О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е №
Гр. Сливен, 13.08.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд
гр.Сливен в закрито съдебно заседание на тринадесети август две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при секретаря
……………… като разгледа докладваното от съдията адм. д.
№ 338 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по жалба от „Ники 16“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „Д. Г.“ бл. … вх. … ап. …,
представлявано от П.П.К. срещу Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-355-0344623/08.08.2019 г., издадена
от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена
принудителна административна
мярка- запечатване на т.о.– с. п.-з., находяща се в гр. О., ул. „Б. М.“, маси … и …, стопанисвана
от „Ники 16“ ООД с ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.
1 т.
1 б. „а“ от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на
атакуваното разпореждане. Твърди, че при установяване на
нарушението не е съставен АУАН, а само протокол от проверка. За упражняване на
субективното право за налагане на процесната
принудителна административна мярка било необходимо наказващият орган да е издал
санкционен акт, какъвто в случая липсвал. Постановяването на ПАМ преди издаване
на наказателно постановление водело до ограничаване правото на защита на т. Счита
обжалваното разпореждане за незаконосъобразно, като нарушаващо редица конституционни
норми, регулиращи нормалното протичане на стокооборота и възможността за
упражняване право на труд. Само в случаите по чл. 60 ал. 1 от АПК можело да се
разпорежда предварително изпълнение на акта. В тежест на органа било да докаже
наличието на сочената предпоставка. В акта липсвали и мотиви относно
разпореждането за предварително изпълнение. Твърди още, че запечатването на обекта с
допуснатото предварително изпълнение на ПАМ съществено ще накърни интересите на
дружеството и ще му причини непоправими вреди – неоправдано и неоснователно
злепоставяне пред клиентите и накърняване доброто име на т. Моли съда да отмени
разпореждането за предварително изпълнение на заповедта.
Ответната страна не
изразява становище по жалбата.
При преценка на относимите процесуални и материалноправни
разпоредби, настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е процесуално
допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол и в посочения от законодателя срок.
Разгледана по
същество, същата се преценява и като основателна при следните съображения:
От Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-355-0344623/08.08.2019 г., издадена от
началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП се установява,
че на основание
чл. 188 от
ЗДДС, във вр.
с
чл. 60 АПК е разпоредено предварителното изпълнение на принудителната
административна мярка- запечатване на т.о.– с. п.-з., находяща се в гр. О., ул. „Б. М.“, маси … и …, стопанисвана от „Ники 16“ ООД с ЕИК *** и забрана за достъп
до него за
срок от 14 дни, на основание
чл. 186, ал.
1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, като е посочено, че предварителното
изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид,
а
именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и
отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения т.о. от
задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от
същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува
опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно
поправими вреди за бюджета. Заповедта е издадена от компетентен орган,
съобразно надлежно упълномощаване със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП. Фактическо основание за издаване на заповедта е извършена
проверка в цитирания търговски обект, обективирана в
Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0344623/02.08.2019
г.
Съдът намира, че разпореждането е незаконосъобразно.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от АПК в административния акт се включва
разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага,
за да се
осигури животът или здравето на
гражданите, да се защитят особено
важни държавни или обществени интереси, при опасност,
че може да
бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако
от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните
- в защита на особено важен неин
интерес. С разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК е предвидено изключение от принципа, че
на изпълнение подлежат влезлите в сила индивидуални административни актове, поради което в тежест на административния
орган е да установи наличието на някоя от
посочените предпоставки, които да обуславят
включването в акта на разпореждане за предварителното му изпълнение. Непосочването на такива е основание
за отмяна на разпореждането, тъй като засяга
непосредствено както правото на защита
на адресата на акта, така
и възпрепятства съда да упражни контрол
за законосъобразност върху акта.
В случая като основание за допускане
на предварителното изпълнение на наложената
ПАМ органа е посочил: за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид,
първо – за да се защитят
особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет
за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез
фискално устройство в проверения т.о. от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи
и размера на неговите публични задължения, второ – поради съществуваща опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими
вреди за бюджета.
Посоченото в заповедта основание
за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид
не е предвидено от законодателя като основание за допускане на
предварително изпълнение на ПАМ. Това основание е регламентирано
в нормата на чл. 22 ЗАНН, но
за налагане на самите принудителни
административни мерки, а не за разпореждане
на предварителното им изпълнение, поради което не
обосновава извод за необходимостта от такова изпълнение.
Неизпълнението на задължението за издаване на
фискална касова бележка за извършена
продажба на стойност 1,30
лева действително съставлява нарушение по чл. 186
ЗДДС, но не обосновава необходимостта от незабавно изпълнение
на наложената принудителна административна мярка. В случая
от административният орган не е разграничено
правомощието по чл. 186 ЗДДС - да наложи принудителна административна мярка "запечатване на обект до 30 дни"
и това по чл.
60, ал. 1
АПК – за допускане на предварително изпълнение. Настоящата съдебна инстанция намира,
че в случая общественият
интерес е защитен в достатъчна степен с налагане на ПАМ и продължителността на същата от 14 дни, без да е необходима
по-засилена мярка, изразяваща се в предварително изпълнение на акта. От мотивите на заповедта не
се установява точно по какви
конкретни
съображения е допуснато предварително изпълнение, като органът се е задоволил
да възпроизведе формално съдържанието на чл. 60, ал. 1 АПК.
Не са посочени конкретни
факти и обстоятелства, с които се характеризира
процесния случай, нито доказателства, които да ги
подкрепят,
съотносими към изискването на тази норма.
Неспазването на
реда и начина за издаване на съответен документ за продажба съставлява
нарушение, но не обосновава в достатъчна степен необходимостта от незабавно
изпълнение на наложената ПАМ. Приходният орган не сочи конкретни и относими обстоятелства във връзка с това, че от
закъснението за налагане на мярката може да последва значителна или трудно
поправима вреда за бюджета. В случая твърденията не са подкрепени с конкретни
доводи, указващи по какъв начин от по – късното изпълнение на мярката ще
възникнат вреди за фиска, нито е посочен въз основа
на конкретни доказателства от дейността на т. приблизителен размер на вредите,
за да може да се квалифицират като значителни или трудно поправими. Превантивният характер на ПАМ не предпоставя автоматично извод за наличие на
предпоставка за допускане на предварително
изпълнение за акта, с който се
налагат. Целите на ПАМ и на предварителното
изпълнение са различни и за реализирането
им е необходимо да бъдат доказани
различни предпоставки.
В
случая интересът на държавния бюджет за законосъобразно
регистриране и отчитане на продажбите в проверявания обект е защитим чрез налагане
на ПАМ, а не чрез допускане на предварително изпълнение на акта,
с който ПАМ е наложена. Не е доказано от
страна на административния орган (чиято е тежестта на доказване) наличието на условията
по чл. 60, ал. 1 АПК.
Твърдяните
възможности за наличие на опасност
изпълнението на акта да бъде
осуетено или сериозно затруднено, както и за настъпване
на значителни или трудно поправими
вреди за бюджета, са само
хипотетични. Налагането на всяка утежняваща
мярка следва да бъде съразмерно
и пропорционално спрямо конкретния адресат по смисъла на
чл. 6, ал.
2 АПК и съобразено със спецификите на всеки конкретен случай.
От доказателствата по преписката е видно, че т. няма
непогасени данъчни задължения, а и реализираните от същия финансови
резултати за предходните години не са високи. От друга страна
е ниска и стойността на неотчетената продажба, а и при проверката е установено, че разликата
между разчетената касова наличност от фискалното устройство и фактическата
наличност в касата също не е в голям размер – 8,00
лева, съпоставен с установените стойности: разчетена касова наличност от 153,03
лв. и фактическа наличност от 161,03 лв. В случая поведението
на адресата, установените и констатирани в акта факти и обстоятелства,
съотнесени към вида и срока на
наложената ПАМ с акт, който не е влязъл
в законна сила, предполагат, че с допуснатото предварително изпълнение биха се засегнали в по-голяма степен от необходимото правата и законните интереси на адресата.
Липсата на конкретни факти води до невъзможност
съда да анализира
тези факти и да прецени дали
те обосновават една или повече
от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл са Определение №
142/07.01.2019 г., постановено по адм. д. №
15361/2018 г. по описа на ВАС, VIII о., Определение №
596/15.01.2019 г., постановено по адм. д. № 26/2019
г. по описа на ВАС, VIII о., Определение № 15933/19.12.2018 г.,
постановено по адм. д. № 14989/2018 г. по описа на
ВАС, I о., Определение № 11634/31.07.2019 г.,
постановено по адм.д. № 8677/2019 г. на ВАС,
Определение № 11150/17.07.2019 г., постановено по адм.д.
№ 8292/2019 г. по описа на Върховния административен съд.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-355-0344623/08.08.2019 г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка- запечатване на т.о.– с. п.-з., находяща се в гр. О., ул. „Б. М.“, маси … и …, стопанисвана от „Ники 16“ ООД с ЕИК *** и забрана за достъп до
него за срок
от 14 дни, на основание чл.
186, ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
Определението да се
съобщи на страните НЕЗАБАВНО.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7- дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: