|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
19.05.2017г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О. ІІ Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
петнадесети май |
две |
||||||||||||
|
хиляди и седемнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РАЛИЦА ДИМИТРОВА |
|||||||||||||
|
|
МАРИЯ ДОЛАПЧИЕВА |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Шулева |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
Прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
съдия Димитрова |
гр. дело N |
2464 |
по описа за |
2017г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано
по въззивна жалба на „Ч.Р.Б.“ АД срещу решение от 05.12.2016г.
на СРС, 56 състав, постановено по гр.д.
№ 63170/15г., с което срещу него са уважени искове по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Жалбоподателят поддържа, че
първоинстанционното решение е неправилно и немотивирано. Счита за безспорно, че с ищеца са обвързани от
договор от 15.06.2012г., както и че той
е собственик на електроразпределителната мрежа. Необосновано съдът е приел, че задължението за плащане на цената за достъп е
възникнало от смесен фактически състав,
който съдържа преимуществено
гражданскоправни елементи: договор по чл.84, ал.2 от ЗЕ и
административен елемент – решение на КЕВР. Поддържа, че е осигурил достъп до електроразпределителната
мрежа на ищеца, която услуга е възмездна. Спорен по делото е дали е отпаднало основанието за вече платената за исковия период цена за
достъп. Според жалбоподателя то не е отпаднало, тъй като цената за достъп се
дължи въз основа на договор, който не е развален. А дори и
това да е така, то той е такъв с периодично действие и развалянето няма
обратно действие. Поради това не дължи
връщане на заплатените вече от ищеца
суми. Счита, че обжалваното решение противоречи на чл.81 и чл.82 от ЗЗД, както
и че основанието, на което се дължи цената за достъп е договорът за използване
на мрежата.
Затова моли въззивния съд да
отмени атакуваното решение и вместо него
да постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове.
Ответникът в депозиран писмен отговор и в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство
по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районният съд е сезиран с
искове по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът „И.И.“ ЕООД твърди,
че притежава фотоволтаична електрическа централа/ ФЕЦ/ с инсталирана мощност
90кWp, находяща се в гр.Симитли.
Централата е въведена в експлоатация на
31.05.2012г. На основание чл.30, ал.1 от ЗЕВИ се е присъединил към
електропреносната мрежа на ответника на 04.10.2011г. С решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДЕКВР е
определена временна цена за достъп за
ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 кWp до 200 кWp,
въведени в експлоатация в периода
01.01.2012г. до 30.06.2012г. в размер на 221, 29 лв./ МВтч. С решение на ВАС е отменен раздел III, т.10 от горното решение. Поради това е заплатил на ответното дружество сумата от 23 374,
22лв. за периода 30.09.2012г. до 30.06.2013г. без основание. С покана от
28.05.2014г. е поканил ответника да му върне горната сума, но е получил отговор, че сумите за връщане
подлежат на изчисляване. Отмяната на Р№ Ц-33/14.09.2012г. има обратно действие,
поради което следва да се приеме, че
временните цени изначално несъществуват. Затова на основание чл.55 от ЗЗД ищецът има право да претендира
платените суми като дадени на отпаднало основание. Сочи, че с последващо решение на ДКЕВР №
Ц-6/13.03.2014г. е определена
окончателна цена за достъп от 0,00лв. за МВтч. Затова
ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
23 374, 22 лв., лихва за забава в размер на 2 966, 68 лв. за
периода от 06.06.2014г. до 04.09.2015г., в едно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
В депозиран писмен отговор ответникът
оспорва предявените искове. Счита,
че не дължи връщане на претендираната сума, тъй като не е отпаднало
основанието за дължимостта
й. Сочи, че е налице кумулативно и нормативно задължение за заплащане на
услугата достъп до разпределителната мрежа.
Задължението за заплащането на цена за достъп не е
възникнало от отменения административен акт, а от облигационно отношение.
Счита, че ако се приеме като източник на
вземането на „Ч.Р.Б.“ АД решението на ДЕКВР, което е отпаднало, то искът
е недопустим. Не се оспорва, че с ищеца са сключили договор за присъединяването
на ФЕЦ, негова собственост. Сключили са договор на 15.06.2012г. За процесния
период ищецът му е заплащал цена за достъп. Срещу нея ищецът е получавал
насрещна услуга, предоставена от
ответника. Сочи, че е обжалвал Р № Ц-6/13.03.2014г. и Р №
КМ-1/13.03.2014г. , като първото е отменено от АССГ. Счита, че не дължи връщане
на получените суми като цена за достъп, тъй като не е отпаднало основанието за дължимостта им. Сочи, че договорът, сключен между него и
ищеца, не е развален, а дори и да е, той е за периодично изпълнение, поради
което няма обратно действие. Поддържа, че
от негова страна няма виновно неизпълнение на
договорни задължения, както и че не е налице неоснователно обогатяване
от негова страна.
Не е спорно, а видно от
разрешение за ползване от 31.05.2012г. е, че
е разрешено ползването на ФЕЦ с инсталирана мощност от 90 кW с
възложител ищеца.
Безспорно е, че страните по
делото са сключили договори за присъединяване към електроразпределителната
мрежа на 04.10.2011г. и 15.06.2012г.
Не се спори, че с Р №
Ц-33/14.09.2012г. ДКЕВР в раздел III, т. 10 е определила временна цена за достъп за ФЕЦ
с инсталирана мощност над 30 кWр до 200 кWр,
въведени в експлоатация в периода 01.01.2012г. до 30.06.2012г. в размер на 221,
29 лв/ МВтч.
Не се спори, е с решение № 4659/03.04.2013г. по адм.д.
№ 13239/12г. на ВАС е отменен раздел трети, т.10 на горното решение на ДКЕВР.
Няма спор, че с Р №
Ц-6/13.03.2014г. ДЕКВР е определила цена
за достъп за ФЕЦ в размер на 0,00 лв. за „Ч.Р.Б.“ АД.
Няма спор, а и видно от
представените писмени доказателства е, че ищецът е заплатил на ответника претендираната сума като цена за достъп.
С покана за доброволно
изпълнение от 2014г., получена от ответното дружество на 30.05.2014г. ищецът е поискал връщане на процесната сума в
7дневен срок.
Безспорно е, че с Р № 5353/28.07.2015г. на АССГ е отменена т. 3
от решение Ц-6/13.03.2014г. на ДЕКВР. То е потвърдено от ВАС.
Районният съд е уважил иска
по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД изцяло и частично този по чл.86, ал.1 от ЗЗД. В отхвърлителната част
решението е влязло в сила.
Пред настоящата
инстанция нови доказателства
не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане са
обективно съединени искове по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Въззивният съд разполага с
правомощие служебно да провери валидността
на първоинстанционното решение,
допустимостта му в обжалваната част,
а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
С оглед на посоченото в
исковата молба съдът приема, че ищецът претендира връщане на сумата
на отпаднало основание.
Институтът на
неоснователно обогатяване поради
отпаднало основание предполага наличието
на такова към момента на получаването на имуществената облага. Като правно основание за разместване на
блага най- често служи
облигационно правоотношение. Т.е.
валиден договор, който има ясно
определени условия. В тежест на ищеца е
да установи, че е дал нещо на другата страна и че първоначално съществувалото
основание е отпаднало с обратна сила/ ПП № 1/28.05.1979г. на ВС/. Това са
елементите от фактическия състав на този състав на неоснователно обогатяване. По делото е безспорно, че между страните е налице договорно правоотношение, произтичащо
от договори от 04.10.2011г. и
15.06.2012г., сключени на основание чл.84, ал.2 от ЗЕ. Не е спорно, че на ищеца е разрешено ползването на ФЕЦ с
разрешение за ползване от 31.05.2012г. и попада в приложното поле на раздел III,т.10 на Р № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР. Според
чл.24 от договора от 15.06.2012г. производителят на електрическа енергия
заплаща на разпределителното предприятие извършения пренос през
разпределителната мрежа на произведената
електрическа енергия по цена,
утвърдена от ДКЕВР Последното правомощие на държавния регулатор е разписано в
чл.30, ал.1, т.13 от ЗЕ. Тази цена става част от същественото съдържание на
договорното отношение и нейното
заплащане е дължимо на договорно основание. Този елемент от договорното
правоотношение не е подвластен на страните по него, а подлежи на принудително административно регулиране.
Задължението на производителя на електрическа енергия за заплащане на цена за достъп произтича от
смесен фактически състав, включващ частноправен, гражданскоправен елемент-
сключен договор за достъп и административноправен
елемент- решение на ДКЕВР за определяне на цената за достъп. Липсата на последния означава и отсъствие на основание
за начисляване на ищеца на цена за достъп, тъй като само чрез административния
елемент подлежи на определяне съдържанието
на договорната клауза за цената. Влязлото в сила съдебно решение на ВАС за
отмяна на индивидуален административен акт, какъвто характер има Р № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР/КЕВР/ за
определяне на временни цени за достъп, има обратно действие от момента
на издаване на акта. С отмяната му е отпаднало с обратна сила, считано
от датата на издаването, на основанието за заплащане на определената с него
цена за достъп./ Р № 155/11.01.2016г. по
т.д. № 2611/14г., II т.о. на ВКС, Р №
192/04.01.2017г. по т.д. № 2542/15г., II т.о. на ВКС,Р №
188/09.02.2017г. по т.д. № 3350/2015г., I т.о. на ВКС, Р №
238/17.01.2017г. по т.д. № 2439/15г., II т.о. на ВКС/.
Неоснователен е доводът,
развит като в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба за това,
че договорът между страните не е развален, поради което не е отпаднало
основанието за дължимост от страна на ищеца на цената
за достъп до разпределителната мрежа.
Вярно е, че договорът от 15.06.2012г. продължава да обвързва страните, но няма пречка отделна клауза от него да не се прилага при определени условия. В
случая, това е чл.24 от договора от 15.06.2012г., тъй като цената за достъп е
поставена в зависимост от волята на административен орган, който я определя.
Т.е. на страните по договора не е
предоставена договорна свобода
при определянето на цената. Затова при отмяна на решението на държавния енергиен регулатор
поради, с което тя е определена, води до
неприложимост на клаузата за цената в договора. Отмяната има обратно действие,
поради което е налице хипотезата на
чл.55, ал.1 ,пр.3 от ЗЗД за връщане на платените суми за достъп на отпаднало
основание. С тях разпределителното дружество
се е обогатило и няма основание за задържането им.
С оглед на изложеното се налага изводът за основателност на иска по
чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Съдът възприема изводите на
районния съд досежно частичната основателност на претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД на основание чл.272 от ГПК.
Поради идентичен краен резултат решението на районния съд
трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора
разноски на жалбоподателя не се дължат. На ответникът се дължат такива пред
въззивния съд в размер на 1200 лв. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, доколкото от
името на ответника по жалбата е депозиран писмен отговор и е осъществено
процесуално представителство в проведеното по делото съдебно заседание пред
въззивния съд. Претендираното и
заплатено адвокатско възнаграждение е
под минималния размер, определен по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/04г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.12.2016г.
на СРС, 56 състав, постановено по гр.д.
№ 63170/15г., с което са уважени искове по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, ***, Б.М. Б. Ц. да заплати на „И.И.“ ЕООД, ЕИК **********,
гр.*********, ул. „*******“ № **, вх.А и със съдебен адрес:*** чрез адв. Св.Е. / сумата от 1200 лв./ хиляда и двеста лева/
разноски по делото пред СГС.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението до страните.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|