Определение по дело №134/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на въззивно обжалване е решение № 81/08.05.2013 г., постановено по гр.д. № 193/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което частично са уважени предявените субективно съединени искове с правно основание чл. 150 от СК за изменение на издръжка, присъдена с решение № 115/20.10.2011 г. по гр.д. № 556/2011 г. по описа на същия съд. С обжалваното решение е изменен размерът на ежемесечната издръжка, която М. Д. К. е осъдена да заплаща на децата си С. Д. Г., Д. Д. Г. и Ф. Д. Г., действащи първият със съгласието, а останалите чрез своя баща и законен представител Д. С. Г., като същият е увеличен от 60 лв. на 80 лв. за всяко от децата С., Д. и Ф., считано от 04.02.2013 г. до настъпване на законоустановени причини и условия за изменението или прÕкратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното погасяване. Исковете са отхвърлени от първоинстанционния съд в останалата им част, за разликата над сумата от 80 лв. до пълния им предявен размер от 150 лв. за детето С. Д. Г. и от 130 лв. за децата Д. Д. Г. и Ф. Д. Г., като неоснователни.

Недоволна от постановения съдебен акт е останала ответницата М. Д. К., която е подала въззивна жалба чрез процесуален представител, насочена срещу първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените искове. Въззивницата обжалва решението като неправилно с оплаквания за необоснованост и нарушения на материалния закон. В жалбата се излагат съображения за необсъждане в мотивите на решението на част от събраните по делото гласни доказателствени средства, както и за неправилен извод на решаващия съд относно наличието на обстоятелства за изменение на присъдената издръжка с оглед събраните доказателства. Иска се въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част и вместо това да постанови решение, с което да отхвърли исковете до уважения от районния съд размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемите страни.

В съдебно заседание въззивницата чрез упълномощения си представител поддържа жалбата.

В съдебно заседание въззиваемите страни чрез упълномощения си представител оспорват жалбата, като претендират и присъждане на разноски.

В съдебно заседание представител на О. „З. на Д. – гр. К. при Д. „С. подпомагане” не се явява. Предоставен е социален доклад във връзка с образуваното въззивно производство.

Въззивният съд, след преценка данните по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Същото се явява и правилно в частта, която подлежи на разглеждане от настоящата съдебна инстанция. Въззивният съд напълно споделя изложените в обжалваното решение мотиви на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Във връзка с направените в жалбата доводи следва да се добави и следното:

Настоящият състав счита, че въззивницата М. К. разполага с възможност да заплаща издръжка за децата си С., Ф. и Д. Г. и в увеличените от първата инстанция размери, предмет на обжалване пред настоящата съдебна инстанция. Съображенията за това са следните: съгласно т. 13 от Постановление № 5 от 16.ХІ.1970 г. на Пленума на ВС бременната жена не се освобождава от задължението си да плаща издръжка и дължи такава на общо основание, в случай че е получила обезщетение за своята неработоспособност. В тази връзка следва да се посочи, че от представеното пред въззивната инстанция извлечение от сметка на въззивницата М. К. в „Б. Д.” Е., е видно, че същата е получила обезщетение за неработоспособност от НОИ за месеците май, юни и юли 2013 г. в среден размер от около 350 лв. Доказателства за неработоспособността на К. и за получаваното от нея обезщетение са представени и пред първоинстанционния съд, който е съобразил тези обстоятелства при постановяване на обжалваното решение.

В този смисъл районният съд правилно е определил размера на дължимата от въззивницата М. К. издръжка за децата й, като е съобразил както нарасналите им нужди, което обстоятелство не е спорно по делото, а така също и законоустановения в чл. 142, ал. 2 от СК минимален размер, и възможностите на всеки един от родителите поотделно да поеме издръжката на децата. Решаващият съд е съобразил в решението си, че размерът на минималната работна заплата за страната съгласно Постановление на МС № 250 от 11.10.2012 г. е определен на 310 лв., считано от 01.01.2013 г., предвид което и размерът на дължимата за всяко дете издръжка не следва да бъде определян на по-малко от 77,50 лв. Районният съд е взел предвид същ¯ и обстоятелството, че родителят, комуто е възложено упражняването на родителските права и задължения – Д. Г., разполага със значително по-големи възможности от другия родител – М. К., като е определил по-голямата част от общо дължимата за децата издръжка да се заплаща именно от него, като е преценил и грижите, които този родител полага за децата при тяхното непосредствено отглеждане и възпитание. Отчетено от съда е и здравословното положение на въззивницата и е взето под внимание обстоятелството, че същата разполага с по-ограничени възможности да заплаща издръжка за децата си поради своята неработоспособност, за която получава споменатото вече по-горе обезщетение. По тези съображения настоящият състав намира, че размерът на издръжката за всяко от децата С., Д. и Ф. Г., която ответницата като родител, неангажиран с непосредственото им отглеждане и възпитание, но разполагащ с възможност, макар и по-ограничена, следва да заплаща, правилно е определен от първоинстанционния съд в близък до минималния законоустановен размер.

В този смисъл изводите на районния съд са правилни и изцяло съобразени със събраните по делото доказателства, с оглед на което се явяват неоснователни изложените доводи в жалбата за необсъждане на част от свидетелските показания и неправилно определяне на дължимата от въззивницата издръжка. По посочените съображения решението в обжалваната му осъдителна част като правилно следва да бъде потвърдено. В останалата си част решението е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени претендираните от въззиваемите страни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., направата на които е безспорно установена по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 81/08.05.2013 г., постановено по гр.д. № 193/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в обжалваната му част, с която е увеличен от по 60 лв. на по 80 лв. размерът на месечната издръжка, определена с решение № 115/20.10.2011 г. по гр.д. № 556/2011 г. по описа на същия съд, която М. Д. К., с ЕГН *, е осъдена да заплаща на всяко от децата си С. Д. Г., с ЕГН *, Ф. Д. Г., с ЕГН * и Д. Д. Г., с ЕГН *, действащи първият със съгласието, а останалите чрез техния баща и законен представител Д. С. Г., считано от 04.02.2013 г. до настъпване на законоустановени причини и условия за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА М. Д. К., с ЕГН * на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на С. Д. Г., с ЕГН *, действащ със съгласието на баща си Д. С. Г., и на Д. С. Г., като законен представител на малолетните Ф. Д. Г., с ЕГН * и Д. Д. Г., с ЕГН *, сумата от 200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. първо от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.