РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. София, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20221000500843 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 260363 от 28 януари 2022г. по гр. д. № 14693/2019г.
Софийски градски съд, І ГО, 27 състав е отхвърлил предявения от Т. В. Ч.
срещу Политическа партия „В.“ иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
от разпространени неверни и позорящи твърдения по отношение на ищеца,
съдържащи се в публикувани на 12.10.2019г., по възлагане от ответника, пет
статии със сходни заглавия и идентично съдържание на сайтовете https://***/,
https://***/, https://***/, https://***/ и https://***/, ведно със законната лихва,
считано от 12.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на
Т. В. Ч. срещу решението по гр. д. № 14693/2019г. на СГС, ГО, 27 състав. С
доводи за неправилност на решението, концентрирани върху необоснован
извод на съда, че ответникът не е възложител на работата на авторите на
1
процесните статии, иска отмяната му и вместо това уважаване на иска.
Насрещната страна – ПП В. е оспорила въззивната жалба.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от
решаващата си дейност счита същото за частично неправилно.
Предявен е иск при правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на деликта, претърпени от пет
публикации от 12.10.2019г. в интернет сайтове, с твърдения, че възложител на
публикациите, съдържащи клаветнически твърдения, е ответникът.
Ищецът поддържа, че петте статии със сходни заглавия и идентично
съдържание били пуликувани на сайтовете https://***/, https://***/, https://***/,
https://***/ и https://***/. На 12.10.2019г. на сайта *** на фона на огромна
негова снимка в едър план била публикувана статия със заглавие „В.: Обитава
ли *** на *** Т. Ч. незаконна къща и с какви средства я е построил?“. Ищецът
поддържа и, че към датата на подаване на исковата молба тази статия може
да бъде прочетена на адрес: https://***/politics/vyzrajdane-obitava-li-***-na-
***- t. с.-nezakonna-kashta-i-s-kakvi-sredstva-ja-e-postroil-snimki-news
1384198.html. В нея според него се инсинуират нередности в имотното му
състояние и мними задължения в особено големи размери към бюджета на
София. В статията се твърди, че новопостроена къща, намираща се в кв.
“***“, ул. „***“ ***, в затворен и охраняван комплекс, негова собственост, е
изградена със средства с неизяснен произход и не е декларирана пред
Столична община. По-нататък в статията било посочено, че: „От „В.“
твърдят, че къщата е обитавана от зам.-кмета и семейството му, „които
изглежда въобще не се притесняват, че това рязко замогване на един макар и
високопоставен, но общински чиновник е най-малкото съмнително и
повдигащо доста въпроси“. Цитирал се кандидатът за кмет на ПП “В.“ Н. Д.,
който заявява: „ В самото начало, нека да бъде ясно, ние не казваме, че има
нещо нередно в това човек да си построи къща, по принцип. Въпросът е как
се случва това, законно ли е!? В конкретния случай, ние имаме следните
няколко въпроса. Първо, с какви средства е построена тази къща? При нас
има експерти по въпроса и те са категорични, че въпросната постройка, в този
квартал и с всички разходи по нея, не може да бъде построена за по-малко от
600-700 хиляди лева. Как един общински чиновник, със заплата малко над
2000 лева, успява да спести за такъв грандиозен строеж? Второ, тази
постройка законна ли е изобщо? Питаме, защото същата въобще не фигурира
в кадастралния план на София, което означава, че не е декларирана и пред
Столична община, тоест обитателите й не плащат данъци. Допустимо ли е,
един зам.-кмет да живее в незаконна къща, досущ като циганите във
Факултето и Баталова воденица и след това да изисква спазването на законите
2
и общинските регламенти? Трето, защо е така охраняван този комплекс, от
какво се крие Т. Ч.? Знаете ли например, че само камерите, с които е опасано
това място, са за около 50-60 хиляди лева? Говорим за последно поколение
охранителни средства, засичащи движение в диаметър 150 метра, с топлинно
насочване и регистриращи образи в инфрачервения спектър. Всичко това е
безкрайно съмнително и по наше мнение, там трябва да влязат не само
данъчните, но и полиция, защото хора от квартала се съмняват, че във
въпросната къща може би се извършват и определени незаконни действия,
свързани с културно-историческото ни наследство и иманярската мафия.". От
инсталирания на статията електронен брояч се установявало, че към датата на
завеждане на исковата молба тя е прочетена от над 6200 души. Идентични
статии от същата дата - 12.10.2019г., били публикувани и на сайта http://***/
под заглавие „В.: Обитава ли *** на *** Т. Ч. незаконна къща и с какви пари я
е построил“. Статията и към датата на подаване на исковата молба можела да
бъде прочетена на електронен адрес: http://***/article/ Vazrazhdane.--Obitava-li-
***- na- ***- T. С.-nezakonna-kashta-i-s-kakvi-pari-ya-e-postroil/195453/2/0.
Eлектронният брояч на статията установявал, че към датата на завеждане на
исковата молба тя е прочетена от над 7200 души. На сайта https://***/ била
публикувана статия под заглавие „В.: Обитава ли *** на *** Т. Ч. незаконна
къща и с какви средства я е построил?“. Към датата на подаване на исковата
молба тя може да бъде прочетена на електронен адрес:
https://***/regions/vazrazhdane.-obitava-li-***-na-***- Т. С.-nezakonna-kashta-i-
s-kakvi-sredstva-ya-e-postroil.html. Инсталираният на статията електронен
брояч показвал,че към датата на завеждане на исковата молба тя е прочетена
от над 5400 души. На статията в този сайт е поставен надпис „Платена
публикация“, а на снимките на къщата са поставени надписи „Източник: ПП
В.“. На сайта https://***/ под заглавие „Платена публикация! В. била
публикувана статия със следното съдържание: „ Обитава ли *** на *** Т. Ч.
незаконна къща и с какви средства я е построил?“. И тази статия към датата
на подаване на исковата молба ищецът сочи, че може да бъде прочетена на
електронен адрес: https://***/obshtestvo/mestni-izbori-2019/vazraidane-obitava-
***-***- t. c. - nezakonna-kashta-kakvi-sredstva-postroil.html. Инсталираният на
статията електронен брояч към датата на завеждане на исковата молба
показвал, че тя е прочетена от над 3500 души. На сайта https://off***/ била
публикувана статията под заглавие „ПП В. обвини зам.-кмет за незаконна
къща, Ч. отговори: Болни фантазии, ще ги съдя“ („ще се наложи да им
потърся съдебна отговорност“ – в текста на статията). Под публикувана
снимка на къщата имало надпис „Снимка ПП В.“. Към датата на подаване на
исковата молба статията може да бъде прочетена на електронен адрес:
https://***/politika/pp-V.-obvini-***-za-nezakomta-kashta- с. - otgovori-
713004.html. Инсталираният на статията електронен брояч показвал, че към
датата на завеждане на исковата молба тя е прочетена от близо 4 300 души,
като за разлика от другите статии, тук било публикувано негово
опровержение, с което отрича клеветническите твърдения. Ищецът е
направил обобщение, че от сходните заглавия и еднаквото съдържание
/снимково и текстово/, както и от обстоятелството, че са от една и съща дата
3
/12.10.2019г./, очевидно петте статии се базират на общ клеветнически
материал, който е бил предоставен на съответните интернет-медии от ПП
„В.“, като им е поръчано неговото публикуване. В две от статиите изрично се
сочило, че се касае за платена публикация, в две други статии на снимките
било указано, че са предоставени от ПП „В.“, като и в петте публикации
изрично се заявявало, че става дума за твърдения на тази партия. Ищецът
поддържа, че изложените в статиите клеветнически твърдения уронват
доброто му име в обществото, както и че неговото имотно състояние е
публично и всеки може да се запознае с последната му декларация на посочен
в исковата молба електронен адрес. Оспорва верността на изложеното в
статиите, като твърди, че не притежава затворен комплекс, нито къща в такъв
комплекс, вкл. на посочения в процесната статия адрес и на публикуваните
снимки. Поддържа още, че няма задължения към СО, в т.ч. такива „в особено
големи размери“, нито има недекларирани имоти. Средствата, с които
разполага, са с напълно ясен произход и през годините са единствено и само
от трудови правоотношения, преподавателска дейност, както и от
възнаграждения, които е получавал като вещо лице по различни съдебни дела
и досъдебни производства за престъпления срещу културно-историческото
наследство. Ето защо, се чувствал изключително засегнат от инсинуациите
/подтекстът/ в процесната публикация, свързващи го с иманярската мафия и
незаконни действия във връзка с културно-историческо наследство. Иска да
се ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените му
неимуществени вреди поради накърняване на доброто му име в обществото,
тъй като интернет медиите, публикували клеветническия материал, са
действали по възлагане на ответника, което се доказвало от самото
съдържание на статиите, „без дори да е необходимо да се ангажират други
доказателства“, като статиите са платени, а не представляват собствени
материали на публикувалите ги интернет медии. Поддържа, че се касае за
единен деликт – „единен израз, публикуван едновременно в петте интернет
медии“, причинил общ резултат – вреда. В исковата молба е посочено още, че
ищецът е възприел разгласените по негов адрес клевети в деня на
разпространяването им в петте интернет-медии, като лично ги е прочел, тъй
като веднага бил уведомен от пресцентъра на СО, а и журналисти започнали
да го търсят по телефона същия ден, за да отговори дали наистина има
недекларирани пред СО комплекс и къща, построени с незаконни средства, за
които има задължения към бюджета на София в особено големи размери,
където живее и където иманярската мафия извършва престъпления срещу
културно-историческото наследство. Мнозина негови познати му се обаждали
в следващите дни, за да изразят възмущение от разпространените по негов
адрес клевети, други - подкрепа, трети използвали предизборната ситуация за
местните избори, за да извличат политически дивиденти и да правят
негативни коментари. Спирали са го на улицата дори непознати хора, които
са го разпознавали и коментирали публикацията, искали са му обяснение,
питали са го дали наистина има незаконна къща, незаконни доходи,
задължения към общината, връзки с иманярската мафия. Съпругата му, от
която също искали отговори на подобен род въпроси, тежко преживяла
4
случилото се и била изключително разтревожена. Децата им също усетили
напрежението, а това допълнително натоварило ищеца психически и
предизвикало у него негативна емоционална реакция, изразяваща се в
душевен дискомфорт, гняв и възмущение. Коствало му много нерви и
психична енергия, за да обяснява на медиите, на близките си и дори на
непознати хора, че написаното не е вярно. Въпреки че получавал силна
подкрепа от професионалната си общност, крайно негативните емоции
предизвикали у него потиснатост, лошо настроение, влошена комуникация с
околните и намалена работоспособност - признаци на дълбок стрес. Това
състояние продължавало и към датата на подаване на исковата молба –
08.11.2019г. Направен е извод от ищеца, че доброто му име в обществото е
тежко засегнато, поради което той е претърпял душевни болки и страдания.
Търсената като обезщетение сума е съизмерена и с броя читатели на статиите.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предприел защита
по същество срещу иска с правоизключващи възражения, че не е възложител
на работата по списване на статиите, чието съдържание не оспорва; не е
предоставял материали, съдържащи процесните изрази, като не „разполага“
със свои служители, които биха извършили такова действие; възразил е и, че
статиите не съдържат клеветнически твърдения по отношение на ищеца,
съдържат питания и авторски преразказ, интерпретации и коментар, както и
оценъчни твърдения, в това число поддържа, че в цитираните изрази
личността на ищеца не се свързва пряко с „иманярска мафия", нито пък с
незаконни действия с културно-историческото наследство. Евентуално
ответникът е възразил, че статиите са резултат от добросъвестно
журналистическо разследване, ищецът е публична фигура, ползваща се с по-
нисък праг на защита на правата му, не е претърпял и твърдените вреди в
причинна връзка със статиите. Оспорил е и размера на обезщетението, като
счита за недопустимо да се калкулира според броя читатели, счита го и за
завишен.
В изявление, наименовано „становище“ от 13.07.2020г., ищецът е
уточнил, че репутационно го увреждат следните твърдения: незаконни
доходи (средства с неизяснен произход); рязко и съмнително замогване;
недеклариран собствен имот на посочения адрес, както и, че той живее в
такъв собствен – недеклариран и построен със средства с неизянен произход –
имот; наличие на негови лични задължения в особено големи размери към
СО, както и, че в сочената за негова лична къща, обитавана уж от него и
семейството му, се извършват незаконни действия, свързани с културно –
историческо наследство и иманярската мафия.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Във въззивното производство спор по фактите, така както са
установени от първоинстанционния съд, няма. На първо място не е имало
спор, че статии с посоченото в исковата молба съдържание, илюстрирани със
снимки на обсъжданата в тях къща, са публикувани на 12.10.2019г. в
посочените интернет сайтове, не е спорно и, че броят на читателите е такъв,
какъвто е посочен в исковата молба. В статиите е записано, както твърди
5
ищецът, че информацията за новопостроена къща, негова собственост,
изградена със средства с неизяснен произход и недекларирана пред СО,
обитавана от него (индивидиализиран като зам.-кмет) и семейството му,
които „изглежда въобще не се притесняват, че това рязко замогване на един
макар и високопоставен, но все пак общински чиновник е най-малкото
съмнително и повдигащо доста въпроси“, е получена от В. (партията на К.
К.). В статиите в *** и *** е посочено, че снимките на къщата са на ПП „В.“,
а във *** и *** е записано, че публикациите са платени. Накрая на статиите,
освен в тази във *** (в която е публикуван отговор – опровержение от страна
на ищеца, в който той е посочил, че не притежава затворен комплекс и къща,
живее със семейството си под наем, като цялото му имущество и доходи са
публични и декларирани ), е записано, че от „В.“ са заявили, че „този
случай не е единственият, който се свързва с необясними имотни придобивки
на хора от управляващата партия ГЕРБ и присъдружните им „Обединени
патриоти“, като напомниха за „ Апартаментгейт“ на Ц. и Ц. Ц., къщата на Б. в
*** и апартамента на К. с петте тераси. Хората на К. се зарекоха, че ще
продължат да следят случая, в най-скоро време ще се обърнат и към
отговорните инститиции с официален сигнал“.
Не спори, че ищецът е заемал длъжността заместник – кмет на СО
към датата на публикуване на процесните статии.
От представените от трети неучастващи в делото лица документи е
установено по делото следното:
С договор за медийно отразяване на избори за местна власт –
октомври 2019г., сключен на 30.09.2019г. между ПП“В.“, в качеството на
възложител, и „Институт за стратегии и анализи“ ЕООД, в качеството на
изпълнител, възложителят е възложил, а изпълнителят е приел срещу
възнаграждение да извършва публикации на информации, съобщения,
интервюта, репортажи, снимки и видеоклипове в интернет сайта ***,
свързани с отразяване на предизборната кампания за избори за местна власт –
октомври 2019г. за срок в рамките на кампанията от един месец 30.09.-
25.10.2019г., за отразяване на кампанията на двама кандидати за кмет –
София и Варна, което включва до 15 дописки общо със снимки, видео, банери
200 000 в сайта ***.
„Офф медия“ АД е информирало съда, че дружеството и издаваният от
него интернет сайт *** не са имали договор за платена медийна кампания с
ПП“В.“ за периода на предизборната кампания за местните избори през
2019г.Информацията за евентуалната къща на ищеца е достигнала до
дружеството чрез мейл, пратен от ПП “В.“ до редакционната поща
offnews@***. В писмото - отговор е уточнено, че в съответствие с добрите
практики на журналистиката дружеството е потърсило засегната страна и е
публикувало едновременно в една и съща дописка твърдението на ПП “В.“ и
опровержението на г-н Ч., като и двете тези са отразени в заглавието на
материала и с приблизително еднакъв обем в текста на дописката.
„Уеб Медия Груп“ АД е представило договор от 25.09.2019г., сключен
между ПП “В.“, като възложител, и дружеството в качеството на изпълнител,
6
с предмет, в който се включва и комуникационното и рекламно обслужване
във връзка с провеждането на местни избори на 27.10.2019г. в РБългария
срещу определена в договора цена – публикуване на прессъобщения и
банерна реклама в онлайн медията ***. В цитирания отговор третото лице е
посочило, че кореспонденцията с посочената партия във връзка с договорните
им отношения е осъществявана от бивш служител на дружеството, като
практиката на дружеството е да не пази дългосрочно кореспонденцията на
напуснали служители и към датата на изпращане на отговор до съда не е в
състояние да предостави копие от нея. Измежду платените публикации по
предмета на договора, съобразно представеното извлечение, е такава от
12.10.2019г., наименована „В.: Обитава ли *** на *** Т. Ч. незаконна къща и
с какви средства я е построил?“.
„Уебграунд“ ЕООД е изпратило фактура от 30.04.2019г., издадена за 5
публикации и банер 50 000 импресии в actualno.com, както и фактура от
30.09.2019г., издадена по договор за информационно обслужване за Местни
избори 2019г., с преводни нареждания от ПП “В.“.
От „Фрог нюз“ ЕООД са представени договор от 24.09.2019г., сключен
с ПП “В.“ като възложител и дружеството като изпълнител, по силата на
който възложителят възлага, а изпълнителят приема да публикува 12 броя ПР
материали и да позиционира рекламен банер за една седмица/седем дни/ по
време на кампанията за местни избори 2019г. за периода 26.09.2019г. –
25.10.2019г. на страниците на информационния сайт ***, срещу посочена
цена, за която е издадена фактура. В отговора на дружеството е записано, че
„посочената статия“ е изпратена на служебния имейл info@ *** без да може
да посочи кой служител е качил статията, поради причина, че има напуснали
служители. Уточнено е, че при направен прочит от редакторите на
дружеството същата статия е свалена от страница на медия „Фрог Нюз“, тъй
като не отговаря на вижданията и водената от медията политика.
От показанията на св. С., който е бил рецензент на ищеца като
докторант, е прието за установено, че двамата, освен че имат общи
професионални интереси в областта на археологията, са и в приятелски
отношения. Ищецът споделил със свидетеля за публикациите във „Фрог Нюз“
и още три-четири форума, където пишело, че имал някаква голяма къща, че
там извършвал трафик на културни ценности. Свидетелят се опитал да го
успокои, казвайки му да не обръща внимание на написаното, като не се
усъмнил, че има нещо вярно в статиите. В професионалните среди имало и
хора скептици, макар и малко на брой, които допускали, че е възможно
написаното да е вярно. Свидетелят знае, че ищецът е бил експерт на
прокуратурата, заместник-министър с ресор „Паметници и опазване на
културното наследство“ и като заместник-кмет на София също работел в
сферата на образованието и културата. При срещите им във връзка с
професионалните им интереси, свидетелят забелязал, че ищецът винаги се
отклонявал от обсъжданията и говорел за публикациите, като съзнанието му
било изцяло обзето от написаното, бил и потиснат, а това се отразило и на
отношенията с близките му. Съпругата на ищеца дори помолила свидетеля да
поговори с него, защото той не спирал да ги занимава и тормози с тези
7
публикации. Написаното пречило на работата на ищеца, свързана с
археологията, на която бил посветил живота си, като почти година той не
написал нищо, въпреки че при всяка тяхна среща свидетелят да го насърчавал
да продължи работата си по книгата, която пишел.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза (с допълнение към него), неоспорено от страните и
възприето от съда, от установеното от което следва да изходи и въззивният
съд, при извършения оглед на място вещото лице е констатирало, че към
деня на огледа, на ул.“***“ в кв. “***“ не съществува сграда с
административен адрес – ул.“***“ № ***. Съществуват изградени две нови,
седеметажни, жилищни сгради с №№ 49 и 53. От юг на сградата с № 53
съществува ограден имот, в който са построени 3бр. нови сгради. Едната
сграда е триетажна, а зад нея са построени две двуетажни сгради, които
представляват сградите от снимката на лист 14 от делото. Процесната сграда,
отразена в останалите снимки, приложени по делото, представлява сградата,
изградена в дъното на този поземлен имот. Тази сграда се намира в
непосредствена близост до метростанция „Мусагеница“. След извършената
справка експертът е установил, че по действащия ПУП на м.“ж.к. Младост I“,
процесната сграда попада в УПИ XXXIII-966 – „за офиси, ателиета, жилища и
спорт“, в кв. 3 и същата е с административен адрес – ул.“***“ № ***. При
огледа на място вещото лице е установило, че тази процесна сграда е
новопостроена, двуетажна, с монолитна стоманово-бетонна конструкция и
скатен покрив, покрит с керемиди. Към деня на огледа, поземленият имот, в
който се намира процесната сграда, е ограден с ограда от плътни плоскости,
поради което е невъзможно да се извърши оглед на първия етаж от сградата,
но по архитектурното си оформление и по изпълнението си експертът счита,
че процесната сграда изглежда като жилищна сграда. Същата е с видими
балкони към помещенията, разположени на втория й етаж. При извършената
справка в служба „Архив инвестиционни планове“ при Район „Студентски“ –
СО, е установено, че за административен адрес ***, кв.***, ул. „***“ № ***,
не се съхраняват строителни книжа. За УПИ XXXIII-966, в кв. 3,
м.“Младост I“, в техническия архив се съхраняват строителни книжа за
изградените три сгради в същия. По отношение на процесната сграда с
административен адрес – гр. ***, кв.“***“, ул.“***“ № 57Б, която е изградена
в източната част на поземления имот, е установено, че се съхранява одобрен
на 22.04.2016г. инвестиционен проект за обект „Сграда № 3 – клуб за спортен
бридж, в УПИ XXXIII-966, в кв.3, м.“Младост I“ – първи етап. В
Обяснителната записка към проекта е посочено, че сградата се състои от
сутерен, два етажа и подпокривно пространство. Същата е със ЗП – 74,43 кв.
м и РЗП – 227,67 кв. м. Посочено е, че на първия етаж е разположена малка
игрална зала до 8 човека, предвиден е и кът за почивка с възможност за
консумация на кафе и дребни закуски, както и кухненски бокс. На втория
етаж са предвидени две тренировъчни зали, всяка от които за по 4 човека. На
същия етаж е разположена и една хотелска стая за гости на клуба, с баня и
тоалетна към нея, както и мокро помещение. В подпокривното пространство е
предвиден кабинет за собственика/мениджъра. В сутерена е разположен
8
малък фитнес център за членовете на клуба, котелно и складово помещение.
На всички етажи са предвидени санитарни помещения. Въз основа на
одобрения и цитиран по-горе инвестиционен проект, е издадено разрешение
за строеж № 24/27.04.2016г. от гл. архитект на район „Студентски“ – СО, за
изграждането на „Три сгради със смесена, обществено обслужваща, жилищна
и спортна функция, подземни гаражи в УПИ XXXIII-966, в кв. 3, м.“Младост
I“, с идентификатор 68134.1602.966 по кадастралната карта, одобрена със
Заповед № РД-18-38/10.07.2012г. на изп. директор на АГКК, първи етап –
сграда № 2 – адм.офис и еднофамилно жилище, ЗП – 99,24 кв. м, РЗП – 316,54
кв. м и сграда № 3 – клуб за спортен бридж, ЗП – 74,43 кв. м, РЗП – 227,67 кв.
м. В разрешението е посочено, че се издава на две физически лица, чийто
имена са цитирани от експерта, които са и възложители на обекта съобразно
одобрените строителни книжа за процесната сграда. Към деня на огледа
процесната сграда е напълно завършена и видимо се ползва. След
извършената справка в АГКК, за сградата, отразена с идентификатор
68134.1602.966.1., с функционално предназначение – сграда за търговия, брой
етажи – 2, застроена площ 75 кв. м, вид собственост – частна, отразена на
снимките по делото, е установено, че в кадастралния регистър не е извършено
вписване на собствениците на сградата, както и, че няма вписани данни към
кой конкретен момент е заснета и нанесена процесната сграда в кадастралната
карта. При извършената справка по отношение на действащия ПУП за „ЖК
Младост I“ вещото лице е установило, че УПИ XXXIII-966 – „за офиси,
ателиета, жилища и спорт“, в кв.3 е обособен с одобрено със заповед № РД-
09-50-992/17.12.2014г. ИПРЗ за кв. 3, като със същото изменение е обособена
и улица – тупик до поземления имот, в който се намира процесната сграда,
поради което и вещото лице е направило извод, че процесната сграда е
нанесена в кадастралната карта след 2014г.
В своята правоприлагаща дейност въззивният съд, действащ при
условията на „ограничен въззив”, следва да изходи от установените от
първата инстанция факти, по отношение на които, както се подчерта, не се
съдържа оплакване, че са погрешно установени. Изхождайки от така
установените фактически положения, въззивният съд, за да се произнесе по
спора, прави следните правни изводи:
В чл. 39 - 41 от Конституцията на РБ и чл. 10 ЕКЗПЧОС е прогласено
правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и
разпространява информация. В неговия обсег се включва свободата на всеки
да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи
или информация, независимо от начина на изразяване. Това право обаче не е
абсолютно - основания за ограничаването му се съдържат в разпоредбите на
чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ, които не позволяват то да бъде използвано за
накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, както и в
нормата на чл. 57, ал. 2 КРБ, която не допуска злоупотреба с права, както и
упражняването им, ако накърняват права или законни интереси на другиго,
9
като в обхвата на последните попадат присъщите на човешката личност чест,
достойнство, добро име, които се накърняват при умишлено унижаване на
достойнството на някого чрез неприлично отнасяне с него (обида) или при
изнасянето на клеветнически твърдения (съзнателно разгласяване на
неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на
престъпление другиму). Както приема и Конституционният съд чрез
тълкуване на конституционните текстове, възможността да се осъществи
намеса в правото свободно да се изразява мнение, когато то се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго, е най-голяма (РКС № 7/96г.
по к. д. № 1/96г.). В този смисъл възможността свободно да се изразява
мнение се разпростира до пределите, след които се засягат други
конституционно защитени права. От друга страна, като се изходи от
обществената полезност на свободата на изразяване на мнение, държавната
власт, политическите фигури и държавните служители могат да бъдат
подлагани на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което могат
да се подлагат частни лица. В този смисъл в съдебната практика
последователно се приема, че не е противоправно поведение при изказване на
мнение, засягащо конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с
обществен въпрос, свързан с неговата дейност, ако не се засягат
достойнството на личността, т. е. ако не се осъществяват състава на обидата
или клеветата. Правото на свободно разпространяване на информация не
може да се използва, за да нанасят обиди и/или да се клевети, въпреки че
принципно при обсъждане на дейността на публичните личности може да се
надхвърли и добрия тон, а публичните личности следва да търпят повече
укори.
За да прецени налице ли е противоправно поведение по отношение на
ищеца, осъществено чрез публикуване на статии с посоченото в исковата
молба съдържание, съдът извърши преценка не на отделни части от
съдържанието им, които ищецът твърди, че са вредоносни, а на съдържанието
на цялата статия, за да изходи от общия контекст, в който са поставени
изразите, които ищецът е възприел като уронващи честта и достойнството му
и представящи го в превратна светлина като личност и политик. При тази
преценка съдът съобрази, че действително акцентът на статиите, посветени на
личността на ищеца, обсъждана в контекста на имотни придобивки от
управляващите, е поставен върху имущественото състояние на ищеца.
10
Налице са твърдения на ответната партия (описани като част от получена в
партията информация), че той притежава „новопостроена къща в затворен и
охраняван комплекс в кв. ***, ул. „***“ № 51“, изградена със средства с
неизяснен произход, която ищецът обитава със семейството си, като в тази
връзка се набляга на „рязко замогване“ на ищеца, а допълнително се твърди,
че къщата не фигурира в кадастъра и не е декларирана в общината, съответно
за нея не са плащани данъци, направени са и внушения за извършване на
незаконни действия в обсъжданата къща, свързани с иманярство. Ищецът е
посочил от кои изрази и внушения в процесната статия, публикувана в 5
сайта, е бил засегнат. В тази връзка на първо място подлежат на доказване
твърденията, че той е собственик и живее със семейството си в къща като
описаната в статиите. По делото не е проведено доказване, че тези твърдения
отговарят на действителното фактическо положение. Обратно, със
заключението на експертизата, назначена по искане на ответника, е
установено, че не съществува сграда на посочения в статиите адрес, нито
може да се направи извод, че сградата от снимките към статиите е
собственост на ищеца. При това положение твърденията за изграждане на
къща със средства с неизяснен произход, за замогване, за недеклариране на
имот и във връзка с това за неплатени данъци за недвижимо имущество, както
и внушенията за незаконни действия в къщата, направени чрез позоваване на
„хора от квартала“, нямат никаква фактологическа основа, свързана с
личността на ищеца. Въпреки използваната техника на задаване на въпроси, в
това число и поставяне на въпрос като заглавие на статията (статиите), тя
безспорно съдържа, съобразно и гореприетото, изявления за определени
факти, а именно, че ищецът, адресат на изказванията, притежава и обитава
къща, построена със средства с неустановен (в смисъл на незаконен)
произход, недекларирана като собствено недвижимо имущество, така че за
нея да се плаща и данък, като въпросите са свързани с тези твърдения за
извършени от ищеца незаконни действия, а твърденията за осъществяване на
определени факти на общо основание подлежат на проверка за вярност. Както
се отбеляза, правото на разпространяване на информация за публични
личности, в това число политици, може да включва обсъждане на дейността и
живота им, дори да надхвърля добрия тон, доколкото критиката срещу
публичните личности, избрали да са такива, може да бъде в много по-
широки граници като част от обществения дебат, но това не означава, че те
11
могат свободно да бъдат подлагани на обиди и/или клевети. В разглеждания
случай, с оглед приетото по-горе, ищецът е оклеветен, че притежава къща,
построена с незаконни средства, при изказано „хорско съмнение“, че в нея се
извършват и незаконни действия с културно-историческото ни наследство,
като няма съмнение, че по този начин се внушава извършване на незаконни
действия от страна на ищеца – археолог по професия, за когото се твърди, че
притежава и обитава къщата. Без значение за извода за извършено
оклеветяване е, че „информацията“ за ищеца е разпространена в период преди
провеждане на местните избори през 2019г., т.е. в рамките на предизборна
кампания, видно и от цитирането на кандидата за кмет на София, номиниран
от ответната партия, доколкото съобщаването на неверни факти, сочещи на
извършване на противоречащи на закона и морала действия, не обслужва
обществения интерес и не спомага за извършването на реален обществен
контрол.
От така развитите съображения се налага извод, че с
разпространяване на обсъжданите твърдения е нарушен балансът между
правото свободно да се разпространява информация чрез различни средства и
правото на лично достойноство и чест на личността на ищеца, по отношение
на когото са направени злепоставящи го твърдения и внушения за
извършването на незаконна дейност. Ето защо, въззивният съд счита, че
изложеното в процесната статия е персонална атака към ищеца, въпреки че
като политик той следва да търпи повече оценки, коментари и фокусиране на
общественото внимание, в сравнение с всеки друг гражданин, като чрез
разпространяването на неверни злепоставящи ищеца факти спрямо него е
осъществено противоправно поведение. Основният спорен въпрос, около
който се концентрира спорът с оглед решаващите мотиви на
първоинстанционния съд да отхвърли иска – СГС е приел, че ответникът не е
възложил работата във връзка с публикуване на процесните статии, - е налице
ли е пасивна материалноправна легитимация на ответника да отговаря за
заплащане на обезщетение за твърдените вреди от сочения като единен
деликт. Ответникът е конституиран като такъв в качеството му на възложител
на работата на посочените интернет медии, като се твърди, че той е поръчал
публикуването на статиите, които са платени, съответният материал не е
собствен на публикувалите го медии, а е бил предоставен от ответника, като и
в 5 – те статии е посочено, че се касае за твърдения на ПП „В.“. Следователно
12
ищецът поддържа, че източникът на публикуваната информация е ответникът.
По делото се установи, че ответникът е сключил договори с търговските
дружества – издатели на четири от сайтовете, в които е публикувана
невярната информация, в предмета на делото. Той е възложил на издателите
на сайтовете извършването на публикации, свързани с отразяване на
предизборната кампания за местните избори през 2019г., т.е. възлагането е за
позволена от закона дейност. В процесната публикация, съдържаща и
обсъдените по-горе клеветнически твърдения, която е направена в рамките на
кампанията за местните избори, посветена и на изказвания (питания) на
кандидата за кмет на София от ответната партия, се сочи изрично, че
източник на информацията, касаеща ищеца, е ПП „В.“, предоставила и
снимки на спорната къща. В две от публикациите – в *** и *** - е пояснено и,
че публикацията е платена. Ето защо, въззивният съд приема, че е налице
възлагане на работа по публикуване и на процесната статия в посочените
четири сайта, на издателите, с които ответникът е в договорни отношения.
Възлагането с договорите за медийно обслужване е в интерес именно на
ответната партия като участник в политическия живот на страната за
постигане на конкретни политически цели и по-конкретно в изборите през
м.10.2019г., поради което и ответникът е този, който следва да понесе
отговорността в случай на причинена вреда от публикациите. В случая
единствено с издателя на ***, публикувал статията, получена от ответника,
няма сключен договор за отразяване на предизборната кампания, поради
което не може да се приеме, че публикацията в този сайт е поръчана от
ответника, така че да се ангажира отговорността му и за тази публикация.
Отделно в този сайт е публикувано и опровержение от страна на ищеца, което
е минимизирало вредоносния резултат от изнесените неверни факти. Отделен
е и въпросът носят ли отговорност и издателите на сайтовете за
публикуваната от служителите им непроверена невярна информация.
В обобщение, за противоправното поведение, изразяващо се в
публикуване в интернет сайтове на неверни, позорящи личността на ищеца
обстоятелства, които могат да достигнат до неопределен кръг от хора и са
прочетени от няколко хиляди души към момента на предявявяване на иска,
ответникът по иска отговаря на предявеното основание чл. 49 ЗЗД,
независимо кое конкретно лице – служител на издателя е публикувало
статията, и следва да обезщети причинените от тези идентични публикации в
13
четири сайта неимуществени вреди на ищеца. Самопонятно, противно на
твърдението на ответника от защитата му срещу иска, съдът приема, че, след
като ответникът е политическа партия – юридическо лице със съответни
органи, чиято воля се изявява чрез дееспособни физически лица, той
„разполага“ и с лица, които биха могли да предоставят материали на
издателите, каквото съдействие ответникът дължи и по договорите за
медийно отразяване.
На следващо място и по спорния предмет, въззивният съд приема за
доказано, че няколко месеца след излизането на процесната статия ищецът е
бил угнетен от написаното и с намалена работоспособност. В случая се
касае за единен деликт - публикация на статии с едни и същи твърдения и
кумулиран ефект от деянията върху емоционалната и психическа сфера на
пострадалия, поради което обезщетението за неимуществени вреди трябва да
се определи глобално, като ищецът не е длъжен да разграничи какво
обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко. При преценка на
конкретните обстоятелства за вредите, причинени от установените и обсъдени
в процеса клеветнически твърдения с адресат ищецът, като се отчетат
негативните му душевни изживявания от засягане на доброто име,
включително и в професионалната му сфера, честта и достойнството му,
осъществено по начин, така че може да достигне до неопределен кръг
читатели в интернет (на което ищецът изрично акцентира, позовавайки се и
на броя читатели, прочели публикациите, без начинът на изчисляване на
търсената с иска сума да прави недопустимо искането към съда), съдът
приема, че обезщетение в размер на 2 000 лв., определено по справедливост,
ще репарира търпените от него вреди (чл. 52 ЗЗД). Съдът съобразява и, че
самото осъждане на ответника е достатъчно да репарира причинени с
процесния деликт вреди. Наред с това, съдът взе предвид, че, както се посочи,
границите на допустимата критика по отношение на публичните фигури (в
това число политиците) са по-широки, отколкото за частните лица, тъй като
те съзнателно се излагат на близко наблюдение на всяка своя дума и действие
от цялото общество, т. е. поведението им е обект на засилен интерес и трябва
да са готови да бъдат обект на оценка и критика в по-висока степен от
частните лица.
По горните съображения искът за заплащане на обезщетение в
посочения от въззивния съд размер е основателен, а решението на първата
14
инстанция като частично неправилно подлежи на съответна частична отмяна,
а искът на уважаване до размера от 2 000 лв. ведно със законната лихва, а в
останалата част решението, предмет на инстанционен контрол, следва да се
потвърди. Доводите на жалбоподателя, че искът е установен по основание са
основателни, съответно тези на ответника по жалбата, с които се отрича
основанието на иска, се явяват неоснователни. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана. Задължението е за компенсаторни лихви и възниква от момента на
увреждащото действие (арг. чл. 69, ал. 1 ЗЗД), поради което върху посочената
сума от 2 000 лв. на обезщетението, което се присъжда, се дължи и лихва,
считано от 12.10.2019г. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал. 5 ГПК в полза на ищеца се присъждат и разноски по делото в размер на
80 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 153, 85 лв.,
изчислено на база 2 000 лв., до какъвто размер съдът намалява по искане на
ответника уговореното и платено адвокатско възнаграждение - с оглед
реалната сложност на делото, което не се характеризира с голяма фактическа
и правна сложност, като освен писмени доказателства, за установяване на
спорните факти по делото, чието разглеждане е протекло в няколко съдебни
заседания, е назначена една експертиза и е разпитан един свидетел. При този
изход на спора разноски на ищеца се дължат и за въззивното производство на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както следва: 40 лв. – държавна такса за въззивно
обжалване и 115, 38 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Съразмерно на
отхвърлената част от иска от въззивния съд разноски принципно и при
поискване се дължат на ответника по иска и по жалбата. В случая
присъждането на такива е поискано, не е доказано обаче, че уговореното
адвокатско възнаграждение от 1 500 лв. е платено по банков път, т.е. не е
доказано сторването на разноски за въззивното производство (вж. т. 1 от ТР
№ 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС). За този извод
САС отчете, че представеното извлечение от сметка, описана в договора за
процесуално представителство, удостоверява постъпването на сумата 765, 31
лв., наредена от ответника за процесуално представителство пред САС по
друго дело – записан е номер на дело 14692/2019г., а процесното
първоинстанционно дело с № 14693/2019г.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
15
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260363 от 28 януари 2022г. по гр. д. № 14693/2019г. на
Софийски градски съд, І ГО, 27 състав, в частта, в която предявеният иск е
отхвърлен за сумата 2 000 лв. със законната лихва и вместо това :
ОСЪЖДА Политическа партия „В.“, регистрирана по ф. д. №
720/2014г. на СГС, да заплати на Т. В. Ч., ЕГН ********** на основание чл.
49 ЗЗД сумата 2 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от публикации от 12.10.2019г. в сайтовете https://***/, https://***/, https://***/
и https://***/, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2019г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Политическа партия „В.“, регистрирана по ф. д. №
720/2014г. на СГС, да заплати на Т. В. Ч., ЕГН ********** на основание чл.
78, ал. 1 вр. ал. 5 ГПК сумата 233, 85 лв. – разноски за първоинстанционното
производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 155, 38 лв. – разноски
за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260363 от 28 януари 2022г. по гр. д. №
14693/2019г. на Софийски градски съд, І ГО, 27 състав в останалата
обжалвана част.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16