№ 17294
гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110165777 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ********* е предявило против М. К. Д. положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 153 вр. чл.149 вр.
чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 934.68лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 101.62лв. за периода от 15.09.2021 г. до 13.04.2023 г., сумата от 62.21лв. - главница
за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва считано от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11.70лв. - лихва
за забава за периода от 16.07.2020 г. до 13.04.2023 г., за които има издадена заповед по чл.410
ГПК от 03.05.2023г. по ч.гр.д. № 21157/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в
**********, аб.№ *******, като за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ищецът доставил
топлинна енергия до потребителя, остойностена в размер на 934.68лв., представляваща
главница за топлинна енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава
в размер на 101.62лв. за периода от 15.09.2021 г. до 13.04.2023 г., като била осъществена
услугата дялово разпределение в периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., остойностена в
размер на 62.21лв.-главница, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава
в размер на 11.70лв. за периода 16.07.2020 г. до 13.04.2023 г. Поради неплащане на сумите,
1
въз основа заявление на ищеца от 24.04.2023 г., на 03.05.2023 г. по ч.гр.д. № 21157/2023 г. по
описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която от
ответника са претендирани процесните суми.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника М. К. Д., като в срока
е депозиран отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове, поддържайки, че не е
титуляр на партида при ищеца, не е ползвал предоставяни от ищеца услуги за процесния
имот, не е собственик, нито е ползвал на процесния имот, поради което не е потребител на
топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че договор за дялово разпределение на топлинна
енергия с етажната собственост и дружеството, извършващо дяловото разпределение, не
носи подписа му, като не е изпълнено условието за влизането му в сила по т. VI, 8 и същият
не е породил действие. Поддържа, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение
за забава върху месечните прогнозни сметки за топлинна енергия. Оспорва да е изпаднал в
забава за процесния период. Оспорва приложения Протокол от ОС на етажните собственици
с довод, че същият не носи подписи на ответника и счита, че не е обвързващ по отношение
на него, така и представените извлечения от сметки с аргумент, че в същите не е посочено в
какви мерни единици е потребеното количество енергия. Прави възражение за погасяване на
претендираните от ищеца суми по давност.
По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ищеца – *******.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна следното:
От приобщеното ч.гр.д. № 21157/2023г. се установява, че въз основа на заявление от
24.04.2023г. е издадена Заповед № 12599 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 03.05.2023г. по ч.гр.д. № 21157/2023г., с която е разпоредено ответникът да заплати
на ищеца сумите: 934,68 лева (деветстотин тридесет и четири лева и 68 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ********, аб.
№*******, ведно със законна лихва за период от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 101,62 лева (сто и един лева и 62 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 13.04.2023 г., 62,21лева (шестдесет и два лева и 21 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 24.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 11,70 лева (единадесет лева и 70 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 13.04.2023 г., както и държавна такса в размер
на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева
(петдесет лева). В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение, съдът е дал указания по
чл.415 ГПК, в срока на които е предявен настоящият иск.
По делото е прието писмо от ********, съгласно което относно имот находящ се в
*********, се предоставя копие от декларация по чл.14 ЗМДТ вх.№ 17/Х/1726/03.07.2003г. с
която декларация ДЗЛ М. К. Д. е декларирал посочения имот. От приложената декларация се
2
установява, че същата е подадена от М. К. Д., като е описано, че имотът в *********, е
придобит изцяло по наследство с документ за собственост № 1016 от 22.12.2001г. и № 143
от 10.02.2003г. с приложени към декларацията удостоверения за наследници съответно 1016
от 22.12.2001г. и № 143 от 10.02.2003г., от които се установява, че М. К. Д. е единствен
наследник на починалия Климент Д. ****** (починал на 04.02.2003г.
По делото е приет Договор от 09.06.2020г. между ******** и ******* за извършване
услугата дялово разпределение между клиенти в сграда в режим на ЕС. Приет по делото е
Договор № 129-III/20.06.2002г. между ***** и ЕС за извършване услугата дялово
разпределение между клиенти в сграда в режим на ЕС, както и протокол от ОС на ЕС от
17.06.2002г., в който в приложение към протокола за ап.70 е посочен Климент Д. ****** с
подпис на лицето. Приети по делото са индивидуални справки за ползвана ТЕ и формуляри
за отчет.
Приети по делото са Общите условия за продажба на топлинна енергия от *********
на потребители за битови нужди в гр.София, действали след 26.06.2016г. В чл.22, ал.2 е
уредено, че клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово
разпределение“ извършена от избрания от тях търговец, а в чл.33 е уредено, че клиентите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45–дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят, като след изтичане на срока, се дължи законна
лихва от деня на забава до плащането (чл.33, ал.5), поради което съдът приема акцесорните
искове за лихви за основателни.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за целия
процесен период (от м.05.2020г. до м.04.2022г.) за абоната не била начисляване ТЕ за
отопление на общите части на сградата, като е начислявана ТЕ за сградна инсталация, за
отопление на имота и за БГВ, като общата дължима сума за процесния период е 937.92лв. с
ДДС. Вещото лице посочва, че ДМП проверка на ОТ за 2021г. била направена 4м и 19 дни
след законовия срок, което пропускане е нормативно нарушение, но доколкото е налице
проверка след този срок със заключение „съответства“, то вещото лице заключава, че за този
период ОТ е бил годно СТИ. За предходния период липсва протокол за инсталиране, поради
което за периода от 01.05.2020г. до 14.07.2021г. не дава основание на в.л. да утвърди
начислените за този период суми,възлизащи на 415.67лв., защото били начислени при
условията на нормативно нарушение, съответно дължимата сума за процесния период за
консумирана ТЕ е 522.25лв. с ДДС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл. 153 вр. чл.149 вр. чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
3
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение (валидно
сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът
се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на
потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия,
качеството на потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, остойностено в размер на
претендираната сума, така и че е било налице основание за начисляване на лихва за забава.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на
законната лихва за забава за процесния период. Ответникът при установяване на горните
обстоятелства следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Съдът е концентрирал спора по качеството на потребител на топлинна енергия на
ответника (в качеството на собственик/ползвател), по доставено количество топлинна
енергия, по основанието за начисляване на лихви и суми за дялово разпределение за
главница и лихви, така и по възражението за погасяване на сумите по давност.
Във връзка с твърденията на страните, ищецът следва да докаже, че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия за процесния обект.
Съвкупно от приетите по делото доказателства съдът приема, че ищецът е доказал, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за имота по следните съображения:
По делото е установено от представената декларация по чл. 14 ЗМДТ, че ответникът е
декларирал за данъчни цени като съсобствен процесния топлоснабден имот придобит по
наследствено правоприемство от починалия на 04.02.2003г. наследодател Климент Д.
******. Декларацията изхожда лично от ответника, същата като признание на неизгоден
факт следва да се цени вкл. съвкупно с други представени доказателства като извънсъдебно
признание на факт от страната. За такива съдът приема протокол от ОС на ЕС от
17.06.2002г., в който в приложение към протокола за ап.70 е посочен Климент Д. ****** с
подпис на лицето. Поради изложеното, ответникът има качеството потребител/клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и държи заплащане
на потребената топлинна енергия, по арг. от чл. 153 ЗЕ.
По размера на доставеното количество ТЕ съдът кредитира заключението на вещото
лице по приетата СТЕ за сумата от 522.25лв. с ДДС по следните съображения:
След като ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за установяване на
техническата изправност на СТИ, на чиито показания се основава претенцията за част от
исковия период (за периода от 01.05.2020г. до 14.07.2021г.), и предвид обстоятелството, че
задължението за плащане на цената на топлинна енергия се поражда при установено реално
доставяне на такава, невъзможността да се направи еднозначен извод, че начисленото за този
период количество е надлежно отчетено от техническото средство за измерване, обуславя
недължимост от ответника на начислените за същия период суми за доставена ТЕ (така и
4
решение № 877/15.02.2024г. по в.гр.д. № 3893/2023г. по описа на СГС). За останалата част от
периода средството за търговско измерване е било метрологично годно, поради което няма
основание да се счита, че подаваното количество ТЕ към сградата не е измервано правилно.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Така уговореното задължение има характер на срочно парично
вземане по смисъла на чл. 84 ЗЗД, съгласно който, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е
необходима покана. По силата на чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Следователно в настоящия случай, при дължимостта на месечните задължения и
установеност на неплащането им в уговорения срок, води до автоматична забава на
длъжника, без да е необходимо същият да бъде поканен по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД (така и
решение № 214/11.01.2024г. по в.гр.д. № 158/2022г. по описа на СГС). С оглед
основателността на главния иск за ТЕ за сумата от 522.25лв., то искът за мораторна лихва е
основателен в размер определен по чл.162 ГПК в размер на 56.78лв.
Възраженията, че договорът за дялово разпределение на топлинна енергия с етажната
собственост и дружеството, извършващо дяловото разпределение, не носи подписа му, като
не е изпълнено условието за влизането му в сила по т. VI, 8 и същият не е породил действие,
са неоснователни, доколкото няма данни по делото ответникът да е оспорил решенията на
ЕС обективирани в оспорения протокол и договор по реда на чл.40 ЗУЕС, вкл. дори
подписът да не е положен от него (видно е, че същия е положен от наследодателя му, което
го обвързва), последното не обосновава и не доказва нарушаване на правилата за
мнозинството при вземане на решения от Общото събрание на етажните собственици,
поради което не може да се отрази и върху действителността на същото. В резултат на това
решението за присъединяване към топлопреносната мрежда поражда валидно правните си
последици (така и решение № 1242/01.03.2024г. по в.гр.д. № 12326/2022г. по описа на СГС).
Доводите, че в производството не е доказано основание и размер на потребените услуги за
извършено дялово разпределение на потребената в имота ТЕ, съдът намира за
неоснователни и недоказани. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба №
16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение (изрично чл.22 от
ОУ). Според чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата – етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Задължението е възложено на
топлопреносното предприятие, което съгласно чл. 139, ал. 2 извършва дялово разпределение
на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичен
регистър по чл. 139а от ЗЕ. В Общите условия /от 2016 г./, приложими за периода, за който
се претендира установяване на вземане за дялово разпределение е закрепено в чл. 22, ал. 1,
5
алт. 2 и, ал. 2 от ОУ, че дялово разпределение се извършва възмездно чрез възлагане на
търговец, избран от клиента, като клиентът заплаща на продавача стойността за услугата
"дялово разпределение". Начинът, по който се формира стойността на услугата за дялово
разпределение, е регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ОУ. Съгласно посочената разпоредба
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. С договора
сключен между ищеца и ТЛП страните са договорили заплащане от ************ на
извършваните услуги. Представен е и договор, сключен между етажните собственици в
процесната сграда и фирмата за дялово разпределение. Предвид така ангажираните по
делото доказателства, ищецът се легитимира като носител на правото да получи стойността
на извършваната услуга дялово разпределение, в случай че същата е реално осъществена,
което се установява от цитираните по-горе отчети и изравнителни сметки за процесния
период. При съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът
намира, че услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е била реално
осъществена. В съответствие с чл. 24 от ОУ клиентите от СЕС, част от която е процесният
имот, са избрали дружеството ******* за извършване на услугата дялово разпределени.
Дружеството е регистрирано по смисъла на чл. 139а ЗЕ.
По акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение – в
чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово разпределение, поради което
купувачът изпада в забава след поканата (чл.84, ал.2 ЗЗД), поради което и доколкото по
делото няма доказателства за покана за плащане на главницата за дялово разпределение
преди подаване на исковата молба, то искът за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение е неоснователен (така и решение № 3959/22.12.2022г. по в.гр.д. №
10130/2021г. по описа на СГС).
По възражението за давност:
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в Общи
условия, в които е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Процесният период е от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. Вземанията за топлинна енергия и за
лихва се погасяват с тригодишна давност по чл.111, бл. „в“ ЗЗД. Съдът, съобразявайки чл.3
ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр, следва че за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
не е текла давност, а същата почва да тече от 21.05.2020г. (така и Определение № 3469 от
10.11.2023 г. по гр. д. № 1557 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). С
оглед фикцията по чл.422 ГПК – исковата молба се счита подадена от 24.04.2023г., поради
което за процесния вземания (от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.) с оглед спиране течението на
давността по ЗМДВИП – претенцията не е погасена по давност.
Следователно, искът за главница за ТЕ е основателен за сумата от 522.25лв, искът за
6
мораторна лихва върху главницата за ТЕ е основателен за сумата от 56.78лв., искът за дялово
разпределение е основателен за сумата от 62,21лева.
По разноските:
С право на разноски разполагат двете страни.
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 75лв. за д.т. за исковото, 350лв.
депозит за СТЕ, претендирал е юрк.възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и
правна сложност на делото съдът определи в размер на 100лв., като в заповедното
производство е сторил разноски в размер на 25лв. за д.т. и 50лв. за юрк.в., или общо 600лв.
С оглед уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер на 346,55лв. Ответникът е доказал (л.62) сторени разноски в общ размер на 600лв.,
като с оглед частичната неоснователност на исковете има право на разноски в общ размер на
253,45лв. С оглед особеното искане в ИМ за компенсиране на разноските (л.8) следва в
полза на ищеца да се присъдят разноски в общ размер на 93,1лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 153 вр. чл.149 вр. чл.150, ал.1 ЗЕ
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. К. Д., ЕГН: **********, *************,
дължи на *********, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление **********,
сумите: 522.25лв, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 15.07.2021 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. ********, аб.№*******, ведно със законна лихва за период от 24.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 56.78лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 13.04.2023 г., 62,21лева (шестдесет и два лева и 21 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 24.04.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 12599 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 03.05.2023г. по ч.гр.д. № 21157/2023г. по описа на
СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020г. до 14.07.2021 г. в размер на 415.67лв,
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над
уважената част от 56.78лв. до пълния претендиран размер на 101,62 лева, както и отхвърля
иска за мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 13.04.2023 г. върху главницата за
дялово разпределение в размер на сумата от 11,70 лева (единадесет лева и 70 стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК М. К. Д., ЕГН: **********,
*************, да заплати на *********, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление **********, разноски по делото в размер на 93,1лв.
7
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - *******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8