№ 253
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20221000502220 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261174 от 01.04.2022 г. по гр. д. № 11575/2020 г. по описа на Софийски
градски съд Й. И. А. от гр.София е осъден за заплати на А. К. Х. сумата 45000 лева, дадена
по договор за заем от 25.09.2018 г., със законната лихва от 26.10.2020 г., както и 3850 лева
разноски по делото.
Недоволен от решението е останал ответникът в първоинстанционното производство,
който го обжалва с въззивна жалба. Излагат се оплаквания за необоснованост на решението
поради необсъждане на сторените възражения. Оспорва се изводът, че събраните
доказателства установяват възникване на наемно правоотношение, както и реално
предаване на посочената в записа на заповед сума. Счита, че от липсата на доказателства за
превеждане на сумата по банков път следва да се направи извод, че тя не му е предоставена.
Моли обжалваното решение да бъде изцяло отменено, вместо което да бъде постановено
друго от въззивната инстанция, с което искът да бъде отхвърлен.
Ответницата оспорва въззивната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение, а
решението – потвърдено.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съгласно чл. 235 от ГПК във връзка с въведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред първоинстанцонния съд ищцата е предявила против ответника иск за заплащане
1
на сумата 45000 лева, дадена в заем на 25.09.2018 г. Твърдяла е, че ответникът издал
документ, озаглавен Запис на заповед, в който е обективирано сключването на договор за
заем на посочената в него сума със задължение на издателя да я върне на ищцата до
25.09.2020 г. Тъй като документът не съдържал всички изискуеми от закона елементи на
запис на заповед, го представя като доказателство за сключен заемен договор.
Ответникът е оспорвал исковете с възражение, че не е сключвал договор за заем с
ищцата, и не е получавал от нея сумата, посочена в записа на заповед. Твърдял е, че в
документа се съдържа едностранно волеизявление и не се доказва сключен договор за заем.
Посочил е, че липсват доказателства за предаване на сумата. Оспорил е подписването на
документа.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд въз основа
на подробен анализ на приетите доказателства и настоящата инстанция я възприема при
условията на чр.272 от ГПК. От събраните по делото писмени доказателства и заключение
по съдебно-почеркова експертиза съдът приема за установено следното:
На 25.09.2018 г. ответникът Й. И. А. е подписал документ, озаглавен „Запис на
заповед“, в който се е задължил да върне на А. К. Х. получената от нея сума в размер на
45000 лева до 25.09.2020 г. В подадена от ищцата на 22.04.2019 г. годишна данъчна
декларация за 2018 г. тя е декларирала, че през 2018 г. е предоставила на Й. И. А. заем в
размер на 45000 лева, който не е погасен до края на 2018 г. В годишна данъчна декларация
за 2019 г. тя е посочила, че предоставеният през 2018 г. заем на Й. И. А. в размер 45000 лева
не е погасен до края на 2019 г.
Пред настоящата инстанция не се спори, че документът, озаглавен „Запис на заповед“ е
подписан от ответника.
От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД. По този иск ищецът следва
да докаже сключването с ответника на договор за заем, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника парична сума, а ответникът се е задължил да я върне. Договорът е
реален, затова предаването на сумата е елемент от фактическия състав. Необходимо е да се
установи и падежът – датата, на която сумата следва да бъде върната от ответника, с оглед
преценка изискуемостта на вземането. За доказването на тези факти тежестта е на ищеца -
доказването следва да бъде извършено по начин, че да създаде у съда пълна убеденост в
наличието на заемен договор с ответника, включително предаване на заеманата сума като
елемент от фактическия състав на договора за заем. Доказването следва да е пълно и главно
– да води до несъмненост в извода за осъществяването на релевантните за спора факти или
обстоятелства.
Договорът за заем е неформален договор – за да е действителен не е необходимо да е
сключен в писмена форма. Не е необходимо да съществува документ, подписан и от двете
страни, за да се приеме, че е постигнато съгласие за сключване на договор за заем и че
фактическият състав е завършен – сумата е получена от заемателя. Достатъчно е да се
2
установи, че страните са се съгласили заемателят да получи от заемодателя определена сума
със задължение да му я върне на определена или опредляема дата и сумата да е реално
предадена. Предвид на реалния характер на договора за заем за потребление по чл.240, ал.1
ЗЗД разписката служи като доказателство за сключването му и за изпълнение на
задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. От
текста на подписания от ответника документ се установява, че той е получил от ищцата
сумата 45000 лева и се е задължил да й я върне до 25.09.2020 г. Основанието за предаване на
сумата се извлича от текста на документа - той удостоверява, че между страните е сключен
договор за заем, по който предаването на сумата е установено с представения „Запис на
заповед“, подписан от ответника, установено е и основанието. Той се е задължил да върне
45000 лева до 25.09.2020 г., следователно задължението му е изискуемо.
Предявеният иск за връщане на заетата сума е основателен предвид установеното й
предаване по договор за заем със задължение за връщане на 25.09.2020 г. Не се установява
изпълнение на това задължение от страна на ответника, поради което той трябва да бъде
осъден да изпълни договорното задължение – да върне получената в заем сума, със
законната лихва от 26.10.2020 г. – датата на исковата молба.
Липсата на доказателства за превеждане на заетата сума по банков път не означава, че
същата не е предадена от заемодателя на заемателя. Ответникът-заемател е издал разписка –
подписаният от него документ „Запис на заповед“, в която е удостоверил неизгодни за него
факти. Този документ има сила на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател.
Издателят на разписката може да оспори формалната й доказателствена сила чрез
възражение, че документа (подписа и/или съдържанието му) не са автентични, т.е.
подправени са; може да оспори валидността на волеизявлението си поради пороци на волята
(грешка, насилие, измама) или да опровергае съдържанието на разписката като докаже, че
направеното в нея изявление е симулативно. Когато издателят на разписката не оспорва
автентичността й (в случая оспорването е недоказано), не твърди симулация или че е
направил изявлението при порок на волята, съдът следва да зачете доказателствената сила
на документа като извънсъдебно признание за получаване на заемната сума, което следва да
бъде ценено наред с всички доказателства по делото. Ето защо съдът приема, че сумата е
била реално получена от ответника и той дължи връщането й.
С оглед съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Пред тази инстанция въззиваемата е направила разноски в размер на 1880 лева,
заплащането на които е претендирала в отговора на въззивната жалба, поради което
въззивникът следва да бъде осъден да й ги заплати.
Воден от гореизложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261174 от 01.04.2022 г. по гр. д. № 11575/2020 г. по
3
описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Й. И. А. да заплати на А. К. Х. 1880 (хиляда осемстотин и осемдесет) лева –
разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването на
преписи.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4