодите за които не е бил
осигурен достъп за реален отчет топлинния счетоводител е можел да начисли
топлинна енергия при условията на тази хипотеза – чл. 70, ал.3 вр. с ал.4 от Наредба
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването /отм./ като на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела
в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди. Видно обаче
е че индивидуалните справки са съставени при условията на реален отчет, което
изрично е записано в таблица „разходи на абоната“ при което е посочен всеки уред под
идентификационен номер, показание 1 и показание 2, респ. реално начислено
количество.
Предвид на гореизложеното настоящата инстанция не споделя
възраженията на отв. Д. затова че претенцията на ищеца е неясна по основание,
респ. че е недоказана по отношение на това че разпределеното и претендирано
количество топлинна енергия за процесния имот не е установено. В случая не само
че е установено, но и спрямо отвеника е приложен по-благоприятния режим на
начисляване на топлинна енергия – по реално показание за месеците в които не е
бил осигурен достъп.
Приета е по делото е съдебно-счетоводна експертиза с вещо
лице Д.К., която съдът изцяло кредитира и според която, размерът на
задължението на ответника за всеки един от начислените компоненти топлинна
енергия съответства на задължението за което са издадени процесните фактури
Ответникът изрично е заявил, че не оспорва качеството си
на потребител на топлинна енергия.
Според
нормата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила
след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-
продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между
страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се
установява съществуването на облигационна връзка между страните до колкото
ответник Д. не оспорва качеството си на потребител.
Ето
защо предявените искове са явяват основателни и доказани по размер.
На
основание чл. 78 ГПК ответник Д. следва да бъде осъдена да заплати разноските в
заповедното производство и в настоящата инстанция в общ размер от 600 лева
съгласно представения от ищеца списък на л.54 от делото.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Х. В. Д. с ЕГН ********** *** полза на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Х. Г. Данов” № 37 чрез юрк. П.П. присъдените по по ч.гр.д. № 4805/2019г. по
описа на РС – Пловдив със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
2681/29.03.2019г. суми за начислена топлинна енергия за топлоснабден имот
находящ се в ***, както следва: 690,71 лева
- главница, която представлява стойността на разпределена топлинна
енергия за периода от 01.12.2016г. до 28.02.2017г. и 146.53 лева – мораторна
лихва за периода от 02.02.2017г. до 27.03.2019г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл.
410 ГПК – 28.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА Х.
В. Д. с ЕГН ********** *** полза на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Х. Г. Данов”
№ 37 чрез юрк. П.П. сумата от 600 лева,
които представляват разноски за заповедното производство и настоящата
инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.