№ 3893
гр. Варна, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110104580 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „Българска банка за развитие“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** срещу Ж. С. В., ЕГН **********
и А. Д. В., двамата с адрес г**** иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за
относително недействителен по отношение на ищеца на сключения между ответниците
брачен договор № 132, том IV, рег. № 6904/19.12.2019г., вписан в СВп вх.рег. №
10890/23.12.2019г., акт № 79, том XV В ЧАСТТА, в която съгласно чл.2 и чл.3, б. В, б. Г, б.
Д и б. Е и б.Ж, по отношение на придобитото от съпрузите по време на брака им недвижимо
имущество се прилага законов режим на разделност и същите стават изключителна
собственост на съпругата - 1./ ателие № 6, находящо се на адрес **** с площ от 30,40кв.м.,
ведно с прилежащите му 0,6095% ид.ч. от сградата, представляващо имот с идентификатор
10135.3511.522.1.31 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г.,
последно изм. от 12.12.2019г. в жилищна сграда с идентификатор 10135.3511.522.1
разположена в ПИ с идентификатор 10135.3511.522; 2./. 0,30кв.м.ид.ч. от ПИ, находящ се на
адрес **** целият с площ от 1209кв.м., представляващ имот с идентификатор
10135.3511.522 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г.,
последно изм. от 29.11.2021г.; 3./ паркомясто № 4, находящо се на адрес **** с площ от
14,45кв.м., ведно с прилежащите му 0,2378% ид.ч. от сградата, представляващо имот с
идентификатор 10135.3511.522.1.70 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-
64/16.05.2008г., последно изм. от 12.12.2019г. в жилищна сграда с идентификатор
10135.3511.522.1 разположена в ПИ с идентификатор 10135.3511.522; 4./ паркомясто № 5,
находящо се на адрес **** с площ от 14,45кв.м., ведно с прилежащите му 0,2378% ид.ч. от
сградата, представляващо имот с идентификатор 10135.3511.522.1.71 по КККР на гр. Варна,
одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г., последно изм. от 12.12.2019г. в жилищна
сграда с идентификатор 10135.3511.522.1 разположена в ПИ с идентификатор
10135.3511.522; 5./ 5,74кв.м.ид.ч. от ПИ, находящ се на адрес **** целият с площ от
1209кв.м., представляващ имот с идентификатор 10135.3511.522 по КККР на гр. Варна,
одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г., последно изм. от 29.11.2021г. до размер на ½
ид.част от горепосочените имоти, собственост на ответника Ж. С. В..
1
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищеца в исковата молба и уточняващи я:
Ищецът има качество на кредитор спрямо ответника Ж. В., последният договарял
като солидарен съдлъжник по договор за банков кредит № 940/22.06.2018г. и анекси №
1/2018г., № 2/2018г. и № 3/2019г. към него. Страни по договора за кредит са ищецът, като
кредитодател, „Бул аква фиш“ ООД- кредитополучател и Ж. В.- солидарен съдлъжник. По
договора е отпуснат кредитен лимит от 2570000лева. Усвоеният кредит е в размер на
1913535,30лева.
Поради неизпълнение на задълженията за плащане по договора, с писмо от
24.09.2019г. банката е уведомила кредитополучателя и съдлъжника за допуснатото
просрочие и е упражнила правото си да обяви вземането по договора за изцяло предсрочно
изискуемо. За събиране на вземанията си, ищецът се снабдил срещу кредитополучателя и
съдлъжника В. със заповед за незабавно изпълнение и изп. лист издадени на 23.11.2020г. от
РС Добрич по ч.гр.д. № 3243/2020г. По молба на ищеца от 04.12.2020г. е било образувано
изп. д. с № 591/2020г. по описа на ЧСИ рег. № 901 с район на действие ОС Добрич.
Заповедта за незабавно изпълнение е била връчена на длъжниците и е влязла в сила, като
неоспорена.
Посочва, че понастоящем задълженията на ответника В. по договора за кредит са
изцяло изискуеми и не са погасени.
Твърди, че след възникване на вземанията по договора, с процесния брачен договор
ответникът В. се е разпоредил със свое имущество безвъзмедно в полза на съпругата си
поставяйки процесните имоти като придобити по време на брака им в изключителна
собственост на съпругата, с което и по отношение на тях е била прекратената семейната
имуществена общност.
Счита, че с така извършената безвъзмездна сделка ответникът е увредил интересите
му, доколкото е намален активът на имуществото на длъжника, от което ищецът би могъл да
удовлетвори вземането си. Качеството на кредитор, ищецът е имал още преди сключване на
атакуваната понастоящем сделка. Доколкото сделката е сключена след възникване на
вземането му по договора за кредит, то знанието на ответника В. се предполагало. Тъй като
ответницата е съпруга на ответника В., а атакуваната сделка е с безвъзмезден характер,
знание за увреждане у нея не се изисквало, а и то се предполагало.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника В., с
който искът се оспорва първо като недопустим, евентуално като неоснователен.
Срещу допустимостта на производството се излагат следните съображения:
Кредиторът не е предприел действия спрямо главния длъжник по събиране на вземането си
в 6-месечния срок от падежа на задължението. С изтичане на този срок, бидейки той
преклузивен, се твърди да се е погасило и самото поръчителство.
Срещу основателността на иска се излагат следните възражения:
Оспорва ищецът да има качество на кредитор спрямо него към момента на
сключване на атакувания договор. Твърди, че кредитополучател по договора за кредит е
дружеството „Бул аква фиш“ ООД. Вземането на банката е обезпечено с имущество на
кредитополучателя- два залога на търговското предприятие на дружеството, което се твърди
да е достатъчно за удовлетворяване интереса на кредитора. Имуществото предмет на
брачния договор никога не е било предмет на обезпечение по банковия кредит.
Обосновава сключването на брачния договор единствено с обстоятелството, че
средствата послужили за придобиване на имотите по него са изцяло на съпругата му и
нейните родители.
2
Твърди, че в случая е неясно дали ответникът е договарял като поръчител или
солидарен длъжник, защото в договора не били посочени задълженията на солидарния
съдлъжник, каква отговорност носи при неизпълнение от страна на кредитополучателя, нито
пък дали е усвоявал от отпуснатата в кредит сума, което като факт се оспорва да е така. В
тази връзка твърди, че договореностите между страните разкриват признаци ответникът да е
договарял като поръчител. Тази неяснота обаче счита, че опровергава качеството му на
длъжник на ищеца.
На следващо място, твърди да няма данни вземането да е обявено за предсрочно
изискуемо, поради което следвало да се приеме, че най- рано този факт се е осъществил при
подаване заявлението по ч.гр.д. № 3243/2020г. на РС Добрич, т.е 23.11.2020г. Следователно,
атакуваният договор се явява предшестващо сключен, което изключвало приложното поле
на чл. 135, ал.1 ЗЗД.
След това, оспорва материалноправната легитимация на ищеца позовавайки се на
постановките на ТР № 5/29.12.2014г. на ОСГТК на ВКС, съобразно които разпоредителната
сделка с имот СИО може да бъде атакувана за личен дълг на единия съпруг само по
отношение на частта от предмета на сделката собственост на съпруга- длъжник.
Накрая, твърди, че е налична кореспонденция водена между страните от 16.05.2019г.
по повод подписване на анекс № 3, където ищецът е дал съгласие ответникът В. да бъде
освободен от отговорност като солидарен длъжник и заменен с новоизбрания управител
Радосвет Петрунов Рачев. В подкрепа на това, на ответника е бил предложен за подпис и
договор за встъпване в дълг и освобождаване на съществуващия съдлъжник от м.05.2019г.
Тези обстоятелства се твърди, че изключват намерение и знание у него за увреждане на
кредитора при подписване на атакувания брачен договор.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника В..
Изложените в него възражения са идентично по съдържание на тези на ответника В..
Срещу допустимостта на производството се излагат следните съображения:
Кредиторът не е предприел действия спрямо главния длъжник по събиране на вземането си
в 6-месечния срок от падежа на задължението. С изтичане на този срок, бидейки той
преклузивен, се твърди да се е погасило и самото поръчителство.
