Решение по дело №835/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215, във вр. с чл.219 от ЗУТ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по протест, подаден от прокурор в Окръжна прокуратура гр. Бургас Христо К. против Разрешение за строеж №44-„З“/20.12.2013г., издадено от главен експерт „АС“ при Община Бургас за строеж „Двуетажна вилна сграда №1 и едноетажна вилна сграда №2, в УПИ I-184, 229, с.о. „Черниците- Училищното“, с. Маринка“ на името на Е. К. Е..

Подателят на протеста иска разрешението за строеж да бъде прогласено за нищожно. Счита, че същото е издадено при пълна липса на условията и предпоставките, предвидени в приложимите норми, респ. е изцяло лишено от законово основание за издаването му, поради което не може да породи предписаните от закона правни последици. В протеста се твърди, че по силата на разрешението, презаверено на 11.04.2019г., било реализирано строителство в сервитутната зона на въздушна електропроводна линия, собственост на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, въведена в експлоатация през 1978г. Разрешението за строеж било презаверено само няколко дни след като „ЕСО“ ЕАД е уведомило писмено Е. и Община Бургас за наличния сервитут и неспазване разпоредбите на Закона за енергетиката. Според подателя на протеста с процесния акт е разрешено строителството на обект, което е в противоречие с нормите на чл.64, ал.3, т.2, б. „а“ от Закона за енергетиката, чл.761 от Наредба №9/09.06.2004г. и чл.14, ал.1 от Наредба №16/09.06.2004г., които предвиждат, че в засегнатите от сервитутите на линейните енергийни обекти поземлени имоти не се допуска извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения. Това нарушение би довело до изключително тежки последици за живота на преминаващите хора и е предпоставка за аварии и пречка за своевременното им отстраняване.

В съдебно заседание протестиращата страна поддържа искането за прогласяване нищожността на разрешение за строеж №44-„З“/20.12.2013г. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът гл. експерт „АС“ при Община Бургас, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Т., счита, че протестът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди, че процесните сгради не попадат в сервитутната зона на електропровода, а се касае за грешка в картата на възстановената собственост. В тази карта сервитутът бил отразен правилно и към момента на издаване на разрешението сградите не са попадали в сервитута на електропровода. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Р. Е. Е. се явява лично, намира протеста за неоснователен.

Заинтересованите страни Х. И. Е. и Р. Е. Й., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител.

Заинтересованата страна „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Л., поддържа протеста, подаден от прокурора и иска разрешението да бъде прогласено за нищожно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Аргументира позицията си по спора в писмени бележки.

І. ПО ДОПУСТИМОСТТА:

Протестът е процесуално допустим. Подаден е против административен акт подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от легитимирано лице – чл. 16 от АПК и чл.215, ал.3 от ЗУТ, отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.

С него се иска прогласяване на нищожност на посоченото разрешение за строеж, което искане според чл.149, ал.5 от АПК, може да бъде заявено пред съда без ограничение във времето.

ІІ. ФАКТИТЕ:

По силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот с №64, том II, от 18.05.1999г. (л.33), Е. К. Е. е придобил земеделска земя с площ 455 кв.м., представляваща имот с планоснимачен № 184 по плана на м. „Черниците“.

Съгласно представен по делото препис-извлечение от акт за смърт, Е. Е. е починал на 05.01.2022г. (л.17). Според издаденото от Община Бургас удостоверение, наследници на Е. са неговите деца – Р. Е. Е. и Р. Е. Й., както и съпругата му Х. И. Е., всички конституирани като страни по настоящото дело.

На 24.10.2008г. от ТД „Зора“ при Община Бургас била издадена скица рег.№679/24.10.2008г., представляваща виза за проектиране за имот пл.№184, кадастрален район 501, в с.о. „Черниците“, землище на с. Маринка (л.60). Скицата била съгласувана от „ЕВН България ЕР“ АД – КЕЦ „Бургас-юг“ на 12.05.2009г., а на 22.05.2009г. – от „ВиК“ ЕАД гр. Бургас.

Във визата за проектиране било отразено, че по повод искане от 27.11.2008г. от Е. Е. било допуснато изготвяне на ПУП-ПРЗ за имот пл.№184, като с ПУП се обособи УПИ за имота, отреден „За вилно строителство“ с предвиден режим на застрояване при спазване изискванията на чл.29 от Наредба №7 за ПН по УТ.

Разработката за ПУП-ПРЗ за процесния имот била разгледана от ОЕСУТ при Община Бургас – протокол №43/19.12.2009г. (л.61), който приел представения проект, но решил, че доколкото имотът граничи с река, разработката следва да се съгласува с „Басейнова дирекция за Черноморски район“ по реда на Закона за водите. След представяне на положително становище следвало да се издаде заповед за одобряване на разработката.

Със Заповед №1603/03.06.2010г. на заместник кмета на Община Бургас (л.62) бил одобрен ПУП-ПРЗ за имот пл.№184, кад. район 501 по плана на с.о. „Черниците – Училищното“, състоящ се в обособяване на УПИ I-184,229- отреден за вилна сграда, при което в новообразувания УПИ се предвижда свободно стояща застройка и свързано застрояване по границите на имоти 184 и 183, съгласно графичната част на заповедта (л.64-65). Заповедта била обявена на заинтересованите, като съгласно представения акт за приключило обявяване против нея не са постъпили възражения и искания (л.63).

На 19.04.2013г. Е. подал заявление вх.№ 94-01-13641 с искане за издаване на разрешение за строеж в собствения му УПИ -184 в с.о. „Училищното-Черниците“ по плана на с. Маринка (л.31). Към заявлението приложил необходимите инвестиционни проекти, както и комплексен доклад за оценка за съответствие на проектната документация със съществените изисквания към строежите по чл.143, ал.1 от ЗУТ, изготвен от „Прима Консулт“ ООД (л.35-39).

С писмо изх.№94-01-13641/3/22.10.2013г. главен експерт „АС“ при Община Бургас уведомил заявителя, че инвестиционният проект по част „Архитектура“ е одобрен, но следва да внесе искане за одобряване на проекти и издаване на разрешение за строеж, като се приложат всички екземпляри от проекта (л.29-30).

С последващо писмо от 27.11.2013г. Е. бил уведомен, че следва да коригира инвестиционния проект по част „Енергийна ефективност“ и да съгласува същия по част „ВиК“ с „ВиК“ ЕАД – Бургас.

Дадените указания били изпълнени от Е., който представил в Община Бургас доклад за оценка на съответствие на част „Енергийна ефективност“ за подобект „Вилна сграда“ в процесния имот (л.56-59).

На 20.12.2013г., В. И. - гл. експерт „АС“ при Община Бургас, упълномощена със Заповед №563/27.02.2013г., издала Разрешение №44-„З“/20.12.2013г. за строеж на „Двуетажна вилна сграда №1 и едноетажна вилна сграда №2, в УПИ I-184, 229, с.о. „Черниците- Училищното“, с. Маринка“ на името на Е. К. Е.. Обектът бил категоризиран като такъв от V категория.

Разрешението за строеж било обявено на Е. Е. и на РО „НСК“ – Бургас (л.22-23). Съгласно представения акт за приключило обявяване разрешението не е било обжалвано, поради което се счита за влязло в сила на 27.01.2014г. (л.21).

Със заявление вх.№94-01-10871 от 28.03.2019г. Е. Е. е поискал издаденото разрешение за строеж да бъде презаверено поради изтичане срока на действието му (л.55). Към заявлението приложил оригинала на разрешението, както и копие на протокол образец 2 за откриване на строителна площадка, заверен на 18.04.2016г.

След проведен оглед на място било констатирано, че сграда №2 била изпълнена в груб строеж, а сграда №1 била с положени стоманобетонови основи. Строителството не било предвидено като етапно и сграда №1 не била завършена.

Въз основа на тези факти, на основание чл.153, ал.3, ал.4, ал.5, ал.8 и ал.9 от ЗУТ, във вр. с чл.153, ал.2 от ЗУТ, издаденото разрешение за строеж №44-„З“/20.12.2013г. било презаверено на 11.04.2019г. от гл. експерт – архитект Г. Начева.

По повод изложените в протеста твърдения за разрешено строителство в сервитутната зона на въздушна електропроводна линия, съдът изиска от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД копие от документите по въвеждане в експлоатация на въздушна електропроводна линия – ВЛ 110 kV „Юнга“ в частта, касаеща землището на с. Маринка.

Представени са доказателства, касаещи строителството на въздушен електропровод „Юнга“ 110 kV: акт за предаване на строителна площадка от 26.08.1974г. (л.79); протокол за предаване трасето на електропровод 110kV от 28.03.1974г. (л.80); Разрешително №803/28.01.1975г. от горско промишлен комбинат Бургас за прокарване просек за Ек 110 кв от п/ст „Победа“ до нефтопристанище „Дружба“ по трасето, означено на съгласувана ситуация (л.81); писмо от 09.11.1973г. на Министерство на горите и опазване на природната среда до ДСО „Нефтохим“ относно съгласуване на ситуацията за проварване на електропровод (л.82); писмо до заинтересованите институции от 01.06.1978г. за поставяне на ел. провод от подстанция „Победа“ до подстанция „Дружба“ под напрежение (л.83-84); Заповед №420/11.05.1978г. на министъра на химическата промишленост (л.85); счетоводни документи, удостоверяващи заприходяване на активи (л.86-90).

От „ЕСО“ ЕАД е представен и Протокол №71-2013 за решения на „Български енергиен холдинг“ ЕАД, като според т.3 от протокола „НЕК“ ЕАД отделя част от своето имущество, представляващо съвкупност от права и задължения, свързани с дейността „пренос на електрическа енергия“, което преминава към „ЕСО“ ЕАД (л.96-103).

В хода на съдебното производство е допусната и приета без възражения съдебно-техническа експертиза (л.122-124).

В комбинирана скица - приложение №1 към СТЕ (л.124) вещото лице е съвместило извадка от картата на възстановената собственост, на която е нанесен въздушният електропровод 100kV „Юнга“, и УПИ I-184, 229, кв.13, с.о. „Черниците-Училищното“, с. Маринка, съответен на ПИ с идентификатор 47202.503.395 по КККР на землището с. Маринка. В скицата е нанесена и изискуемата сервитутна зона за въздушния електропровод, която съгласно Закона за енергетиката е 14м по оста. В същата скица са нанесени и двете вилни сгради, предвидени в проекта. Вещото лице посочва, че електропроводът преминава над имота и 14-метровата сервитутна зона засяга 388 кв.м. от този имот.

В съдебно заседание, проведено на 16.10.2024г., вещото лице пояснява, че част от сградите попадат в сервитутната зона – едната попада изцяло, а другата (сграда №2) попада частично. Електропроводите попринцип не се отразяват в кадастралната карта. Процесният ел.провод е отразен в картата на възстановената собственост, но бил отразен там грешно и не засяга имота по начин, както е на място. Грешката в КВС се състои в това, че в нея бил отразен сервитут от 10м, като освен това било погрешно означено, че самият електропровод не преминава през имота.

III. ПРАВОТО:

В АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове. Теорията и съдебната практика приемат, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен.

Поради това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, са възприети следните критерии, въз основа на които се извършва преценка за нищожност, респ. за унищожаемост:

1. Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта.

2. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление.

3. Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление.

4. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на посоченото основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание, и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание.

5. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.

В случая не е налице липса на компетентност.

Протестираното разрешение за строеж е издадено от главен експерт „АС“ в Община Бургас, комуто със заповед № 563/27.02.2013 г. на главния архитект на общината са му делегирани правомощия да издава разрешения за строеж (л.51-52).

Разрешението е издадено в писмена форма, поради което не е налице порок във формата, който да е толкова съществен, че практически да се равнява на липса на форма, а оттук - липса и на волеизявление (т.е. липса и на акт), поради което да е налице нищожност.

Съдът намира, че в случая е налице нарушение на материалния закон в степен на пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимите материалноправни норми, което лишава акта от законова опора, т.е. не съществува възможност който и да е орган да издаде акт с такова съдържание.

От доказателствата по делото се установява, че върху процесния поземлен имот, към момента на издаване на разрешението за строеж, е била налице заварена вещна тежест – възникнало по силата на закона сервитутно право в полза на енергийно предприятие за съществуващ енергиен обект.

От изготвената към СТЕ комбинирана скица на вещото лице несъмнено се установява, че през имота на Е. Е. (УПИ I-184,229, кв.13, с.о. „Черниците-Училищното“, с. Маринка) преминава въздушен електропровод 100 kV „Юнга“, засягайки 388 кв.м. от площта на имота.

При разпита в съдебно заседание вещото лице е категорично, че една от разрешените сгради (под №1) попада изцяло в сервитутната зона, а сграда №2 попада частично.

Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.2, изр. 1 от ЗУТ (ДВ, бр.66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) в поземлените имоти, които се намират върху или в близост до подземни комуникационни или други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, се предвижда такова застрояване, което да не влияе неблагоприятно върху конструкциите на техническата инфраструктура, както и да не навлиза в сервитутните ивици за експлоатация и ремонт на тази инфраструктура.

Съгласно §, 5, т. ЗЗ от ДР на ЗУТ „сервитутна ивица“ е част от поземлен имот около мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, за която с нормативен акт са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.

Според чл.64, ал.3, т.2, б. „а“ от Закона за енергетиката (ред ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013г.) при упражняване на сервитутите в служещите поземлени имоти не се допускат извършване на застрояване или трайни насаждения в сервитутната ивица, определена в наредбата по ал.9.

Нормата на чл.14, ал.1 от Наредба №16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти (ред. ДВ, бр. 77 от 2.09.2008 г.) предвижда, че в сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия не се допуска всякакъв вид застрояване, включително и на спортни стрелбища и военни полигони за стрелба.

Съгласно чл.761 от Наредба № 9 от 09.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи (ред. ДВ, бр. 26 от 7.03.2008г.) не се допуска в сервитутната зона на ВЕ извършването на строителни и монтажни работи, складиране на материали, изграждане на временни съоръжения, паркирането на машини и съоръжения, както и използването на високогабаритна техника за селскостопанска дейност.

По делото е доказано, че през територията на поземления имот на Е. преминава въздушна електропроводна линия - ВЛ 110 kV „Юнга“, която представлява заварен обект по смисъла на ЗЕЕЕ (отм.) и за който има нормативно определена сервитутна зона по Наредба №16/2004 г. за сервитутите на енергийните обект.

Процесният електропровод е собственост на „ЕСО“ ЕАД /съгласно протокол №71-2013 на л.96 от делото/ и е бил изграден през 1978г. /така в счетоводната справка на л.87 и в писмо до заинтересованите институции на л.84/, при действието на Закона за електростопанството (отм.), действал до отмяната му от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.).

Съгласно чл. 60, ал.1, във връзка с ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ (отм.) по силата на цитирания закон в полза на енергийното дружество е възникнало сервитутно право за процесния съществуващ енергиен обект - ВЛ 110 kV „Юнга".

От заключението на вещото лице се установи по несъмнен начин, че сервитутната зона около процесния електропровод, която е в размер на 14 метра от оста на ВЕ, обхваща голяма част от имота, включително процесните сгради, разрешени с протестираното РС.

Ирелевантно за възникналия по силата на закона сервитут е обстоятелството, че същият не е отразен на КККР на с. Маринка, нито е вписан. По арг. от чл.23 от ЗКИР електропроводите не подлежат на нанасяне в кадастралната карта и регистри, доколкото не са обекти на кадастъра, а са елементи на техническата инфраструктура.

Вярно е, че според обясненията на вещото лице електропроводът е отразен погрешно в картата на възстановената собственост по начин все едно не преминава през процесния имот. Това обстоятелство обаче не може да послужи като основание за освобождаване на административния орган от задължението да изясни всички факти и обстоятелствата от значение за случая, вкл. и да извърши проверки на място, при което би могло да бъде установено наличието на електропровод, преминаващ през процесните сгради. Още повече, че същият е въведен в експлоатация още през 1978г. и няма данни до настоящия момент трасето му да е било променяно.

В този смисъл следва да се приеме, че незнанието на органа за съществуването на сервитута не може да санира допуснатата незаконосъобразност до степен нищожност при издаване на протестираното разрешение за строеж. Същото е издадено при несъобразяване с императивните разпоредби на материалния закон, предвиждащи категорична и недвусмислена забрана за строителство в границите на сервитутните ивици в засегнатите поземлени имоти.

Предвид изложеното съдът намира, че протестираното разрешение следва да бъде обявено за нищожно поради нарушение на материалния закон в степен на пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимите материалноправни норми, което лишава акта от законова опора.

При така констатираната материална незаконосъобразност на акта, изразяваща се в наличие на съществени противоречия с императивни законови норми не съществува възможност който и да е орган да издаде акт със същото съдържание.

При този изход на спора следва да бъде уважено своевременно направеното и доказано искане на прокурора за присъждане на разноски в размер на 400 лева за заплатен депозит за СТЕ (л.117).

На основание чл.143, ал.4 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и в полза на заинтересованата страна, за която актът е благоприятен – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД гр. София, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от изложените мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Разрешение за строеж № 44-„З“/20.12.2013г., издадено от главен експерт „АС“ при Община Бургас за строеж „Двуетажна вилна сграда №1 и едноетажна вилна сграда №2, в УПИ I-184, 229, с.о. „Черниците- Училищното“, с. Маринка“ на името на Е. К. Е..

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на Окръжна прокуратура – Бургас сума в размер на 400 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис III“ №201, представлявано от изпълнителния директор А. Н. Ц., сума в размер на 100 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.