РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Добрич, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20243230201261 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. В. Т. ЕГН ********** адрес: гр. Д. Ч., обл.
В. ул. „....“ № ...., против Наказателно постановление № 24-1717-
001012/01.10.2024 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР гр. Добрич,
Първо РУ - Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лева, както и наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява,
като е депозирана Молба рег. № 6410/02.04.2025 г. чрез упълномощен
процесуален представител със становище по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител, но изпраща писмено становище по жалбата.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Добричкият
районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от
санкционираното лице в законоустановения 14-дневен срок от връчването му
на оспореното наказателно постановление.
1
Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
Административно-наказателното производство е започнало с АУАН
серия GA № 1270368/12.09.2024 г., съставен в аконоустановените срокове от
компетентното длъжностно лице - св. Г. К. Г., съобразно разпоредбата на чл.
189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 357з-1101/21.04.2023 г. на Директора на ОД на
МВР Добрич относно определяне на служби за контрол по Закона за
движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да
издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на
административни нарушения, да издават наказателни постановления, да
използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да
осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която
заповед е служебно известна на съда.
АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя, който
е отказал да го подпише, документирано с подписа на един свидетел в
съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата
на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва
препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото
подписване. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че нарушителят е
отказал да подпише акта, същият сам се е поставил в положение да не получи
препис от него. При това положение, предявяването е извършено редовно, а
липсата на връчване не накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй
като е резултат от неговото поведение, а никой не може да черпи права от
собственото си виновно поведение. В тази насока е и константната съдебна
практика.
При съставянето на акта, който е бил електронно генериран,
нарушителят е заявил, че няма възражения, което било отбелязано в акта. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени
възражения по акта пред наказващия орган.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един
свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че
въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено,
трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения
при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка
чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е
известен.
2
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление. Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от
компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на
чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за
движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да
издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на
административни нарушения, да издават наказателни постановления, да
използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да
осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която
заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл.
57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Наказателното постановление е връчено на 21.10.2024 г., видно от
Картон на Наказателно постановление № 24-1717- 001012/01.10.2024 г. (л. 8).
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото
въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и
недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени
всички елементи на състава, който е нарушен, както и на обстоятелствата, при
които тези елементи са осъществени.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
На 11.09.2024 г. около 22,00 ч. жалбоподателят управлявал л. а. марка
„....“ с рег. ... в гр. Д.. по ул. „...” в посока б. „...“, когато бил спрян за проверка
св. Й. С. К. и св. Г. К. Г. - сл. на Първо РУ - Добрич.
При извършената проверка е установен водачът на автомобила - В. В. Т.
ЕГН: **********, който бил и негов собственик. При проверката св. К.
забелязал във вратата на автомобила разкъсано пликче със съмнение за
наркотично вещество. Попитал водача дали е употребил наркотични вещества.
Той отрекъл, като казал, че е на възраст. Поради възникнали съмнения у
полицейските служители за употреба на наркотични вещества от водача,
същият бил отведен в сградата на Първо РУ Добрич, където да бъде
изпробван за наркотични вещества.
Още при спирането за проверка водачът извадил от устата си изкуствена
зъбна протеза и я държал в ръката си, след което я сложил в джоба. В
Районното управление я сложил и бил тестван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство „Дръг тест 5000“ с инвентарен номер ARHJ-
0017.
Въпреки, че многократно му било разпоредено да търка тампона само и
единствено по бузите и по езика си, за да се вземе проба за теста, той го търкал
3
по зъбите си (зъбната протеза).
Техническото средство отчело невалиден резултат за употреба на
метаамфетамин и метадон (л. 48).
Тогава Т. бил поканен за повторно тестване, но той категорично отказал.
Издаден бил Талон за медицинско изследване № 096779, като водачът отказва
даване на биологична проба за изследване в ЦСМП при МБАЛ - Добрич пред
медицинско лица с Протокол № 210/11.09.2024 г.
При така установената на място фактическа обстановка св. Г. образувал
срещу жалбоподателя административно-наказателно производство, като в
присъствието на св. К. съставил АУАН Серия GA, № 1270368, в който
словесно изписал констатираното административно нарушение в хода на
проверката, а именно – „на 11.09.2024 около 22:00 в гр. Добрич при
движението с и по ул. Простор в посока "..." управлява л. а.марка ... с peг.
номер ...негова собственост след което на водача е извършена проверка с Дръг
Тест 5000 с инвентарен номер ARHJ-0017 като уреда отчита невалиден за
метамфетамин и Метадон. След което водачът не изпълнява указанията на
длъжностно лице да бъде тестван (изследван) повторно с техническо средство
за употреба на наркотични вещества и или техни аналози като категорично
отказва. Издаден талон за изследване номер 096779 от 11.09.2024 г. същият
отказва биологична проба в СО при МБАЛ гр. Добрич пред медицинско лице
с протокол за медицинско изследване номер 210 от 11.09.2024 г.“ и
квалифицирал описаното като нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН, на 01.10.2024 г. било издадено и
процесното НП № 24-1717-001012 от Началник Сектор в ОД на МВР гр.
Добрич, Първо РУ Добрич, в обстоятелствената част на което
административно-наказващият орган възприел описаната в акта фактическа
обстановка и квалифицирал нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП,
поради което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП наложил
административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лева, „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от две години.
Така описаната фактическа се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Г., св. К. и св. Р. –
очевидец на отказа на водача да повтори невалидния тест, показанията на
които съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви и едностранни, както и
от приобщените по надлежния ред писмени доказателства - Жалба с рег. №
171700-6514/12.11.2024 г.; Становище с рег. № 1717р-15273/13.11.2024 г.;
АУАН Серия GA Акт № 1270368/12.09.2024 г.; НП № 24-1717-
001012/01.10.2024 г.; Картон на наказателно постановление № 24-1717-
001012/01.1.2024 г. АУАН GA 1270368/12.09.2024 г. ОД МВР Добрич; Справка
за нарушител/водач – 2 л.; Заповед № 357з-1101/21.04.2023 г.; Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г.- 2 л.; Писмо с рег. № 4114/28.02.2025 г., ведно с пр.
преписка № 171700-06936/13.11.2024 г.: Писмо с рег. № 1717р-
12085/12.09.2024 г.; НП № 24-1717-000263/12.09.2024 г.; Писмо с рег. №
4
1717р-12086/12.09.2024 г.; НП № 24-1717-000264/12.09.2024 г.; Писмо с ури
446р-6071/24.09.2024 г.; Талон за изследване № 096779/11.09.2024 г.; Протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на
алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози
от 11.09.2024 г.; Дрегер Дръг Тест 5000; Протокол за извършване на проверка
за употреба на наркотични и упойващи вещества от 11.09 2024 г.; Становище с
рег. № 1717р-15273/13.11.2024 г.; Писмо с рег. № 171700-6936/13.11.2024 г.;
Молба с рег. № 6410/02.04.2025 г. – 9 л.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели не само защото
същите са последователни и непротиворечиви сами по себе си, но и защото те
кореспондират с останалите приобщени по надлежния ред писмени
доказателства.
От събраните доказателства съдът намира за безспорно установено, че
жалбоподателят В. В. Т. в качеството си на водач на моторно превозно
средство е бил поканен от полицейските служители да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества и/или техни аналози, като същият отказал да му бъде извършена
такава проверка.
Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози е
отразен в АУАН и в НП и сам по себе си представлява нарушение.
На следващо място, безспорно по делото е установено, че на водача е
бил издаден Талон за изследване № 096776 от 11.09.2024 г., съпроводен е до
ЦСМП за вземане на кръвна проба, но там също е отказал, което
обстоятелство е било удостоверено с Проткол № 210 от 11.09.2024 г.
В т. см. след деклариране на отказа пред медицинското лице с ЦСМП
при жалбоподателя е налице и неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване за употребата на наркотични вещества и/или техни аналози.
От доказателствата по делото, писмени и гласни, се установява по
безспорен начин, че водачът е извършил и двете деяния, представляващи отказ
да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози.
Първо е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества и/или техни аналози, а впоследствие е
отказал да даде биологичен материал за химическо изследване, т. е. не е
изпълнил и предписанието за медицинско изследване за употребата на
наркотични вещества и/или техни аналози.
Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена,
но фактическата обстановка описана в него и в НП е безспорно установена в
съдебно заседание.
Така установената фактическа обстановка води до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, водач на
5
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок
от две години и глоба 2000 лв.
Два са правно-релевантните факта за ангажиране на отговорността по
реда на цитираната разпоредба, а именно: да се докаже качеството водач на
моторно превозно средство и да се докаже отказ на водача да бъде тестван за
употреба на алкохол, наркотично вещество и т. н.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства, съобразно
изложените по-горе съображения, съдът намира за безспорно установено, че
към момента на проверката жалбоподателят е имал качеството водач на
моторно превозно средство и е отказал да бъде тестван за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
На следващо място, от доказателствата по делото може да се изведе
категоричен извод, че в случая е налице невалидна проба по см. на § 1, т. 3 от
ДР на НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г., съгласно която разпоредба
„Невалидна проба“ е пробата, при която върху теста е отчетено това
обстоятелство.
В случая от седем показатели, два са били невалидни, при което
обстоятелство с основание пробата е квалифицирана за невалиден резултат,
тоест „невалидна проба“. Тъй като не е имало възможност същата да бъде
зачетена, лицето е поканено за втора проба. Именно поради възможност
пробата да е невалидна, е налице дефиниция за същата и в такъв случай е
наложително извършването на втора проба.
Налице е и категоричен отказ на лицето да повтори пробата. Съответно,
категоричният отказ е в обхвата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
– „Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства
извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде
извършена такава.“
За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи и
следното:
От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът
предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнителното
деяние, с които се осъществява състава на административното нарушение по
6
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП „отказ за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни средства“, а
именно: 1. Отказ на водача на моторно превозно средство да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и 2. Неизпълнение на предписанието за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Видно от съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа
на него НП, при фактическото описание на нарушението са изложени
обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете форми на изпълнителното
деяние, регламентирани в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
От друга страна, описаното поведение на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице (изричен отказ да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, както и изричен отказ да получи талона за
изследване, респективно – да изпълни предписанието за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози) е поведение, правните последици на
което се свързват с отказ на водача на моторното превозно средство да му бъде
извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози, което съставлява административно нарушение по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, при осъществяване и на двете предвидени в закона форми на
изпълнителното деяние.
Съгласно задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение №
13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т.д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, докладвано
от съдията Н. Г., отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или
наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в
този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните
нарушения и наказания.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение за
доказано, поради което законосъобразно на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
По отношение на наложените наказания:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсилогично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
7
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2 000 лв.
Наложените от наказващия орган наказания глоба в размер на 2 000 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24
месеца са законоустановени и не подлежат на преразглеждане от съда.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по
следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление (респективно нарушение) с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление (нарушение) от съответния вид. Т. е.,
маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на
нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия
орган, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид.
В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. В конкретния
казус се касае до така наречените в теорията „формално нарушение”. Фактът,
че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, осъществява
състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или
да няма вредни последици.
Липсват обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид, като например наличието на обективни причини,
довели до извършване на нарушението. Следва да се има предвид и че е
извършено нарушение със завишена степен на обществена опасност, свързано
най-вече с безопасността на движението, тъй като управлението на моторно
превозно средство е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск
за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението –
водачи, пътници и пешеходци. Няма спор в настоящия случай, че
жалбоподателят е преминал през съответното обучение, обуславящо отлично
познаване на нормативната уредба, регламентираща извършваната от него
дейност, поради което не може да става и дума за маловажен случай на
административно нарушение.
По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло
потвърдено.
Въззиваемата страна не претендира направени по делото разноски.
Липсват и доказателства за сторени такива, поради което, независимо от
изхода на спора, разноски на въззиваемата страна не следва да се присъждат.
8
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1717-
001012/01.10.2024 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР гр. Добрич,
Първо РУ - Добрич, с което на В. В. Т. ЕГН ********** адрес: гр. Д. Ч., обл.
В. ул. „...“ № ..., за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174,
ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 2 000 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от две години.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административно-процесуалния кодекс пред
Административен съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на
страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9