№ 56
гр. София , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
в присъствието на прокурора Бисер Стефанов Кирилов (СГП-София)
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601423 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 34 от ЗПИИРКОРНФС.
С Решение от 23.12.2020г. на Софийски градски съд, постановено по НЧД №
4526/20г., е признато и приведено в изпълнение решение № 5062 5422 2875 8908 от
1.03.2020г. на несъдебен орган на Кралство Нидерландия – Централно правосъдно
бюро по събиране на задължения на Министерство на сигурността и правосъдието,
влязло в сила на 12.04.20г., с което на българския гражданин П. Н. В., роден на ***г.,
ЕГН **********, е наложена финансова санкция в размер на левовата равностойност
на 95 евро за нарушение правилата за движение по пътищата /неизпълнение на знак Е
1, въвеждащ забрана за паркиране/, по член 2 от Закона за административна уредба при
нарушени разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия.
Срещу това решение е подадена жалба от адв. В.Х.- защитник на
заинтересованото лице, в която са релевирани конкретни основания за
незаконосъобразност на атакувания акт. В жалбата се твърди, че засегнатото лице не е
било редовно призовано, като не е било извършено и щателно издирване Поискано е
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде издадено друго, с което да бъде
постановен отказ от признаване на решението за налагане на финансова санкция.
В жалбата не е било поискано събиране на доказателства пред тази инстанция.
1
Въззивният съд е приел, че такива не се налага да бъдат събирани и по негова служебна
преценка.
В съдебно заседание пред САС заинтересованото лице П.В. не се явява.
Производството спрямо същия е проведено при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК, тъй
като, въпреки извършеното щателно издирване, актуалното му местонахождение не е
установено. Явява се служебният му защитник адв. Х., който твърди, че поддържа
жалбата на изложените в нея основания.
Представителят на САП пледира за отхвърляне на жалбата. Смята, че решението
на СГС е правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено.
В съответствие със задължението си за пълна проверка на обжалвания акт, САС
прие следното:
Съставът на Софийски градски съд е установил вярно всички факти, относими
към процесния случай.
От наличните по делото доказателства се установява, че с решение № № 5062
5422 2875 8908 от 1.03.2020г. на несъдебен орган на Кралство Нидерландия –
Централно правосъдно бюро по събиране на задължения на Министерство на
сигурността и правосъдието, влязло в сила на 12.04.20г., на българския гражданин П.
Н. В. е наложена финансова санкция в размер на левовата равностойност на 95 евро за
нарушение правилата за движение по пътищата – знак № Е 1, въвеждащ забрана за
паркиране. Нарушението било квалифицирано по член 2 от Закона за административна
уредба при нарушени разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство
Нидерландия.и на жалбоподателя била наложена финансова санкция в упоменатите
размери.
Въз основа на това решение било издадено и удостоверението по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции. Видно от удостоверението, решението за
налагане на финансова санкция е издадено от несъдебен орган на решаващата държава
въз основа на наказуемо деяние по националния й закон, като санкционираният е имал
правна възможност да отнесе въпроса за разглеждане и до съд по наказателни дела. От
текста на удостоверението се установяват данните на засегнатото лице – собствено,
бащино и фамилно име, рождената му дата и мястото на раждане, а също и последния
му известен адрес в България.
От удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение и от превода на решението
се установява, че актът на несъдебния орган е издаден за нарушение на правилата за
2
движение по пътищата. Във формуляра на удостоверението е отбелязано, че
решението е влязло в сила на 12.04.2020г. и срещу същото лице, за същото деяние
изпълняваща или трета държава не са постановили друго решение. Отразено е също
така, че засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на издаващата
държава, за правото си да обжалва решението.
При тези посочени и от първия съд фактически положения от правна
страна САС приема следното:
Рамково решение 2005/214/ПВР регламентира прилагането на принципа на
взаимното признаване по отношение на финансовите санкции, които са наложени от
съдебни или административни органи, с цел улесняване изпълнението на такива
санкции в държава-членка на Европейския съюз, различна от държавата, в която са
били наложени. По смисъла на рамковото решение „решение за налагане на финансови
санкции” е влязъл в сила акт на съдебен или административен орган за налагане на
задължение за плащане на парична сума или наложените със същия акт: обезщетение
за пострадал от престъпление, разходи по съдебните или административни процедури
или парична сума в полза на обществен фонд или организация за подпомагане на
пострадали от престъпление. Рамковото решение се прилага за всички
правонарушения, за които могат да бъдат наложени финансови санкции съгласно
националното законодателство, включително за нарушения на правилата за движение.
Проверките за двойна наказуемост са премахнати по отношение на 39 нарушения,
изброени в рамковото решение.
В процесния случай такава проверка също не се изисква, тъй като решението,
което се иска да бъде признато, санкционира поведение, представляващо нарушаване
на правилата за движение по пътищата. (арг. чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИКОНФС).
Няма основание решението на несъдебния орган да не бъде признато и по
другата, предвидена в чл. 30, ал. 3 от закона причина, тъй като засегнатото лице има
местоживеене на територията на страната, независимо, че актуалното такова не е
установено. Не са налице и факултативните основания за отказ, визирани в член 35 от
специалния закон, като тяхното наличие не се и претендира от страна на защитата.
Няма данни спрямо засегнатото лице, за същото деяние в Република България
3
или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е постановено или
приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.
35 т. 2 от ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице не попада в категорията на чл. 35 т. 4 и т. 5 от Закона - лицето
не е с имунитет или привилегии по българското законодателство; решението не се
отнася до деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република
България; не е било извършено извън територията на издаващата държава; наложената
санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума; лицето е
вменяемо и пълнолетно и съответно може да носи наказателна, респ.
административнонаказателна отговорност. 3асегнатото лице е било уведомено
съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
представител според националния закон относно правото си да обжалва решението,
както и за сроковете за обжалване, но не се е възползвало от това право.
В обобщение на изложеното въззивният съд прецени, че като правилно и
законосъобразно издадено първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 34, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, САС,
Наказателно отделение, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 23.12.2020г. на Софийски градски съд,
постановено по НЧД № 4526/20г., с което е признато и приведено в изпълнение
решение № 5062 5422 2875 8908 от 1.03.2020г. на несъдебен орган на Кралство
Нидерландия – Централно правосъдно бюро по събиране на задължения на
Министерство на сигурността и правосъдието, влязло в сила на 12.04.20г., с което на
българския гражданин П. Н. В. е наложена финансова санкция в размер на левовата
равностойност на 95 евро за нарушение правилата за движение по пътищата
/неизпълнение на знак Е 1, въвеждащ забрана за паркиране/, на основание член 2 от
Закона за административна уредба при нарушени разпоредби на Кодекса за движение
по пътищата на Кралство Нидерландия.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5