РЕШЕНИЕ
№ 749
гр. Силистра, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420101834 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците И. С. В., М. К. К., П. Р. И., Р. К. П., Й. Й. П. и З. Т. М. твърдят, че на
08.09.2018 г. станали жертви на ПТП, осъществено на пътя Р. – П. от П. И. С., управляващ
товарен автомобил Щ., модел ...с рег. № ............, който нарушавайки правилата за движение,
ударил челно автомобил Ф., модел Т.с рег. № ............, управляван от П. Ш., в който
пътували 18 души, всред които и ищците. Тъй като товарният автомобил, чийто водач
причинил произшествието, не бил обект на договор за застраховка „гражданска
отговорност“, ищците считат, че именно ответникът отговаря за обезщетяване на
претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди в резултат на горепосочения
пътен инцидент.
Ищцата И. С. В. моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 6000 лв., тъй като в резултат на ПТП от 08.09.2018 г. тя
получила мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, наложило болничното
лечение в периода от 08.09.2018 г. до 13.09.2018 г. В резултат на увреждането си ищцата
претърпяла физически болки, негативни изживявания, а освен това и неудобства от битов
характер, още повече че преди инцидента тя стР.ла от заболяване с диагноза „други
уточнени видове хипотиреоидизъм с подостър тиреоидит“. Към настоящия момент на
ищцата била поставена диагноза „нестабилна форма на ангина пекторис, остър миокарден
инфаркт без инвазивно изследване и/или интервенционално лечение“. Претендира законна
лихва върху главницата от 29.07.2021 г. (датата на решението на Гаранционния фонд за
отказ от плащане на обезщетение) до окончателното ѝ плащане.
1
Ищцата М. К. К. моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 6000 лв., тъй като в резултат на ПТП от 08.09.2018 г. тя
получила мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, наложило болничното
лечение в периода от 08.09.2018 г. до 13.09.2018 г. В резултат на тези увреждания ищцата
претърпяла физически болки, негативни изживявания, а освен това и неудобства от битов
характер. Претендира законна лихва върху главницата от 29.07.2021 г. (датата на решението
на Гаранционния фонд за отказ от плащане на обезщетение) до окончателното ѝ плащане.
Ищцата П. Р. И. моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 22000 лв., тъй като в резултат на ПТП от 08.09.2018 г. тя
получила мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, наложило болничното
лечение в периода от 08.09.2018 г. до 13.09.2018 г. В резултат на тези увреждания ищцата
претърпяла физически болки, негативни изживявания, а освен това и неудобства от битов
характер, още повече че според експертно решение на ТЕЛК състоянието на постР.лата за
последните години се било влошило. Претендира законна лихва върху главницата от
29.07.2021 г. (датата на решението на Гаранционния фонд за отказ от плащане на
обезщетение) до окончателното ѝ плащане.
Ищцата Р. К. П. моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 9000 лв., тъй като в резултат на ПТП от 08.09.2018 г. тя
получила контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на лявата очница с
кръвонасядане и разкъсно - контузна рана на лява вежда, контузия на гръдния кош, контузия
на долни крайници, наложили болничното лечение в периода от 08.09.2018 г. до
13.09.2018 г. В резултат на тези увреждания ищцата претърпяла физически болки, негативни
изживявания, а освен това и неудобства от битов характер. Претендира законна лихва върху
главницата от 29.07.2021 г. (датата на решението на Гаранционния фонд за отказ от плащане
на обезщетение) до окончателното ѝ плащане.
Ищцата Й. Й. П. моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 9000 лв., тъй като в резултат на ПТП от 08.09.2018 г. тя
получила контузия на главата, контузия на врата, контузия на десен лакът, контузия на
долните крайници с охлузвания, контузия на поясния отдел на гръбначния стълб с данни за
миелопатия. В резултат на тези увреждания ищцата претърпяла физически болки, негативни
изживявания, а освен това и неудобства от битов характер, още повече че преди инцидента
тя стР.ла от сериозни сърдечни заболявания и диабет, заради които била освидетелствана от
ТЕЛК. Претърпеният от ищцата инцидент влошил здравословното състояние съгласно
направените на по – късен етап изследвания и последващо решение на ТЕЛК. Ищцата също
така твърди, че е направила разходи по лечението на травмите, възникнали непосредствено
след ПТП, в размер на 2124 лв., поради което претендира и обезщетение за имуществени
вреди в този размер, както и законна лихва върху двете обезщетения от 29.07.2021 г. (датата
на решението на Гаранционния фонд за отказ от плащане на обезщетение) до окончателното
им плащане.
Ищецът З. Т. М. моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
2
неимуществени вреди в размер на 6000 лв., тъй като в резултат на ПТП от 08.09.2018 г. той
получил мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, наложило болничното му
лечение в периода от 08.09.2018 г. до 13.09.2018 г. В резултат на увреждането си ищецът
претърпял физически болки, негативни изживявания, а освен това и неудобства от битов
характер, още повече че преди инцидента той стР.л от захарен диабет; претърпяната травма
влошила здравословното му състояние, като през 2020 г. му била поставена диагноза
„мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии“. Претендира законна
лихва върху главницата от 29.07.2021 г. (датата на решението на Гаранционния фонд за
отказ от плащане на обезщетение) до окончателното ѝ плащане.
Процесуалният представител на ищците претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва исковете за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди, като счита, че те са завишени по размер и не са съобразени с
принципа на справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на живот.
Заявява, че дължимото от фонда обезщетение не може да надхвърля размера на
минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината,
в която е настъпило ПТП, а отделно от това счита, че създаването на фонда цели не пълното
обезщетяване на пострадалите от ПТП лица, а предотвратяване на опасността те да останат
напълно лишени от застрахователно обезщетение. Счита, че лихва върху обезщетенията се
дължи от завеждането на исковата молба в съда, а не от датата на решението за отказ от
плащане на обезщетение, тъй като претендирайки плащане, ищците не представили един от
необходимите документи по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, а именно влязла в сила присъда.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
постР.лите, тъй като те пътували в превозното средство без поставен предпазен колан.
Оспорва иска на Й. Й. П. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди с
довода, че част от разходите по лечението са могли да бъдат поети от НЗОК, като отделно
от това от представените от нея документи не ставало ясно какво е закупено, каква услуга е
заплатена от кого и на какво основание.
При отхвърлянето на исковете претендира направените по делото разноски.
Третото лице – помагач П. И. С. изразява становище, че предявените искове са
неоснователни и недоказани, счита, че те са предявени в завишен размер, а освен това прави
възражение за съпричиняване поради непоставянето на предпазен колан от страна на
пострадалите лица.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 557, ал. 1 КЗ и чл. 497, ал. 1 КЗ.
Чрез присъда от 23.04.2021 г., постановена по НОХД № 296/2019 г. по описа на ОС –
Р. П. И. С. (конституиран като трето лице – помагач по делото) е признат за виновен за
това, че на 08.09.2018 г. по път Ш-204, км. 4 + 706 в посока гр. П. – гр. Р. при управление на
3
т.а. „М.“, модел „Щ. ........“ с рег. № ......... с прикачено към него полуремърке модел „Ф. Д.
350“ с рег. № Р........ със скорост 83,3 км/ч. нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП, чл. 21, ал. 2 ЗДвП и чл. 75, ал. 1 ППЗДвП, като
по непредпазливост причинил смъртта на две посочени в присъдата лица и средни телесни
повреди на още седем посочени лица. Чрез решение № 110 от 13.12.2021 г. по ВНОХД №
242/2021 г. АС – В. изменил присъдата на първата инстанция, като приел, че престъпното
деяние е извършено от подсъдимия единствено поради нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП и го
е оправдал по обвинението за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по чл. 75,
ал. 1 ППЗДвП. Чрез решение № 97 от 07.06.2022 г. по нак.д. № 195/2022 г. ВКС изменил
въззивното решение единствено в частта за наложеното наказание. Чл. 300 ГПК гласи, че
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. При действието на тази норма в
настоящото производство следва да се приеме за безспорно установено, че лицето П. И. С. е
причинил ПТП от 08.09.2018 г., като управлявайки товарен автомобил с рег. № ................ с
прикачено към него полуремърке със скорост над разрешената за съответния пътен участък,
той след завой по пътя възприел спиращ в неговата лента лек автомобил, задействал
спирачната система на превозното средство, но преценявайки, че няма достатъчно
разстояние за безопасно спиране, предприел маневра заобикаляне и навлязъл в насрещната
лента за движение. В нея в обратна посока се движил микробус Ф. Т., превозващ 17
пътници, чийто водач, в опит да избегне сблъсъка, намалил скоростта и се отклонил вдясно,
но въпреки това не осуетим съприкосновението между превозните средства, което се
осъществило по цялата лява странична част на автобуса и предната лява част на влекача.
След удара автобусът напуснал платното, навлязъл в затревената площ и започнал за пада
към дъното на ската, докато не спрял в течащата там река, където започнал да се пълни с
вода. При удара част от седалките в микробуса се откъснали от местата си и заедно с други
предмети и счупени стъкла затиснали и наранили превозваните пътници.
Ищците по делото са част от пътуващите в катастрофиралия микробус пътници,
чиито телесни увреждания са квалифицирани в досъдебното производство като леки телесни
повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. В производството не е спорно, че третото лице П.
И. С. управлявал т.а. „М.“, модел „Щ..........“ с рег. № ............ без сключен договор за
застраховка „гражданска отговорност“, поради което отговорността му за причинена от него
злополука не е обезпечена по предвидения в закона ред. Чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ гласи,
че Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република
България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава,
чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
4
автомобилистите. Претърпените от ищците увреждания в резултат на ПТП са последица от
виновното и противоправно поведение на водача на товарния автомобил, поради което
възникналите вреди следва по силата на цитираната разпоредба да бъдат възмездени от
Гаранционния фонд. Съдът не споделя становището на ответника, че със създаването на
фонда не се цели пълното обезщетяване на постР.лите от ПТП лица, а компенсирането им
чрез минимално обезщетение, тъй като в КЗ липсва норма с подобно съдържание, както и
критерии, по които да се определя обезщетението, при положение че не следва да се
прилагат тези по чл. 51 и 52 ЗЗД.
От назначената по делото СМЕ се установява, че след ПТП ищцата И. С. В. била
приета в хирургично отделение на МБАЛ – Р. с диагноза “мозъчно сътресение“, където била
лекувана медикаментозно в периода от 08.09.2018 г. до 13.09.2018 г.; в епикризата били
описани също така контузни наранявания с палпаторна болезненост, както и други травми
по главата, тялото и крайниците, причинени от набити стъкла. Ищцата ползвала отпуск по
болест с продължителност от 21 дни, като според вещото лице след травмата тя била в
състояние да се обслужва самостоятелно, като през първия месец се нуждаела от помощ
само в определени моменти и за извършването на някои дейности. Преди произшествието
ищцата имала епизодично повишаване на артериалното налягане, но след злополуката
хитертоничните кризи започнали да зачестяват и да се задълбочават, възникнали оплаквания
от главоболие (церебрастения), безсъние, опресия, като ищцата изпитвала и физически
дискомфорт от травмите от стъклата. Постепенно тези проблеми се увеличили и наложили
хоспитализацията в периода от 04.03.2020 г. до 10.03.2020 г. с диагноза нестабилна форма
на ангина пекторис, исхемична болест на сърцето, нестабилна стенокардия, хипертонична
болест, както и придружаващи заболявания. След преживяната травма на главата при
ищцата се появили движещи се „паячета“ в лявото око, като това състояние наложило
консулт с офталмолог, според който при очните дъна се наблюдавал патологично
неравномерно разширен светлинен рефлекс на базата на хиертонична болест. В експертизата
е отбелязано, че след инцидента ищцата започнала да приема антихипертензивни
медикаменти заради зачестилите хипертонични кризи и кардиологични медикаменти, както
и медикаменти за другите си заболявания - диабет и тиреоидит. Според вещото лице до
настоящия момент ищцата продължава да изпитва физически болки от набитите
микроскопични стъкълца, а също така да получава пристъпи на главоболие и опресия, като
според неговата прогноза така описаните усложнения, включително прогресиралата
хипертония и новопоявилата се ангина пекторис и промени в зрението ще имат за в бъдеще
постоянен характер, т.е. няма да отпаднат, а дори е възможно да се очаква задълбочаване на
някои от тях. Вещото лице констатира и психотравма в резултат на претърпения инцидент
(ищцата се страхувала да пътува в превозно средство), която при липса на лечение също би
могла да се задълбочи.
След ПТП ищцата М. К. К. била приета в хирургично отделение на МБАЛ – Р. в
периода от 08.09.2018 г. до 13.09.2018 г. с диагноза “мозъчно сътресение“ и разкъсано –
порезна рана на ляв брахиум, където раната била зашита под локална анестезия и
5
пациентката била лекувана медикаментозно. В епикризата на тази ищца били описани
контузни наранявания с палпаторна болезненост, както и други травми по главата, тялото и
крайниците, причинени от набити стъкла. Ищцата ползвала отпуск по болест в размер на 34
дни, но според оплакванията след злополуката тя получила силни болки в дясното стъпало в
областта на дясната талокрурална става и ходилото и пръстите, които персистирали няколко
месеца, така че в ежедневието е било необходимо помощно средство. Вещото лице
изразява предположение, че тези симптоми се дължат на тежко дисторзио или незначителна
фрактурна линия в областта на латерален малеол, в който случай възстановителния период
трае поне три месеца. Болките от тази травма постепенно отшумели, но се възвръщали при
физическо натоварване или промени във времето, когато се появявал и оскъден оток на
дясното стъпало; същевременно вещото лице прогнозира, че в бъдеще болката ще отзвучи и
ще се появява като метеопатия – при промени във времето. След злополуката ищцата
получавала краткотрайни хипертонични кризи и започнала да стР. от церебрастения,
безсъние и физически дискомфорт от травмите от стъклата; през м. ноември 2021 г. тя била
хоспитализирана поради непостоянни ретростернални болки със стягащ характер, при което
била поставена диагноза нестабилна форма на ангина пекторис, исхемична болест на
сърцето, нестабилна стенокардия, хипертонична болест втори стадий. Отделно от това след
травмата на главата възникнали епизоди на рязко намаляване на зрението и се появили
движещи се точки в очите, поради което ищцата провела консулт с офталмолог, констатирал
нарушения на ретините, диагностицирани от него като фонова ретинопатия и ретинални
съдови изменения. Към момента ищцата все още търпяла болка от набитите микроскопични
стъкълца, пристъпите на главоболие, по – леки епизоди на опресия, епизодични болки в
дясната глезенна става, понякога придружени с накуцване, както и постоянно отслабващо
зрение; също така тя стР.ла от безсъние, изпитвала тревожност, страх от пътуване в
превозно средство, пристъпи на изпотяване. Като цяло вещото лице предвижда, че
описаните здравословни проблеми имат траен характер и с изключение на болката в дясната
глезенна става няма да бъдат преодолени с времето, като същевременно са възможни
допълнителни усложнения, свързани с хипертонията, исхемичната болест на сърцето,
церебрастенния синдром, както и с психотравмата (страха от пътуване в превозно средство),
ако не се предприеме необходимото лечение.
След произшествието ищцата П. Р. И. също била приета в хирургично отделение на
МБАЛ – Р....... в периода от 08.09.2018 г. до 13.09.2018 г. с диагноза “мозъчно сътресение“ и
фрактура на седми ребро вляво, като според епикризата тя имала контузни наранявания с
палпаторна болезненост, както и порезни рани по главата, тялото и крайниците, причинени
от набити стъкла. Вещото лице определя състоянието на ищцата като съчетана травма –
черепно – мозъчна травма с мозъчно сътресение и гръдна травма със счупване на едно
ребро, което представлявало много рискова предиспозиция на фона на съществуващо
отпреди това заболяване неалергична астма. Според показанията на свидетеля С. И., съпруг
на ищцата, след изписването от болница тя изпитвала силни болки в ребрата, не можела да
става и не била в състояние да се обслужва самостоятелно, поради което в продължение на
две – три седмици той се грижил за задоволяване на нейните нужди. След изтичането на
6
този период тя започнала да се възстановява и да обслужва сама ежедневните си
потребности, но въпреки това се нуждаела от помощ в ежедневието, тъй като болките в
ребрата продължили около месец – два. След катастрофата постР.лата започнала да
преминава през хипертонични кризи, оплаквала се от виене на свят, а свидетелят забелязвал,
че понякога тя залита. В тази връзка вещото лице отбелязва, че през м. август 2020 г. и през
м. септември 2022 г. ищцата провела консултации с невролог с оплаквания от главоболие,
виене на свят, залитане, световъртеж, паметови нарушения, като след извършените
изследвания била поставена диагноза главоболие от тензионен тип, съответно изразена
церебрастения (принципно като симптоми на това състояние вещото лице изтъква лесната
уморяемост, снижена работоспособност, пристъпно главоболие, паметови смущения,
концентрационна слабост – забавено мислене, смущения в равновесието, вазомоторна
лабилност, пристъпни изпотявания, лабилност на пулса, червен дермографизам,
раздразнителност, постоянна тревожност, периоди на депресираност, промени в
настроението). Ищцата била лекувана медикаментозно по повод на черепно – мозъчната
травма и фрактурата на ребро, а освен това продължително време приемала обезболяващи за
гръдния кош и главоболието, за което продължавала да ползва медикаменти и до момента.
Отпреди инцидента ищцата стР.ла от дегенеративни промени в гръбначния стълб, като след
катастрофата се увеличили болките в гърба и кръста. Към момента тя все още търпяла
болка от набитите микроскопични стъкълца, пристъпите на главоболие, атаксична походка,
както и намалено зрение и виждане на ореол около светещо тяло с лявото око, както и
ежедневни болки в гърба и кръста; отделно от това тя стР.ла от безсъние, изпитвала
тревожност, изпотяване, както и страх от пътуване в превозно средство, като последното бе
потвърдено и от нейния съпруг, свидетел по делото. Като цяло вещото лице предвижда, че
описаните здравословни проблеми имат траен, постоянен характер, а болката в лявата
гръдна половина ще отшуми и ще се появява като метеопатия – при промени във времето,
като същевременно са възможни допълнителни усложнения, свързани с церебрастенния
синдром и зрението, както и с психотравмата (страха от пътуване в превозно средство), ако
не се предприеме необходимото лечение.
След произшествието ищецът З. Т. М. бил приет в хирургично отделение на МБАЛ –
Р. в периода от 08.09.2018 г. до 13.09.2018 г. с диагноза “мозъчно сътресение“, като според
епикризата същият имал множество контузионни травми - тъпи травми и порезни рани от
счупените стъкла. Свидетелят Т. Т., негов син, заяви, че около три месеца след инцидента се
налагало той да помага в ежедневието на своите родители (майка му също била един от
пътниците в катастрофиралия микробус); въпреки изтеклото време след злополуката
пострадалият М. не се възстановил напълно, тъй като диабетът му се влошил и се наложило
да приема инсулин, започнало виене на свят, загуба на ориентация, възникнала
необходимост от ползване на помощно средство за предвижване (бастун), той започнал да
изпитва неувереност при управление на МПС, поради което престанал да шофира. От
медицинската документация на постР.лия вещото лице установява, че през м. ноември 2020
г. той е прекарал мозъчен инфаркт, както и че през м. септември 2022 г. била проведена
7
консултация с невролог поради изразени оплаквания от главоболие, виене на свят, залитане
в неопределена посока и паметови нарушения, като след извършените изследвания била
поставена диагноза изразена церебрастения. Ищецът бил лекуван медикаментозно по повод
на черепно – мозъчната травма, а до настоящия момент провежда поддържащо лечение за
церебрастенните оплаквания; действително след инцидента се усложнило и съществуващо
отпреди заболяване диабет и ищецът станал инсулинозависим с увеличена дозировка. Към
момента той все още търпял болка от набитите микроскопични стъкълца, пристъпите на
главоболие, атаксична походка, както и намалено зрение и виждане на ореол около светещо
тяло с лявото око; отделно от това страдал от безсъние, изпитвал тревожност, изпотяване и
депресивни състояния. Като цяло вещото лице предвижда, че описаните здравословни
проблеми имат траен, постоянен характер, както и че диабетът ще се влошава в бъдеще
заради депресивните симптоми, ако не се предприеме необходимото лечение на
преживяната психотравма; вещото лице също така допуска възможни усложнения от страна
на церебрастенния синдром и зрението.
След катастрофата ищцата Р. К. П. била приета в хирургично отделение на МБАЛ –
Р. в периода от 08.09.2018 г. до 13.09.2018 г. с диагноза “мозъчно сътресение“ с контузия на
лява орбита, разкъсно – порезна рана на лява вежда, контузия на гръден кош и контузия на
долни крайници, контузни наранявания и палпаторна болезненост в областта на главата.
Издадено на 03.10.2018 г. съдебномедицинско удостоверение от съдебен лекар потвърждава
тези травми, като в него са възпроизведени и първоначалните симптоми на пострадалата –
загуба на съзнание, гадене и повръщане. От показанията на свидетеля Г. Й., зет на ищцата,
става ясно, че първоначално след хоспитализирането си тя се намирала в безсъзнание, а
впоследствие нямала спомени за самата злополука; в резултат на травмите тя коренно се
променила, не била в състояние да извършва физически дейности или да се справя с
домакински задължения, поради което вкъщи не разчитали на нейната помощ, имала
проблеми с паметта и не се чувствала добре. Според вещото лице поради черепно –
мозъчната си травма ищцата била лекувана медикаментозно, а раната била обработена;
отделно от това вещото лице определя злополуката като вероятна причина за възникнало
малко по - късно (м. октомври 2018 г.) заболяване – бактериална пневмония, тъй като
гръдната травма, възрастта и изобщо катастрофата били предиспозиция за неговото
развитие.
От показанията на свидетеля Г. Й., който е и съпруг на ищцата Й. Й. П., стана ясно,
че първоначално след инцидента тя изглеждала в добро състояние, но на по – късен етап
настъпили усложнения, тъй като краката почнали да я болят и да се подуват, възникнали
оплаквания, че не си усеща краката, походката се изменила, започнала да се спъва, не
можела да извършва физически труд. Според експертизата при прегледа на ищцата след
инцидента били установени контузия на главата, на шията, на десен лакът, долни крайници
и на лумбална област. Преди злополуката тя страдал от хипернотична болест, исхемична
болест на сърцето, захарен диабет тип 2, диабетна полиневропатия и ретинопатия,
двустранен неврит на акустичния нерв, двустранна гонартроза, както и дегенеративни
8
промени на гръбначния стълб. Според вещото лице след злополуката тези дегенеративни
процеси започнали да прогресират, ищцата се оплаквала, че не може да се движи бързо,
походката била нестабилна, чувствала слабост в долните крайници, не усещала с ходилото
повърхността, по която стъпва, и поради тази причина вече не можела да танцува народни
танци. Отделно от това след катастрофата настъпили промени в гръбначния стълб, свързани
с тазово – резервоарни смущения с усещането за остатъчна урина с моменти на
инконтиненция. В крайна сметка на ищцата била препоръчана операция на гръбначния
стълб, която вещото лице счита, че ще осигури подобрение на състоянието , но която
според свидетеля Йоргов тя не смеела да предприеме поради липсата на гаранции, че след
провеждането ѝ тя действително ще проходи. При липса на оперативно лечение вещото лице
счита, че състоянието на ищцата ще се влошава; цялата ситуация предизвиквала
емоционално натоварване на ищцата, защото тя започнала да получава паник атаки, заради
които през последните три години посещавала психиатър и провеждала лечение със
седативи; паник атаките на свой ред дали негативно отражение върху хипертоничното
заболяване, което прогресирало, а също така възникнала необходимост от по – силни
лекарства за диабета, като се стигнало и до намаляване на зрението.
При така изложените данни съдът приема, че в резултат на процесното ПТП ищците
са претърпели съществени неимуществени вреди, тъй като става ясно, че възникналите след
инцидента здравословни проблеми са сериозни, имат траен характер и съществено засягат
тяхното физическо и психическо състояние, което при всички случаи няма да се възстанови
на нивото отпреди преживяната злополука. Освен изпитаните интензивни болки и силен
стрес към момента на произшествието и в първоначалния период на възстановяване, ищците
са понесли постепенно влошаване на здравето си, изразяващо се в усложняване на
предходни заболявания и възникване на нови симптоми, като те продължават да търпят
последиците от инцидента и до настоящия момент, тъй като следва да се съобразяват със
заболяванията си и да понасят свързаните с тях физически болки и дискомфорт. Вещото
лице прогнозира трайния характер на по – голямата част от уврежданията на ищците, като
не посочва съществуването на медицинско лечение за възстановяване на организма, а
единствено поддържащо такова, считайки, че симптомите на заболяванията ще се проявяват
и в бъдеще и биха могли да се задълбочат. Отделно от това в резултат на инцидента ищцата
П. Р. И. претърпяла две сериозни травми, болките от които попречили да се обслужва
самостоятелно през първия месец от възстановяването и я затруднявали да го прави
пълноценно и през втория месец, което сочи, че наред с характерните за черепно –
мозъчната травма симптоми и последици, както и дискомфорта от травмата от стъклата, тя е
търпяла допълнителни болки и неудобства, свързани със счупеното ребро и увеличилите се
болки в гърба и кръста. По – сериозни увреждания се наблюдават и при ищцата Й. Й. П.,
при която травматичното събитие предизвикало съществено влошаване на множеството
предходни заболявания, едното от които – това на гръбначния стълб, достигнало до
критичен етап, изискващ сложна и рискована хирургична намеса. Установява се, че
инцидентът дал отражение и върху психическото състояние на всеки от постР.лите, най –
съществено при ищцата Й. П., която прибягнала до медикаментозно лечение на появилите
9
се паник атаки, а също и при останалите ищци, които се страхували от предвижване с
превозно средство, започнали да изпитват тревожност и безпокойство, които намерили и
физиологични прояви - нарушения в съня, изпотяване, влошаване на предходни заболявания
– хипертония, диабет, а при ищеца З. Т. М. възникнали депресивни симптоми. При тези
данни съдът приема, че паричната равностойност на тези негативни преживявания на
ищците в никакъв случай не е по – ниска от размерите на търсените от тях обезщетения за
неимуществени вреди, с изключение на обезщетението на ищцата П. И., което съдът
фиксира на сумата от 16000 лв., до който размер предявеният от нея иск следва да се уважи,
а за горницата – да се отхвърли като неоснователен.
От показанията на свидетеля Й. се установи, че след влошаване здравословното
състояние на неговата съпруга и неефекивността на приложените терапии тя прибягнала до
санаториално лечение, за чиято стойност са представени писмени доказателства, а именно за
престой за два курса на рехабилитация в Павел баня на стойност по 680 лв. всеки; отделно
от това са представени доказателства за заплащане на прегледи при невролог – общо 190
лв., както и за извършване на изследвания – общо 570 лв. Съдът счита, че тези разходи имат
връзка с претърпяната злополука, тъй като представляват такива за диагностициране на
последиците върху здравословното състояние, за предписване на лечение и за
санаториално лечение на задълбочилото се дегенеративно заболяване на гръбначния стълб,
поради което на ищцата се дължи обезщетение за тези имуществени вреди в размер на сбора
от сторените разходи, а именно сумата от 2120 лв. Не става ясно на какво основание е
платена сума в размер на 4 лв. на 08.06.2021 г., поради което същата не следва да се включва
като база за определяне на дължимото обезщетение. Възражението на ответника, че част от
заплатените от ищцата суми за прегледи и изследвания не следва да се възстановяват, тъй
като са могли да бъдат поети от здравната каса, е неоснователно, тъй като те все пак са
заплатени не от касата, а от ищцата, което определя разходите за тях като неблагоприятни за
нея имуществени последици от инцидента, подлежащи на възмездяване по съответния ред –
от прекия извършител на увреждането или от лицето, което носи гаранционна отговорност
за неговите незаконосъобразни действия.
От заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза
става ясно, че по време на катастрофата ищците пътували без предпазен колан, тъй като
микробусът им не е бил оборудван с такива колани; същевременно вещото лице по СМЕ е
на мнение, че в конкретния случай предпазните колани не биха способствали за намаляване
на последиците от катастрофата, тъй като те имали ефективност единствено при катастрофа,
случваща се по хоризонтала, както и при стабилно закрепени пътнически седалки. В
конкретния случай автобусът, в който пътували ищците, е падал надолу към дъното на
ската, докато достигнал течащата река, т.е. предвижването му, както и движението на
пътниците в него, е било по трите оси на координатната система, а освен това част от
седалките в автобуса, както и други предмети се откъснали от местата си. В тази ситуация
вещото лице е на мнение, че пътници с предпазен колан, седящи на седалки, които не са се
откъснали, а са фиксирани на пода, биха получили травма на главата от удара в тавана,
10
травма на дясна шийна област от опъването на колана при инерционното движение на
тялото, както и травма на вентрална част на гръдния кош (ребра и гръдна кост), на
проксималната част на корема и на лявата коремна половина, а по – възрастните пътници –
и травми в областта на тазобедрените стави. Според вещото лице в конкретния случай
липсата на колани е било от полза за пътниците с оглед на по – лесното им изваждане от
микробуса, възможността по – свободно да потърсят спасителен изход, както и да
преживеят с по – ниска интензивност усещането за попадане в капан, което впоследствие
способствало за развитие на клаустрофобия. Поради изложените причини съдът е на мнение,
че твърдяното от ответника и третото лица – помагач съпричиняване от страна на ищците на
физическите им увреждания в резултат на ПТП не е налице, тъй като в конкретния случай
предпазните колани не са можели да намалят или да предотвратят техните травми, поради
което възражението за редуциране на определените обезщетения на това основание следва
да се остави без уважение.
Недоказано се явява възражението на ответника, че дължимото от фонда обезщетение
не следвало да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните
застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП, което освен това е
формулирано твърде общо; присъдените с настоящия съдебен акт обезщетения със
сигурност не надхвърлят тази сума, а ответникът не е предоставил данни на каква стойност
възлизат другите присъдени обезщетения на пострадали лица от същото ПТП, съответно за
размерите на предявените от тях претенции.
Според чл. 558, ал. 1 КЗ лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и
изплащат при спазване на чл. 497. Чл. 497, ал. 1 КЗ гласи, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 (три месеца от предявяването на претенцията през застрахователя)
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Чл. 106, ал. 3 КЗ гласи, че когато ползвателят на
застрахователната услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или
трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на основанието и размера на
претенцията му. В конкретния случай ГФ е отказал заплащането на обезщетение поради
непредставяне на присъда, чрез която прекият извършител е признат за виновен за
причиняването на пътния инцидент, но съдът счита, че постановяването на такава не е
задължително условие за получаване на застрахователно обезщетение и тъй като постР.лите
не следва да търпят негативни последици от невъзможността да представят документ, който
към момента на поискването му от застрахователя (в случая ГФ) не съществува (в този
смисъл решение № 93 от 27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2013/2019 г., I т. о.). Поради тези
причини законна лихва върху обезщетенията се дължи от 27.05.2021 г. – 15 дни след
предявяването на писмената застрахователна претенция пред ГФ, но такава следва да се
11
присъди от 29.07.2021 г. - датата, от която е поискана (т.е. от датата на решението на
Гаранционния фонд за отказ от плащане на обезщетение) до окончателното им плащане.
Тъй като претенцията на ищцата Й. П. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
не е предмет на писмената претенция към ГФ, лихва за забава върху него следва да се
присъди от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.12.2021 г., до окончателното
му плащане.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на процесуалния
представител на ищците адвокатски хонорар в общ размер от 7140,80 лв. (по 600 лв. за
исковете на И. С. В., М. К. К. и З. Т. М., 1840 лв. по иска на П. Р. И., 1200 лв. по иска на Р.
К. П. и 1400,80 лв. по иска на Й. Й. П.). На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата П. Р. И.
дължи на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 147,27 лв.
за юрисконсултско възнаграждение (при първоначално определено от съда възнаграждение
в размер на 540 лв.) и 36,27 лв. за експертизи. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 2164,80 лв. и разноски за
експертизи в размер на 955 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с адрес на управление гр. С., ул. „Г. И.“ № .да заплати
на И. С. В. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „К.“ № ., ет. ., ап. ..сумата от 6000 лв. (шест
хиляди лв.), представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди
в резултат на ПТП от 08.09.2018 г., осъществено на пътя Р.д – П. от П. И. С., управляващ
товарен автомобил Щ., модел ...с рег. № ........... без сключен договор за застраховка
„гражданска отговорност“, който нарушавайки правилата за движение, ударил челно
автомобил Ф., модел Т. с рег. № ........, управляван от П. Ш., в който пътувала ищцата, заедно
със законната лихва върху тази сума от 29.07.2021 г. до окончателното ѝ плащане.
Присъдената сума може да бъде внесена по следната сметка на ищцата: Сосиете
Женерал Експресбанк, IBAN: ......................
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с адрес на управление гр. С., ул. „Г. И.“ № .да заплати
на М. К. К. с ЕГН ********** от гр. С., бул. „М.“ № ..., ет. ., ап. .сумата от 6000 лв. (шест
хиляди лв.), представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди
в резултат на ПТП от 08.09.2018 г., осъществено на пътя Р. – П. от П. И. С., управляващ
товарен автомобил Щ., модел ....с рег. № ...........без сключен договор за застраховка
„гражданска отговорност“, който нарушавайки правилата за движение, ударил челно
автомобил Ф., модел Т.с рег. № ........, управляван от П. Ш., в който пътувала ищцата, заедно
със законната лихва върху тази сума от 29.07.2021 г. до окончателното ѝ плащане.
Присъдената сума може да бъде внесена по следната сметка на ищцата: ОББ, IBAN:
B..............
12
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с адрес на управление гр. С., ул. „Г. И.“ № .да заплати
на П. Р. И. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „С.“ № ..сумата от 16000 лв. (шестнадесет хиляди
лв.), представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в
резултат на ПТП от 08.09.2018 г., осъществено на пътя Р. – П.от П. И. С., управляващ
товарен автомобил Щ., модел ......с рег. № .........без сключен договор за застраховка
„гражданска отговорност“, който нарушавайки правилата за движение, ударил челно
автомобил Ф., модел Т. с рег. № ............, управляван от П. Ш. в който пътувала ищцата,
заедно със законната лихва върху тази сума от 29.07.2021 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на обезщетение над така
посочената сума.
Присъдената сума може да бъде внесена по следната сметка на ищцата: Юробанк,
IBAN: .................
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с адрес на управление гр. С. ул. „Г. И.“ № .да заплати
на Р. К. П. с ЕГН ********** от с. С., обл. С., ул. „О.“ № .сумата от 9000 лв. (девет хиляди
лв.), представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в
резултат на ПТП от 08.09.2018 г., осъществено на пътя Р. – П.от П. И. С., управляващ
товарен автомобил Щ., модел ...с рег. № ...........без сключен договор за застраховка
„гражданска отговорност“, който нарушавайки правилата за движение, ударил челно
автомобил Ф., модел Т.т с рег. № ........., управляван от П. Ш., в който пътувала ищцата,
заедно със законната лихва върху тази сума от 29.07.2021 г. до окончателното ѝ плащане.
Присъдената сума може да бъде внесена по следната сметка на ищцата: “Банка ДСК“
АД, BIC: STSABGSF, IBAN: ............
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с адрес на управление гр. С., ул. „Г. И.“ № .да заплати
на Й. Й. П. с ЕГН ********** от с. С., обл. С., ул. „О.“ № .сумата от 9000 лв. (девет хиляди
лв.), представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в
резултат на ПТП от 08.09.2018 г., осъществено на пътя Р. – П. от П. И. С., управляващ
товарен автомобил Щ., модел .......с рег. № ....без сключен договор за застраховка
„гражданска отговорност“, който нарушавайки правилата за движение, ударил челно
автомобил Ф., модел Т. с рег. № ......., управляван от П. Ш., в който пътувала ищцата, заедно
със законната лихва върху тази сума от 29.07.2021 г. до окончателното плащане, както и
обезщетение за имуществени вреди, формирани на база извършените от ищцата разходи за
медицински прегледи, изследвания, санаториално лечение в размер на 2120 лв. (две хиляди
сто и двадесет лв.) заедно със законната лихва върху тази сума от 09.12.2021 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди над така посочената сума и на законна лихва преди
09.12.2021 г.
Присъдената сума може да бъде внесена по следната сметка на ищцата: Юробанк,
IBAN: ...............
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с адрес на управление гр. С., ул. „Г. И.“ № .да заплати
13
на З. Т. М. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „А. С.“ № .., ет. ., ап. ..сумата от 6000 лв. (шест
хиляди лв.), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в
резултат на ПТП от 08.09.2018 г., осъществено на пътя Р. – П. от П. И. С., управляващ
товарен автомобил Щ., модел ........с рег. № ..........без сключен договор за застраховка
„гражданска отговорност“, който нарушавайки правилата за движение, ударил челно
автомобил Ф., модел Т. с рег. № ..........., управляван от П. Ш., в който пътувала ищецът,
заедно със законната лихва върху тази сума от 29.07.2021 г. до окончателното ѝ плащане.
Присъдената сума може да бъде внесена по следната сметка на ищеца:
Райфайзенбанк, IBAN: BG .................
Настоящото съдебно производство е проведено с участието на П. И. С. с ЕГН
********** от гр. Р., ул. „В. А.“ № ...в качеството му на трето лице – помагач на страната на
ответника.
ОСЪЖДА П. Р. И. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „С.“ № ...да заплати на
Гаранционен фонд с адрес на управление гр. С., ул. „Г. И.“ № .направените по делото
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 147,27 лв. (сто четиридесет и
седем лв. и 27 ст.) за юрисконсултско възнаграждение и 36,27 лв. (тридесет и шест лв. и 27
ст.) за експертизи, като ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за присъждане на разноски над
така посочените суми.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с адрес на управление гр. С., ул. „Г. И.“ № . да заплати
на адв. Т. К. Г. с адрес: гр. С., ул. „О. П.“ № ., ет. .адвокатски хонорар за настоящото
производство в размер на 7140,80 лв. (седем хиляди сто и четиридесет лв. и 80 ст.).
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с адрес на управление гр. С., ул. „Г.И.“ № .да заплати
по сметка на РС – Силистра държавна такса в размер на 2164,80 лв. (две хиляди сто
шестдесет и четири лв. и 80 ст.) и разноски за експертизи в размер на 955 лв. (деветстотин
петдесет и пет лв.).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Силистренски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
14