О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /30.06.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІI гр. състав, в закрито съдебно
заседание на 30.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1486/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. № 7648/13.12.2019 и
молба вх. № 448/24.01.2020 от А.Д.П., ЕГН ********** против ЗК Лев инс” АД, ЕИК
*********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 498, ал. 3 и
чл. 380 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе
по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства, да изготви проект за доклад по делото.
На основание чл. 140, ал. 3, във вр. с чл. 146 от ГПК съдът изготви следния
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ищеца:
В молбата се излага, че на 02.06.2016 г. в около 18:30 -
19 часа на път III-208 в близост до
отбивката на село Комарево, област Варна, при управление на л.а. „Ситроен
Ксара“ с per. № В 3176 ВХ водачът Димо Калушев
Тодоров при нарушение на правилата за движение /чл. 49 от ЗДвП/ и при излизане
от земен път и навлизане на платното за движение, пресякъл лентата за движение
и не пропуснал излизащия от десен завой на около 50 метра л.а. „Фолскваген
Туран“ с per. № В 2721 ВС, управляван от Данаил Иванов Желев, движещ
се в посока от гр. Провадия към гр. Дългопол. В резултат на възникнлото ПТП са
били причинени имуществени вреди на автомобилите и са били причинени телесни
повреди на намиращите се в л.а. „Фолскваген Туран“ пътници, една от които е
била и ищеца П., която като пътник се возила на задната седалка по средата. По
случая било образувано ДП № 248/2016 г. по описа на РУ - Провадия, като
съдебното производсво приключило с решение № 53/23.04.2018 г. по НАХД № 143/2018 г. на РС - Провадия, влязло в законна сила на 10.05.2018 г.
Твърди, че е получила спешна
медицинска помощ в спешния център на МБАЛ "Св. Анна - Варна" АД.
Поставена ѝ била диагноза: контузия на главата, счупване на носните
кости. Установени били двустранен окоолочен хематом, разкъсно-контузна рана,
кръвонасядане и отток по гърба на носа. Извършен бил консулт със лекар -
специалист "Уши, нос, гърло". Консултирана била и от неврохирург,
който е установил, че не е губила съзнание, не е повръщала и е с ясен спомен за
случилото се. Отказала е хоспитализация на място. С допълнително медицинско
направление, издадено д-р Радев - специалист "Уши, нос, гърло" при
МБАЛ "Св. Анна- Варна" АД - амб. лист № 5411 от 11.10.2017 г., било
установено, че П. е с диагноза: статус пост фрактура осса назалия /състояние след
счупване на носните кости/ вследствие на ПТП от 02.06.2016 г. и било установено
посредством акустична ринометрия, че пострадалата е със силно занижен въздушен
поток и намалено сечение на обема в областта на носната клапа вдясно. Обективно
е имала изкривена носна пирамина на ляво, S-образно девиирана носна преграда
с хипертрофия на долни носни конхи.
След настъпване на ПТП на 02.06.2016 г. (четвъртък) - на следващия ден -
петък ищецът била при режим домашен, както и през събота и неделя - общо 3
календарни дни, а на 06.06.2016 г. се явила на преглед при д-р Руска И., която
е издала болничен лист № Е 20165218724 от 06.06.2016 г. за 14 календарни дни.
Прекарала е 17 дни в болничен престой, но тъй като се тревожела да не
остана без работа, въпреки че не се чувствала добре, взела решение да се върне
на работа.
След инцидента, общото здравословно състояние на ищеца
било влошено с доказано и постоянно разстройство на здравето. Получила
множество телесни увреди:
1. счупване на носните кости и последващо изкривяване на носната пирамида
вляво, значително S-образно изкривяване на носната преграда с хипертрофия на долните носни
конхи - представляваща средна телесна повреда и постоянно
разстройство на здравето, причинило последващо затрудняване на дишането и
намален въздухопоток;
2. разкъсно-контузна рана на носа;
3. увреждане на зрението, с оплаквания от силно главоболие;
4. контузия на клепачите и околоочната област;
5. оттоци;
6. двустранен околоочен хематом.
Наред с телесните увреди, ищецът била диагностицирана с
посттравматично стресово разстройства в резултат на преживяното
пътнотранспортно произшествие.
Твърди, че към настоящия момент
контузиите на клепача и окоолочната област и хематомите са оздравели, но
доживот – постоянно разстройство на здравето, остава телесното увреждане на
носа, причинено в резултат на ПТП - състоянието след счупване на носните кости,
което е свързано със силно занижен въздушен поток и намалено сечение на обема в
областта на носната клапа вдясно и изкривена носна пирамида на ляво, S-образно девиирана носна преграда
с хипертрофия на долни носни конхи, както и стеснен десен носов ход, който
създава затруднения при дишане.
Медикаментите, които е употребявала
са: Acutil, Nootropil (за недостига на кислород), изписани
с Етапна
епикриза към лист № 005287 от 12.05.2017 г., Alova, Ноотропил - изписани от д-р
Светослав Неделчев за недостига на кислород/, Нимезил, Деган - изписани от
Спешното отделение към МБАЛ "Св. Анна - Варна", Виброцил гел -
изписани за мазане на носа от д-р Таня Неделчева (на 15.06.2016 г.), Калций. Не
е изписан срок от лекарите, след който пациентката А.П. да преустанови
вземането на медикаментите. Представя и нов медицински документ за
удостоверяване на продължаването на вземане на лекарства и към настоящия
момент.
Твърди се, че след претърпяното пътнотранспортно
произшествие П. била изключително неспокойна, изплашена и не можела да се
повярва как е останала жива след инцидента. Както непосредствено след
инцидента, така и сега се усещала много напрегната и само мисълта, че трябва да
пътува отново с влак или с кола я плаши.
Станала е раздразнителна, избухлива, неспокойна. Често си мислела за инцидента,
понякога свързвала катастрофата с мисълта, че не й остава още много живот.
Почти всеки ден дълго след инцидента получавала усещане за задушаване със силно
сърцебиене и се чувствала замаяна. Много ѝ било трудно и към момента,
когато пътувала ежедневно за работа. Силният шум и светлината продължавали да я
дразнят. Започнала да осъзнава, че все по-често забравя.
Виновният за настъпилото събитие водач попадал в кръга
лица, чиято отговорност се покрива от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен между Димо Калушев Тодоров и ответното застрахователно дружество ЗК "Лев
инс" АД, обективиран в полица № BG/22/116000860722, валидна до 18.03.2017 г. Съгласно изискванията на Кодекса за
застраховането след приключване на съдебното производство, с претенция техен
вх. № 11254/09.08.2018 г. ищецът уведомила ЗК „Лев инс” АД за инцидента и
получила писмо с изх. № 14012/19.12.2018 г., с което застрахователното
дружество я уведомило, че ѝ предлагат да ѝ бъде изплатено
обезщетение в размер на 6400 лв. за неимуществени вреди и 39,22 лв. за
имуществени вреди, като отчитали 20 % съпричиняване от нейна
страна. Ищецът счита посочения размер на обезщетението за недостатъчен за
преживените от нея болки и страдания, телесни повреди и полученото вследствие
на процесното ПТП постоянно разстройство на здравето й. Моли съда да осъди ЗК
„Лев инс” АД да заплати на ищеца, както следва:
- за
неимуществени вреди /преживени болки и страдания/ - сумата в размер на 22 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, ведно със
законната лихва, считано от 02.06.2016 г. до окончателното изплащане на
обезщетението и
- за имуществени
вреди на основание чл.
429 от КЗ - общо сума в размер на 285,31 лв. за направени разходи,
удостоверени с платежни документи, за което е представила в оригинал на
застрахователното дружество следните платежни документи:
1. медицинско
удостоверение № 454/2016 г., ведно с касов бон за преглед при съдебен лекар д-р
Виктор Николаев - 40 лв.;
2. рецептурна
бланка, ведно с касов бон за 36,00 лв. от "АМЦСМП Света Петка Ай
Кеър" ЕООД, касов бон за доплащане за сумата от 60,00 лв. и касов бон за
закупени лекарства на стойност 32,42 лв., общо на стойност – 128.42 лева за
закупени лекарства;
3. по 3
броя касови бона - съответно по първи касов бон, издаден от Тремол ЗМ-КЛ от
16.06.2016 г. - 16,07 лв. за лекарства, по втори касов бон, издаден от
"Ирис -Син" ЕООД на 06.06.2016 г. - 7,80 лв. и по трети касов бон,
издаден от ЕТ "Иванка Йорданова - Ива" на 15.06.2016 г. - 13,02 лв.
за лекарства - виброцил и абофарма калций - или общо сума в размер на: 36,89
лв.;
както и разходи, доказателства за които представя в оригинал към настоящата
искова претенция:
4. фактура
№ **********/28.09.2016 г., издадена от МЦ "Мета Медика" ООД, ведно с
касов бон за проведен преглед при психиатър, на стойност 30,00 лв.;
5. фактура
№ **********/28.09.2016 г. за проведена психологическа консултация и изготвяне
на становище, за състоянието на ищеца вследствие на ПТП, издадена от МЦ
"Мета Медика" ООД, ведно с касов бон, на стойност 50,00 лв.
Претендира разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат твърденията на ответника:
В срока
по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба.
Оспорва изцяло исковите претенции както по основание,
така и по размер.
На първо
място, навежда довод за принос на пострадалата за настъпване на вредоносния
резултат, изразил се в неизползване на инерционен обезопасителен колан. Позовава
се на мотивите на приложеното към исковата молба решение № 53/23.04.2018 год.
по НАХД № 143/2018 г. по описа на PC - Провадия, съгласно които от всички пътуващи в процесния автомобил,
единствено ищеца П. е получила наранявания, които покриват юридическия критерий
за „средна телесна повреда", докато останалите пътници са получили леки
наранявания (лека телесна повреда). Счита, че същата е допринесла в значителна
степен за настъпването на вредоносния резултат, а именно твърди, че е нарушила
разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането му като е
пътувала без поставен обезопасителен колан, като с това си поведение е нарушила разпоредбата
на чл. 137а от ЗДвП. Твърди, че получените от пострадалата травми, са вследствие
на нейното виновно поведение и неспазването на посочената по-горе разпоредба
като пътник в МПС.
Оспорва размера
на исковите претенции като прекомерно завишен и некореспондиращ с обективните
фактори, определящи понятието справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди, съдът следвало да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Позовава се на т. 8 от ППВС №
4/1968 г., съгласно която понятието "справедливост" е свързано с
преценка на конкретни обстоятелства. Вредата трябва да се определи към момента
на настъпването ѝ, когато претенцията е станала изискуема. С оглед вида
на претърпените от ищеца неимуществени вреди, счита, че предявената претенция
за обезщетение е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на
моралните вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона. Сочи,
че се претендира обезщетение в един висок размер, който не кореспондира на
трайно установената съдебна практика при определяне на обезщетения за
аналогични случаи. Излага, че справедливо обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките,
страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения,
нанесени на конкретното пострадало лице.
Оспорва
претенцията за обезщетение за забава от датата на непозволеното увреждане -
02.06.2016 г. до окончателното изплащане. Поддържа, че забавата на
застрахователя се урежда от императивни норми. С разпоредбите на чл. 493, ал. 1,
т. 5 и чл. 494, т. 10 от КЗ било въведено ограничение на функционалната
отговорност на застрахователя за дължимите от застрахователя на делинквента
лихви върху обезщетенията за неимуществените вреди до лихви за забава на
застрахования, считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или
от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал. З
от КЗ). Със застрахователната полица, сключена на 16.03.2016 г., валидна от
19.03.2016 г. до 18.03. 2017 г. застрахователят е поел риск да покрива
отговорност, възникваща при действието на новата уредба, налагаща активност на
ползващото се от застраховката лице, тъй като, за разлика от застрахования
(прекия участник в деликта, който не може да не знае за причиняването на
вредите), застрахователят не би могъл да се освободи от забавата, ако не бъде
уведомен за събитието от заинтересованите лица. В случая ответникът не оспорва
факта на уведомяване на застрахователя за събитието с предявяване на претенция
по щета, заведена при застрахователя на 09.08.2018 г. С оглед на това счита, че претенцията за забава на
законната лихва следва бъде от 09.11.2018. г., а не както претендира ищцата -
от 02.06.2016 г.
На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят
обстоятелствата, че:
1. на 02.06.2016
г. на път III-208, в близост до отбивката за с. Комарево, обл. Варна било
реализирано ПТП, с участници - Димо Калушев Тодоров, ЕГН **********, който
управлявал МПС – лек автомобил „Ситроен Ксара”, рег. № В 3176 ВХ и Данаил Иванов Желев, който
управлявал МПС – лек автомобил
„Фолскваген Туран“ с peг. № В 2721 ВС,
като Димо Калушев Тодоров е нарушил правилата за движение по пътищата и по -
точно нормата на чл. 49 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на пострадалата – ищец в
настоящото производство А.Д.П., ЕГН **********, която седяла на задната седалка
на лекия автомобил „Фолскваген Туран“ с peг.
№ В 2721 ВС, управляван от Данаил Иванов Желев; на основание чл. 300 от ГПК, предвид влязлото в законна
сила решение № 53/23.04.2018 г. по НАХД № 143/2018 г. на РС – Провадия - че
Димо Калушев Тодоров е извършил деянието, за което е признат за виновен, че
това деяние е противоправно и е извършено виновно;
2. към 02.06.2016 г. гражданската отговорност на водача на МПС „Ситроен Ксара”, рег. №
В 3176 ВХ е била застрахована при ответника, съгласно действаща, валидна от
19.03.2016 г. до 18.03.2017 г. и покриваща съответния риск застрахователна
полица № BG/22/116000860722;
3. с предявена претенция вх. № 11254/09.08.2018
г. ищецът е уведомил ЗК „Лев инс” АД за инцидента, заведена от застрахователя
по щета от 09.08.2018 г., в отговор на което с писмо с изх. № 14012/19.12.2018
г. застрахователното дружество я е уведомило, че ѝ предлага да ѝ
бъде изплатено обезщетение в размер на 6400 лв. за неимуществени вреди и 39,22
лв. за имуществени вреди, отчитайки 20 %
съпричиняване от нейна страна.
Не са налице
други факти и обстоятелства, които се признават от страните, както и такива,
които не се нуждаят от доказване.
При разпределение на доказателствената тежест:
По исковете по чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 498, ал. 3 и чл.
380 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД:
За основателността на прекия иск в тежест
на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние
на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при
ответника, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от налични травматични увреди и психически травми, като установи всяка една от тях,
както и размера на вредите, както и да докаже в посочената по – горе причинна
връзка, че е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в заплащане на суми с оглед проведено лечение и консумативни
разходи в сочените размери.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези
факти, както и да докаже твърденията и възраженията си в отговора, включително
възраженията за съпричиняване и това, че ищецът е нарушила разпоредбите
на Закона за движение по пътищата (чл. 137а от ЗДвП) и Правилника за прилагането
му като е пътувала без
поставен обезопасителен колан, в резултат на което е допринесла в значителна
степен за повечето от получените травми, а – при установяване на горните елементи от
фактическите състави на вземанията от ищеца – следва да докаже, че е погасил
претендираните обезщетения.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на
главните дългове от непозволено увреждане.
Ответникът следва да докаже, че е погасил
задълженията си в срок.
Съдът, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК,
указва на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с
писмена молба с препис за ответната страна, да уточни изрично и ясно твърди ли за претендираните разходи, доказателства за
които представя в оригинал към настоящата искова претенция, по: фактура №
**********/28.09.2016 г., издадена от МЦ "Мета Медика" ООД, ведно с
касов бон за проведен преглед при психиатър, на стойност 30.00 лв. и фактура №
**********/28.09.2016 г. за проведена психологическа консултация и изготвяне на
становище, за състоянието на ищеца вследствие на ПТП, издадена от МЦ "Мета
Медика" ООД, ведно с касов бон, на стойност 50.00 лв., да е предявено
искане пред застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, като в
случай че такова искане е предявено, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК му
указва, че не сочи доказателства за
това.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК –
съдът указва на ищеца П., че не сочи доказателства за твърдените психически
травми.
По доказателствените искания на ищеца:
Представените
с исковата молба и молба вх. № 7648/13.12.2019 г. документи, с изключение на
приложените две МЕ и една АТЕ, изготвени и приобщени към материалите по
досъдебното производство, са относими към предмета на доказване и са необходими
за изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени
доказателства е допустимо.
Искането за приемане като писмени
доказателства по делото посочените по – горе две МЕ и една АТЕ, изготвени по
досъдебното производство, ще се остави без уважение, доколкото изготвените в наказателното производство експертизи
имат доказателствено значение само за нуждите на Наказателен процес.
Основателно е искането за задължаване
на ответника по реда на чл. 190 от ГПК, да представи цялата преписка по случая,
включително и представените с претенцията с негов вх. № 11254/09.08.2018 г.
оригинали на документи и касови бонове - приложения в претенцията под № 8, 14,
16, 17 и 19.
Следва
да се изиска за послужване НАХД № 143/2018 г. по описа на Провадийски районен съд, II състав, ведно с
материалите от ДП № 248/2016 г. по описа на РУП - гр. Провадия.
Доказателственото искане на ищеца за допускане
събиране на гласни доказателствени средства, посредством разпита на един свидетел
при довеждане
относно твърдените болки и
страдания във връзка с процесното ПТП, е основателно и следва да се уважи, тъй като е относимо и
допустимо, а относно показанията на същия свидетел, с които ще се установяват факти и обстоятелства от значение за случая, съдът ще се произнесе след
тяхната конкретизация в едноседмичен срок с писмена молба с препис за ответника.
Ще бъдат допуснати
исканите СМЕ и САТЕ за отговор на поставените въпроси, за който се изискват
специални знания от различни области на науката, като относими и необходими за
изясняване на спора, които да отговорят на поставените и в отговора на
ответника въпроси (част от които се преповтарят), с изключение на последния,
доколкото в процесния случай не е налице настъпване на летален изход за
пострадалата. За последния въпрос следва да се укаже на ответника да го
преформулира в едноседмичен срок от съобщаването с писмена молба с препис за
ищеца, след което ще бъдат определени възнагражденията за вещите лица и
задължените за тези разноски страни, както и поименно вещите лица, които да
изготвят допуснатите експертизи.
Други доказателствени искания към този
момент не са направени.
Следва да бъде насрочено открито съдебно
заседание за разглеждане на делото.
На страните
следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
На основание чл.
140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат към медиация или
друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и възможността да сключат
съдебна спогодба.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото,
съгласно мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок
от получаване на настоящото определение с писмена молба с препис за ответната
страна, да уточни изрично и ясно твърди ли за претендираните разходи, доказателства за
които представя в оригинал към настоящата искова претенция, по: фактура №
**********/28.09.2016 г., издадена от МЦ "Мета Медика" ООД, ведно с
касов бон за проведен преглед при психиатър, на стойност 30.00 лв. и фактура №
**********/28.09.2016 г. за проведена психологическа консултация и изготвяне на
становище, за състоянието на ищеца вследствие на ПТП, издадена от МЦ "Мета
Медика" ООД, ведно с касов бон, на стойност 50.00 лв., да е предявено
искане пред застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, като
в случай че такова искане е предявено, му указва, че не сочи доказателства за това.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи
доказателства за твърдените психически травми.
ДОПУСКА приемането на представените с
исковата молба и молба вх. № 7648/13.12.2019 г. документи като писмени
доказателства, с изключение на приложените две МЕ и една АТЕ, изготвени по
досъдебното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
приемане като писмени доказателства по делото на представените към исковата
молба две МЕ и една АТЕ, доколкото същите имат доказателствено
значение само за нуждите на Наказателен процес.
ЗАДЪЛЖАВА ответника
на основание чл. 190 от ГПК да представи цялата преписка по случая,
включително и представените с претенцията с вх. № 11254/09.08.2018 г. оригинали
на документи и касови бонове - приложения в претенцията под № 8, 14, 16, 17 и
19.
ДА СЕ ИЗИСКА за
послужване НАХД № 143/2018 г. по
описа на РС - Провадия, ведно с материалите от ДП № 248/2016 г. по описа на РУП
- гр. Провадия.
ДОПУСКА един свидетел на
ищеца при довеждане относно твърдените болки и страдания във връзка с процесното ПТП, а относно показанията на същия свидетел, с които ще се установяват факти и
обстоятелства от значение за случая, съдът ще се произнесе след тяхната
конкретизация в едноседмичен срок с писмена молба с препис за ответника.
ДОПУСКА исканите СМЕ и САТЕ за отговор на
поставените въпроси, като относими и необходими за изясняване на спора, които
да отговорят на поставените и в отговора на ответника въпроси (част от които се
преповтарят), с изключение на последния, доколкото в процесния случай не е
налице настъпване на летален изход за пострадалата. УКАЗВА на ответника да
преформулира последния въпрос в едноседмичен срок от съобщаването с писмена
молба с препис за ищеца, след което ще бъдат определени възнагражденията за
вещите лица и задължените за тези разноски страни, както и поименно вещите
лица, които да изготвят допуснатите експертизи.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл.
153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото
в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация извънсъдебно споразумение или други способи за доброволно уреждане на
спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
НАСОЧВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване
на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение,
което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван
способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията
може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС
при ВРС.Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052
662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: mediation@vos.bg.
ПРИКАНВА страните към
СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на
повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба
има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред
по-горен съд.
УКАЗВА
на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки:
за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото
заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече
от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е
връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като
при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени.
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 21.07.2020
г. от 11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца – и от отговора, като им се УКАЗВА, че на основание чл.146,
във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат да вземат становище по изготвения
проекто – доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: