ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1744
гр. Бургас, 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501835 по описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ - ЕООД – гр.София,
против Разпореждане №6282/24.07.21г., постановено по ч.гр.д.№5983/21г. на Районен съд
Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение №2541/24.09.21г., в
частта, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу С.
А. Х. и Д. Г. Г., за заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 435.73 лева, за
периода 01.09.19г. – .02.10.20г.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираната сума. В частната жалба е цитирана съдебна практика и са изложени
подробни съображения, досежно възможността на заповедния съд да преценява валидността
на сделката, от която заявителят черпи правата си. Според въззивника съдът неправилно е
приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка с правомощията си по чл.411, ал.2, т.3
ГПК.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид
следното: Пред Районен съд Бургас на 26.08.21г., е подадено заявление по чл.410 ГПК от
„Профи Кредит“ -ЕООД – гр.София, срещу С. А. Х. и Д. Г. Г., за присъждане на суми по
договор за потребителски кредит „Стандарт“ №**********/13.11.2018г. Изложени са
твърдения за сключен между страните договор за потребителски кредит, без в заявлението
да е посочена сумата, но видно от договора – 1350 лева; изложени са твърдения за
договорени 36 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 90.51 лева съгласно
погасителен план и падеж на всяка вноска – 1-во число на месеца. Изложени са твърдения за
1
уговорено възнаграждение по кредита, без да се сочи размера на същото, като се твърди, че
същото не е заплатено и е в размер на 435.73 лева. Твърди се, че е уговорено
предоставяне/закупуване на пакет от допълнителни услуги (в заявлението сумата не е
посочена, но видно от договора е на стойност 887.04 лева). Твърди се, че длъжниците са
заплатили само 8 погасителни вноски, като са изпаднали в забава на 16.08.2019г.
Претендира 1173.44 лв., представляваща главница; 435.73 лева – възнаградителна/договорна
лихва за периода 01.09.19г. – 02.10.20г.; 665.28 лева – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги; 126.87 лева – лихва за забава; 207.18 лева – законна лихва. Представя
договор за кредит „Стандарт“, №**********/13.11.2018г., общи условия, погасителен план.
По заявлението е издадена Заповед №2526/24.09.21г. за следните суми: 813.15
лева – главница; 173.01 лева – обезщетение за забава за периода 16.08.2019г. – 03.02.21г.;
46.30 – мораторна лихва от 03.02.21г. – 26.08.21г. и 20.65 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е насочена срещу разпореждане №6282/24.09.21г., в частта, с
което е отхвърлено заявлението за сумата, съставляваща договорно възнаграждение, в
размер на 435.73 лева.
Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази
Закона намира, че разпореждането в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения;
нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или
ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в
Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията
Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал.
2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9
ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и
възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил
съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са
накърнени добрите нрави.
В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е
налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да
уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и
противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем,
уговорена в размер на 41.17 %., след като ГПР е в законовите рамки – в договора е посочен
като 49.89%“. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна.
2
Следва да се присъди сумата от 435.73 лева – възнаградителна/договорна лихва за периода
01.09.19г. – 02.10.20г.;
Съразмерно с уважената част от заявлението, се дължат разноски в полза на
заявителя. При направени разноски в общ размер за двете инстанции, включващи по 50 за
първа и 50 лева за въззивна инстанция възнаграждение за юрисконсулт и 67.17 лева –
държавни такси, съразмерно се дължат 47.47 лева – държавни такси и 70.66 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
Първоинстанционният съд е присъдил съотв. 28.15 лева и 50 лева, въззивният
следва да присъди разликата от съотв. още 19.32 лева – държавна такса и 20.66 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №6282/24.07.21г., постановено по ч.гр.д.№5983/21г. на
Районен съд Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение
№2541/24.09.21г., в частта, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК, на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, срещу С. А. Х. и Д. Г. Г., за заплащане на договорно
възнаграждение, в размер на 435.73 лева, за периода 01.09.19г. – .02.10.20г. И ВМЕСТО
НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
Длъжниците С. А. Х. ЕГН********** и Д. Г. Г. ЕГН********** – двете с
настоящ адрес***, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„България“ № 49, бл.53Е, вх. В, по договор за потребителски кредит „Стандарт“,
№**********/13.11.2018г., следните суми: 435.73 лева – възнаградителна/договорна лихва
за периода 01.09.19г. – 02.10.20г.; още 19.32 лева – държавни такси и още 20.66 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3