Срещу основателността на иска се излагат следните възражения:
Оспорва ищецът да има качество на кредитор спрямо него към момента на
сключване на атакувания договор. Твърди, че кредитополучател по договора за кредит е
дружеството „Бул аква фиш“ ООД. Вземането на банката е обезпечено с имущество на
кредитополучателя- два залога на търговското предприятие на дружеството, което се твърди
да е достатъчно за удовлетворяване интереса на кредитора. Имуществото предмет на
брачния договор никога не е било предмет на обезпечение по банковия кредит.
Обосновава сключването на брачния договор единствено с обстоятелството, че
средствата послужили за придобиване на имотите по него са изцяло нейни и на родителите
й.
Твърди, че в случая е неясно дали ответникът е договарял като поръчител или
солидарен длъжник, предвид че в договора не били посочени задълженията на солидарния
съдлъжник, каква отговорност носи при неизпълнение от страна на кредитополучателя, нито
пък дали е усвоявал от отпуснатата в кредит сума, което като факт се оспорва да е така. В
тази връзка твърди, че договореностите между страните разкриват признаци ответникът да е
договарял като поръчител. Тази неяснота обаче счита, че опровергава качеството му на
длъжник на ищеца.
На следващо място, твърди да няма данни вземането да е обявено за предсрочно
изискуемо, поради което следвало да се приеме, че най- рано този факт се е осъществил при
3
подаване заявлението по ч.гр.д. № 3243/2020г. на РС Добрич, т.е 23.11.2020г. Следователно,
атакуваният договор се явява предшестващо сключен, което изключвало приложното поле
на чл. 135, ал.1 ЗЗД.
След това, оспорва материалноправната легитимация на ищеца позовавайки се на
постановките на ТР № 5/29.12.2014г. на ОСГТК на ВКС, съобразно които разпоредителната
сделка с имот СИО може да бъде атакувана за личен дълг на единия съпруг само по
отношение на частта от предмета на сделката собственост на съпруга- длъжник.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. В рамките на предоставения срок
и двете страни ангажират писмени защити, в които доразвиват правните си съображения по
съществото на спора.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, след съобразяване становището на страните и приложимия закон,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е конститутивен иск за обявяване на относителна недействителност на
клаузи от брачен договор с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД до размера от 1/2ид.ч.
Разпоредбата, предвижда, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването
им е знаел за увреждането. А когато действието е възмездно, нужно е и лицето, с което
длъжникът е договарял да е знаело за увреждането. Разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД
въвежда оборима презумпция, че знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Т.е с
предявяването на иска по чл. 135 ЗЗД кредиторът упражнява потестативно право,
изразяващо се в правната възможност да удовлетвори вземането си от имуществото предмет
на атакуваното увреждащо действие или да упражни правото по вземането си, без да се
зачитат разпоредителните действия на длъжника.
Уважаването на така заявената искова претенция, възлага в доказателствена тежест
на ищеца при условията на пълно и главно доказване, установяване на твърдението му, че
има качество на кредитор с неудовлетворено вземане спрямо ответника В. по договор за
кредит от 22.06.2018г., който с брачен договор от 19.12.2019г. се е разпоредил безвъзмездно
в полза на съпругата си ответника В. със свое недвижимо имущество при знание за
увреждане на кредитора си. Доказването на тези твърдения, възлага в тежест на ответниците
пълно и главно установяване наведените от тях положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по иска, от които черпят благоприятни за себе си правни
последици в т.ч., че действието по сключване на договора не е увреждащо правата на
кредитора.
Съдът приеме исковата претенция за допустима, а възраженията на ответниците в
обратен смисъл обосновани с твърдения за неупражнени права на кредитора спрямо
поръчителя в срока по чл. 147 ЗЗД, за неоснователни. Предмет на делото е само
потестативното право на кредитора, поради което съдът не може да преценява вида и
съдържанието на конкретното правоотношение, което легитимира ищеца като кредитор.
Твърденията на ищеца са, че ответникът е договарял като солидарен длъжник, а качеството
му на кредитор е установено с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение. Дали тези
твърдения отговарят на обективно установените факти предполага произнасяне на съда по
същество на спора.
По делото и двете страни са ангажирали писмени доказателства, от които се
установява следната фактическа обстановка:
На 22.06.2018г. между ищеца, ответника В. и „Бул аква фиш“ ООД е сключен
договор за банков кредит № 940 с отпуснат кредитен лимит от 2570000лева. По него
4
ответникът е договарял като солидарен съдлъжник. С последващи анекси 1/18.12.2018г., №
2/м.12.2018г. и № 3/23.05.2019г. са променяни размера на уговорена договорна лихва, начин
на усвояване на кредитния лимит, погасителен план, задължения по повод предоставено
обезпечение. В чл. 16, раздел 5 от договора, страните са уговорили и дължимите
обезпечения на вземанията на банката- залог върху търговското предприятие на
кредитополучателя, залог върху вземания по банкови сметки на кредитополучателя в
банката, залог върху вземания произтичащи от административен договор от 17.05.2018г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, контрагаранция от Националния
гаранционен фонд от 121х.лева, гаранция от Националния гаранционен фонд от 664х.лева,
застрахователна полица от БАЕЗ продукт „застраховане на кредити и финансирания“. На
същата дата и в изпълнение на уговореното, е сключен договор за особен залог на търговско
предприятие в приложение № 2, към който се съдържа и опис на заложеното имущество. С
анекс № 2/17.06.2019г. е актуализиран описа с новопридобито имущество.
На 21.12.2018г. между банката /застрахован/ и Българската агенция за експортно
застраховане ЕАД /застраховател/ е сключен застрахователен договор №
2114121856059211218/21.12.2018г. за покрити търговски рискове по чл. 5, ал.1 и 2 ОУ за
застраховане на кредити и финансирания на вземането на банката по договора за кредит от
22.06.2018г. със срок на застрахователно покритие от 21.12.2018г. до 20.12.2023г. С
допълнително споразумение от 19.02.2019г. кредитният лимит е променен на
1434993,24лева, а срокът на покритие от 01.02.2019г. до 20.06.2023г. Процентът на
застрахователното обезщетение е уговорен на 90. Съгласно чл. 5, покритите застрахователни
рискове са неплатежоспособност/свръхзадлъжнялост или обявяване в несъстоятелност на
длъжника със съдебно решение, при условие, че вземанията на застрахования са приети в
списъка на кредиторите, респ. забавяне плащането за период по- дълъг от периода на
изчакване, уговорен в случая на три месеца. На 09.02.2021г. е подписано допълнително
споразумение, при сключването, на което страните вземайки предвид настъпило
застрахователно събитие „забавяне на плащането“ /по постъпило уведомление от
12.11.2020г. до Българската агенция за експортно застраховане ЕАД, че предвид допуснато
просрочие в издължаване задължението по договора за кредит е упражнила правото си да
обяви вземането за изцяло предсрочно изискуемо/, са се споразумели, че след изтичане на
3месечен период, застрахованият ще подаде претенция за застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 2 изплащането на застрахователната сума следва да се извърши: 30% в срок до
1година от настъпване на застрахователното събитие, 30% в срок до 2години от настъпване
на застрахователното събитие и до 3години, но не по- късно от 31.01.2024г. окончателно
плащане на оставащите 40% от застрахователната сума. На основание ликвидационен акт №
22/15.02.2022г. Българската агенция за експортно застраховане ЕАД е извършила към
банката плащане на 30% от застрахователното обезщетение в размер на 387448,18лева.
На 29.10.2020г. на ответника е връчена нотариална покана от ищцовата банка, с
която поради допуснато просрочие в погасяване на задълженията по договора за кредит, е
предоставен седемдневен срок за доброволно погасяване на просрочените задължения, с
изтичане на който и при неизпълнение е обективирано изявление за упражняване право
банката да обяви вземането си за изцяло предсрочно изискуемо.
На 23.11.2020г. въз основа на подадено заявление по чл. 417 ГПК кредиторът се е
снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изп. лист срещу кредитополучателя „Бул
аква фиш“ ООД, ответникът В. като солидарен съдлъжник и „Жерар“ ЕООД като поръчител
за сумите- 1 434 993,24лева главница по коментирания договор за банков кредит и анексите
към него, от задължение цялото в размер на 1567986,16лева, ведно със законна лихва, както
и 28 699,86лева платена държавна такса и 150лева юк.възнаграждение. Въз основа на така
издадения изп.лист е образувано изп.д. № 591/2020г. на ЧСИ рег. № 901. ПДИ е връчена на
ответника В. на 11.01.2021г., като неоспорените твърдения на ищеца са били, че заповедта
за изпълнение е влязла в сила.
5
С брачен договор № 132, том IV, рег. № 6904/19.12.2019г. вписан в СВп на
23.12.2019г., ответниците Ж. В. и А. В. са уредили имуществените си отношения
възникнали след сключване на гражданския им брак на 20.05.1978г. Съгласно чл. 2 от
договора страните са направили избор на режим на разделност по отношение на имотите
предмет на договора и описани в чл. 3 от него, като същите стават изключителна
собственост на съпругата. Конкретно в предмета на спора е имуществото по чл.3, б. В, б. Г,
б. Д, б. Е и б. Ж.
В хода на производството, на 01.06.2022г. между ищеца и ответника Ж. В. е
сключено споразумение за доброволно уреждане на отношенията по повод изискуеми и
непогасени задължения /по издадени изп.листи по ч.гр.д. № 14962/2020г. на ВРС и ч.гр.д. №
3243/2020 на РС Добрич/, като длъжникът се е съгласил са извърши частично плащане на
сумата от 100 000лева, разсрочено на четири вноски с конкретно посочен падеж за всяка.
При изпълнение на тази уговорка, страните са разписали, че банката ще предприеме
действия за вдигане на наложена възбрана върху апартамент в гр. Добрич.
Анализирайки писмените доказателства, налага се извод, че ищецът има качество на
кредитор спрямо ответника В. относно ликвидни и изискуеми вземания, за събиране на
които банката се е снабдила с изп.титули по ч.гр.д. № 14962/2020г. на ВРС и ч.гр.д. №
3243/2020 на РС Добрич, за събиране на които е инициирала и образуване на изп. дела.
Съгласно утвърдената съдебна практика, съдът сезиран с Павлов иск не проверява
съществуването на вземането, а изхожда от положението, че то съществува, след като
произтича от твърдените в обстоятелствената част на иска факти. Изключение е само
хипотезата, когато вземането е отречено с влязло в сила решение, какъвто не е настоящият
случай. Напротив, вземането е съдебно установено.
Ответникът В. е възразявал, че встъпвайки в кредитното отношение, той е договарял
като поръчител, независимо от ползваната в договора терминология- „солидарен
съдлъжник“. Съдът приеме, че доколкото вземането на кредитора е установено с влязла в
сила заповед за изпълнение, въпросът относно действителното качество на ответника по
договора, а оттам и въпросът спазен ли е срокът по чл. 147 ЗЗД, не може да бъде
пререшаван. Последиците на влязлата в сила заповед за изпълнение са идентични на тези на
влязлото в сила решение и те следва да бъдат зачетени от съда, пред който този въпрос се
поставя отново. Отделно, с ТР № 2/09.07.2019г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС бе
прието, че защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД е приложима и за извършените от
поръчител разпоредителни действия, поради което съображенията по това защитно
възражение не могат да бъдат споделени.
Срещу кредиторовото качество на ищеца е и възражението, че същият е получил
плащане от застрахователя Българската агенция за експортно застраховане ЕАД.
Действително, като вид обезпечение, банката е сключила договор с Българската агенция за
експортно застраховане ЕАД за застраховане на кредита. Установява се, че банката е
уведомила застрахователя за настъпил застрахователен риск „забавяне на плащането“ на
12.11.2020г., както и че понастоящем застрахователят е извършил плащане на
застрахователно обезщетение от 30% от дължимото застрахователно обезщетение, съгласно
уговорените срокове на плащане в чл. 2 от застрахователния договор. Важното в случая е и
че уговореното застрахователно обезщетение е в размер на 90% от кредитния лимит, който
се определя като максимален размер на покритие по главница и уговорена лихва. Т.е
застрахователното обезщетение не обхваща цялото непогасено задължение на
кредитополучателя.
Не се споделят и възраженията за липса на знание за увреждане, доколкото
6
атакуваният договор е сключен след възникване на задължението. Няма как да се постави
знак за равенство между възникване и изискуемост на вземането. Задължението на
кредитополучателят, съответно съдлъжника да изпълнява на падеж, е възникнало от
момента на сключване на договора за кредит на 22.06.2018г. От този момент ищецът има
качество на кредитор, а не от момента на изискуемостта на вземането му, нито конкретно в
случая обявяване предсрочната изискуемост от банката на 19.11.2020г. Затова, като елемент
от фактическия състав на правото по чл. 135 ЗЗД, знанието на длъжника за увреждане е
всякога налице, когато извършва акт на разпореждане следващ възникване на задължението
му. А, ако актът на разпореждане е възмезден, необходимо е допълнително и знание у
лицето, с което длъжникът е договарял, на фактите и обстоятелствата, които пораждат
задължението. Това знание се предполага, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра на длъжника.
Ирелевантно е субективното отношение на длъжника, че е смятал кредитът за
достатъчно обезпечен. Това е така, защото принципът въведен от нормата на чл. 133 ЗЗД е,
че цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на кредитора и на него е даден
изборът от кое имущество да се удовлетвори- с даденото в обезпечение или с друго налично
такова. Едва в изпълнителното производство длъжникът разполага с възможността да
предложи на основание чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или
вземане, или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на
изпълнение, като съдебният изпълнител, ако прецени, че предложеният от длъжника начин
на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, насочва изпълнението върху
посочената от длъжника вещ или вземане, но освобождава от изпълнение посочените от
взискателя имуществени обекти, след като той бъде удовлетворен. Като опровергаващи
знанието не могат да се определят и водените между страните преговори и клаузата на чл. 6
от Анекс № 3/23.05.2019г., с която е дадено съгласие за освобождаване ответника от
отговорност по договора, доколкото не се е твърдяло да е сключен договор за встъпване в
дълг на Радосвет Рачев, като условие за освобождаване на ответника В. от дълга.
Следователно, той е продължил след тази дата и към датата на сключване на брачния
договор да има качество на длъжник.
Неоснователно е възражението за липса на увреждане интересите на кредитора и с
оглед извършеното от него действие по вдигане на наложена възбрана върху собствен на
длъжника недвижим имот. Това действие е извършено в изпълнение на постигната между
страните договореност по споразумението им от 01.06.2022г. Ответникът е изпълнил
задължението си да заплати сумата от 100000лева, с която частично е погасил задължението
си и като последица от това, банката е изпълнила насрещното си задължение. Както се
посочи, имуществото на длъжника в цялост служи за обезпечение на кредитора и той е този,
който решава от кое да се удовлетвори. В случая той реално не е предприел действия
насочени към намаляване имуществото на длъжника, а такива по лишаване от наложена в
негова полза обезпечителна мярка.
Понеже двамата ответници са съпрузи, то спрямо знанието за увреждане у
7
длъжника, законът въвежда оборима презумпция за наличие на такова. Безвъзмездният
характер на сделката, прави ирелевантен въпроса дали при сключването й съпругата е
знаела, че така сключения брачен договор уврежда интересите на ищеца. За недоказано
следва да се приеме възражението на ответника, че причина за сключване на договора е бил
фактът, че действително това имущество е било придобито изцяло със средства на съпругата
му. Годни доказателства обосноваващи такъв извод не са ангажирани. А и принципно видно
е, че в кадастралния регистър като собственик на процесните имоти е вписан само
ответникът, въз основа на титул – НА от 2013г., т.е приносът му в придобиване на
имуществото се предполага.
Имотите предмет на разпореждане са притежавани в режим на семейна
имуществена общност, поради което и както е заявена претенцията следва да се уважи само
до размера на ½ ид.ч. от прехвърлените имоти– частта от съпружеската имуществена
общност на ответника Ж. В.. Съгласно т. 1 от ТР № 5/29.12.2014г. по т.д. № 5/2013г. ОСГТК
на ВКС за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в
режим на съпружеска имуществена общност се обявява за относително недействителна по
реда на чл.135 ЗЗД за ½ идеална част от имота.
В заключение исковата претенция се явява основателна.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са 765,22лева платена дължима държавна такса, 10лева за съд. удостоверения,
18лева платена такса да вписване и юк. възнаграждение. На основание чл. 25 от Наредбата
за заплащане на правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя юк. възнаграждение в
полза на ищеца от 150лева, преценявайки липсата на фактическа и правна сложност на
спора. Съдът констатира, че по делото са налични доказателства за платена държавна такса в
размер на 5лева за съд. удостоверение, 84лева за преписи от исковата молба и 18лева
платена такса за вписване. Дължимата за образуване на производството държавна такса е в
размер на 180,03лева определена съобразно т.1Б ТР 4/2014г. на ОСГК на ВКС.
Следователно при разпределяне на отговорността на разноски, в тежест на ответниците
следва да се възложи само сумата от 180,03лева. Останалата част е недължимо внесена и
подлежи на връщане. Или в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от общо
437,03лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ищеца
„Българска банка за развитие“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
**** сключеният между ответниците Ж. С. В., ЕГН ********** и А. Д. В., ЕГН **********,
двамата с адрес г**** брачен договор № 132, том IV, рег. № 6904/19.12.2019г., вписан в
СВп вх.рег. № 10890/23.12.2019г., акт № 79, том XV В ЧАСТТА , в която съгласно чл.2 и
чл.3, б. В, б. Г, б. Д и б. Е и б.Ж, по отношение на придобитото от съпрузите по време на
брака им недвижимо имущество е избран законов режим на разделност и са признати за
изключителна собственост на съпругата А. Д. В., следните имоти - 1./ ателие № 6, находящо
8
се на адрес **** с площ от 30,40кв.м., ведно с прилежащите му 0,6095% ид.ч. от сградата,
представляващо имот с идентификатор 10135.3511.522.1.31 по КККР на гр. Варна, одобрени
със заповед № РД-18-64/16.05.2008г., последно изм. от 12.12.2019г. в жилищна сграда с
идентификатор 10135.3511.522.1 разположена в ПИ с идентификатор 10135.3511.522; 2./.
0,30кв.м.ид.ч. от ПИ, находящ се на адрес **** целият с площ от 1209кв.м., представляващ
имот с идентификатор 10135.3511.522 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-
18-64/16.05.2008г., последно изм. от 29.11.2021г.; 3./ паркомясто № 4, находящо се на адрес
**** с площ от 14,45кв.м., ведно с прилежащите му 0,2378% ид.ч. от сградата,
представляващо имот с идентификатор 10135.3511.522.1.70 по КККР на гр. Варна, одобрени
със заповед № РД-18-64/16.05.2008г., последно изм. от 12.12.2019г. в жилищна сграда с
идентификатор 10135.3511.522.1 разположена в ПИ с идентификатор 10135.3511.522; 4./
паркомясто № 5, находящо се на адрес **** с площ от 14,45кв.м., ведно с прилежащите му
0,2378% ид.ч. от сградата, представляващо имот с идентификатор 10135.3511.522.1.71 по
КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г., последно изм. от
12.12.2019г. в жилищна сграда с идентификатор 10135.3511.522.1 разположена в ПИ с
идентификатор 10135.3511.522; 5./ 5,74кв.м.ид.ч. от ПИ, находящ се на адрес **** целият с
площ от 1209кв.м., представляващ имот с идентификатор 10135.3511.522 по КККР на гр.
Варна, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г., последно изм. от 29.11.2021г., до
размера на ½ ид.част-собственост на ответника Ж. С. В., на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ж. С. В., ЕГН ********** и А. Д. В., ЕГН **********, двамата с адрес
г**** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Българска банка за развитие“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление **** сумата от 437,03лева, представляваща сторени в
производството съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9