Присъда по дело №270/2024 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 87/29.05.2024 година, постановена по НОХД №
270/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт, ведно с БП № 116/2024г. по описа на ГПУ-Елхово, с който
подсъдимият Х. Я. А. /H.Y.A./, гражданин на Сирийска арабска република, е обвинен в
извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 14.04.2024 г., в района на
гранична пирамида № 241, намираща се в землището на с. Голям Дервент, общ. Елхово, обл.
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, редовно призован по реда на чл.180, ал.3 от НПК чрез
служебния му защитник – адв.В. М. от АК-гр.Ямбол, по негово изрично искане, направено в
хода на БП в дадените от него обяснения в качеството му на обвиняемо лице и с участието
на служебния му защитник, назначен от фазата на БП – адв.М. от АК-гр.Ямбол, като е
приел, че са нА.це предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този
ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор С. С. при РП-Ямбол,
поддържа повдигнатото против подсъдимия Х. Я. А. обвинение в извършване на
престъпление по чл.279 ал.1 от НК, като по изложени съображения и доводи, позовавайки се
на доказателствената съвкупност по делото, намира същото за доказано по категоричен
начин както от обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на
обвинението моли съда да признае подсъдимия Х. Я. А. за виновен по повдигнатото му
обвинение, като смята, че са нА.це многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
поради което предлага при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК да му се наложи
наказание 5 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3
години, както и глоба в размер на 500 лева.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия Х.
Я. А., адв.В. М., в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и намира
обвинението за доказано по несъмнен начин, въз основа на събраните доказателства, като
счита предложеното определяне на наказанията при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от
НК под предвидения минимален размер за справедливо, съгласявайки се и с предложения
им размер.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна следните факти, а именно:
Подсъдимият Х. Я. А. /H.Y.A./ е роден на ********** г., в гр. Дейр-Ез-Еор
(Дералзор), Сирийска арабска република и е гражданин на тази държава.
Съгласно обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице,
приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият преди около шест месеца, на
неустановена дата, е напуснал родината си по произход – Сирийска арабска република,
поради военните действия и нелегално е влязъл на територията на Република Турция, в
гр.Истанбул, с намерение от там да се придвижи до Кралство Нидерландия, където живеят
негови роднини. Тъй като не притежавал надлежно разрешение да влезе в Република
България, подсъдимият решил да стори това не по предвидения от закона начин - без
съответно разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това
места. Във връзка с това си решение подсъдимият Х. Я. А. се свързал още в Сирия с
неустановено по делото лице – каналджия, който срещу сумата от 5 000 евро обещал да го
преведе от Р. Турция през Р. България до Сърбия.
В изпълнение на договореното на 12.04.2024 година, рано сутринта подсъдимият се
1

озовал на оказаното му от каналджията място в гр.Истанбул, където била събрана група от
още
27 лица, имащи намерение да влязат в Република България не по установения за това ред, и
три неустановени по делото лица - водачи на групата – двама сирийци и един турчин.
Всички били качени на автобус, който потеглил в посока към турско-българската граница.
ПътувА. 4-5 часа, след което автобусът спрял в близост до турско-българската граница. Там
групата от 28 човека заедно с 3-мата водачи слезли и продължили пеша през гориста
местност. След известно време стигнА. до възпрепятстващото съоръжение, за което
водачите им обяснили, че това е границата, както и че следва да се скрият и да изчакат
удобен момент за преодоляването му. Така на това място подсъдимият и спътниците му
престояли два дена. На 14.04.2024 година вечерта подсъдимият Х. Я. А. и останА.те 27
негови спътници от групата, водени от тримата водачи преодолели възпрепятстващото
съоръжение преминавайки през дупка в долната му част. По този начин подс. Х. Я. А. на
14.04.2024г. от Република Турция влязъл в Република България в района на 241 гранична
пирамида, намираща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол. По същия
начин съоръжението е било преодоляно и от останА.те от групата 27 лица и от тримата
водачи. След това групата водена от водачите продължили да се придвижват пеша на
територията на Република България, като в последствие подсъдимия и пет лица от групата,
заедно с единия от водачите се отделили и продължили движението си отделно от групата.
Вървели три дни и на 17.04.2024 година следобяд подсъдимия заедно с 5-мата си спътници и
водача им достигнА. до място, от където ги взел лек автомобил „Пежо 2008“, син на цвят, с
рег.№ ***, управлявано от чужд гражданин. В автомобила се качили подсъдимия и 5-мата
му спътници, а водачът им се върнал обратно.
Около 16.00 часа на 17.04.2024 година автомобила, в който пътувал подсъдимият Х.
Я. А. бил спрян на разклона за с.Маломирово с път II – 79 за проверка от полицейски
служители, между които и св.П. П. - мл. полицейски инспектор, служител на РУ-Кула към
ОД на МВР – Видин, към онзи момент командирован в ГПУ – Елхово. При полицейската
проверка извършена от полицейските служители подсъдимият не представил документи за
самоличност, нито такива даващи му право да влезе в Република България.
При извършена от св. Г. С. – ст. полицай в ГПУ-Елхово при РД“ГП“ – Елхово на
17.04.2024г. в следобедните часове след 16.00 часа последваща проверка на линията на
държаната граница, разпоредена във връзка със задържаните лица на разклона за с.
Маломирово с път II – 79, е било установено, че групата, в която се е намирал подсъдимия
е преминала държавната граница в района на 241 гр. Пирамида, находяща се в землището на
с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол. В района на посочената гр.пирамида е било
констатиран отвор /дупка/ в долната част на изграденото възпрепятстващо съоръжение,
както и множество следи с направление от Р. Турция към вътрешността на страната ни.
При разпита си в хода на БП подс.Х. Я. А. се е признал за виновен по повдигнатото
му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и е дал обяснения за времето и мястото на преминаване
на държавната ни граница, вкл. и че не е имал надлежно разрешение да я премине, поради
което е ползвал услугите на каналджия, който го е превел през границата от Република
Турция в Република България, не по установения за това ред.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - Х. Я. А. /H.Y.A./, роден на ********** г., в гр.
Дейр-Ез-Еор (Дералзор), Сирийска арабска република, гражданин на Сирийска арабска
република. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводач, пред разследващия
орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във
фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид
липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на
2

подсъдимия.
От приложената в материА.те по БП справка за съдимост, с рег.№
240419005000176133 от 19.04.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след
направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият
Х. Я. А. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същия
изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на
свидетелите – Г. Д. С. /старши полица в 02 ГОДГ в ГПУ-Елхово към РД“ГП“гр.Елхово/ и П.
Д. П. /мл. полицейски инспектор, служител на РУ-Кула към ОД на МВР – Видин/, дадени в
хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с
чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останА.я
доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите съдържат
фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и
такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното
престъпление.
Показанията на разпитаните свидетели С. и П. се кредитират от настоящия съдебен
състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индиции за предубеността на
свидетелите. Показанията на двамата свидетели кореспондират с останА.я доказателствен
материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е извършил вмененото му
престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля С. факти са пряко относими съответно
към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, а тези от свидетеля П.
са относими към начина на установяване и откриване на подсъдимия – като пътник в лекия
автомобил, марка „Пежо 2008“, с рег.№ ***, спрян на път II-79, в района на разклона за
с.Маломирово, общ.Елхово, обл.Ямбол.
Писмените доказателства, приложени по БП № 116/2024г. по описа на ГПУ-Елхово
/справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от 17.04.2024г., Приемо-
предавателен протокол от 18.04.2024г., Евродак дактилоскопна карта, както и Уведомително
писмо с рег. № 105450-1993 от 09.05.2024 г. на Началник отдел СДВНЧ – Любимец/, се
прецениха за редовни от външна страна, а като кореспондиращи с останА.те доказателства
по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият Х. Я. А. /H.Y.A./, роден на
********** г., в гр. Дейр-Ез-Еор (Дералзор), Сирийска Арабска Република, гражданин на
Сирийска Арабска Република, женен, с начално образование, безработен, неосъждан, без
документи за самоличност, с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279 ал.1
от НК, тъй като на 14.04.2024 г., в района на гранична пирамида № 241, намираща се в
землището на с. Голям Дервент, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната
от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на
властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
Х. Я. А. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 14.04.2024г.
подсъдимият е влязъл през границата на страната ни, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропусквателен контрол.
3

Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в
страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от
която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната
Република Турция. Или от обективна страна с деянието си, подсъдимият е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница, като е задържан във вътрешността на страната ни.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че Х. Я. А.
е предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал около 6 месеца,
след като преди това е напуснал на неустановена дата преди около шест месеца родината си
по произход – Сирийска арабска република, поради трудния живот и водените на места
военни действия, с намерение да отпътува от страната ни за Кралство Нидерландия, където
живеят негови роднини и където желаел да се установи. Същият не е заявявал изрично в
дадените от него обяснения пред разследващия орган в хода на БП, че е влязъл в страната
ни, за да търси закрила. Предприемайки пътуването си към Република България,
подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-българската
граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р. България като
държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, за което свидетелства обстоятелството, че е ползвал
услугите на каналджии. Същият е съзнавал и че ще влезе в страната ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира
целта си – да влезе на територията на Република България, от където да продължи към друга
държава в Европа.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лице, което влезе в страната ни, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Липсват каквито и да било доказателства, че подсъдимият е
преминал границата без съответно разрешение по причини, свързани с неговия произход,
политически убеждения или религиозни вярвания или че е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Не са
направени и доказателствени искания в тази насока от подсъдимия чрез неговия служебен
защитник в хода на съдебното следствие. Законът изисква да бъде установено нА.чието на
посочените обстоятелства, за да се приложи хипотезата на чл. 279, ал.5 от НК, че влизането
в страната е свързано единствено с желание, да се ползва от правото на убежище по смисъла
на чл.27, ал.2 от Конституцията на Република България, като основанието за предоставяне
на закрила - основателно опасение от преследване по причини на раса, религия, етническа
принадлежност, политически убеждения или принадлежност към определена социална
група, следва да е нА.це по отношение на конкретното лице – в случая на подсъдимия,
гражданин на Сирийска арабска република. Съобразявайки се в случая с причините,
мотивирА. подсъдимия Х. Я. А. да напусне преди повече от 6 месеца доброволно родината
си – Сирийска арабска република и да влезе нелегално на територията на страната ни,
ползвайки услугите на каналджия и то след престой от 6 месеца на територията на Р.
Турция, като взе предвид и обстановката в държавата по произход /липсата на безогледно
4

насилие, характеризиращо нА.чие на повсеместен въоръжен конфликт/, съдът в настоящия
си състав прие, че не са нА.це основанията за прилагане разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК
спрямо подсъдимия, тъй като извършеното от него не попада в приложното поле на този
фактически състав.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Х. Я. А. /H.Y.A./, гражданин на
Сирийска арабска република, за виновен в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от
НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни правов ред и в частност
на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и
в личните мотиви, принудили подсъдимия да напусне доброволно родината си – Сирийска
арабска република, а впоследствие и Р.Турция, където пребивавал 6 месеца, за да премине
на територията на държава-членка на ЕС, каквото се явява Р. България, от където да се
придвижи към Кралство Нидерландия, където желаел да се установи и да заживее.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс.Х. Я. А. деяние по
чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирА. подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му, а също и младата му възраст.
Посочените смекчаващи обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като
изключителни и дават основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при нА.чие на многобройни и
изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение
на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и
превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
съдът наложи на подсъдимия Х. Я. А. наказание лишаване от свобода по чл.279 ал.1 от НК
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения в престъпния състав на чл.279 ал.1
от НК минимум от 3 години лишаване от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, както и на основание чл.55 ал.2 от НК наложи на подсъдимия кумулативно
предвидено в престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от
свобода наказание глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 лева, като за това се
съобрази с тежкото материално състояние на подсъдимия, липсата на работа и доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са нА.це предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс. Х. Я. А. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването
на което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 5 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на Х. Я. А. наказание лишаване
5

от свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс. Х. Я. А. наказание лишаване от свобода за срок от 5
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
Разноски:
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Х. Я. А., да заплати
направените във фазата на съдебното производство, платими в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Елхово разноски в размер на 240.83 лева, представляващи
присъдени в полза на разпитания по делото свидетел П. П. и заплатени му от бюджета на
съда пътни разноски от гр.Елхово до гр.Видин, дневни и нощни за явяването му в
проведеното о.с.з., както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист, платима в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-
Елхово.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 30.00 лева, да останат за сметка на органа, който ги е
направил – РД”ГП” – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
6

Номер на акта:	87
Дата:	29 май 2024 г. (в сила от 14 юни 2024 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20242310200270
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 май 2024 г.

Присъда по дело №270/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите