Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 114/26.02.2020 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 462 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 215,
ал.1 във вр. чл.178, ал.6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във
връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по потвърдена от О.Д.Р.,
подадена жалба от З.К.Р. ***№ 2329/08.11.2019 год. по описа на АС – Монтана
против Заповед № РД-15-411/28.08.2019 год. издадена от Кмета на Община
Берковица, с която на основание чл. 178, ал. 6 от ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1,
т. 1, т. 4, т. 6 и т. 7 от ЗУТ е забранен достъпа и ползването на жилищна
сграда с идентификатор № 03928.516.3.1 по КККР на гр. Берковица, с
административен адрес ул. ”П*** май” № * , кв. Р*** , гр. Берковица,
разположена в ПИ 03928.516.3 по КККР на гр. Берковица и е разпоредено нейното
освобождаване, от О.Д.Р.. Забранено е захранването с електрическа енергия и
вода на незаконния строеж - жилищна сграда с идентификатор № 03928.516.3.1 по
КККР на гр. Берковица, с административен адрес ул. ”П*** май” № * , кв. Р*** ,
гр. Берковица, разположена в ПИ 03928.516.3 по КККР на гр. Берковица. Индивидуалният
административен акт се оспорва като незаконосъобразен поради издаден в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че жилищната
сграда е построена още преди 1987г., като част от ремонта и дострояването на
съществуващата в имота къща е и конструктивно свързана с нея, поради което са
налице условията на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
тъй като строежа е търпим, поради което не подлежи на премахване. Излага
доводи, че сградата представлява единственото семейно жилище и при
преустановяване на достъпа и ползването от семейството му ще остане на улицата.
Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от надлежно упълномощения адвокат Г.Г. ***, който поддържа жалбата.
В писмена защита излага доводи за незаконосъобразност на издадената заповед,
поради несъответствие на чл.6 от АПК, както и, че от събраните гласни
доказателства и приетата СТЕ, се установява, че строежа е търпим на основание §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като е завършен до 2000г. и отговарящ на изискването
по действащия ЗУТ. Моли за отмяна на издадената заповед и за присъждане на
съдебно-деловодни разноски сторени в настоящето производство и пред ВАС във
връзка с разглеждане на частна жалба за спиране изпълнението на обжалваната
заповед, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по оспорването – кмета на
Община - Берковица редовно призован не се явява и не се представлява. В писмено
становище по хода на делото оспорва жалбата, като моли за потвърждаване на
издадената заповед, като издадена от компетентен орган при спазване на
процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.
Индивидуалният административен акт,
който се обжалва, представлява заповед за забрана за достъп и ползване на
жилищна сграда, за която се твърди, че е изградена без отстъпено право на
строеж и без строителни книжа. Забраната за достъп и ползване на жилищна сграда
пряко и непосредствено засяга имуществени права и законни интереси на
жалбоподателя - О.Д.Р. собственик на строежа в режим на СИО. Жалбата срещу акта
е подадена в срока по чл. 215, ал.4
от ЗУТ, видно от известие за доставка с което е съобщен оспорения
ИАА на жалбоподателя на 07.09.2019год., а жалбата е депозирана в Община
Берковица на 16.09.2019год. с вх.№УОСГ – 32-00-90/34/. Подадената жалба е потвърдена
от надлежно легитимирано лице – адресата на оспорения акт, при наличие на
правен интерес, при което настоящият съдебен състав намира, че е допустима за
разглеждане.
Административен съд – Монтана, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда
на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението
на назначената, приета и неоспорена от страните по делото съдебно - техническа
експертиза, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеният по административната
преписка Акт за частна общинска собственост №1329 от 29.07.2019год. вписан в
служба по вписванията гр.Берковица с вх.* . №771 от 30.07.2019год., Акт. №75,
том 3, видно от л.49 от делото поземлен имот с идентификатор № 03928.516.3 по
КК и КР на гр. Берковица, одобрени със Заповед № РД-18-84/09.09.2008год. на
изп. директор на АГКК с площ от 744 кв.м. с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване до
10м. с номер по предходен план квартал 27, парцел III е частна общинска собственост. По
отношение на 4бр. сгради в поземлен имот с идентификатор № 03928.516.3 по КК и
КР на гр. Берковица е издадено удостоверение за търпимост на сградите при
условията на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ в полза на Община Берковица с
изх.№УОСГ – 32-00-90/13 от 09.11.2018год., видно от л.86 от делото.
С Решение №1718 от протокол
№83/30.08.2019г. от заседание на Общински съвет Берковица на л.64 от делото е
дадено съгласие за провеждане на публичен търг с явно наддаване за продажба на
ПИ с идентификатор № 03928.516.3 по КК и КР на гр.Берковица с площ 744кв.м. с
номер по предходен план квартал 27, парцел III и адрес на поземления имот
гр.Берковица, кв.Р*** , местност „Б*** чифлик“. След провеждане на търга е
сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.11.2019 г., вписан в
Служба по вписванията с рег. № 1247 от 11.11.2019г., Акт.№17, том 5 с продавач
Община Берковица и купувач З.К.Р. за ПИ с идентификатор № 03928.516.3 по КК и
КР на гр.Берковица с площ 744кв.м., видно от л.125, 126 от делото. .
По заявление на З.Р. *** е издадено и
удостоверение за търпимост на строеж изх.№УОСГ – 94-00-820/1/ от 13.12.2019год.
в което сграда с идентификатор № 03928.516.3.1 по КК и КР на гр.Берковица с
предназначение жилищна сграда с приблизителни размери 11,00/8,40м и изброена
като една от сградите в ПИ с идентификатор № 03928.516.3 в удостоверение за
търпимост с изх.№УОСГ – 32-00-90/13 от 09.11.2018год. с административен адрес
гр.Берковица, кв.Р*** , ул.“П*** май“ №* са налице условията на §127, ал.1 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
По делото е приложена Скица №
15-1075858-26.11.2019 г. издадена от СГКК гр. Монтана за ПИ с идентификатор №
03928.516.3 по КК и КР на гр.Берковица, където е описана сграда с идентификатор
№ 03928.516.3.1 със застроена площ от 104 кв.м. на два етажа собственост на З.Р..
Въз основа на постъпило писмо от ДНСК
- София до Кмета на Община Берковица заведено с вх. № УОСГ-24-00-24/25.06.2019г.
е възложено извършването на спешна проверка на място и по документи на
реализирано строителство и неговото ползване на жилищна сграда с
административен адрес гр.Берковица, ул.“П*** май“ №* с ползвател О.Д.Р..
Със заповед №РД-15-299 от
26.06.2019год. кмета на Община Берковица е определил работна група, която да
извърши проверка на място и по документи в общинската администрация за
законността на реализираното строителство и неговото ползване по отношение на
процесната жилищна сграда с административен адрес гр.Берковица, ул.“П*** май“ №*
с ползвател О.Д.Р..
В приложения от проверката на
работната група констативен протокол от 28.06.2019год. в раздел III
e отразено, че за
територията в която попада, визираната с административен адрес гр.Берковица,
ул.“П*** май“ №* сграда е изготвен ПУП влязъл в сила със Заповед №РД-15-519/06.12.2018год.,
като тази територията е представлявала бивш земеделски имот собственост на
Община Берковица с идентификатор 03928.15.12. по КК на гр.Берковица. За този
имот е проведена процедура за преотреждането му в съответствие с предвижданията
на ОУП на Община Берковица и е издадено удостоверение за търпимост за сградите
построени в ПИ 03928.15.12 и определени с проектни кадастрални номера при
условията на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ в полза на Община Берковица с
изх.№УОСГ – 32-00-90/13 от 09.11.2018год. В ПИ с проектен №03928.516.3 са
построени 4бр. сгради посочени като търпими строежи в издаденото удостоверение,
но от заснетите в имота 4 броя сгради на графичната част съответства само
сграда с идентификатор 03928.516.3.2.
На 15.08.2019год. е изготвен
констативен акт №10 от служители на Община – Берковица - гл. специалист „НС” – Т***
Т*** и гл. специалист „ИСТЗСО“ – М*** Т*** , в които е констатирано, че при
направена проверка на място в гр.Берковица, кв. Р*** , ул.“П*** май“ №* в
поземлен имот с идентификатор 03928.516.3 по КК и КР на гр.Берковица - частна
общинска собственост, с ползвател на строежа О.Д.Р. и в присъствието на
съпругата му З.Р. е констатирано изпълнение на строеж в завършен вид на масивна
жилищна сграда със стоманобетонна конструкция, греди, колони и плочи, изградени
стени от тухли и завършена частично външна мазилка с ел. инсталация и ВиК. Констатирано
е, че за строежа няма строителни разрешения и строителни книжа. Като нарушена е
посочена разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Заключението на комисията е за
започване на производство по чл.178, ал.6 от ЗУТ за забрана за ползване на
строежа и прекъсване на захранването му с електрическа и топлинна енергия, вода
и др.
Проверката е извършена в присъствието
на З.Р.. Екземпляр от констативен акт №10 е връчен на З.Р., видно от отразеното
върху него.
От З.Р. *** е подадено възражение
против КА с вх.№СИНС-94-00-110 от 21.08.2019год. в което сочи, че съпруга й О.Р.
извършил строежа е задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“
поради което е в невъзможност да го уведоми за съставения КА. Сочи, че
жилищната сграда е построена още преди 1987г., като част от ремонта и
дострояването на съществуващата в имота къща е конструктивно свързана с нея.
Твърди, че жилищната сграда е търпим строеж при условията на §127, ал.1 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ.
Административният орган - Кметът на
Община Берковица е приел възражението за неоснователно и е издал оспорената в настоящото
производство заповед № РД-15-411/28.08.2019 год. При издаване на заповедта,
изцяло е възприел установената от длъжностните лица фактическа обстановка,
респективно изграждането на жилищна сграда с идентификатор 03928.516.3.1 по
КККР на гр.Берковица разположена в ПИ с идентификатор 03928.516.3 по КККР на
гр.Берковица, която е изградена без отстъпено право на строеж и без строителни
книжа от О.Д.Р. и се ползва от същия и неговото семейство.
В мотивите не е изложил доводи по
издаденото удостоверение за търпимост на сградите при условията на §127, ал.1
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ в полза на Община Берковица с изх.№УОСГ – 32-00-90/13 от
09.11.2018год. за провеждане на градоустройствена процедура през 2018год. –
одобряване на ПУП – ПРЗ за терена в обхвата на който е и ПИ 03928.516.3 в
тогава отредения поземлен имот с проектен идентификатор 03928.516.3 към времето
на издаване на удостоверението има заснети 4броя сгради, за които е посочено в
нотариално заверена декларация рег. №5102/26.10.2018г. като година на
изграждане 1999год. Липсват мотиви и по отношение на наведените доводи във
възражението за търпимост на строежа.
Строежът е определен като такъв от пета
категория, съгласно чл.137, ал.1,т.5, буква „а“ от ЗУТ.
В хода на съдебното производство непосредствено
са разпитани в качеството на свидетели К*** Т*** С*** и В*** Л*** М*** , които
не се намират в роднински взаимоотношения със страните и чиито показания съдът възприема
като преки, непротиворечиви и достоверни, доколкото възрастта и местоживеенето
им предвид факта, че са съседи на жалбоподателя позволяват да имат преки и в
достатъчна степен ясни впечатления за релевантните факти, не само поради факта,
че са дадени под страх от наказателна отговорност но и поради това, че кореспондират
с останалите събрани по делото доказателства относно годината на построяване на
процесната сграда, като и двамата заявяват, че сградата е построена през 1999година.
Годината на построяване се потвърждава и от приложената по делото нотариално
заверена декларация, както и от факта, че в издаденото удостоверение за
търпимост на сградите при условията на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ в полза
на Община Берковица с изх.№УОСГ – 32-00-90/13 от 09.11.2018год. са посочени
като търпими четири сгради, без същите да са описани с конкретни размери. Както
и в издаденото впоследствие по искане на З.Р., удостоверение за търпимост на
строеж изх.№УОСГ – 94-00-820/1/ от 13.12.2019год. в което сграда с
идентификатор № 03928.516.3.1 по КК и КР на гр.Берковица с предназначение
жилищна сграда с приблизителни размери 11,00/8,40м и изброена като една от
сградите в ПИ с идентификатор № 03928.516.3 в удостоверение за търпимост с
изх.№УОСГ – 32-00-90/13 от 09.11.2018год. с административен адрес гр.Берковица,
кв.Р*** , ул.“П*** май“ №* в което е отразено, че са налице условията на §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
От показанията на разпитаните
свидетели се установява още, че това е единственото жилище на жалбоподателя в
което живеят неговите деца и внуци, което на свой ред кореспондира с
приложените удостоверения за адресна регистрация.
От
заключението на вещото лице изслушано в открито съдебно заседание по
назначената и неоспорена от страните съдебно - техническа експертиза, която
съдът кредитира изцяло като обоснована, без индиция от заинтересованост и в
съответствие със събраните по делото доказателства и след проверка на място, се
установи, че съгласно КК в ПИ с идентификатор № 03928.516.3 има две жилищни
сгради на два етажа с идентификатори № 03928.516.3.1 и 03928.516.3.2, както и
две постройки от допълващото застрояване. Като жилищната сграда предмет на
производството с идентификатор № 03928.516.3.1 е еднофамилна на два етажа с
площ от 104 кв.м. Съгласно действащия ПУП се намира в УПИ III, кв.27, кв.Р*** в гр.Берковица,
отреден за ниско жилищно застрояване, като сградите запазват статута си и се
предвижда по ПУП-ПРЗ за кв.27 и ново застрояване – свободно, свързано само
между два имота. Обекта представлява строеж извършен от О.Д.Р., пета категория.
Жилищната сграда с идентификатор № 03928.516.3.1 не съответства на заснетото в
КК, тъй като е разширена с надстройка на гаража и двуетажна пристройка към
гаража откъм дъното на имота.
Издадено е
удостоверение за търпимост изх.№УОСГ – 94-00-820 /1/ от 13.12.2019год., видно
от л.129 от делото по заявление на З.Р. за строеж сграда с идентификатор №
03928.516.3.1 по КК и КР на гр.Берковица с предназначение жилищна сграда с
приблизителни размери 11,00/8,40м и изброена като една от сградите в ПИ с проектен
идентификатор № 03928.516.3 в удостоверение за търпимост с изх.№УОСГ –
32-00-90/13 от 09.11.2018год. с административен адрес гр.Берковица, кв.Р*** ,
ул.“П*** май“ №* в което е отразено, че са налице условията на §127, ал.1 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Вещото лице
е посочило, че съгласно действащия ПУП за кв.27 е предвидена възможност за
свободно застрояване, свързано застрояване и свързано застрояване само между
два имота, като по тези критерии сградата с идентификатор № 03928.516.3.1,
както и сградата в настоящия й вид съответстват на предвиждането на действащия
ПУП и ЗУТ. Като съгласно констативен протокол и установеното при огледа на
място в настоящия случай сграда с идентификатор № 03928.516.3.1 не съответства
на заснетото в КК, тъй като е разширена с надстройка и двуетажна пристройка към
гаража откъм дъното на имота.
В заключение
вещото лице е посочило, че според времето на изграждане в приложената
декларация на л.131 от делото, че жилищната сграда е завършена преди 1999год.,
то същата съответства на условията на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като
част от жилищната сграда - разширена с надстройка и двуетажна пристройка към
гаража откъм дъното на имота която не е нанесена в КК, може да се заключи, че
не отговаря на условията за време на изграждане и съответно не е търпим строеж.
При осъществяване
на служебна проверка за
законосъобразност на заповедта на основание чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146, т.1-5 от АПК
съдът намира следното.
Заповедта е
издадена от компетентен орган съгласно чл. 178, ал. 6 от ЗУТ за нарушения на
ал.1 и ал.4 от същия член, на строежи от ІV и V категория, кметът на общината
или упълномощено от него длъжностно лице, въз основа на съставен констативен
акт, забранява с мотивирана заповед ползването на строежите. По делото е
установено, че строежът е V категория, а заповедта е издадена и подписана от
Кмет на Община Берковица, в рамките на предвидената материална и териториална
компетентност поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1
от АПК. Заповедта съдържа наименование, подпис на издателя, адресат на акта,
разпоредителна част, с която са определени задълженията, начина и срока за
изпълнението им, посочени са фактическите и правните основания за издаването й,
като така са спазени изискванията за форма съгласно чл. 59 от АПК. Указан е
както редът, така и срокът за обжалване на акта, поради което не е налице и
отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Според § 5,
т. 38 от ДР на ЗУТ "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и
адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението.
По делото
безспорно се установи, че след издаване на оспорената заповед съпругата на
оспорващия е придобила по силата на договор за покупко продажба от 08.11.2019
г., вписан в Служба по вписванията с рег. № 1247 от 11.11.2019г., Акт.№17, том
5 с продавач Община Берковица и купувач З.К.Р., след провеждане на публичен
търг с явно наддаване на ПИ с идентификатор № 03928.516.3 по КК и КР на
гр.Берковица с площ 744кв.м. с номер по предходен план квартал 27, парцел III и
адрес на поземления имот гр.Берковица, кв.Р*** , местност „Б*** чифлик“. Преди
придобиване на имота в полза на Община Берковица е било издадено удостоверение
за търпимост изх.№УОСГ – 32-00-90/13 от 09.11.2018год. за 4бр. сгради ситуирани
с проектни кадастрални номера в ПИ 03928.516.3 в което е отразено, че са налице
условията на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, без отделните сгради да са отразени
с конкретни размери. След придобиване на имота от оспорващия е издадено ново
удостоверение за търпимост изх.№УОСГ – 94-00-820 от 06.12.2019год. по заявление
на З.Р. за строеж сграда с идентификатор № 03928.516.3.1 по КК и КР на
гр.Берковица с предназначение жилищна сграда с приблизителни размери
11,00/8,40м и изброена като една от сградите в ПИ с проектен идентификатор №
03928.516.3 в първоначалното издадено удостоверение за търпимост.
За изграждането на процесния обект,
представляващ безспорно строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ са били
необходими строителни книжа.
Административният орган е приел, че
обектът е изграден без строителни книжа и документи, което не се оспорва от
жалбоподателите, но е спорен въпросът дали процесният строеж е търпим и подлежи
ли на премахване. Съгласно разпоредбата на пар. 127 от ПРЗ ЗИД на ЗУТ,
строежите, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са
били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата
и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон,
са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. За да е
налице законосъобразно издаване на заповед за забрана за достъп и ползване на
жилищната сграда административният орган трябва да е изследвал дали строежът не
е търпим по смисъла на пар. 16, ал. 1 - ал. 3 от ПР на ЗУТ или по пар. 127, ал.
1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, но доколкото твърденето на жалбоподателя и разпитаните
свидетели се установява, че изграждане през 1999 и 2000 г., то първата посочена
разпоредба се явява неотносима към настоящия случай. Както и ВАС изрично сочи в
Решение № 10258 от 03.07.2019 г. по адм. дело № 1349/2019 г., че независимо
дали органът е изложил мотиви по въпроса за търпимостта на строежа, съдът е
длъжен служебно да изведе фактически и правни изводи относно търпимостта.
В оспорената Заповед ответника не е
изложил каквито и да са мотиви, че процесната жилищна сграда не е търпим строеж
въпреки, че е издал в своя полза удостоверение за търпимост изх.№УОСГ –
32-00-90/13 от 09.11.2018год. за 4бр. сгради ситуирани с проектни кадастрални
номера в ПИ 03928.516.3 в което е отразено, че са налице условията на §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, без отделните сгради да са отразени с конкретни
размери.
От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че процесният строеж е завършен през 1999година.
При това положение преценката за неговата законност следва да се извършва
съобразно правилата и нормативните изисквания към този период и едва ако се
установи, че тези изисквания не са спазени, с оглед установяване на евентуално
търпимост на строежа следва да се провери дали същият отговаря на сега
действащите изисквания. Видно от заключението на вещото лице е, че съгласно
действащия ПУП жилищната сграда се намира в УПИ III, кв.27, кв.Р*** в
гр.Берковица, отреден за ниско жилищно застрояване, като сградите запазват
статута си и се предвижда по ПУП-ПРЗ за кв.27 и ново застрояване – свободно,
свързано само между два имота, което води на извода за съответствие на
процесната сграда с действащия ПУП.
Доколкото търпимите строежи не
подлежат на премахване и забрана за ползване, то "търпимостта" на
строежа се явява правоизключващо обстоятелство за упражняване на
административното правомощие по чл.178, ал. 6 от ЗУТ за издаване на заповед за забрана
за достъпа и ползването на жилищната сграда.
Спорния момент е за евентуалната
търпимост на строежа, изключваща възможността за неговото премахване.
Преценката относно приложимите хипотези на § 127 от ПЗР ЗИД на ЗУТ е в зависимост
от датата на извършване на строежа, като тежестта да я установи е върху
заинтересованата страна, в случая жалбоподателя. От представените по
административната преписка доказателства, както и от показанията на разпитаните
по делото свидетели се установява че датата на реализиране на строежа е 1999 -
2000г., което обстоятелство не се оспорва от страните. С оглед установената
година на строителство приложимата хипотеза е на § 127 от ПЗР ЗИД на ЗУТ.
Сочената разпоредба изисква допустимост на строежа по ПУП и по правилата и
нормите действали по време на извършването на строителството или по сега
действащите. В случая, видно от заключението на неоспорената съдебно-техническа
експертиза според разположението си постройката отговаря на изискванията на
действащия ПУП, поради което следва да бъде определен като търпим по смисъла на
основание § 127 от ПЗР ЗИД на ЗУТ.
Наред с изложеното доказателствата по
делото и административната преписка сочат на неясен предмет на процесната
заповед, с която е разпоредено забрана за достъп и ползване на „Жилищна сграда”
с идентификатор № 03928.516.3.1 по КК на гр. Берковица, с административен адрес
ул. ”П*** май” № * , кв. Р*** , гр. Берковица от О.Д.Р., тъй като същата е
обединена с гараж с идентификатор 03928.516.3.4 в общ обем, който включва
жилищната сграда и гараж надстроени с един етаж. Това съставлява нарушение на
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК. При издаване на заповедта по
чл. 178, ал.6 от ЗУТ административният орган, извън липсата на строителни книжа
за проверявания обект, следва да установи вида, местоположението и всички
относими към индивидуализацията на строежа факти. От една страна за това го
задължават административно-производствените правила, а от друга -
установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на
заповедта, след влизането й в сила. Липсата на точно описание на подлежащия на
забрана за достъп и ползване обект води до невъзможност за определяне предмета,
както и на относимите за него правно релевантни факти и норми. Налице е
несъответствие по отношение на коя част от обекта е разпоредена забрана
ползването му, което препятства установяването каква е действителната воля на
АО.
Наред с изложеното от доказателствата
по делото може да се направи еднозначен извод, че въпросната жилищна сграда е
единствено жилище за жалбоподателя и неговото семейство, като от приложените по
делото писмени доказателства - удостоверения за настоящ адрес свързани с
адресната регистрация на лицата живеещи в имота се установява, че там живеят и
неговите деца и внуци. Забраната за достъп и ползване на единственото жилище на
жалбоподателя и неговото домакинство е непропорционална мярка съобразно
изискванията на принципа на съразмерност /пропорционалност/ по чл. 6 от АПК, а
подобно нарушение означава и неспазване на чл. 8, § 1 от ЕКПЧ. Във всеки случай
на налагане на принудителни административни мерки, които са свързани с
преустановяване на нарушения свързани с незаконно строителство, следва да се
прави конкретна преценка за наличието на защитимия обществен интерес и интереса
на адресатите на административните актове, които обосновават правата си на
зачитане на неприкосновеност на жилището си с разпоредбата на чл. 8 Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи – в тази насока следва да се
съобрази и Решение от 21.04.2016 г. на ЕСПЧ по делото на И*** и Ч*** срещу
България, по жалба № 46577/2015 г., което обсъжда и необходимостта от постигане
на баланс между защитимия обществен интерес и неприкосновеността на жилището
при издаване на административен акт, който разпореждат забрана за ползването им.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав счита, че оспорената Заповед № РД-15-411/28.08.2019 год.
издадена от Кмета на Община Берковица, с която на основание чл. 178, ал. 6 от ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 1, т. 4, т. 6 и т. 7 от ЗУТ е забранен достъпа
и ползването на жилищна сграда с идентификатор № 03928.516.3.1 по КККР на гр.
Берковица, с административен адрес ул. ”П*** май” № * , кв. Р*** , гр. Берковица,
разположена в ПИ 03928.516.3 по КККР на гр. Берковица и е разпоредено нейното
освобождаване, от О.Д.Р. е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
На основание чл.143, ал.1 от АПК на
жалбоподателя се следват доказаните разноски в хода на настоящето производство
и пред ВАС във връзка с разглеждане на частна жалба за спиране изпълнението на
обжалваната заповед, арг. чл. 226, ал. 3 вр. чл. 236 АПК, съобразно представен
списък с разноски но до общ размер от 640.00 лв. /шестстотин и четиридесет/, от
тях 40.00лева държавна такса /10.00лева пред настоящата инстанция и 30.00лева
пред ВАС/ и 600.00лева /шестстотин/ заплатено в брой адвокатско възнаграждение
за настоящата инстанция, съгласно приложен договор за правна защита и
съдействие.
По отношение на исканата сума от
200.00лева липсва оформен договор за правна защита и съдействие, като
претендираното за заплатено адвокатско възнаграждение пред ВАС е оформено с
разписка за получена сума от 27.01.2020г., а не в договор за правна защита и
съдействие по конкретната жалба. Липсват доказателства разписката да е представена
пред ВАС и същото да е валидно поскано, като упълномощения адвокат се е легитимирал
пред ВАС с договор за правна защита и съдействие от 04.10.2019г., приложен по
настоящето дело. Наред с това разписката е оформена и с дата след постановяване
на Определение №17519/19.12.2020г. по адм. дело №14243/2019г по описа на ВАС,
поради което по отношение на тези разноски искането за заплащането им се явява
неоснователно и недоказано.
Воден от горното и на основание чл.
215 от ЗУТ вр. с чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на О.Д.Р. ***8.08.2019 год.
издадена от Кмета на Община Берковица, с която на основание чл. 178, ал. 6 от ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 1, т. 4, т. 6 и т. 7 от ЗУТ е забранен достъпа
и ползването на жилищна сграда с идентификатор № 03928.516.3.1 по КККР на гр.
Берковица, с административен адрес ул. ”П*** май” № * , кв. Р*** , гр.
Берковица, разположена в ПИ 03928.516.3 по КККР на гр. Берковица и е
разпоредено нейното освобождаване, като е забранено захранването с електрическа
енергия и вода.
ОСЪЖДА Община – Берковица да заплати на О.Д.Р.
с ЕГН * сумата от общо 640.00 лв. /шестстотин и четиридесет/ доказани разноски
по делото, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: