Решение по дело №6421/2019 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№266

гр. Русе, 20.02.2020 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на дванадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

 

  Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6421 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Адв.М.Б., пълномощник на "Монтюпе" ЕООД твърди, че  представляваното от нея дружество е било в трудово правоотношение с Н.Т.Н., основано на договор №341/02.11.2015г., по силата на който последният заемал длъжността "машинен оператор". Пояснява, че договорът е срочен, с изпитателен срок от 6 месеца. С допълнително споразумение №124/15.06.2016г., страните уговорили 45 дневен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор.

Със заповед №248/07.11.2016г. работодателят прекратил трудовото правоотношение с работника, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради налагане дисциплинарно наказание "уволнение". Молителят поддържа, че на 09.11.2016г. заповедта е връчена на Н.Н. и като неоспорена е влязла в сила.

Твърди, че до настоящия момент ответникът не е заплатил дължимото на основание чл.221, ал.2 КТ обезщетение в размер на 1114.88 лева. Пояснява, че същото, формирано по реда на чл.228, ал.1 КТ. Излага подробни съображения, досежно начина, по който е определен размера на претенцията.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Н.Т.Н., ЕГН ********** да заплати на "Монтюпе" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - гр.София, район Средец, бул.“Цар Освободител“№8А, ет.2, представлявано от управителя Микаел Ив Бризон сумата 1114.88 лева - обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2019г. до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Н.Т.Н. не е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.

След преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на  договор №341/02.11.2015г., по силата на който Н.Т.Н. заемал длъжността "м. о." в „Монтюпе“ ЕООД, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 660 лева и допълнително възнаграждение - 0.6 % за всяка година трудов стаж. Договорът е сключен за периода от 02.11.2015г. до 01.11.2016г., с 6 месечен срок на изпитване. Според т.8 и т.9 от контракта: „Срокът  за изпитване е в полза и на двете страни“ и „До изтичане на срока за изпитване и двете страни могат да прекратят договора без предизвестие“. С допълнително споразумение №124/15.06.2016г. страните уговорили 45 дневен срок на предизвестие.

На 29.10.2016г. работодателят изискал от работника  писмени обяснения, във връзка с изнесени в докладна записка от 11.10.2016г. данни за извършено нарушение на трудовата дисциплина.

Със заповед №248/07.11.2016г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради налагане дисциплинарно наказание "уволнение". Заповедта е връчена на ответника на 09.11.2016г. В акта изрично е вписано задължението на работника за заплащане обезщетение по чл.221, ал.2 КТ.

Приложени са разчетно-платежни ведомости за процесния период.             

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.221, ал.2 от КТ.

Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

            Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:

            В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 28.10.2019г. са му указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

            Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид релевираните в хода на производството писмени доказателства, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на иска.

            Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на 350 лева – заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОСЪЖДА Н.Т.Н., ЕГН ********** да заплати на "Монтюпе" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - гр.София, район Средец, бул.“Цар Освободител“№8А, ет.2, представлявано от управителя М. И. Б. сумата 1114.88 лева - обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2019г. до окончателното й изплащане и 350 лева – разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните по делото за сведение.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: