№ 52
гр. Велико Търново, 01.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20234000500002 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.95 ГПК, чл.280 ал.3 т.1 ГПК във връзка с чл.274-
чл.278 ГПК и Закона за правната помощ.
С определение №4445/23.12.2022г., постановено по ч.гр.д.
№4315/2022г., на Върховния касационен съд е изпратена по компетентност на
Апелативен съд-Велико Търново частна жалба вх.№8315/20.10.2022г.,
подадена от А. С. Я., понастоящем в Затвора-Ловеч, срещу определение
№847/19.09.2022г. на Окръжен съд-Велико Търново по в.гр.д. №33/2022г., с
което е оставено без разглеждане искането на жалбоподателя за предоставяне
на правна помощ.
Като разгледа частната жалба и взе предвид данните по делото
Апелативният съд приема за установено следното:
Частната жалба е допустима тъй като е подадена в едноседмичен срок
от съобщението за изготвеното определение, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Преди всичко следва да се отбележи, че определението на
Великотърновския окръжен съд е валидно, тъй като е постановено от
надлежен състав, в границите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
След тази констатация въззивният съд пристъпва към проверка на
правилността му, при която е обвързан от посоченото във въззивната жалба,
като служебно има правомощие да провери само спазването на
императивните материално правни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
1
По в.гр.д. №33/2022г. Окръжен съд-Велико Търново е постановил
решение №281 от 14.07.2022г., с което е потвърдил решение
№1092/27.09.2021г. по гр.д. №906/2021г. по описа на Районен съд-Велико
Търново и е осъдил А. Я. да заплати на ЧСИ И. Ц., от района на
Великотърновския окръжен съд сумата от 50 лева, направени във въззивното
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Първоинстанционният съд с решението си, което Великотърновският
окръжен съд е потвърдил, е отхвърлил предявения от А. Я. срещу ЧСИ И. Ц.
иск с правно основание чл.441 ГПК във връзка с чл.74 ЗЧСИ и чл.45 ЗЗД за
сумата от 250 лева-главница, представляваща претърпяна имуществена вреда
в резултат на незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител чрез
налагане на запор на несеквестируем доход за м.12.2020г. и м.01.2021г.,
заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане
Във въззивното решение Великотърновският окръжен съд е постановил
изрично, че същото е окончателно и не подлежи на обжалване, което
обстоятелство действително е така, предвид разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от
ГПК, тъй като цената на иска е 250 лева т.е. е под 5 000 лева, който вид дела
не подлежат на касационно обжалване съгласно посочената разпоредба.
Ищецът Я. е подал касационна жалба против неподлежащото на
обжалване въззивно решение на Окръжен съд-Велико Търново и в жалбата е
направил искане за предоставяне на правна помощ за изготвяне и
приподписване от адвокат на редовна касационна жалба.
С обжалваното определение №847 въззивният съд е оставил без
разглеждане това искане по съображения, че производството по делото вече
не е висящо, а е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което
подадената молба за допускане на правна помощ се явява недопустима, както
и поради това че атакуваният съдебен акт е с цена на иска под 5 000 лева,
който факт обуславя извод за неговата необжалваемост на основание чл.280
ал.3 т.1 от ГПК.
Апелативният съд, в настоящият състав, намира за неправилен крайният
решаващ извод, съдържащ се в обжалваното определение, а именно че
молбата за предоставяне правна помощ е недопустима, тъй като изложените
от Окръжния съд съображения са относими към неоснователност на същата
т.е. касаят съществото на спора, а именно тъй като атакуваното въззивно
решение действително не подлежи на обжалване, подадената срещу него
касационна жалба попада в хипотезата на чл.24 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за
правната помощ, тъй като не би допринесла полза на лицето, както и е
очевидно неоснователна, независимо от обстоятелството че правна помощ по
Закона за правната помощ може да се иска и когато не е налице висящо
съдебно производство предвид различните предвидени форми на такава,
например консултация и подготовка на документи за завеждане на дело,
В тази връзка Апелативният съд се позовава на съдебната практика като
2
счита че в този смисъл са например определение №212 от 21.05.2019г. на
ВКС по гр.д. №314/2019г.; определение №37 от 27.01.2009г. на ВКС по ч.гр.д.
№2419/2008г.; определение №656 от 29.11.2011г. на ВКС по ч.гр.д.
№648/2011г.
Предвид изложеното Окръжният съд дължи произнасяне по съществото
на молбата за допускане на правна помощ. Обжалваното определение, с което
е оставил същата без разглеждане, е неправилно и следва да се отмени, като
делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените
действия с разглеждане на молбата по същество.
Водим от изложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №847 от 19.09.2022г., постановено по в.гр.д.
№33/2022г., на Окръжен съд-Велико Търново, с което е оставена без
разглеждане, като недопустима, молбата на А. С. Я., понастоящем в Затвора-
Ловеч, за допускане на правна помощ по делото.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3