№ 19906
гр. София, 08.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110115495 по описа за 2022 година
I. Страни в производството са ищецът Л. Г. К. с ЕГН **********, гр. София, /адрес/, чрез
адв. Я., и ответникът АЛ. ОГН. В. с ЕГН **********, гр.София, /адрес/, чрез адв. П..
Предявен е иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за сумата 5000лв. – обезщетение за
неимуществени вреди /душевен и физически дискомфорт, болка, чувство за унижение,
засягане на честта и достойнството на ищцата пред детето й и други близки хора/,
претърпени от ищцата в причинна връзка с противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в нанасяне на обиди на ищцата с думите „курва“ и „парцал“, „боклук“, „не
можеш да си държиш краката затворени“, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 12.01.2019г. до окончателното му изплащане. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че с ответника са разведени и са установени привременни мерки, с които
ответникът е имал право да взема детето от дома на ищцата на адрес: с. /адрес/ всеки втори и
четвърти уикенд от месеца. При две от тези посещения във връзка с изпълнение на режима
на лични контакти в с. /адрес/, на 12.01.2019г. от 10.00 ч. ответникът е нанесъл на ищцата
обиди в нейно присъствие, като я е нарекъл „курва“ и „парцал“, а на 26.01.2019г. от 10 ч. е
казал в нейно присъствие „курва“, „боклук“, „не можеш да си държиш краката затворени“.
Ищцата посочва, че с Присъда от 01.07.2021г. на СРС, НО, 7-ми състав по НЧХД
№8566/2019г. ответникът А.О. Видев е бил признат за виновен в това, че за времето от
12.01.2019г. до 26.01.2019г. при условията на продължавано престъпление, с две деяния,
осъществяващи състава на едно и също престъпление по чл.146, ал.1 НК, е казал унизителни
за честта и достойнството на ищцата думи. Посочва, че ответникът е обжалвал присъдата и с
влязло в сила Решение №56/24.01.2022г., СГС, НО, IV въззивен състав потвърждава
присъдата в частта относно изводите за извършването и противоправността на деянието,
вината на дееца, а присъдата е изменена в частта, с която подсъдимия АЛ. ОГН. В. не е
наказан по повдигнатото му с тъжбата, депозирано от ищцата обвинение за престъпление по
чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и вместо това е ангажирана административно-наказателната
му отговорност и на основание чл.78а НК на А.В. му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000лв. Ищцата посочва, че вследствие на нанесените обиди е
1
претърпяла чувство за унижение, болка, душевен и психически дискомфорт, безсъние,
главоболие, нервно напрежение и тревожност. Посочва, че обидите й са нанесени пред
детето й, пред приятели на мъжа й и пред баща й, а също и нееднократно, което увеличава
интензитета и размера на вредите.
Ответникът възразява ищцата да е претърпяла вреди и че ответникът отговаря за вредите,
претърпени от ищцата, както и размерът на вредите. Оспорва причинна връзка между
отправените от ищеца обидни изрази и вредоносните последици, претърпени от ищцата.
Възразява за съпричиняване от страна на ищцата в размер на 90%. Посочва, че е в мотивите
на Присъда от 09.07.2020г. по НЧХД №3941/2019г., СРС, НО, 19 с-в и Решение №
260160/16.11.2020г. по ВНЧХД № 3116/2020г., СГС, НО, 15 възз. с-в е установено, че
ищцата е отправила към ответника следните обидни думи: „лайнари, нещастници, сополи“, а
с предупредителен протокол от 26.01.2019г. ищцата е била предупредена да не влиза във
физическа и словесна саморазправа с ответника А.В..
В доказателствена тежест на ищеца е да установи противоправно поведение на ответника,
неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между поведението и вредите.
По възражението за съпричиняване в тежест на ответника е да установи твърденията си, че
ищцата му е нанесла обиди и причинна връзка между обидите от ищцата и претърпените от
нея вреди.
Между страните не се спори, че на 12.01.2019г. и 26.01.2019г. ответникът е отправил на
ищцата посочените в исковата молба обидни думи.
Спорно между страните е дали ищцата е претърпяла твърдените с исковата молба вреди,
дали ако са понесени са вследствие на деянието на ищеца, както и за размера на вредите.
Съдът намира, че следва да допусне един от исканите от ищеца двама свидетели при режим
на довеждане на ищцата за установяване на твърдените от нея вреди. Съдът намира, че
следва да отложи произнасянето по доказателственото искане на ответника, като му укаже
да посочи за установяването на какви обстоятелства иска допускането на свидетелите.
II. АЛ. ОГН. В. с ЕГН **********, гр.София, /адрес/, чрез адв. П. е предявил насрещен иск
срещу Л. Г. К. с ЕГН **********, гр. София, /адрес/, чрез адв. Я..
Предявен е иск по чл.45 ЗЗД за сумата 5000лв. – обезщетение за неимуществени вреди /
засягане на честта и достойнството на ищцата пред детето й и други близки хора, чувство за
непълноценност, притеснение от приятелите и околните, присъствали на деянието/,
претърпени от ответника в причинна връзка с противоправно поведение на ищцата,
изразяващо се в нанасяне на обиди на ответника с думите „лайнари“, „нещастници“, сополи“
и „черен циганин“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 25.05.2022г. до
плащането, както и законна лихва от датата на увреждането – 12.01.2019г. до датата на
завеждане на исковата молба – 25.05.2022г. Претендира разноски.
Ищецът по насрещния иск твърди, че с Присъда от 09.07.2020г. по НЧХД №3941/2019г.,
СРС, НО, 19 с-в ответницата Л. Г. К. е призната за виновна в това, че с две деяния, при
условията на продължаващо престъпление по чл.146, ал.1 НК, като на 12.01.2019г. в 10.00 ч.
2
на /адрес/ е казала на АЛ. ОГН. В. и М. К. Г. „лайнари, нещастници, сополи“, а В. е нарекла
„черен циганин“, а на 26.01.2019г. в 10.00 ч. на същото място е нарекла АЛ. ОГН. В. и Г. В.
М. „мухльовци, нещастници, пияници“, като по този начин им е нанесла обида.
Посочва, че с Решение № 260160/16.11.2020г. по ВНЧХД № 3116/2020г., СГС, НО, 15 възз.
с-в е изменена постановената по НЧХД № 3941/2019г., СРС, НО, 19 с-в присъда, като е
признал подсъдимата Л. Г. К. за невиновна и на основание чл. 304 НПК я оправдава по
обвинението, че е нанесла обида на АЛ. ОГН. В. и Г. В. М., като на 26.01.2019г. в 10.00 ч. ги
е нарекла „мухльовци и пияници“. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Ищецът
посочва, че от нанесената от ответницата обида е претърпял сериозни вреди, изпитал е
чувство за непълноценност, срам пред детето и пред приятелите си, имал е чувство за
накърнена чест и достойнство, бил е тревожен, нервен, страдал е от безсъние, главоболие,
високо кръвно и други неприятни нарушения на здравето.
В срока по чл.131 ГПК ответницата подава отговор на исковата молба. Оспорва иска по
основание и размер. Моли производството да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4
ГПК, доколкото срещу основния свидетел по НЧХД № 3941/2019г., СРС, на чиито
показания се основава присъдата, е образувано досъдебно производство за
лъжесвидетелстване по чл.290 НК по посоченото наказателно дело. Посочва, че предявения
иск е недопустим. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва
неправомерно поведение от своя страна, оспорва ответникът да е претърпял вреди, оспорва
причинна връзка между поведение и претърпени от ищеца вреди, оспорва размер на
вредите. Възразява за съпричиняване от страна на ответника. Претендира разноски.
С оглед изявленията на страните между тях е безспорно, че с влязла в сила присъда от
09.07.2020г. по НЧХД №3941/2019г., СРС, НО, 19. с-в, изменена с Решение №
260160/16.11.2020г. по ВНЧХД № 3116/2020г., СГС, НО, 15 възз. с-в ответницата е осъдена
за обида, която е нанесла на ищеца на 12.01.2019г.
Спорно е дали съществува причинна връзка между деянието и вредите, размера и
настъпването на твърдените вреди за ответника.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи противоправно поведение на ответника,
неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между поведението и вредите.
По възражението за съпричиняване в тежест на ответницата е да установи твърденията си,
че ищецът е проявил противоправно поведение и причинна връзка между поведението на
ищеца и претърпените от него вреди.
Съдът намира, че следва да остави без уважение искането за спиране на производството на
основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, доколкото воденото наказателно производство срещу
главния свидетел по НЧХД №3941/2019г., СРС, НО, 19. с-в е в досъдебна фаза, а съгласно
трайно установена съдебна практика за спиране на производството по гражданско дело(чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК) правно значение има само висящността на наказателно преследване в
съдебна фаза (в този смисъл Определение № 310 от 18.06.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. №
338/2009 г., III г. о.; Определение № 260 от 20.03.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2008 г.,
3
IV г. о., Определение № 334 от 30.06.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1100/2016 г., II т. о. и
други). Като допълнителен аргумент следва да се посочи, че за да се постанови спиране по
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо да се установи връзка между делата в отношение на
преюдициалност на едното спрямо другото дело. Така връзка в настоящия случай няма и с
отговора на насрещната искова молба не е изведена. Съдът намира, че досъдебното
производство срещу свидетеля по НЧХД №3941/2019г., СРС, НО, 19. с-в не е от значение за
разрешаване на настоящото дело и няма непосредствено да повлияе на обвързващата за
гражданския съд сила на присъдата по чл.300 ГПК, поради което не се и явява
преюдициален за настоящия процес въпрос.
На ищеца следва да се допусне един свидетел за установяване на вредите.
На ответницата следва да се дадат указания да уточни кои обстоятелства ще доказва със
свидетелските показания, доколкото посочените от нея обстоятелства са твърде общо и
неконкретно посочени, поради което произнасянето по доказателственото й искане следва
да се отложи.
На основание чл.140 и чл.146 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД: съгласно мотивната част на определението.
ПРИЕМА представените с исковата молба, отговора на исковата молба, насрещната искова
молба и отговора към нея документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА разпит на един свидетел при режим на довеждане на ищеца по главния иск Л. Г.
К. за установяване на претърпените вреди. По необходимостта от разпит на втори свидетел
съдът ще се произнесе след разпита на допуснатия.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника по главния иск за допускане на двама
свидетели и му указва да посочи до първото съдебно заседание какви обстоятелства ще
установи със свидетелските им показания.
ДОПУСКА разпит на един свидетел при режим на довеждане на ищеца по насрещния иск
АЛ. ОГН. В. за установяване на претърпените вреди. По необходимостта от разпит на втори
свидетел съдът ще се произнесе след разпита на допуснатия.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника по насрещния иск Л. Г. К. за допускане
4
на един свидетел при режим на довеждане и УКАЗВА да конкретизира до първото съдебно
заседание какви обстоятелства ще установи със свидетелските им показания.
ДА СЕ ИЗИСКА от Софийски районен съд, Наказателни отделения заверен препис от
Присъда от 09.07.2020г. по НЧХД № 3941/2019г., СРС, НО, 19 с-в и да се приложи към
настоящото дело.
ДА СЕ ИЗИСКА от Софийски градски съд, Наказателни отделения заверен препис от
Решение № 260160/16.11.2020г. по ВНЧХД № 3116/2020г., СГС, НО, 15 възз. с-в и да се
приложи към настоящото дело.
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 8.11.2022г. от 11 ч., за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца по главния иск Л.К.
– препис от отговора на исковата молба и приложените към него доказателства, а на ищеца
по насрещния иск А.В. – препис от отговора на насрещната искова молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5