Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
град Средец ,
13.07.2018год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Средецкият
районен съд,
граждански
състав
на петнадесети
юни две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря М. Маринчева, като
разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 715 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото образувано по исковата молба
на Г.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Р.М.И., с ЕГН **********, с
адрес *** . С
молбата се сочи, че двамата са живели на семейни начала от 24.08.2013г. От
съвместното им съжителство на 06.01.2015г. се родило детето Георги Генчев Д.,
ЕГН **********. През лятото на 2016г. отношенията между двамата се влошили.
Ответницата започнала да излиза често от дома си и да се прибира късно, а след
това започнала да не се прибира . В последствие заживяла с друг мъж в
непосочено село до гр. Бургас. Не проявявала интерес към детето. След това , по
данни на ищеца, заживяла в гр. Руен с друг мъж. Не се интересувала от детето
си, а вече една година не го била виждала. В петитума си ищецът иска съдът с
решението си : да предостави упражняването на родителските права относно детето
Георги Генчев Д. на бащата Г.Г.Д.; да се определи местоживеенето на детето в
гр. Средец , ул. „Марица” № 17 ; да се определи режим на лични контакти между
детето и майката, като същият да е в интерес на детето и предлага това да става
всяка първа и трета събота от месеца за времето от 09.00часа до 18.00часа и
25дни през лятото, когато бащата не ползва отпуск; ответницата да заплаща
издръжка в размер на 150.00лева месечно , считано от датата на подаване на
исковата молба в съда; да заплати издръжка за минал период в общ размер на
1440лева , за срок от дванадесет месеца преди завеждане на исковата молба/ по
120лева на месец/; да му се предостави за ползване семейното жилище в гр.
Средец, ул. „Марица” № 17.
Ответника Р.М.И., ЕГН
**********,***, не е установена на постоянния й адрес. Изискана е спрявка от ТД
НАП гр. Бургас за месторабота, където да й бъде връчена призовката, като не е
установен актуален работодател. На основание чл. 47, ал. 6 от ГПК е назначен
особен представител. В предоставения
срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на особения представител –
адв. А.Д.,***. Твърди се, че исковете са допустими, а според доказателстват по
делото ги счита и за основателни. По предявените искове- режима на лични
контакти намира за непротиворечив на закона, а относно издръжката смята размера
й за завишен. По представените доказателства не се противопоставя на приемането
им, не е направил доказателствени искания.
Предявените искове са
с правно основание: по чл.127, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс – относно
предоставянето и упражняването на родителските права над детето Георги Генчев Д.,
ЕГН **********, за личните отношения на детето с неговата майка Р.М.И., за
местоживеенето на малолетното дете и за ползването на семейното жилище; по чл.
143 от Семейния кодекс за издръжката на детето , считано от подаване на
исковата молба в съда; по чл. 149 от Семейния кодекс за издръжка на детето за
минало време, за дванадесет месеца преди предявяване на исковата молба.
В съдебно
заседание исковите претенции и отговора се
поддържат от процесуалните представители на страните.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното.
Страните по делото Г.Г.Д., с
ЕГН **********, с адрес *** и Р.М.И., с ЕГН **********, с адрес *** са
родители на малолетното дете Георги Генчев Д., ЕГН **********. Двамата родители
са живели без сключен граждански брак на съпружески начала от 2013г. На
06.01.2015г. се родило детето им Георги Д., видно от копие на удостоверение №
26/ 12.01.2015г. на 2- ро Кметство Бургас. Детето се отглеждало в дома на
родителите на ищеца, като грижи за него полагали двамата родители. През лятото на 2016г. отношенията между
двамата се влошили. Ответницата започнала често да напуска дома си и да се
прибира късно, а след това започнала да не се завръща . В последствие заживяла
с друг мъж в непосочено село до гр. Бургас, а към датата на образуване на
съдебното дело в района на гр. Руен. Грижите за детето били поети от бащата ,
който бил подпомаган от родителите си. След раздялата им , повече от година до
завеждане на исковата молба , майката не проявявала интерес към детето, не
търсила контакт с него и не помагала за отглеждането му.
Видно от представения социален доклад изх. № ПР/ Д- А/ 202-001/
05.06.2018г. грижите за детето Георги Д. са поети изцяло от бащата, който се
подпомага от родителите си, най – вече свидетелката Жечка Димитрова, майка на
ищеца. Детето има осигурена стая, обгрижвано е относно хранене, дрехи ,
здравословни нужди. Бащата е трудово зает в дърводобива, но не представя
сключен трудов договор и доказателства за получавания доход. В разговор със
социалния работник изготвил доклада е установено, че ищецът добива доход в
размер на 40-50лева дневно. Малолетният Георги Д. посещава детско заведение ,
като таксите за това се заплащат също от бащата.
Сведенията в социалния доклад са потвърдени и в с.з. от разпита на
Жечка Янкова Димитрова, майка на ищеца. Същата дава показания , че детето от
две години не е виждало майката Р.И., дори нарича „мамо“ племенницата на
свидетелката.
Въз основа на горното съдът
прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 от СК вр. чл. 59 от СК,
както и искове за определяне на издръжка с основание чл. 143, ал. 1 и чл. 149
от СК.
Установи се, че страните
живеят разделени от около две години, а детето им Георги Д. живее и се отглежда от ищеца Г.Д..
Последното прави невъзможно общото упражняване на родителските права. Водещ при преценката относно упражняването на родителските
права е интересът на детето. В
случая съдът счита, че в интерес на малолетния
Георги Генчев Д. е да живее при баща си, да се отглежда и възпитава от него. По делото се установи, че бащата работи, осигурил е
дом , издръжка, хранене и облекло на детето, подпомаган е от семейството си в
отглеждането на детето. В периода на
раздялата на родителите отново бащата е полагал грижи за детето. Водим от тези
обстоятелства настоящият състав счита, че упражняването на
родителските права следва да се предостави на него, малолетният Георги Д. да живее при него, като на
майката се определи режим на лични контакти. Следва ползването на семейното жилище в гр. Средец, ул. „Марица“ № 17,
с оглед отглеждането и упражняването на родителските права, да се предостави на
бащата Г.Г.Д.. От всички обстоятелства по делото, в това число и отчитайки възрастта
на детето, съдът прави извод, че предложеният от ищеца режим е напълно
подходящ, а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 ч. до 18,00 ч. и 25 дни
през летния сезон, като този период не съвпада с
платения отпуск на бащата.
Съгласно чл. 143, ал. 1 и ал.
2, чл. 142 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Размерът на
издръжката се определя според възможностите на родителя, дължащ издръжка и
нуждите на детето. Минималният размер
на същата следва да бъде равен на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Доколкото родителят, който
упражнява родителските права по отношение на детето, предоставя дължимата
издръжка под формата на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието,
налага се да се определи делът, с който другият родител ще участва в издръжката. По делото не се събраха данни за материалното
положение на майката, но се установи, че същата няма регистриран трудов договор
и не работи по трудово правоотношение. Следва да се вземат предвид от една
страна типичните нужди от средства за храна, облекло, образование,
развлекателни и културни прояви на децата от съответната възрастова група. Няма данни Р.И. да издържа друго дете или член на
семейство, същата е в млада работоспособна възраст, като няма данни да страда
от заболявания, които да й пречат да полага труд. По тези съображения следва да
се уважи иска за присъждане на месечна издръжка в размер на 150лева месечно искан
от ищеца и Р.И. да бъде осъдена да я заплаща. Издръжката следва да се
присъди от датата на депозиране на исковата молба- 22.12.2017г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Съгласно чл. 149 от СК, издръжка за минало
време може да се търси най-много за една година преди завеждането на иска. В
случая исковата молба е подадена на 22.12.2017 г., т. е. за период до 22.12.2016г. назад,
през който се установи, че майката не е полагала грижи за детето. Съдът не споделя възражението на особения представител
на ответната страна, че периодът на раздялата им е по – малък от една година до
датата на подаване на исковата молба. Още с исковата молба се сочи, че майката
се е дезинтересирала в отглеждането и издръжката на детето през лятото на
2016г., данни за раздялата им има както в социалния доклад, така и в свидетелските
показания на Жечка Димитрова. Този иск също се основава на установеното в чл. 143,
ал. 2 от СК задължение на родителя за издръжка на ненавършилите пълнолетие
деца, при условията на чл. 142 от СК. Определяйки
издръжката за минал период настоящия състав се ръководи от установените
фактически положения , от които е видно , че ангажиментът за това е бил поет
изцяло от бащата. Размерът на търсената издръжка е съобразен с размера на МРЗ
за този период, който е бил 420лева за 2016г. и 460лева за 2017г. Ето защо, съдът счита, че искането издръжката
да се присъди, считано от 22.12.2016 г. до
22.12.2017г. в размер на 120лева месечно или общо за сумата от 1440лева ,
следва да се уважи.
Тъй като е налице хипотезата на чл. 242, ал. 1
от ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението в
частта за издръжката.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК,
следва ответницата да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 216лева
върху присъдената издръжка за бъдещ период и сумата от 57.60лева за присъдената
издръжка за минало време, както и 5.00лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Съдът не се произнася по направените
от ищеца разноски за водене на делото – не са направени искания в тази насока
по чл. 78, ал. 1 от ГПК и по чл. 80 от ГПК не е представян списък с разноските
по водене на делото.
Воден от изложеното и на основание чл. 127, ал. 2,
вр. ал. 1 от СК вр. чл. 59 от СК, чл.
143, ал. 1 и чл. 149 от СК, Средецкият
районен съд
Р ЕШ И:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на
родителските права върху малолетното дете Георги
Генчев Д., ЕГН **********, роден на ***г. , с адрес *** на бащата Г.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, като детето ще
живее при бащата в гр. Средец, ул. „Марица” № 17.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище в гр.
Средец, ул. „Марица” № 17 на бащата Г.Г.Д.,
с ЕГН **********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти на майката Р.М.И., с ЕГН **********,
с адрес *** с детето Георги Генчев Д., ЕГН **********, роден на ***г. , с
адрес ***, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 ч. до 18,00 ч. и 25 дни
през летния сезон, като този период не съвпада с
платения отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Р.М.И.,
с ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на основание чл. 143, ал. 1 от СК на Г.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му
на баща и законен представител на малолетното дете Георги Генчев Д., ЕГН **********, роден на ***г. , с
адрес ***, месечна издръжка в размер на 150.00лева /сто и петдесет/
лева, считано от 22.12.2017 г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА Р.М.И.,
с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на основание чл. 149 от СК Г.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му
на баща и законен представител на малолетното дете Георги Генчев Д., ЕГН **********, роден на ***г. , с
адрес ***, издръжка за минал период в размер на по 120лева/ сто и двадесет/ за 12месеца или общо в
размер на 1440лева/ хиляда четиристотин и четиридесет лева/ , представляваща
издръжка за минал период за времето от 22.12.2016г. до 22.12.2017г.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 2 от ГПК
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Р.М.И.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметката на Районен съд - Средец
държавна такса в размер на 216лева/ двеста и шестнадесет лева/ върху присъдената
издръжка за бъдещ период и сумата от 57.60лева/ петдесет и седем лева и
шестдесет стотинки/ за присъдената издръжка за минало време, както и 5.00лева/
пет лева/ в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението е обжалваемо пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия: