Р Е
Ш Е Н
И Е № 260386
гр.
Пловдив,14.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета год. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като
разгледа АНД № 2809/2020 год. по описа
на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
/НП/ № 20-1030-001912/02.03.2020г. на ***
Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция” Пловдив, с което на И.В.Т., ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/
лв. за нарушение на чл.58, т.3 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ на
основание чл.178 Ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за
срок от 3 /три/ месеца.
По съображения, изложени в
жалбата си и допълнителни писмени бележки, жалбоподателят Т. моли съда да
отмени НП като необосновано и незаконосъобразно. Редовно призован, не се явява
в съдебно заседание и не се представлява.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна
полиция” Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът като прецени материалите по
делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед
произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 07.02.2020 г. около 17:14 часа
в община Марица жалбоподателят И.В.Т. управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 500”
с рег. № * **** **по автомагистрала „Тракия“ № А-1, като се движел в посока гр.
Бургас. Около 17:14 часа полицейски служители при Сектор „Пътна полиция”, сред
които ***Д.Б.П. установили, че в пътен участък от автомагистралата от 133 км.
до 137 км. Т. се движил в лентата за принудително спиране – крайна дясна лента.
За това те го спрели, извършили проверка на водача и *** П. му съставил акт –
АУАН № 123117/07.02.2020 г., за нарушение по см. на чл.58, т.3 от ЗДвП. При
предявяването на акта на нарушителят последният не посочил възражения, като такива
не били депозирани и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН и останалите
материали по административната преписка било издадено атакуваното наказателно
постановление
В показанията си св. П. -
актосъставител потвърждава авторството на АУАН и констатациите в него. В
допълнение сочи, че едва след констатиране на нарушението и впоследствие с
жалбата си жалбоподателят е представил бележка от доктор, че на процесната дата
и място му е било зле и затова е управлявал процесното МПС в лентата за принудително
спиране, като св. П. заявява, че тази бележка е била изготвена от
жалбоподателят след ситуацията на магистралата.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване
на обективната действителност.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
В административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничване правото
на защита на жалбоподателя. Спазени са императивните изисквания на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН и сроковете за издаване на АУАН и НП. В АУАН и НП са посочени времето и
мястото на извършване на нарушението. Същото е описано ясно и точно и са
отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Отразена е нарушената
правна норма, както и основанието, въз основа на което е санкциониран
жалбоподателят. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП и съдът следва да се произнесе по същество.
При така
възприетата и изложена фактическа обстановка Съдът прие, че жалбоподателят И.В.Т. на 07.02.2020
г. е управлявал личния си лек автомобил „Мерцедес Е 500” с рег. № * **** **по автомагистрала
№ А-1 „Тракия“, в посока гр. Бургас, като около 17.14 ч. на пътен участък от
км.133км до 137км се е движел в лентата за принудително спиране. Съдът намира,
че не се събраха доказателства, че е била налице някоя от хипотезите,
изключващи анагажирането на административнонаказателна отговорност за нарушение
на чл. 58, т. 3 ЗДвП. Съгласно чл. 58, т. 3 ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е
забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при
повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на
водача или пътниците в превозното средство. Не се доказаха технически проблеми
с автомобила, управляван от жалбоподателя, респективно същият да е бил
технически неизправен, както и да са били налице здравословни проблеми на
водача или пътниците в автомобила. Като в тази връзка, когато са налице такива
то жалбоподателят не само може, но и трябва да спре, каквато възможност
предвижда изключението предвидено в чл.58, т.3 от ЗДвП, а не да кара
продължително време в лентата за принудително спиране автомобила си, което
обстоятелство не е спорно в процесния казус и то с повреда и във влошено
здравословно състояние, както се твърди в жалбата. Всичко изложено до тук
обуславя извода на съда, че не се доказа лекият автомобил „Мерцедес Е 500” с
рег. № * **** **да е имал технически проблем, нито да са били налице
здравословни проблеми на водача или пътниците, като свидетелят П. не само е
съставил акта, но и е възприел извършеното от жалбоподателя нарушение и от
неговите показания не се установи никое от така предвидените в чл.58, т.3 ЗДвП
изключения да са били налице, а като годно доказателство се ползва съобразно
чл.189 ал.2 от ЗДВП и АУАН – като редовно съставен, чийто вписани обстоятелства
не се опровергаха от доказателствата по делото.
Законосъобразно
жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, който
предвижда глоба 1000 и лишаване от право на управление на МПС за срок от три
месеца за водача, който се движи в лентата за принудително спиране.
Административните наказания са предвидени във фиксиран размер, поради което не
са налице основания за обсъждане на техния размер.
Горепосоченото
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая не
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, а деянието не може да бъде квалифицирано като "маловажно".
Деянието не е явно незначително и не е с ниска степен на обществена опасност.
Административно нарушение е формално, а не резултатно деяние, поради което
липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му
квалификация. Следва да се обърне сериозно внимание на водачите, които си
позволяват подобно неправомерно поведение, като единствено ефективните
наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната
превенция на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН, тоест не само да
предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но
и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите
членове на обществото.
Въпреки представени
по делото договор за правна защита и списък за разноски, нито в жалбата и
допълнителните писмени бележки, нито в съдебно заседание от страна на жалбоподателя
или негов представител не е направено изрично искане за присъждане на
разноските за адвокатско възнаграждение, поради което съдът не следва да се
произнася в тази насока.
Мотивиран от гореизложеното Съдът,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
/НП/ № 20-1030-001912/02.03.2020г. на ***
Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция” Пловдив, с което на И.В.Т., ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000
/хиляда/ лв. за нарушение на чл.58, т.3 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/
на основание чл.178 Ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС
за срок от 3 /три/ месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен
срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд
Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала.
Е. К.