№ 34585
гр. София, 20.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110130680 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на процесуалния представител на ищеца адвокат К. Б. за
изменение на Решение № 5483/27.03.2024 г. постановено по гр. д. № 30680/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно
разноските. Молителят поддържа, че неправилно съдът е отказал да присъди в полза на
ищеца направените по делото съдебни разноски, тъй като предявеният иск е втори частичен
отрицателен установителен. По изложените доводи е направено искане постановеното
решение да бъде изменено в частта относно разноските, като ответникът по делото „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 68,08 лева,
представляваща сторени в производството разноски за внесени държавни такси и да заплати
на адвокат К. Б. сумата в размер общо на 640 лева адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в
частта за разноските поддържа становище за неоснователност на молбата.
По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските,
съдът намира следното:
По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението
липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено искане за присъждането
им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто е
разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248,
ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е
представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено
от страна, в чиято тежест са възложени разноските. В разглеждания случай молбата за
изменение на постановеното решение в частта относно разноските е депозирана в срок от
страна, която е представила списък по чл. 80 ГПК и поддържа искане за преразглеждане на
въпроса относно дължимостта на сторените по делото съдебни разноски, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано по искова молба от П. П. М. против „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1327 лева, представляваща
част от главница в размер общо на 2673,33 лева, за която е издаден изпълнителен лист от
29.08.2008 г. по ч. гр. д. № 23669/2008 г. по описа на Софийски районен съд, 49 състав, като
погасена по давност, която част е различна от сумата в размер на 1250 лева, представляваща
друга част от процесната главница, за която по предявен иск с правно основание чл. 439, ал.
1
1 ГПК с влязло в сила Решение по гр. д. № 22677/2021 г. по описа на СРС, 44 състав, е
признато за установено, че е недължима като погасена по давност. Страната поддържа, че за
принудително събиране на процесното вземане е образувано изп. дело № 20088590400285 по
описа на ЧСИ Стиляна Стефанова, с рег. № 859. В исковата молба са изложени твърдения, че
вземането е погасено по давност. Направено е искане сторените от страната съдебни
разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е изложил съображения за недопустимост на
исковата претенция, а по същество на спора е направено признание на иска, каквото е
заявено признание е заявено и при разглеждане на повдигнатия спор по гр. д. № 22677/2021
г. по описа на СРС, 44 състав.
В мотивите на постановеното решение съдът е изложил доводи относно дължимостта
на направените от ищеца по предявения втори по ред частичен отрицателен установителен
иск, като във връзка с поддържаните в искането за изменение съображения следва да бъде
добавено следното:
Ищецът изцяло по свое усмотрение, макар и да има възможност да получи защита на
правата си в едно производство, като оспори дължимостта на цялото вземане по процесния
изпълнителен лист, е образувал две отделни искови производства, претендирайки разноски
по всяко едно от тях. Неупражняването на всички права в рамките на едно производство е
изцяло по волята на ищеца, а и негово право, с упражняването на което обаче не следва да се
утежнява положението на ответника, като му се вмени в тежест задължение за разноски по
две производства с по същество идентичен предмет. Да се приеме обратното, означава да се
наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди извършването на действия, съставляващи злоупотреба с
права. Следва да бъде посочено, че се касае за едни и същи страни, едни и същи искове,
касаещи недължимост на вземане по един и същи изпълнителен лист, респ. извършените
процесуални действия от ищцовата страна са идентични. Формалното упражняване на
процесуални права не преследва легитимен интерес, а напротив цели в полза на ищеца да
бъдат присъдени съдебни разноски по всяко едно от отделните производства.
Предвид изложеното искането за изменение на решението в частта относно
съдебните разноски следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ищеца за изменение на Решение №
5483/27.03.2024 г. постановено по гр. д. № 30680/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба
срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се
изпрати на Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2