Р Е Ш Е Н И Е
№260882 15.10.2020 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на
пети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19947 по описа на ПРС за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата В.Г.И.-А. с ЕГН **********,
представлявана от адв. Г.К., е предявил срещу ответника „Меритранс – 2017“ ЕООД
с *** иск за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 45 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
трудова злополука, настъпила на 23.01.2019г., ведно със законната лихва от
датата на злополуката – 23.01.2019г. до окончателното плащане на дължимата
сума. Пълномощникът на ищцата претендира присъждането на адв. възнаграждение по
член 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Ищецът
твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност “***”.
Твърди, че по време на работа е претърпял трудова злополука, настъпила на
23.01.2019г.. около 16.00 часа, при слизане от втора врата от спрял автобус по
линия №****** в гр. П., ул*** ищцата пада на земята, като получава травматични
увреждания в областта на гр. стълб – счупвания на три броя гръбначни прешлени.
Злополуката била приета за трудова с разпореждане на ТП на НОИ Пловдив с №
*****.
Твърди
се, че вследствие на злополуката ищецът е претърпял и продължава да търпи
неимуществени вреди, много силни болки и страдания в областта на кръста и
гръбначния стълб, като след изписване от болницата ходила с бастун и се
нуждаела от чужда помощ при обличане, събличане и хранене, пиела силни
обезболяващи за болките. Твърди се, че на няколко пъти е постъпвала в болница,
като са й били направени две операции на гръбнака – първата под обща
интубационна анестезия за двата счупени лумбални прешлени, а втората под обща
интубационна анестезия счупен прешлен в гръдния отдел. След изписването от
болницата на ищцата била поставена диагнозата : ентензопатия /възпаление/ на
гръбначния стълб, като така ищцата била в болничини общо 185 дни.
Ето
защо моли да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – обезщетение в размер на 45 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на злополуката до окончателното плащане.
В
срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се взема становище за
неоснователност на иска, като се твърди получените от ищеца увреждания да не са
в резултат на трудовата злополука. Евентуално, в случай, че съдът приеме, че са
налице вреди от трудова злополука, се моли отговорността на работодателя да се
намали, поради това, че пострадалият
ищец е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал глуба небрежност.
С
отговора е направено искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК дружеството
–застраховател ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” да бъде конституирано по делото като трето
лице – помагач на страната на ответника. С определение от 10.02.2020 г. това е
направено, като в дадения едномесечен срок за отговор третото лице - помагач е
взело становище за неоснователност на иска.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
За
да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ е необходимо
ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че по
времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните
задължения е настъпила посочената злополука, че същата е призната за трудова по
съответния ред, че злополуката е довела до временна неработоспособност на
ищеца, както и твърдението му, че в резултат на увреждането на здравето му,
настъпило при злополуката, е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания,
неудобства, причинени по време на лечението, усложнения и неудобства в
ежедневието му, които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с
претърпяната злополука.
При доказване на тези
обстоятелства от страна на ищеца в тежест на ответника е да установи
възраженията си, на които основава исканията си за намаляване на обезщетението
и липсата на пряка причинно-следствена връзка между злополуката и уврежданията.
Между страните не се
спори, и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът
е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност “**************.
Видно от преписката
на ТП на НОИ на 23.01.2019г. ищцата е претърпяла злополука около 16:00 часа,
която е настъпила в гр. П., на ул. ***, на последната спирка на автобус № 26,
при изпълнение на служебните си задължения слизайки от втората врата на спрелия
на спираката автобус, пострадалата е загубила равновесие и е паднала на тротоара, при което се е
контузила в областта на гърба. Съгласно епикриза И.З. № *** и БЛ № *****.,
издадени от УМБАЛ „Св. геолги“ ЕАД, в резултат на удара при падането, ищцата е
получила счупване на гръбначния стълб в лумбалната област. С разпореждане на ТП на НОИ - Пловдив
злополуката е приета за трудова, като няма данни същото да е било обжалвано.
Видно от
представените писмени доказателства – епикризи, амбулаторни и болнични листове,
ищецът е претърпял две операции на гр. стълб, като е бил в болнични шест
месеца, и с диагноза – ентезопатия на гр. стъб и множствено засягане на
гръбначния стълб.
От заключението по
допуснатата СМЕ, която се кредитира от съда като обективна и компетентно
изготвена, от вещо лице, притежаващо нужните специални знания в съответната
област, се установява, след извършения
клиничичен преглед на ищцата на 10.06.2020г. в спешния кабинет на СО-ЗОТ на
УМБАЛ „Св. Георги“, че лицето се придвижва с бавна щадяща походка и се оплаква
от спонтанна, постоянна болка и ограничени движения на сгъване и ротация на
гръбначния стълб. Също така вещото лице отбелязва, че пациентката има
оплаквания от невъзможност за самостоятелно клякане и затруднено качване и
слизане по стълби, съобщава за честа загуба на стабилност при ходене и ползване
на патерица тип „Канадка“, като при прегледа се установява изразено прегърбване
в областта на гр. стълб и изразена скованост на паравертебралната мускулатура.
Отбелязано е също така, че ищцата има оплаквания от болки при промяна на
времето. Според СМЕ категорично се касае за средна телесна повреда, тъй като се
касае за счупване на 12-ти гръден и 2-ри и 3-ти лумбален прешлен и търпените
болки при такава травма са много силни, с висок интензитет и силно изразени
страдания. Имало е двукратно болнично лечение с две хирр,угични интервенции под
обща анестезия по безкръвен начин. И понежге травмите засягат голяма зона от
опорно-двигателния апарат на ищцата , на тази възраст и с оглед придружаващите
заболявания следва да се изключват физически натоварвания на снагата и кръста
до края на живота. Според вещото лице травматичните увреждания по гр. стълб са
в причинно-следствена връзка от трудовата злополука с ищцата.
Установява се, че в
периода от злополуката ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност шест месеца.
Следователно
безспорно по делото е установено, че на процесната дата ищецът е претърпял
злополука, която е призната за трудова по надлежния ред, като по времето, по
което е настъпила, същият е бил в трудово-правни отношения с ответника, като
злополуката е настъпила по време на извършване на възложената работа. Безспорно
се установява, че при злополуката на ищеца е причинено внезапно травматично
увреждане на здравето – средна телесна
повреда, от която ищецът месеци наред силни болки и страдания.
От показанията на
свидетелката на ищеца С.Х.Я., дъщеря на пострадалата, майка й след злополуката
не е можела да се обслужва сама, изпитвала силни болки през първите три месеца,
а след трите месеца също имала затруднения при ходене, пиела обезболяващи,
продължава да се движи с бастун, почти не спяла и изпаднала в депресия.
При така установените
факти от значение за спора съдът намира, че ищецът безспорно доказва да са му
причинени неимуществени вреди от злополуката, която е довела до временната му
неработоспособност. Съдът приема, че предвид вида и характера на увреждането на
ищеца са причинени болки и страдания, които продължават, макар и с леко
отслабнал интензитет, и понастоящем, поради което същите подлежат на обезвреда.
Съдът не възприема тезата на работодателя, че от страна на ищеца е допусната
груба небрежност. Такава констатация не
е била извършена както в хода на разследване на трудовата злополука,
така и в хода на съдебното дирене. От приложените протоколи за разпит и
разпитаните свидетели на ответника е установено, че ищцата е паднала на земята
след слизането й при спрян автобус и отворени врати на втора врата на автобус №
26, като същата не е допуснала нарушения
на правилата за работа и слизане от автобуса, ето защо не е налице допусната от нейна страна груба
небержност и в този смисъл възражението за съпричиняване се явява
неоснователно.
Съдът намира, с оглед
събраните по делото доказателства, че за репарация на причинените на ищеца
болки и страдания следва да се определи обезщетение в размер на 35 000
лева, като отчита, че на същия са били причинени болки и страдания, които са
били силни и интензивни в периода на временната неработоспособност, не е можел
сам да се обслужва. Установява се, че към момента ищецът се придвижва с бавна
щадяща походка, има оплаквания от постоянна болка и ограничени движения на
сгъване и ротация на гръбначния стълб, като пълно възстановяване от таква
травма на тази възраст е почти невъзможно, поради наличните придружаващи
заболявания в тази област.
Ето защо
претендираната сума от 35 000 лева обезщетение съдът приема за изцяло
съответстваща на неимуществените вреди, претърпени от ищеца вследствие на
злополуката, поради което искът следва да се уважи изцяло, като тези суми се
присъдят на ищеца. На осн. чл. 84, ал. 4 ЗЗД, вр. с чл. 212 от КТ на ищеца се
дължи законната лихва върху обезщетението от деня на увреждането – 23.01.2019г.
до окончателното плащане на обезщетението.
Ето защо искът ще се
уважи до размера на 35000 лева, като за разликата над този размер до пълния
предявен от 45 000 лева, ще се отхвърли като недоказан и неоснователен.
Адвокатът
на ищеца претендира адв. възнаграждение по член 38, ал. 2 от ЗА, като ще му се
присъди такова в размер на 1,462 лева. Същите с оглед изхода на спора следва да
се възложат на ответната страна.
На
ответника съобразно отхвърлената част от иска и неоснователното възражение за
прекомерността му ще се присъдят 575 лева за адв. възнаграждение и 47,38 лева
разноски за СМЕ.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 1400
лева. В негова тежест следва да се възложат направените от бюджета на съда
разноски за СМЕ в размер на 100 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Меритранс
– 2017“ ЕООД с ЕИК *** да заплати на В.Г.И. - А. с ЕГН ********** сумата от
35 000 лева, представляваща
обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на трудова
злополука, претърпяна на ****., призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ
Пловдив № ******., ведно със законната
лихва от датата на настъпване на увреждането – 23.01-2019г. до
окончателното плащане на дължимата сума, като отхвърля иска за разликата над 35 000 лева до пълния предявен
размер от 45 000 лева, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА В.Г.И. - А. с ЕГН **********, да
заплати на „Меритранс – 2017“ ЕООД с ЕИК *****разноски по производството в
размер на 622,38 лева.
ОСЪЖДА „Меритранс – 2017“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на адв.
Г.К., АК Пловдив адв. възнаграждение по член 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1462
лева.
ОСЪЖДА „Меритранс – 2017“ ЕООД с ЕИК **** да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 1400 лева държавна
такса върху уважения иск, както и сумата от 100 лева разноски за съдебно-медицинска експертиза от бюджета на съда.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ АНЕТА ТРАЙКОВА
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:
Н.Н.