Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Иск по чл.26 ал.2 пр.второ и трето от ЗЗД. Ищците Н. Н. К. и В. П. К., двамата от гр.В.Т., сочат в молбата си, че на 14.10.2009г. са сключили с ответницата Е. Петрова Н. от гр.В.Т. договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.В.Т., подробно описан в молбата, срещу положените минали грижи и бъдещи грижи за издръжка и гледане, които купувачката Е. Н. лично и с помощта на семейството си е полагала и ще полага за продавачите до края на живота им, заедно и поотделно, като им подсигурява един добър живот, такъв, какъвто са водили до сега, при запазено пожизнено за двамата право на ползване и обитаване върху имота, като купувачката Е. Н. купува имота в полза на втората отвеница В. В. Н. от гр.В.Т., нейна дъщеря. Ищците твърдят, че този договор има характеристиката на договор в полза на трето лице, но тъй като предмет на същия е прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, не е породил целените правни последици, тъй като при сключването му липсва съгласието на лицето, за което се придобиват правата и не е спазена изискуемата от закона форма, тъй като волеизявлението на втората ответница не фигурира в нотариалния акт, с който е оформена процесната сделка. Сочат, че тъй като втората ответница не е участвала като страна по сделката, не е изпълнено изискването на чл.18 вр.чл.24 ал.1 от ЗЗД, поради което не е настъпил прехвърлителният вещноправен ефект на договора в полза на втората ответница и тя не може да се легитимира като носител на правото на собственост върху описания имот. Считат, че поради това договорът е нищожен поради липса на съгласие и на изискуемата, предписана от закона форма. Молят съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на договора за покупко-продажба на недвижими имот, подробно описан, оформен с нот.акт № 121, т.1, рег.№ 2559, н.д. № 105/ 2009г. на Н. Д.Т. на посочените две основания. Претендират разноски. В хода на производството е починал ищецът В. К.. При наличието на обявено саморъчно завещание в полза на ищцата Н. К., негова съпруга, производството по делото е продължило с ищец Н. К.. Ответницата Е. П. Н. в отговор на исковата молба оспорва изцяло предявения иск. Счита, че предвидената от закона форма е спазена. Заема становище, че за валидността на процесната сделка е необходимо единствено изричното съгласие на договарящите за облагодетелстване на третото лице-втората ответница В. Н., и те са дали това съгласие, полагайки подписите си пред Н. Д.Т. при изповядването на сделката. Счита, че по този начин втората ответница В.Н. е придобила веднага, направо и непосредствено имота, предмет на сделката. Счита, че не са налице сочените от ищците формални основания за прогласяване нищожността на сделката, поради което моли да бъде отхвърлен изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Ответницата В. Н. в законоустановения срок не е депозирала отговор на исковата молба. Конституираното трето лице-помагач на ответницата Е. Н. Д.Т. не заема становище по иска. Като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: Видно от приетия като доказателство по делото нотариален акт № ===. на Н. Д.Т., за покупко-продажба на недвижим имот е, че между ищците и първата ответница Е. Н. е сключен договор за продажба на недвижим имот, находящ се в гр.В.Т., ул.»С. С.» № 32, а именно: поземлен имот с идентификатор 10447.508.491, гр.В.Т., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-86/19.09.2008г. на Изп.директор на АГКК, площ на имота-147 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор 1566, при съседи: 10447.508.497, 10447.508.495, 10447.508.494, 10447.508.492, 10447.508.490, 10447.508.488, 10447.508.489, заедно с построената в поземления имот сграда с идентификатор 10447.508.491.1, гр.В.Т., по кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата и поземления имот, в който е разположена,, застроена площ 118 кв.м., брой етажи-два, жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор-няма, заедно с дюкяните, за срещу положените минали грижи и бъдещи грижи за издръжка и гледане, които купувачката Е. Н. лично и с помощта на семейството си е полагала и ще полага за продавачите до края на живота им, заедно и поотделно, като им подсигурява един добър живот, такъв, какъвто са водили до сега, при запазено пожизнено за двамата право на ползване и обитаване върху имота. Купувачката Е. Н. купува описания имот в полза на дъщеря си В. В. Н. от гр.В.Т., втората ответница. Като доказателство по делото е приложено потвърждение от 25.06.2010г. /след датата на предявяване на иска/, нотариално заверено. Със същото ответницата В. Н. потвърждава процесния нотариален акт № ===г. на Н. Д.Т., който обективира извършената процесна сделка, и с който й е прехвърлено правото на собственост върху описания недвижим имот. С потвърждението е посочила, че е съгласна с правните последици, които сделката ще породи за нея. Като доказателство по делото е приложен и препис от нотариално дело № 105/ 2009г. На Н. Д.Т.. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.второ и трето от ЗЗД-обявяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане поради липса на съгласие и на предписаната от закона форма. Искът е неоснователен по следните съображения: Безспорно се установява от приложения нот.акт № 121, т.1, рег.№ 2559, дело № 105/ 2009г. на Н. Д. Т., че на 14.10.2009г. между Н. К. и В. К., от една страна, като продавачи, и Е. Н., от друга страна като купувач, е сключен договор за продажба на процесния недвижим имот срещу издръжка и гледане, като купувачът е закупил имота в полза на дъщеря си-втората ответница В. Н.. Процесният договор е валиден, тъй като по същността си представлява договор в полза на трето лице съгласно чл.22 от ЗЗД. Страни по него са само обещателят /промитентът/-двамата продавачи и уговорителят /стипулантът/-купувачът, първата отвеница Е. Н.. Уговореното, ако не бъде отменено от стипуланта, отива в патримониума на третото лице, стига то да приеме уговореното. Третото лице /бенефициерът/ не е страна по договора и не е необходимо неговото съгласие и изрично волеизявление, обективирано в договора, с който се прехвърлят вещни права. Съгласно ТР № 30/ 1981 г. на ОСГК на ВС на РБ, законът допуска сключването на договор, от който ползата ще е за трето лице-чл.22 от ЗЗД, като такава възможност е приложима и при алеаторните договори с начално прехвърляне на вещно право, а и на право на собственост срещу задължения на приобретателя да предоставя издръжка и грижи. Съгласно посоченото ТР при договарянето в полза на трето лице последното е бенефициер на уговарящия и кредитор на обещателя-длъжник на престацията, според смисъла на чл.22 от ЗЗД, като третото лице има тези качества по волята на договарящите. То не е страна по договора, макар той да е сключен в негова полза. В обобщение, третото лице, в чиято полза е сключен договор за прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу издръжка и гледане, не е «уговарящ» по смисъла на чл.22 ал.1 от ЗЗД и «кредитор» по смисъла на чл.87 от ЗЗД, а само бенефициер по договора. С оглед изложеното, съгласие за сключване на договора и обективирано волеизявление, фигуриращо в нотариалния акт, в който е обективирана сделката, трябва да са налице само от страните по договора-стипуланта и промитента, а не и от бенефициера. Т.е. в случая-от ищцата Н. К. и починалият в хода на производството ищец В. К.-продавачи по сделката /промитенти/ и ответницата Е. Н.-купувач по сделката /стипулант/. Такова съгласие и волеизявления на страните по сделката е налице, видно от същата. С оглед на това сделката е действителна и не са налице сочените от ищцата основания за нищожност-липса на съгласие и на предписаната от закона форма. Съгласно чл.22 от ЗЗД третото лице може да заяви, че иска или отказва да се ползва от уговорката в негова полза. При положение, че е възприел да се ползва от договора, неговите права имат за адресант обещателя (длъжника), а съдържанието им се свежда до дължимата от последния престация. Наличието на изявление на третото лице за приемане на сделката не е условие за нейната действителност, а предпоставка за отпадане на възможността на уговорителя да отмени уговорката. С изявлението за приемане облагата по договора се придобива окончателно от третото лице и затвърдява правото в негово лице, стабилизира го дефинитивно в неговото имущество. Законът не предвижда срок за извършване на това приемане от третото лице. Ето защо е ирелевантен досежно предмета на делото фактът, че до предявяване на иска не е било налице такова изявление на третото лице В. Н. и че същата е извършила приемането с депозираното потвърждение от 25.06.2010г., нотариално заверено. С оглед горните съображения, съдът счита, че предявеният иск по чл.26 ал.2 предл.второ и трето от ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Разноски са претендирани от ответниците, но тъй като липсват данни договореното адв.възнаграждение да е заплатено /видно от приложените договори за правна защита и съдействие само е договорено адв.възнаграждение, но не е внесена сумата/, то съгласно чл.78 ал.2 вр. ал.1 от ГПК, не следва да се присъждат, тъй като разпоредбата визира заплащането на заплатените, но не и договорени разноски за адв.възнаграждение. Водим от горното,съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. К. с постоянен адрес: гр.В.Т., ул.”Ст.С.” №..., ЕГН *, срещу Е. П. Н. с постоянен адрес: гр.В.Т., ул.”Н.Г.” № ...., ЕГН *, и В. В. Н. с постоянен адрес: гр.В.Т., ул.”Н.Г.” № ..., ЕГН *, иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.второ и трето от ЗЗД, с който се претендира обявяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот, находящ се в гр.В.Т., ул.»С. С.» № ..., а именно: поземлен имот с идентификатор 10447.508.491, гр.В.Т., по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В.Т., одобрени със Заповед РД-18-86/19.09.2008г. на Изп.директор на АГКК, площ на имота-147 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор 1566, при съседи: 10447.508.497, 10447.508.495, 10447.508.494, 10447.508.492, 10447.508.490, 10447.508.488, 10447.508.489, заедно с построената в поземления имот двуетажна сграда с идентификатор 10447.508.491.1, гр.В.Т., по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В.Т., одобрени със Заповед РД-18-86/19.09.2008г. на Изп.директор на АГКК, застроена площ 118 кв.м., брой етажи-два, жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор-няма, включваща и дюкяните в тази сграда, за срещу положените минали грижи и бъдещи грижи за издръжка и гледане, които купувачката Е. Н. лично и с помощта на семейството си е полагала и ще полага за продавачите до края на живота им, заедно и поотделно, като им подсигурява един добър живот, такъв, какъвто са водили до сега, при запазено пожизнено за двамата право на ползване и обитаване върху имота, обективиран в нот.акт № 121, т.1, рег.№ 2559, дело № 105/ 2009г. на Н. Д. Т., поради липса на съгласие и на преписаната от закона форма, като неоснователен и недоказан. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответницата Е. Н. Н. Д. Т.. Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |