Присъда по дело №1130/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 19
Дата: 10 юни 2022 г. (в сила от 28 юни 2022 г.)
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20213230201130
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 19
гр. Добрич, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
и прокурора П. Ст. Люб.
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Наказателно дело от общ
характер № 20213230201130 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата АНТ. Д. М. – родена на ****** ЕГН
**********
За НЕВИННА в това, че на 16.11.2020 г. в гр. Добрич намерила чужда
движима вещ - мобилен телефон марка „******” с IMEI № ******* на
стойност ****** лева, ведно с поставена в него СИМ-карта на мобилния
оператор „*****” на стойност *****лева, всичко на обща стойност ***** лева
(*******), собственост на М. Н. СТ. от гр. Добрич и в продължение на една
седмица не съобщила за нея на собственика, на властта или на този, който я е
загубил, поради което и на основание чл. 305, ал. 6, предл. 1 от НПК я
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 207, ал. 1
от НК, като на основание чл. 305, ал. 6, предл. 1 във вр. с чл. 301, ал. 4 във вр.
с ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 218б, ал. 1 от НК й НАЛАГА за същото
деяние административно наказание ГЛОБА в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА подсъдимата АНТ. Д. М. да заплати сторените по делото
1
разноски в размер на 117,00 (сто и седемнадесет) лева по сметка на ОД на
МВР - Добрич.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок от днес пред Окръжен съд Добрич.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда № 19/10.06.2022 г. по н.о.х.д. № 20213230201130 по описа на
Районен съд Добрич за 2021 г.

На 06.10.2021 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в
Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство №
939/2020 г. по описа на Първо РУ на МВР - Добрич, по който на същата дата е
било образувано производство пред първа инстанция против АНТ. Д. М. от
гр. Добрич, ЕГН **********, за извършено престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 207, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че АНТ. Д. М.,
на 16.11.2020 г., в гр. Добрич, намерила чужда движима вещ - мобилен
телефон марка „******” с IMEI № ****** на стойност 240,00 лева, ведно с
поставена в него СИМ-карта на мобилния оператор „Теленор България” на
стойност 9,90 лева, всичко на обща стойност 249,90 лева (двеста четиридесет
и девет лева и деветдесет стотинки), собственост на М. Н. СТ. от гр. Добрич и
в продължение на една седмица не съобщила за нея на собственика, на
властта или на този, който я е загубил.
Редовно призована за разпоредителното заседание, пострадалата от
деянието, предмет на обвинителния акт - М. Н. СТ. не се явява, не депозира
искане за конституиране в качеството на граждански ищец и частен
обвинител в процеса.
В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в
разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК,
съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма основание
за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и на пострадалия; Налице са основания за разглеждане на делото
по реда на глава 27 от НПК; Няма основания делото да се разглежда при
закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се
назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват
съдебно-следствени действия по делегация; Не са налице основания за
вземане на мярка за неотклонение или на други мерки за процесуална
принуда по отношение на подсъдимата АНТ. Д. М. и не се налага събирането
на нови доказателства, като на основание чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът следва
да разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното
заседание.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът
разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимата на основание чл. 370
от НПК изразява желание за предварително изслушване на страните по реда
1
на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимата заявява, че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласна да не се
събират доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение заявява, че процедурата е
допустима, като не възразява производството да протече по реда на Глава
двадесет и седма от НПК. Съдът, като намери, че са налице условията за това
и с оглед разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г.,
НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, допусна провеждането на
съкратено съдебно следствие, като след изслушване на подсъдимата
констатира, че самопризнанието й се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието й, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед изявлението на подсъдимата М., че желае да й бъде дадена
възможност да възстанови сумата, предмет на обвинителния акт, съдът е
отложил делото, давайки й тази възможност.
В съдебно заседание, с оглед обстоятелството, че подсъдимата М. е
предала на пострадалата С. сумата от 249,90 лева, с което предметът на
престъплението е заместен, представителят на държавното обвинение
пледира съдът да приложи разпоредбата на чл. 305, ал. 6, предложение 1 във
вр. с чл. 301, ал. 4 във вр. с чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 218б, ал. 1
от НК, като признае подсъдимата за невинна и да й наложи административно
наказание глоба по чл. 218б, ал. 1 от НК в минимален размер.
Защитникът на подсъдимата по пренията заявява, че поддържа
изложеното от страна на представителя на държавното обвинение, като моли
на подсъдимата да бъде наложено административно наказание глоба в
минимален размер.
След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът
прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
През 2019 г. свидетелят М. Н. СТ. закупила мобилен телефонен апарат
марка/модел „******” с IMEI № ******, който предоставила за ползване на
малолетния си син - свидетелят С.В.С, заедно със СИМ-карта на мобилния
оператор „Теленор България” с абонатен номер: ******.
На 16.11.2020 г., около 17:15 часа, свидетелят С.В.С докато се прибирал
с баща си към дома, неусетно изпуснал мобилния телефонен апарат и той
паднал недалеч от сградата, където живеели по ул. „******“ в град Добрич.
Същия ден апаратът бил намерен от подсъдимата АНТ. Д. М. на мястото,
където бил изпуснат от свидетеля С.С.. Вместо в едноседмичен срок от
намирането на вещта да потърси собственика или този, който я е загубил, за
да му я върне, или да я предаде на властта, подсъдимата задържала вещта за
себе си, а впоследствие я предоставила на свидетеля С.Т.М., който я заложил
2
в заложна къща срещу сумата от 70 лева. Впоследствие телефонният апарат
бил „откупен“ от свидетеля Р.З.Ж.. В хода на проведеното разследване
местонахождението на намерената от подсъдимата чужда движима вещ било
установено именно в държане на свидетеля Р.З.Ж., който я предал на
разследващия орган на 11.01.2021 г., но без СИМ-картата, ползвана до
16.11.2020 г. от свидетеля С.В.С. Към 11.01.2021 г. обаче телефонният апарат
вече бил повреден (със счупен дисплей и неработещ), т.е. негоден за ползване
по предназначение.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на
разследването Съдебно-оценъчна експертиза е видно, че стойността на
намерената от подсъдимата вещ – мобилен телефон марка „******” с IMEI №
******, ведно с поставена в него СИМ-карта на мобилния оператор „Теленор
България” към дата 16.11.2020 г. е 249,90 лева (двеста четиридесет и девет
лева и деветдесет стотинки).
В хода на съдебното следствие, на 19.05.2022 г., подсъдимата АНТ. Д.
М., чрез защитника си адвокат В.Й. от Адвокатска колегия - Добрич, предала
на пострадалата М. Н. СТ. сумата от 249,90 лева, с което предметът на
престъплението бил заместен.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от
самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да
ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Копие от стикер;
Протокол за разпит на обвиняемата АНТ. Д. М. от 24.08.2021 г.; Декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние от 24.08.2021 г.;
Протокол за разпит на свидетеля М. Н. СТ. от 16.12.2020 г.; Протокол за
разпит на свидетеля С.В.С от 16.12.2020 г.; Протокол за разпит на свидетеля
С.Т.М. от 13.01.2021 г.; Протокол за разпит на свидетеля Р.З.Ж. от 11.01.2021
г.; Справка за съдимост от 01.03.2021 г.; Характеристични данни на АНТ. Д.
М. от 16.03.2021 г.; Справка от УИС от 28.02.2021 г.; Приемо-предавателен
протокол от 01.03.2021 г.; Съдебно-стокова експертиза от 08.02.2021 г.;
Разпореждане № 260695/23.12.2020 г. по ЧНД № 1372/2020 г. по описа на
ДРС; Справка от „Виваком“ от 06.01.2021 г.; Справка от „Теленор България“
ЕАД от 06.01.2021 г.; Копие от снимка; Протокол за доброволна предаване от
11.01.2021 г.; Разписка от 19.05.2022 г.
Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимата АНТ. Д. М. от обективна и субективна страна е
осъществила състава, предвиден и наказуем по чл. 207, ал. 1 от НК, тъй като
на 16.11.2020 г., в гр. Добрич, намерила чужда движима вещ - мобилен
телефон марка „******” с IMEI № ****** на стойност 240,00 лева, ведно с
поставена в него СИМ-карта на мобилния оператор „Теленор България” на
стойност 9,90 лева, всичко на обща стойност 249,90 лева (двеста четиридесет
и девет лева и деветдесет стотинки), собственост на М. Н. СТ. от гр. Добрич и
3
в продължение на една седмица не съобщила за нея на собственика, на
властта или на този, който я е загубил.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви
относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние.
Гласните и писмени доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се,
че именно подсъдимата АНТ. Д. М. е автор на изпълнителното деяние по чл.
207, ал. 1 от НК, осъществено чрез бездействие и изразяващо се в не
съобщаване в продължение на една седмица на собственика, на този, който е
загубил вещта или на властта за това, че вещта е у него. Безспорно е
установено, че се касае за вещ, намерена от дееца, която вещ е била излязла
от фактическата власт на нейния собственик – М. Н. СТ., като същата не е
знаела къде се намира тя. Фактът на разпореждане с намерената вещ от
подсъдимата, чрез предоставянето й на свидетеля С.Т.М., безусловно сочи за
липса на намерение вещта да бъде върната на собственика, на този, който я е
загубил или на властта.
От приетата по делото оценъчна експертиза се установява, че
стойността на намерената от подсъдимата вещ – мобилен телефон марка
„******” с IMEI № ******, ведно с поставена в него СИМ-карта на мобилния
оператор „Теленор България” към дата 16.11.2020 г. е 249,90 лева (двеста
четиридесет и девет лева и деветдесет стотинки), която стойност съдът
приема за безспорно установена.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл – подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е общественоопасните последици и е искала настъпването им.
Това е така, защото подсъдимата е съзнавала, че вещта е чужда, че тя я е
намерила, като същевременно не е съобщила комуто трябва за нейното
местонахождение.
Причина за извършване на деянието е ниската правна култура на
подсъдимата, както и стремежа й за набавяне на облаги по бърз и
неправомерен начин.
За да определи наказанието на подсъдимата АНТ. Д. М., съдът взе
предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от нея
деяние и данните за личността й и констатира следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимата:
АНТ. Д. М. е родена на ******, ЕГН **********.
Деянието е извършено единствено при наличие на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно – чисто съдебно минало, добри
характеристични данни по местоживеене, проявеното критично отношение
към извършеното, както и липсата на образувани други наказателни
производства срещу подсъдимата.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2
от НПК сочи, че подсъдимата М. съдейства за разкриване на обективната
4
истина, както на съдебното, така и на досъдебното производство, което следва
да се отчете като положително за личността й обстоятелство. В настоящия
случай признанието на подсъдимата по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се
третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй
като съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване
на престъплението и неговия извършител.
Съгласно разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК, за деяния по чл. 194, ал.
3, чл. 195, ал. 4, чл. 204, буква „а“, чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно
укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до размера
на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на
извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана
по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или
заместен.
В настоящия случай, деянието извършено от АНТ. Д. М. покрива
признаците на такова по чл. 207, ал. 1 от НК, стойността на предмета е под
размера на две минимални работни заплати за страната, установени към
датата на извършване на деянието (Към 16.11.2020 г. МРЗ за страната е била
610 лв., съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г.) и предметът е заместен. Липсват
и отрицателните предпоставки, визирани в чл. 218б, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от
НК.
С други думи – извършеното от подсъдимата деяние следва да бъде
наказано по административен ред, съобразно разпоредбата на чл. 218б, ал. 1
от НК.
С оглед изложеното, съдът, на основание чл. 305, ал. 6, предл. 1 от НПК
призна подсъдимата АНТ. Д. М. за невинна и я оправда по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК, като на основание чл. 305,
ал. 6, предл. 1 във вр. с чл. 301, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл.
218б, ал. 1 от НК й наложи за същото деяние административно наказание
глоба в размер на 100 (сто) лева, което наказание би изпълнило целите на
административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН,
вземайки предвид факта, че обществената опасност на подсъдимата е
невисока, както и съобразявайки се с имотното й състояние.
Тия обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се касае за
инцидентна противоправна проява и поправяне и превъзпитание на
подсъдимата би се постигнало ефикасно и с налагане на минимално по размер
административно наказание глоба.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед налагането на
административно наказание глоба, съдът осъди подсъдимата АНТ. Д. М. да
заплати сторените по делото разноски в размер на 117,00 (сто и седемнадесет)
лева по сметка на ОД на МВР - Добрич.

5
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си!


Районен съдия:
/Данчо Димитров/


6
Съобщи за изтекли лични данни