Решение по дело №270/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 40, ал. 1 от Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила жалба от М. Б. И., чрез адв. Х. В. А. - АК Русе, насочена срещу Решение № 29/10.04.2025 г. на Комисия при Община Русе, назначена със заповед №РД-01-3216/22.10.2024г. на кмета на община Русе, с което според жалбоподателката не е уважено заявление за достъп до търсена от нея обществена информация, с вх. № 29/01.04.2025 г. на Община Русе.

В жалбата и в съдебно заседание от жалбоподателя и неговият адвокат Х. А., АК Русе се релевират подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. На първо място се сочи, че Решение № 29/10.04.2025 г. е постановено от некомпетентен орган, което сочи на нищожност на административния акт. Твърди се, че Комисията е колективен орган, а съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, органите, които по закон вземали решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, можели изрично да делегират тези свои задължения на лица, а не на други органи, още повече пък те да са колективни. Сочи се, че решението не отговаря и не съдържа и изрично изброените в чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ задължителни реквизити. Следващият аргумент в жалбата е, че с решение № 29/10.04.2025 г. не се предоставяла в пълен обем информация по направените в заявлението за достъп искания. Според адвоката на жалбоподателя при издаване на решението бил нарушен и принципа на достоверност на информацията. Последните доводи сочат на противоречие на административния акт с материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решение № 29/10.04.2025г. и върне преписката на задължения субект за ново произнасяне със задължителни указания в определен от съда срок. Претендират се и направените разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата – председател на Комисия при община Русе, назначена със заповед № РД-01-3216/22.10.2024 г. на кмета на община Русе, чрез процесуалният си представител ст. юрисконсулт Е. Х. счита, че жалбата е неоснователна. Моли съда да я отхвърли. Претендират се направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на търсеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

От фактическа страна, съдът намира за установено и доказано следното:

Със заявление, входирано с вх. № ЗДИ-29 от 01.04.2025год. на община Русе (л.1 от адм. преписка) М. Б. И. е поискала от общината да й бъде предоставена обществена информация по реда на ЗДОИ, описана подробно в няколко точки (виж заявлението на л.).

С решение № 29/10.04.2025 г.(л.18), Комисия при община Русе, назначена със заповед № РД-01-3216/22.10.2024 г. на кмета на община Русе е предоставила информация, като в решението е записано подробно в отделни точи каква точно е тази информация.

Т. К. е назначена с нарочна заповед № РД-01-3216/22.10.2024 г. (л.21 от адм. преписка). В правомощията й съгласно записаното в заповедта е вземане на решения за предоставяне или отказ на достъп до обществена информация и писмено уведомяване на заявителя. Комисията се състои видно от заповедта за създаването й от председател, два члена и резервни такива. В правилата за назначаването й са записани само и единствено указания за спазване на ЗДОИ при издаване на решения по този закон.

Недоволни от издаденото решение, предвид липсата на според оспорващата страна на компетентност на издателя на този АА, и предвид непълнота на предоставената информация, съответно липсата на достоверност по част от нея, М. И. е сезирала Административен съд-Русе със своята жалба, с която оспорва решението на Комисията.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на разглеждане и проверка за законосъобразност в настоящото съдебно производство е Решение № 29/10.04.2025 г. на Комисия при Община Русе, назначена със заповед №РД-01-3216/22.10.2024г. на кмета на община Русе.

Настоящият съдебен състава счита, че решението е нищожно, издадено от колективен орган при липсата на компетентност.

Според чл.3, ал.1 от ЗДОИ, „Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ казва, че „В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение“. Не е спорно, че кметът на община Русе като представляващ общината съгласно чл.44 от ЗМСМА, е именно органът по чл.28, ал.2 от ЗДОИ, който следва да се произнесе по депозирано до общината заявление с искане за предоставяне на информация по реда на този закон.

Законодателят е предвидил в същата разпоредба на чл.28, ал.2 от ЗДОИ възможност задълженият субект да оправомощи/определи друго лице или лица да изпълняват тези му задължения. Това лице или лица не може да бъде Комисия, състояща се от няколко члена, а както е видно настоящата е от двама члена и председател. По своята същност една такава Комисия е вид колективен орган. Според съда това не е допустимо. Решението по чл. 28 от ЗДОИ трябва да бъде издадено от едно лице – административният орган или лице, на което е делегирана компетентността. Издаване от колективен орган е в противоречие със закона и подлежи на отмяна, като при липса на такава компетентност, тази отмяна е свързана с обявяване на нищожност на издаденият от Комисията акт.

Аргумент в полза на този извод са и разпоредбите на ЗДОИ, намиращи се в глава V на закона, озаглавена „АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ“. Законодателят в чл.42, ал.1 и ал.2 в тази глава определя задълженото за предоставянето на информация по ЗДОИ „длъжностно лице“. Именно спрямо него са предвидени и наказанията за непроизнасяне в срок по заявление за достъп до обществена информация, както и за неизпълнение на предписание на съда да предостави достъп до искана обществена информация. И тези наказания са само и единствено „глоба“. Ако се допусне, че задължено да предостави информация по ЗДОИ лице може да бъде колективен орган, като Комисията, назначена със заповед № РД-01-3216/22.10.2024 г. на кмета на община Русе, то тогава не би било възможно да се реализира административно-наказателната отговорност на този колективен орган, по аргумент от разпоредбите на Раздел IV от ЗАНН – „Административнонаказателно отговорни лица“. Тя няма как да има качеството „длъжностно лице“.

Освен изложените в тази насока мотиви, Комисията, назначена със заповед № РД-01-3216/22.10.2024 г. на кмета на община Русе не е ясно извън правилата за спазване на ЗДОИ как работи. Как взема своите решения за предоставяне или отказ на искана по закона информация, имайки качеството на колективен орган? Една такава Комисия може да бъде помощен орган към задължения за предоставяне на обществена информация субект/орган, но определено не може да бъде в кръга на лицата по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, на които може да се делегират правата на титуляра. Според настоящият съдебен състав, дори и да имаше правила в тази насока, решенията по ЗДОИ не може да се приемат чрез колективно гласуване или заседание на един колективен орган, какъвто е Комисията. Именно и заради административно-наказателната отговорност, разписана в ЗДОИ, която се носи лично, персонално от задължения субект или оправомощено от него лице или лица, които следва да са и издателите на искания акт, еднолично.

В тази връзка е изцяло несъстоятелно записаното в писмено становище на ответника, че по своята същност произнасянето по искания по ЗДОИ до кмета на община Русе не е от Комисията, а според процесуалният представител на АО, това са просто три, определени със заповед №РД-01-3216/22.10.2024г. на кмета на община Русе отделни лица. Това че в заповедта били наречени „Комисия“ не означавало, че това е именно комисия и колективен орган. Видно от съдържанието на вече обсъдената по-горе заповед №РД-01-3216/22.10.2024г. на кмета на община Русе е, че компетентният по ЗДОИ орган – кметът на община Русе е определи именно „Комисия за вземане на решения за предоставяне или отказ на достъп до обществена информация…“, буквално записано в заповедта и тази Комисия, с оглед нейната структура е колективен орган.

Ето защо съдът приема, че Решение № 29/10.04.2025 г. на Комисия при Община Русе, назначена със заповед №РД-01-3216/22.10.2024г. на кмета на община Русе е издадено при липса на компетентност и следва да бъде прогласено за нищожно на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 от АПК.

Нищожността поради липсата на компетентност на издателя на един административен акт е тежък порок. И теорията, и съдебната практика е категорична, че при установена нищожност, издаденият в това производство административен акт изначално не поражда правни последици.

При това положение, съдът не следва да отговаря и да обсъжда останалите пороци, засегнати подробно в депозирана до съда жалба и във съдебна зала досежно непълният отговор по заявлението, с което се иска информация по реда на ЗДОИ, достоверност на предоставената информация и др. Техен анализ може да бъде направен едва когато по заявлението се произнесе компетентният по чл.28 от ЗДОИ орган.

Съгласно чл. 173, ал. 1 АПК, когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. Когато актът е нищожен, поради некомпетентност или естеството му, не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона - чл. 173, ал. 2 АПК

Ето защо преписката по заявление за достъп до търсена от нея обществена информация, с вх. № 29/01.04.2025 г. на Община Русе, депозирано от М. Б. И. следва да бъде върната на компетентния по чл.28, ал.2 от ЗДОИ орган-кметът на община Русе за ново произнасяне.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, следва да се присъдят в полза на жалбоподателя направените по делото разноски. Такива са поискани за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева и внесена държавна такса в размер на 10 лева. Неоснователно е и възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което е минималното такова, разписано в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Воден от горното, на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

Обявява нищожност на Решение № 29/10.04.2025 г. на Комисия при Община Русе, назначена със заповед №РД-01-3216/22.10.2024г. на кмета на община Русе.

Осъжда община Русе да заплати на М. Б. И. от [населено място], [ЕГН] направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (Хиляда) лева и внесена държавна такса в размер на 10 (Десет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.