Решение по дело №268/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 48
Дата: 18 юни 2021 г. (в сила от 9 юли 2021 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20212150200268
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. гр.Несебър , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20212150200268 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от “М.***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление град Несебър, улица Хан Аспарух № **, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала ИВ. Н. С., против Наказателно постановление № 537670-
567973 / 16.02.2021г., издадено от Даниел Тодоров Вълканов – Началник отдел “Оперативни
дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 т
ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2 000
лева за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с
чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно
като постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и в противоречие с
материалния закон. Оспорва фактическа обстановка, като излага твърдения, че продавач в
магазина – проверявания обект, е изпълнявала съпругата на законния представител на
дружеството-жалбоподател – Иванка С.а, на която се наложило около 21:10 часа на
27.08.2020г. да посети тоалетна, като е помолила майка си Здравка Крумова Пеева да пази
докато тя се върне, но без да извършва продажби. Проверката е била извършена именно по
времето, докато Иванка С.а е била в тоалетна, и на която проверяващите са заявили, че е
извършено нарушение, изразяващо се неиздаване на касова бележка за продажбата на две
минерални води на стойност 1,60 лева. Като причина З.П. да извърши продажбата посочва
настояването на хората, влезли в магазина, да стори това. Като конкретно нарушена
1
разпоредба посочва тази на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като двамата свидетели, вписани в Акта
за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено
НП, не са били свидетели на нарушението, както и на чл.42, ал.7 от ЗАНН, тъй като на
същите тези свидетели не са посочени ЕГН-а. Излага съображения за маловажност на
извършеното деяние. Моли наказателното постановление да бъде отменено, а при условията
на евентуалност, да бъде намален размера на наложената санкция до законоустановения
минимум от 500 лева.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен
адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искания за отмяна
на постановлението или намаляване размера на санкцията.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от
процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата. Счита наказателното
постановление за правилно и законосъобразно, а вмененото на търговеца административно
нарушение за доказано от събраните по делото доказателства, както и че не са налице
твърдените в жалбата процесуални нарушения. Претендира юристконсултско
възнаграждение.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупността им, намира за установени следните факти:
На 27.08.2020г. за времето от 20:22 часа до 21:18 часа Иван Владимиров Григоров –
“инспектор по приходите” в ГД”ФК” – София, и Д. ИВ. Ж. – “старши инспектор по
приходите” в ГД”ФК” – Бургас, са извършили проверка по спазване на данъчното и
осигурителното законодателство на търговски обект – магазин за хранителни стоки,
находящ се в град Несебър, улица Хан Аспарух № **, за който обект са имали
предварителна информация, че се стопанисва от “МАРТИНОВ 2009” ЕООД, ЕИК ***, а за
резултатите от проверката съставили Протокол за извършена проверка серия АА № 0086933.
Според съдържанието на протокола проверката е започнала с контролна покупка на 2 броя
бутилки минерална вода на обща стойност 1,60 лева, която сума е била приета от Здравка
Крумова Пеева с ЕГН **********, но която не е издала касова фискална бележка от
намиращото се в обекта, монтирано и въведено в експлоатация ФУ. След легитимация на
проверяващите и по тяхно разпореждане е бил изведен дневен финансов „Х“-отчет №
0028428/27.08.2020г., както и е бил попълнен опис на паричните средства в касата. Изведен
е бил и КЛЕН, от който не се установила сумата от 1,60 лева от продажбата на двата броя
бутилки минерална вода. Разпоредено било на управителя на дружеството-жалбоподател да
се яви лично или чрез упълномощено лице на 29.08.2020г. в 11:00 часа в сградата на ТД на
НАП Бургас за съставяне и връчване на АУАН.
На 02.09.2020г. свид. Д. ИВ. Ж. – „старши инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП е
съставил АУАН № F567973, за това, че на 27.08.2020г. в 20:22 часа е била извършена
проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ЗДР на ЗДДС – магазин хранителни
2
стоки, находящ се в град Несебър, улица Хан Аспарух № **, стопанисван от „М.***“ ЕООД,
ЕИК ***; при извършена контролна покупка на 2 броя минерална вода на стойност общо
1,60 лева, заплатена в брой от Д. ИВ. Ж. – старши инспектор по приходите, на 27.08.2020г. в
20:22 часа не се издаде фискална касова бележка от работещото в обекта от ФУ модел
DATECS DP-25 с инд. № DT508461 и ФП № 02508461. Сумата е била заплатена изцяло в
брой от Д. ИВ. Ж., а плащането е прието от Здравка Крумова Пеева с ЕГН **********, като
същата не е дала на Д. ИВ. Ж. фискална касова бележка от работещото в обекта фискално
устройство за цената на покупката. Неиздаването се потвърждава от отпечатан КЛЕН за
27.08.2020г., от който е видно, че няма регистрирана такава продажба на 27.08.2020г. в 20:22
часа в горепосочения обект. Проверката е документирана с протокол за извършена проверка
сер.АА № 0086933/27.08.2020г. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Освен от
актосъставителя и управителя на дружеството-жалбоподател, актът е подписан от двама
свидетели при съставянето на акта.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е постъпило възражение от управителя на „М.***“
ЕООД срещу АУАН, в което признава факта на неиздаване на фискална касова бележка за
извършената продажба, за което е готов да заплати глобата, като излага същата фактическа
обстановка, която е послужила впоследствие като основание и на жалбата му срещу
наказателното постановление, относно причините, поради което такава фискална касова
бележка не е била издадена. Поискал е да се обсъди въпроса са маловажност на деянието.
Разпитан в качеството на свидетел по делото, актосъставителят потвърждава
направените от него констатации при проверката, описани в акта и в протокола от
проверката, като уточнява, че при извършването на контролна покупка в магазина зад щанда
не е имало други работещи лица, освен З.П., която е приела плащането, като такива лица не
са се появили и в началото на проверката, когато контролните органи са се легитимирали, и
че нито З.П., нито съпругата на управителя на дружеството, която е била повикана от
първата, не са носили отличително работно облекло. Свидетелят уточнява също, че преди
него, покупка на стока от магазина е извършило и друго лице, което също е било обслужено
от З.П., но и за тази предходна покупка не е била издадена фискална касова бележка; от
КЛЕН се установило, че продажби не са регистрирани след 20:04 часа на 27.08.2020г.
Здравка Крумова Пеева в писмените си обяснения също потвърждава, че не е издала
фискална касова бележка, като макар и да е извършвала продажбите, не работи в магазина.
Административно наказващият орган е издал наказателното постановление, в което
е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, и е наложил санкцията.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
3
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва НП, в
законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима – НП е връчено на 08.03.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 11.03.2021г.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е
накърнено.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен по реда,
предписан в закона, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми съгласно чл.42 от
ЗАНН реквизити. В същия подробно и точно е индивидуализиран както нарушителя, така и
самото нарушение с всички негови съставомерни признаци, обстоятелствата, при които е
извършено, като правилно е посочена съответстващата му правна квалификация. Актът е
съставен в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав не споделя твърдението на жалбоподателя за допуснато
съществено нарушение на чл.42, т.7 от ЗАНН, изразяващо се в непосочване в АУАН на
единния граждански номер на свидетелите по акта. Само по себе си това обстоятелство не
се приравнява автоматично на съществено процесуално нарушение, тъй като в случая са
налице достатъчно индивидуализиращи ги признаци (три имена и служебен адрес),
позволяващи еднозначното им идентифициране. Преследваната от законодателя цел с
правилото за поведение в разпоредбата на чл.42, т.7 от ЗАНН е да бъдат ясно и
недвусмислено индивидуализирани свидетелите по акта в случай на необходимост от
тяхното по-нататъшно участие в производството. В процесния случай тази цел е била
изпълнена, поради което съществено процесуално нарушение не е допуснато. По тези
съображения съдът приема, че чрез непосочването на ЕГН на свидетелите по акта правото
на защита на жалбоподателя не е било нарушено, а разгледаната нередовност не е основание
за отмяна на НП.
Неоснователен според настоящия съдебен състав е доводът на жалбоподателя за
нарушение по чл.40, ал.3 от ЗАНН, предвид, че като свидетел по акта не е вписан свидетелят
по нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението, а ал.3 на чл.40 от ЗАНН постановява, че при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В случая се установява, че при
установяване на нарушението е присъствал Иван Владимиров Григоров на длъжност
инспектор по приходите в ЦУ на НАП, ГД“ФК“, отдел София, докато АУАН е съставен в
4
присъствието на двама свидетели, които са единствено свидетели по съставянето на акта.
Несопочването в случая от страна на актосъставителя дали е налице невъзможност актът да
бъде съставен в присъствието на свидетеля по нарушението и на какво се дължи тя, което да
е наложило той да се състави в присъствието на двама други свидетели, е нарушение, но не
е съществено, тъй като допускането му не се е отразило на правото на защита на
привлеченото към административно наказателна отговорност лице. Затова твърдяното от
жалбоподателя нарушение, не представлява самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното наказателното постановление.
Обжалваното наказателно постановление също е издадено при спазване на
императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН. Издадено е от компетентно лице в кръга на
предоставените му от закона правомощия и съобразно делегираните му права с
представената по делото Заповед № ЗЦУ-1**9 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор
на НАП. В него е посочено нарушението – търговецът не е издал фискална касова бележка
от регистрирано за обекта ФУ при извършена контролна покупка преди началото н
проверката в обекта.
Прилагането на чл.118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови
бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр.106 от 2006г.). Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от
посочената наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен
чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги, като за целите на тази наредба „фискално
устройство“, „търговски обекти“ и „фискална касова бележка/фискален бон/“ са тези по § 1,
т.40 и т.41 от ДР и чл.118, ал.3 от ЗДДС, съгласно чл.2, ал.1 от същата.
Текстът на чл.118, ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 от наредбата,
ал.1 на която гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова
бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен
документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия
член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От
анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и наредбата се налага изводът, че за да възникне
задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена
продажба на стоки или доставени услуги. А ал.3 от чл.25 от наредбата е категоричен:
Фискална касова бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3
(какъвто несъмнено е търговецът-жалбоподател) са длъжни едновременно с получаването на
5
плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
В наредбата не се съдържа дефиниция на понятието доставка/продажба на стоки
или услуги, но тъй като тя е издадена въз основа на пряката законова делегация на чл.118,
ал.4 от ЗДДС и по прилагане на посочения член от закона (чл.12 от Закона за нормативните
актове), следва да се ползват съществуващите в ЗДДС легални дефиниции. В чл.6 и чл.9 от
ЗДДС е дадено легално определение на термините „доставки на стоки“ и „доставки на
услуги“, а датата на възникване на облагаемите доставки на стоки или услуги като данъчно
събитие се определя от чл.25 от ЗДДС. В чл.2 на този текст се съдържа основното правило
за възникване на доставките като данъчно събитие, съгласно което данъчното събитие
възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е
завършена, а в ал.3 и ал.4 се съдържат други специфични правила за определяне датата на
възникване на данъчното събитие, като в случая е приложимо това по ал.3, т.1 – датата на
фактическото предоставяне на стоката.
Административно наказващият орган проведе успешно доказване в съдебната фаза
на фактите и обстоятелствата по делото, касаещи извършването на нарушението и неговия
автор въз основа на официалните документи и разпита на актосъставителя, който
потвърждава констатациите в тях, поради което и при липса на ангажирани от страна на
жалбоподателя доказателства в обратна насока и направените от него, респ. негови
служители присъствали на проверката, на факти, правят фактическата обстановка
категорично и несъмнено установена.
Ирелевантно в случая се явява обстоятелството дали З.П. е работила в обекта или
не, респ. дали е работила без трудов договор. И при двата случая търговецът-жалбоподател,
като е допуснал такова лице да извършва продажби в търговския му обект, означава, че не е
положил грижата на добър търговец, а според настоящия съдебен състав той не може да
черпи права от това си поведение като иска съдът да приема, че след като З.П. самоволно е
извършвала продажби в магазина на търговеца, без негово съгласие и/или въпреки
противопоставянето му, нарушение не е извършено.
След като правилно е приел, че административното нарушение е доказано, и е
решил да наложи санкцията на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, административно
наказващият орган необосновано е наложил на „М.***” ЕООД имуществена санкция в
размер на 2 000 лева, вместо минимално предвидения размер, като не е съобразил, че се
касае за първо нарушение.
Гореизложеното налага НП № 537670-f567973 / 16.02.2021г., издадено от Даниел
Тодоров Вълканов – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, да
бъде изменено, като се намали размерът на наложеното наказание и същото да бъде
определено в минималния размер на границите на административното наказание,
предвидено за извършеното нарушение.
6
Предвид изложеното за извършеното нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, размерът на наложената
имуществена санкция следва да се намали от 2 000 лева на 500 лева.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който
смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по тълк. дело
№ 1/2007г. на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28
от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е
за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност, като в тази връзка
следва да се отбележи, че според съдържанието на протокола от проверката, е констатирано
и друго административно нарушение – такова по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения, е
индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за
индивидуализацията на наказанието, а не за преценка за маловажност на деянието. След
като наказващият орган е приложил санкционната разпоредба и е определил санкцията в
размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС, не следва да се обсъжда обстоятелството, дали
нарушението води или не води до неотразяване на приходи, но дори и да не е довело до
неотразяване на приходи, а сумата от продажбата на стоката в размер на 1,60 лева да се
вижда ниска, само това не е достатъчно да се приеме, че с деянието не се засягат обществени
отношения, предмет на регулиране с Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Тъкмо напротив,
деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността
на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна. Административно
наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на юридическо
лице при условията на чл.83, ал.1 от ЗАНН – за неизпълнение на задължение към държавата
при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна е безвиновна, поради
което наличието на вина не е необходим елемент от деянието и въпросът за субективната
страна на нарушението не подлежи на обсъждане.
Съгласно изхода на делото, а именно намаляване размера на санкцията, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени част от направените по делото разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 225 лева, а в полза на наказващия орган
следва да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение в размер на 75 лева.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 и ал.4 от
ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 537670-567973 / 16.02.2021г., издадено от Даниел
Тодоров Вълканов – Началник отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно
управление на НАП, с което на “М.***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
7
управление град Несебър, улица Хан Аспарух № **, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала ИВ. Н. С., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, му е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. (две
хиляди лева), за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във
връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, като ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание – „Имуществена
санкция” от 2 000 лв. (две хиляди лева) на 500 лв. (петстотин лева).
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на “М.***” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Несебър, улица Хан Аспарух № **,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала ИВ. Н. С., сумата в
размер на 225 лв. (двеста двадесет и пет лева), представляваща част от направените по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “М.***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град
Несебър, улица Хан Аспарух № **, представлявано от управителя и едноличен собственик
на капитала ИВ. Н. С., ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите, сумата в размер
на 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща част от полагащото се юристконсултско
възнаграждение съобразно частичната неоснователност на жалбата.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в **-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8