Решение по дело №437/2018 на Районен съд - Свищов

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 42

 

гр. Свищов, 23.04.2019г.

 

Свищовският районен съд в публично заседание на 21.03.2019г.  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА

 

при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията НАХД  № 437по описа за 2018год., за да се произнесе, взема предвид:

 

Постъпила е жалба срещу наказателно постановление №18-0352-001597/16.11.2018г. на Началник РУП към ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов.

 

Жалбоподателят Н.С.С., ЕГН ********** ***  обжалва наказателното постановление, с което на основание чл.183, ал.3, т.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 8точки; на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Твърди, че издаденото срещу него НП е незаконсъобразно и неправилно. Твърди, че на процесното място не е съществувала надлъжна пътна маркировка, като в тази връзка в тридневния срок написал възражение срещу издадения АУАН. Сочи, че е налице и разминаване на описаното нарушение в АУАН и НП. Прави доказателствени искания. Моли съда да отмени обжалваното наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – РУ Свищов, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат  становище.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка: 

На 03.11.2018г., към 09,45ч. свидетелите С.И. и Н.К. – и двамата мл.автоконтрольори в Р.н.М.С. се намирали на кръстовището на път ІІІ-405 /гр.Павликени – гр.Свищов/, при км.46 +800 с  ГП І-3 /гр.Плевен –гр.Бяла/ и изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното платно. Свидетелите били застанали със служебния автомобил пред полицейски пункт на КАТ, намиращ по главния път вдясно по посока към гр.Бяла. Служебният автомобил бил паркиран с предната си част в посока гр.Плевен, а двамата свидетели се намирали извън него. По същото време откъм гр.Павликени в посока към гр.Свищов се задал л.а. „Фолксваген Тигуан“ с рег.****, управляван от жалбоподателя. Преди кръстовището, на път ІІІ-405 бил поставен пътен знак „Б2“ „ Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Жалбоподателят намалил скоростта на управлявания от него автомобил и без да спре завил надясно по главния път в посока към гр.Бяла, при което нарушил положената пътна маркировка „М1“, очертаваща пътната лента в дясно от автомобила. Маркировката в тази част от пътя не била достатъчно ясна. Двамата свидетели възприели действията на жалбоподателя, тъй като се намирали на разстояние на около 15-20м. от процесния автомобил. Свидетелят И. подал знак на водача, който спрял. Поискал му документите за проверка и го уведомил, че за нарушаването на пътната маркировка ще му бъде съставен фиш. След това съставил такъв, в който посочил, че на ГП I-3, км.26 е извършено нарушение по чл.6, т.1от ЗДвП като нарушава М1, поради което на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на двадесет лева. Жалбоподателят оспорил пред свидетелите вмененото му нарушение и заявил, че пътната маркировка не съществува, поради което отказал да подпише издадения фиш. Св. И. съставил АУАН №1589 от 03.11.2018г., бл.№561939, в който приел, че са извършени две нарушения от жалбоподателя – и двете по чл.6, т.1 от ЗДвП, като ги описал по следния начин: на път III-405 при км. 46 + 800 посока гр.Бяла управлява собственият си лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег. № **** като при приближаване на кръстовището с ГП I-3 при наличие на пътен знак  Б2 ( Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!) не спира и продължава движението си като нарушава надлъжна пътна маркировка М1. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който го подписал с възражения. Посочил, че на посоченото място липсва надлъжна пътна маркировка. Посочил, че в автомобила се намират двама свидетели – неговата съпруга и познатата им Виолета. Въз основа на съставения акт на 16.11.2018г. началника н.  Р.н.М.С. издал обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира, че изложената фактическа обстановка се е установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели-С.И. и Н.К., които съдът кредитира като истинни и непротиворечиви, както и от всички писмени доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Делото е подсъдно на Районен съд гр.Свищов, жалбата е подадена от лице с право на жалба. Видно от приложената административно-наказателна преписка АНО не е приложил разписка за връчване на НП. Не е приложил разпоредбата на чл.58,ал.2 от ЗАНН, съгласно която, когато нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващия орган отбелязва това върху НП и същото се счита за връчено от деня на отбелязването. Предвид на това съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Разгледана по същество е частично основателна.

В случая административнонаазателното производството производство се е развило на основание чл.39, ал.3 от ЗАНН вр. чл.186, ал.2 от ЗДвП, след отказа на жалбоподателя да подпише издадения срещу него фиш. При извършената от съда проверка на обжалваното НП съдът констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. С добавянето на  второ нарушение в съставеният АУАН не е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като административно наказателното производство започва със съставянето на акта за нарушение. Освен това нарушението по чл.6, т.1 от ЗДП - несъобразяване с пътен знак Б2  не попада в хипотезата на чл.186, ал.1 от ЗДвП, тъй като за него е предвидено и отнемане на контролни точки.  На следващо място АУАН и НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Наказателното постановление съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършване обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В тази връзка съдът установи, че наказващият орган в обжалваното НП е посочил като доказателство АУАН серия Д №4229227, т.е. допусната  е техническа грешка, която не е от категорията на съществените такива и не е нарушено правото на защита на лицето.  В случая преценката е с оглед порока и всички относими обстоятелства, като не са останали недоказани обстоятелствата относно деянието, дееца и неговата вина. Жалбоподателят е осъществил по адекватен начин защита си, като  видно от материалите по административнонаказателната преписка същият е подал заявление, с което е възразил срещу издадения против него АУАН №561939/03.11.2018г. Ясно е посочено и мястото на извършване на нарушението – то е в района на кръстовището на път ІІІ-405 и ГП І-3, като от описанието в АУАН и НП става ясно, че жалбоподателят се е движил по второкласния път, след което в района на кръстовището е направил десен завой в посока към гр.Бяла и е продължил движението си по ГПІ-3. Съдът не споделя и заявеното от жалбоподателя възражение, че в хода на административнонаказателното производството е допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, тъй като в наказателното постановление била описана фактическа обстановка, различна от тази в АУАН. Действително обжалваното наказателно постановление не възпроизвежда с точност описаната фактическа обстановка в АУАН и по конкретно прибавена е частицата „и“, която обаче не променя смисъла на описаните нарушения.

 За нарушението по т.1 от НП: Безспорно жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, т. к. жалбоподателят, като водач на л.а. „Фолксваген Тигуан“ с рег.****, достигайки до кръстовището на път ІІІ-405, при км.46+800 с ГП І-3 не е спрял при наличие на поставен пътен знак „Б2“ „ Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Съгласно цитирания текст участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Безспорно от гласните доказателства по делото се установи, че жалбоподателят не е спрял на поставения преди процесното място на знака Б2 и продължил движението. От субективна страна  деянието е извършено при форма на вината - непредпазливост, при нейната разновидност - небрежност, тъй като жалбоподателят е бил длъжен да знае задължението си по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и в случая е могъл да съобрази поведението си с посочената разпоредба.

Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 3, пр.1 от ЗДвП предвижда санкция за водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", която е глоба с фиксиран  размер от 20 лв. На жалбоподателя наложеното наказание е в размер на 20лв.,  предвид на това същото не подлежи на преценка съобразно чл.27 от ЗАНН.

Съдът след като съобрази, че по делото липсват доказателства, сочещи наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид намери, че липсва основание за квалифицирането му като "маловажен случай" по см. на чл. 28 от ЗАНН. Преценката дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, се обуславя от липсата или незначителността на вредните последици, характера на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, както и от всички смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В случая се касае за две формално нарушение, като след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за квалифицирането му като "маловажен случай".

За нарушението по т.2 от НК: От събраните по делото доказателства, съдът приема, че нарушението, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, а именно нарушаване надлъжна пътна маркировка „М1“ не е осъществено от обективна и от субективна страна. Видно от свидетелските показания на разпитания в съдебно заседание свидетел очевидец на нарушението Н.К. е, че на мястото нарушението има пътна маркировка, но същата е „слаба“. В този смисъл са и възраженията на жалбоподателя, които същият е направил при отказа да подпише издадения фиш, а след това и в съставения АУАН. Въпреки, че същият не ангажира поисканите от него допълнителни доказателства – разпит на двама свидетели очевидци на нарушението, то доказателствената тежест за установяване на извършеното нарушение е на административнонаказващия орган, който следва да го установи по безспорен начин. След като от събраните доказателства не се установява, че пътната маркировка е достатъчно ясна и видима за водачите на МПС в процесния участък, то не следва да се ангажира и наказателната отговорност на жалбподателя за нарушаване на пътната маркировка „М-1“.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно в частта за нарушението по т.1 от НК, а в частта за нарушението по т.2 от НК отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,  съдът

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0352-001597/16.11.2018г. на Началник РУП към ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов, в частта с която на Н.С.С., ЕГН ********** *** е наложено наказание „глоба“ на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, пр.1 от ЗДвП в размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-0352-001597/16.11.2018г. на Началник РУП към ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов, в частта с която на Н.С.С., ЕГН ********** *** е наложено наказание „глоба“ на основание чл. 185 от ЗДвП в размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред Великотърновски административен съд.

 

                                                          РАОНЕН СЪДИЯ: