Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 10.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №16659
по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 13.06.2018
год., постановено по гр.дело №50080/2017 год. по описа на СРС, ГО, 24 с-в, „Ч.Е.Б.“
АД е осъдено да заплати на А.Т.В. по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД сумата от 1 333.96 лв.,
представляваща получена без основание коригирана стойност на електрическа
енергия по фактура №********** от 23.06.2017 год., начислена въз основа на
констативен протокол №1017781 от 19.06.2017 год., както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 953.36 лв.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника „Ч.Е.Б.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че по делото било безспорно, че
съществуването на договор за доставка на електрическа енергия между страните,
че процесната сума била доначислена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ
въз основа на констативен протокол №1017781 от 19.06.2017 год., съставен в
присъствието на независими свидетели и представител на МВР. Установено било
наличието на външни въздействия, нарушени пломби, поставен допълнителен
проводник /шунт/ вътре в клемния блок на процесния електромер, чрез който била
извършена промяна в схемата на свързване на измервателната система на
електрическа енергия. Ищцата била уведомена по надлежния ред за извършената
проверка и за извършеното начисление на сметката, с което било изпълнено
изискването на чл. 17 от Общите условия на ответника вр. с чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ. Неправилно СРС бил приел, че ПИКЕЕ не могат да въвеждат обективна
отговорност и е налице противоречие с нормата на чл. 82 ЗЗД. Процесната сума не
била заплатена от ищцата, а от трето лице – В.Б.В., т.е. не бил осъществен
фактическият състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В Общите условия на ответника
бил предвиден ред за уведомяване на потребителите по смисъла на чл. 98а, ал. 2,
т. 6 ЗЕ – чл. 17, чл. 18 и чл. 49, ал. 2, който в частност бил спазен.
Ирелевантно било обстоятелството, че тези Общи условия не били изменени след
приемането на ЗИД на ЗЕ от 2012 год. Сочи, че отговорността на клиентите за
неизмерване или неточно измерване на електрическа енергия била обективна по
своя характер, като не изисквало доказване на вина, период на грешно измерване
и количеството реално доставена, но неизмерена електрическа енергия. Т.е. не
било налице противоречие с чл. 82 ЗЗД. А и ЗЕ бил специален по отношение на ЗЗД
и го дерогирал. Приетите въз основа на законова делегация ПИКЕЕ въвеждали
обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия. В частност условията на чл. 48 ПИКЕЕ били
спазени и за ответника било валидно възникнало вземане за заплащане на
процесната сума. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът –
отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата по
жалбата А.Т.В. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа,
че липсвали доказателства ответникът да е изпълнил задължението си по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ. В посочените клаузи от Общите условия не бил предвиден ред, по
който да се извършва уведомяването на клиентите. Ответникът нямал право да
начислява процесната сума, тъй като не бил оператор на съответната мрежа –
такъв бил „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Разпоредбата на чл. 47 /в т.ч. ал.
3/ ПИКЕЕ била отменена с решение на ВАС от м.февруари 2017 год., а процесният
констативен протокол бил съставен през м.юни 2017 год., т.е. липсвало правно
основание за съставянето му. В случая не била налице и нито една от двете
хипотези по чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
С определение на
СРС от 22.10.2018 год., постановено по посоченото дело по реда на чл. 248 ГПК, е оставено без уважение искането
на ответника „Ч.Е.Б.“ АД за изменение на първоинстанционното решение в частта
му за разноските.
Срещу така
постановения съдебен акт е подадена частна жалба от ответника „Ч.Е.Б.“ АД,
който поддържа, че неправилно СРС счел за неоснователно възражението му за
прекомерност на претендираните от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение.
Делото не се отличавало в фактическа и правна сложност, извършените от адвоката
действия се изразявали единствено в подаването на типова искова молба и явяване
в едно съдебно заседание, а възнаграждението от 900 лв. надхвърляло почти три
пъти минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – 323.38 лв. и следвало да бъде намалено до
посочения размер.
Ответницата по
частната жалба А.Т.В. счита, че същата следва да бъде оставена без
уважение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната
жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Предявен е за
разглеждане иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.
Безспорно е във въззивното производство, че страните са
обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа
енергия – чл. 98а ЗЕ, че в собствения на ищцата А.Т.В. /наследник по закон на Т.
С.Т./ процесен недвижим имот е била доставяна електрическа енергия от страна на
ответника.
Спорните по
същество във въззивното производство въпроси са свързани с това дали процесната
сума е била заплатена от ищцата и с нейната дължимост предвид начисляването й
от ответното дружество с фактура №********** от 23.06.2017 год., като корекция
въз основа на констативен протокол №1017781 от 19.06.2017 год. по реда на чл.
48 ПИКЕЕ.
На първо място
СГС приема за доказано, че процесната сума е била заплатена на ответното
дружество от страна на ищцата на 07.07.2017 год. – обстоятелство, което се
установява от приетата като доказателство по делото вносна бележка, в която е
вписано и основанието за осъщественото плащане. Обстоятелството, че в
обсъждания документ като вносител фигурира трето за спора лице – В.Б.В., не
обуславя различен извод, тъй като няма законови пречки едно задължение да бъде
изпълнено от трето лице – чл. 73 ЗЗД. В случая се касае за заместима престация
– договорът за доставка на електрическа енергия не е такъв, сключен с оглед
личността на потребителя /клиента/. Извършеното от третото лице плащане на
задължението погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника, така както
ако самият длъжник би изпълнил.
С нормата на чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в редакция след изменението с ДВ,
бр.54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, на ДКЕВР /със сегашно наименование
КЕВР/ е делегирано правомощието по приемане на подзаконов нормативен акт –
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, включително и
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. В изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т.
5 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ, от ДКЕВР са приети ПИКЕЕ, които са в сила от 16.11.2013
год. По силата на законова делегация е предоставена възможност ДКЕВР да приеме
правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително
начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира /виж Решение № 111
от 17.07.2015 год. на ВКС по т.дело № 1650/2014 год., І т. о., ТК/. ДКЕВР е
приела такива правила на 14.10.2013 год., обнародвани в ДВ на 12.11.2013 год. и
влезли в сила на 16.11.2013 год. и те имат характера на нормативен
административен акт по смисъла на раздел ІІІ, Глава пета от АПК, тъй като се
приемат на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същите имат задължителен характер
на всички адресати, за които се отнасят.
На следващо
място, несъмнено е, че с решение №12897 от 01.12.2015 год. по адм.дело №
9462/2014 год. на ВАС и окончателно решение № 1500 от 06.02.2017 год. по
адм.дело № 2385/2016 год. на петчленен състав на ВАС са отменени разпоредби на
ПИКЕЕ, в т.ч. разпоредбата на чл. 47, с изключение на нормите на чл. 48, 49, 50
и 51, които са приложими в частност /според изричната разпоредба на чл. 195,
ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение/.
Същевременно в
неотменената разпоредба на чл. 48 ПИКЕЕ е предвидено законово основание
крайният снабдител /доставчикът/, каквото несъмнено качество има ответното
дружество, едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електрическа енергия. Разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕ уреждат
различни случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от операторите на съответните мрежи, като в корекционната процедурата
са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но
неотчетената или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на
изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да възстанови
настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед
уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия, отчитаща и обективната невъзможност в определени случаи за реално
измерване на потребеното количество електрическа енергия, крайният снабдител
/доставчик/ е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество
електрическа енергия. Потребителят има право да оспори установените по
предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред данни и да ангажира доказателства за установяване
на по-малко потребено количество електрическа енергия с оглед на намиращите се
в съответния обект електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на
ползването им. За извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел ІХ от ПИКЕЕ
начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или
неточно измерване на електрическа енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и
ПИКЕЕ процедура. Крайният снабдител не е длъжен да доказва виновно поведение на
абоната при доказано неточно отчитане на електромера и извършено преизчисление
на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ /в сила от 17.07.2012 год./ и след влизане в сила на ПИКЕЕ /в сила
от 16.11.2013 год./ – виж Решение № 115 от 20.09.2017 год. на ВКС по т.дело №
1156/2016 год., ІІ т. о., ТК.
Следователно
настоящият съдебен състав приема, че при наличието на законова възможност за
корекция на сметките и въведени обективни правила, по които са се извърши
същата, начислената корекционна сума се дължи при доказване осъществяването на
някоя от хипотезите, установени в ПИКЕЕ. Съгласно нормата на чл. 48, ал. 2
ПИКЕЕ, когато при проверката на измервателната система се установи промяна на
схемата на свързване, корекцията по ал. 1 на същата разпоредба се извършва само
въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната
система, който отговаря на изискванията по чл. 47 ПИКЕЕ, съставен в
присъствието на органите на полицията и подписан от тях. Както вече бе посочено
по-горе чл. 47 ПИКЕЕ е отменен и липсва регламентация в самите правила относно
изискванията, на които трябва да отговаря констативния протокол. Тази очевидна
празнота в уредбата не може да се отрази върху законоустановената възможност за
извършване на корекция. В случая тя трябва да се запълни от клаузите на
обвързващите страните общи условия, отнасящи се до извършването на проверки и
начина за обективиране на резултатите от тях. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Общите
условия за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, които е доказано,
че са били публикувани и са влезли в сила, продавачът, въз основа представени
от електроразпределителното дружество констативни протоколи и справки за
начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя
електрическа енергия за изминал период. Според чл. 58 от Общите условия на
договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, които също е доказано, че са били публикувани и са
влезли в сила, в случаите, когато по силата на тези общи условия се съставя
констативен протокол /а такъв се съставя съгласно чл. 25, ал. 2, при проверка,
при която е установено неточно измерване и/или неизмерване на електрическата
енергия/, той се подписва от представителя на електроразпределителното
дружество и потребителя. Ако потребителят не присъства и/или откаже да подпише
констативния протокол, последният се подписва от двама свидетели, които не са
служители на електроразпределителното дружество /свидетели могат да бъдат и
представители на сдружения на потребителите/. В случай, че потребителят не
присъства при съставянето на протокола, електроразпределителното предприятие го
изпраща на потребителя по реда на изпращане на документи съгласно общите
условия. Към посочените изисквания в Общите условия за съставянето на протокола
се наслагва и изискването в ПИКЕЕ той да е съставен в присъствието на органите
на полицията и да е подписан от тях.
При това
положение съдът намира, че с оглед последователността на действията, посочени в
Общите условия, първо следва да бъде потърсен
клиента, за да присъства на проверката. Изпълнението на това задължение
е доказано по делото въз основа на събраните гласни доказателства по делото
чрез разпита на свидетелите В.Г.И. и В.Н.Г., които при преценката им /в т.ч. по
реда на чл. 172 ГПК, доколкото първият е служител на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД/ подлежат на кредитиране като ясни, последователни и неопровергани
от останалия доказателствен материал по делото.
Представеният по
делото констативен протокол №1017781 от 19.06.2017 год. е подписан от
представители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, двама свидетели, които не са
служители на посоченото дружество, както и на ответното дружество, както и от
полицейски служител, като от същия е видно, че при извършената проверка е
установено, че липсва пломбата на щита на ел.таблото; нарушена е пломбата на
капачката на клемния блок на електромера; поставен е допълнителен проводник
/шунт/ вътре в клемния блок на
електромера, като за целта е направен допълнителен отвор между входяща и
изходяща фазови клеми на клемния блок; установена е промяна в схемата на
свързване на измервателната система на електрическата енергия; с еталонен уред
е измерена грешката, с която електромерът отчита консумираната през него електрическа
енергия, като същата е – 96.80 %. Следователно протоколът е съставен в
съответствие с изискванията на Общите условия, поради което и следва да се
приеме, че процесното средство за търговско измерване е свалено именно от
обекта на ищцата и че същото е измервало потребената от нея електрическа
енергия. Ангажирани са и доказателства, от които е видно, че протоколът е бил
изпратен на ищцата с препоръчано писмо с обратна разписка /доколкото протоколът
не е подписан от нея/, което е получено на 28.06.2017 год. – видно от съдържанието на приетото като доказателство по
делото известие за доставяне /л. 63 от първоинстанционното дело/.
Както вече бе
посочено нормата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ регламентира хипотеза, при която
констатираното при проверката въздействие върху уреда за търговско измерване е
такова, че само по видимите му белези е ясно, че води до промяна на схемата за
свързване. Тъй като посочените в нормата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ външни
въздействия сочат на видимо вмешателство върху уреда за търговско измерване,
наличните данни за такова, удостоверени с присъствието и подписа на служител на
полицията /както е в частност/, придават на констативния протокол качеството на
официален документ, който да бъде ползван като доказателство в евентуално
бъдещо наказателно производство, при установен автор на противоправното деяние.
Именно поради обстоятелството, че промяната в схемата на свързване, в резултат
на която не е отчетено или е неточно отчетена електрическа енергия, е видима и
тази промяна е удостоверена с официален документ, с нормата на чл. 48, ал. 2
ПИКЕЕ е прието, че само въз основа на този документ се извършва корекцията и не
е необходима последваща проверка от надлежен орган по метрология – виж Решение
№ 104 от 16.08.2016 год. на ВКС по т.дело № 1671/2015 год., І т. о., ТК.
Констатацията за
промяната в схемата на свързване се потвърждава от заключението на вещото лице
по допуснатата и изслушана в първоинстанционно производство първоначална
съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
подлежи на кредитиране. От същото се установява също така, че няма данни за
друга проверка на средството за търговско измерване за период 90 дни преди 19.06.2017
год., както и че отбелязаните в констативния протокол нарушения създават условия
за нерегламентиран достъп в средството за търговско измерване.
Безспорно е по
делото, че корекцията в представеното по делото предложение за корекция на
сметка за период от 90 дни /при наличие на точен измерител/ е извършено
правилно при спазване на методиката по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. “а“ ПИКЕЕ, като
е остойностено на 1 333.96 лв., съобразно действащите за периода цени на
електрическата енегрия. В този смисъл СГС приема, че констатациите в протокола
за проверка се подкрепят от доказателствата по делото.
По делото не се
спори, че предложението за корекция на сметка е било надлежно връчено на ищцата.
Същата е получила и издадената от ответното дружество фактура за стойността на
корекцията, която е представена като приложение към исковата молба.
Неоснователно е
възражението на ответницата по жалбата за недължимост на процесната сума,
основано на неизпълнено от ответника задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ – за
приемане на Общи условия, в които е установен редът за уведомяване на
потребителя за извършената корекция. В Общите условия е предвидено изрично
връчване на констативния протокол за корекцията на потребителя – чл. 17, ал. 2
и 18. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ безспорно цели да гарантира
защитата на потребителя, но тя в частност е реално обезпечена от ответника, тъй
като ищцата е била надлежно уведомен за корекцията по горепосочения ред. А дори
и при липсата на уведомяване за ищцата съществува гарантираната правна
възможност да заяви и докаже своите оспорвания на констатациите в констативния
протокол в рамките на исковия процес.
Следователно
доказано е осъществяването на фактическия състав, пораждащ правото на ответника
да коригира сметката на ищцата при неточно отчитане на потребената електрическа
енергия. В този смисъл въззивният съд приема, че ищцата не се легитимира като
кредитор на вземане по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за процесната сума, поради
което релевираната претенция се явява неоснователна.
Ето защо
обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено, а предявеният иск –
отхвърлен /при това положение подадената от ответника частна жалба срещу
определението на СРС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, се явява лишена от
предмет и не подлежи на разглеждане/.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищцата следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя /ответника/ направените разноски в
първоинстанционното производство за възнаграждение за вещо лице в размер на 270
лв. и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и направените
разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 26.68 лв. и
сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решението от 13.06.2018 год.,
постановено по гр.дело №50080/2017 год. по описа на СРС, ГО, 24 с-в, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от А.Т.В. с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 213, срещу „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център,
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1 333.96 лв.,
представляваща получена без основание коригирана стойност на електрическа
енергия по фактура №********** от 23.06.2017 год., начислена въз основа на
констативен протокол №1017781 от 19.06.2017 год.
ОСЪЖДА А.Т.В. с ЕГН **********, със
съдебен адрес:***, офис 213, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, на основание чл. 78, ал. 3 и
8 ГПК направените разноски в първоинстанционното
производство за възнаграждение за вещо лице в размер на 270 лв. и сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски
във въззивното производство за държавна такса в размер на 26.68 лв. и сумата от
100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Хрипсиме Мъгърдичян към
решение по в.гр.дело №16659/2018 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в.
Не съм съгласна със становището на
мнозинството от членовете на съдебния състав, че решението от решението от 13.06.2018 год., постановено по
гр.дело №50080/2017 год. по описа на СРС, ГО, 24 с-в, следва да бъде отменено,
а предявеният от А.Т.В. срещу „Ч.Е.Б.“ АД иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – отхвърлен.
За ответника
„Ч.Е.Б.“ АД по принцип не е възникнало
потестативното право за едностранно извършване на корекция в сметките за
потребена електрическа енергия от ищцата
А.Т.В.,
поради следните съображения:
С изменението на ЗЕ с ДВ, бр. 54 от
17.07.2012 год., в сила от 17.07.2012 год., е създадена нова т. 6 на ал. 2 на
чл. 98а ЗЕ, според която общите условия на крайния снабдител с електрическа
енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е
предвидено създаването на правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. С изменението на закона се въвежда нова
уредба на обществените отношения, като законодателно е предвидено правото на
крайния снабдител на електрическа енергия да извършва корекция на сметките на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но
предвид въведеното задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
корекцията следва да се извърши само при предвиден в общите условия на
договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция и при налични
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия – в този смисъл Решение № 111 от 17.07.2015 г. на
ВКС по т. дело № 1650/2014 г., I т. о., ТК, Решение № 173 от 16.12.2015 г. на
ВКС по т.дело № 3262/2014 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 203 от 15.01.2016 г. на
ВКС по т.дело № 2605/2014 г., І т. о., ТК.
Следователно считам, че правото за
извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия
при кумулативното наличие на горепосочените две предпоставки.
В изпълнение на новата разпоредба на
чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. с ал. 2, изр. 2 ЗЕ, ДКЕВР е приела Правила за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013
год., в раздел ІХ /чл. 47 – 51/ от които са регламентирани случаите и начините
за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, т.е.
регламентирани са т. нар. „корекции на сметки на потребителите“ в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Тези
правила влизат в сила на 16.11.2013 год., т.е. били са действащи към момента на
извършване на проверката на процесното средство за търговско измерване и
извършването на корекцията на сметка на ищцата.
В § 199, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗЕ е
предвидено, че до приемането на подзаконовите нормативни актове и общите административни
актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с
нея се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, съответно общи
административни актове, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД не са нито
подзаконов нормативен акт, нито общ административен акт, а по своето правно
естество представляват договор. Както вече бе посочено те трябва задължително
да съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки
съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ/, каквото
изискване не е било установено в предходните редакции на закона и в заварените
от новата уредба общи условия на ответното дружество /които са приети като
доказателство по делото – одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-059 от 07.11.2007
год. и изменени и допълнени с Решение №ОУ-03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР и за
които не се спори по делото, че са били публикувани, т.е. влезли са в сила/.
В чл. 17, ал. 2 и 18 от тези общи
условия обаче е установено само задължение на продавача за уведомяване на
потребителя за корекцията на сметки при неизмерване или при неправилно/неточно
измерване на електрическа енергия, респ. при грешки при отчитане, но не е регламентиран
редът за това. Нито са релевирани твърдения, нито са ангажирани данни за
изменението на действащите общи условия или за влизането в сила на нови общи
условия, които да предвиждат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки /като в тази връзка следва да бъдат съобразени и мерките за
защита на потребителите, предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно общите
правила за вътрешния пазар на електрическа енергия, изцяло транспонирана със
ЗЕ/, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест считам, че ответникът не е изпълнил законоустановеното
си задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, респ., че не е осъществен фактическия
състав, пораждащ правото му да коригира сметката на клиент при неточно отчитане
на потребената електрическа енергия, поради което релевираната претенция по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява основателна и подлежи на уважаване, както е приел
и първоинстанционният съд. Ето защо обжалваното решение на СРС следваше да бъде
потвърдено, като правилно.
СЪДИЯ: