№ 190
гр. Варна , 17.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500270 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по подадена частна жалба от Б. Г. Б. от гр. Силистра
чрез адв. Т. Д. от АК-Варна, насочена против определение № 260107/09.04.21г. по гр.д. №
152/19г. на ОС-Силистра, с което e отхвърлена подадената от него на 08.04.21г. молба за
освобождаването му от такси и разноски по делото на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК. Счита се, че
определението е нищожно, недопустимо, неправилно и незаконосъобразно и постановено
при груби нарушения на процесуалните и материални норми. Счита се, че след като Б. в
качеството му на ищец е бил освободен от заплащането на такси и разноски по делото с
определение на въззивния съд, повторното произнасяне на исковия съд по същия въпрос,
повдигнат от ответниците, чрез отмяната на въззивното определение, води до нищожност и
недопустимост на определението на СОС. Освен това се поддържа, че съобразно
константната практика на ВКС целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е да се даде
възможност за защита на субективните права на лица, чието материално положение не
позволява поемане изцяло или частично на разходите по съдебното производство, а освен
това материалното положение се удостоверява с декларация, за която деклараторът носи
наказателна отговорност. Подробно са коментирани събраните от исковия съд доказателства
във връзка с имущественото състояние на ищеца и се аргументира извода, че същият няма
средства да заплати такси и разноски по делото – защото декларираната в търговския
регистър като неразпределена печалба от търговската дейност на „БТБ-ТРЕЙД.КОМ“ ЕООД
е била разпределена още през 2015г.; защото притежаваните 51 дружествени дяла от „ФАС“
ООД не представляват реално налична парична стойност, съизмерима с номиналната
стойност на дяловете от по 100 лв., а уставен капитал, който няма веществен израз и
представлява пасив; защото двете търговски дружества не осъществяват търговска дейност.
Не се оспорва, че през 2019г. и 2020г. ищецът е получил сума от 4 874.80 лв. по изп.д. №
1
582/19г. на ЧСИ Ив. Миндова, но това е станало след подаване на исковата молба по делото.
Другите вземания по изп.д. № 454/15г. на ЧСИ Д. Петрова-Янкова, които ищецът има не са
му платени, тъй като разпределението на постъпилата по същото сума не е разпоредена в
полза на взискателите. Ищецът не е получавал и няма вземане и за присъдено му адвокатско
възнаграждение от 900 лв. по гр.д. № 397/21г. на ОС-Силистра, тъй като същото е
присъдено на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на неговия адвокат, а присъдените му разноски от
900 лв. по гр.д. № 248/19г. на РС-Силистра като заплатено адвокатско възнаграждение не е
получено към момента. Обяснено е, че от 2019г. майката на Б. е заплащала вноските по
банковия кредит в „Уникредит Булбанк“ АД със свои лични средства, имайки интерес за
това, тъй като тя е била ипотекарен длъжник по този договор със своя апартамент. Не е била
обсъдена актуално представената декларация от ищеца в производството по чл. 83 от ГПК,
от която е видно, че същият няма достатъчно средства, за да заплати таксите и разноски по
делото. Претендира се обжалваното определение да бъде прогласено за нищожно,
евентуално да бъде обезсилено, евентуално отменено и да се уважи искането на ищеца за
освобождаването му от такси и разноски по делото.
Въпреки едностранния характер на това производство, първоинстанционният съд е
администрирал частната жалба, връчвайки я на ответниците по делото Д. Д. Й. и ВЛ. ЕМ.
ТР., които чрез процесуалните си представители са депозирали отговори на частната жалба,
настоявайки за нейното отхвърляне по подробно изложени съображения.
Частната жалба, която е подадена в предвидения срок, от страна с правен интерес от
обжалването на подлежащ на обжалване съдебен акт, се явява допустима, а разгледана по
същество е и основателна по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано на 03.06.19г., въз основа на
подадената на 30.05.19г. искова молба от Б. Г. Б. против Д. Д. Й. и ВЛ. ЕМ. ТР., с която на
осн. чл. 464 от ГПК е било отправено искане да се приеме за установено, че за ответницата
Й. не съществува вземане към ответника Т. в размер на главница от 208 616.36 лв.,
представляваща съгласно изпълнителен лист неизплатено трудово възнаграждение за
периода от 20.06.1995г. до 29.06.99г., ведно със законна лихва, считано от 14.11.18г. до
окончателното изпълнение на задължението, както и неолихвяеми вземания – мораторна
лихва за периода от 30.06.99г. до 12.11.18г. – 487 927.21 лв., представляваща сбора от
сумите по изпълнителен лист № 893/07.12.18г., издаден въз основа на заповед за изпълнение
№ 2846/20.11.18г. по ч.гр.д. № 1610/18г. по описа на РС-Силистра, или че процесните суми
са погасени по давност. Искът е основан на твърденията, че ищецът има установено вземане
с влязло в сила на 26.09.11г. решение по гр.д. № 7/06г. на ВРС против ЕТ „ЕЛ ЕС БИ СИ
ЛИМИТЕД – В.Т.“ за неизплатени трудови възнаграждения за периода от 03.06.03г. до
08.04.04г., възлизащи на общо 16 717.86 лв., както и мораторни лихви върху всяко от тях,
възлизащи на общо 4 421.40 лв. По ч.гр.д. № 373/06г. на ВРС с определение е било
допуснато обезпечение на предявените от Б. искове чрез налагане на възбрана върху
подробно описан недвижим имот на ответника в гр. Варна. Въз основа на издадения по гр.д.
2
№ 7/06г. на ВРС изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 8122/11г. на СИС при ВРС,
което по-късно е било преместено при ЧСИ Даниела Петров-Янкова гр. Варна под №
454/15г. Изпълнението е било насочено против възбранения имот, който е бил продаден с
влязло в сила на 07.03.19г. Постановление за възлагане от 21.12.18г., вписано в СВ-Варна на
28.03.19г. На 22.04.19г. Б. е получил от ЧСИ уведомление за дата и час на предявяване на
разпределението на постъпилата от публичната продан сума – за 25.04.19г. С това
уведомление взискателят Б. за първи път е бил уведомен, че по изп.д. № 454/15г. на ЧСИ
Янкова е била присъединена като взискател въз основа на молба от 20.12.18г. и Д. Д. Й. за
вземането си против същия длъжник В.Т. по изпълнителен лист № 893/07.12.18г., издаден
въз основа на заповед за изпълнение № 2846/20.11.18г. по ч.гр.д. № 1610/18г. на РС-
Силистра, по който е било образувано изп.д. № 1793/18г. на ЧСИ Г. Георгиев, гр. Силистра.
По този изпълнителен лист длъжникът Т. е бил осъден да заплати на Й. главница от
208 616.36 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от
20.06.1995г. до 29.06.99г., ведно със законна лихва, считано от 14.11.18г. до окончателното
изпълнение на задължението, както и неолихвяеми вземания – мораторна лихва за периода
от 30.06.99г. до 12.11.18г. – 487 927.21 лв. Всичко това е дало основанието за завеждане на
исковата молба с предявения против присъединения взискател и длъжника иск за оспорване
на вземането на Й. на осн. чл. 464 от ГПК с позоваване на факти, изключващи
съществуването на това вземане.
С молба от 27.06.19г. ищецът е отправил искане на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде
освободен от заплащането на такси и разноски по делото поради липсата на достатъчно
средства за това. Представил е и декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние от 24.06.19г., в която е посочил, че живее сам, не получава никакви доходи и
притежава единствено 3/8 ид.ч. от дворно място от 466 кв.м. в гр. Силистра, ул. „Дим.
Дончев“, № 5, пл. № 350, парцел ІІ, кв. 15 по плана на града, заедно с построените в същото
жилищна сграда, състояща се от 4 стаи, 2 антрета, салон, мази и друга жилищна сграда,
състояща се от 2 стаи, кухня, баня, клозет на канал и навес.
С определение № 297/19.08.19г. съдът е отхвърлил искането като неоснователно. Въз
основа на подадена от Б. частна жалба с определение № 699/11.11.19г. по в.ч.гр.д. №
521/19г. ВАпС е отменил горното определение и е освободил ищеца от заплащането на
такси и разноски по делото. В мотивите е било посочено, че от декларирания като
притежаван недвижим имот не се предполага реализирането на доходи, а наличието на
образувани изпълнителни дела също не са доказателство за наличието на такива доходи.
Поради това и въз основа на декларацията за липсата на каквито и да е доходи и имущества
въззивният съд е приел, че ищецът няма възможност да заплати таксата, възлизаща на
27 861.74 лв.
След връчване на преписи от исковата молба на ответниците, въпросът относно
материалните възможности на ищеца да заплати таксата по делото, е бил повдиган
многократно от процесуалните им представители с аргумента за новонастъпили
3
обстоятелства /получена сума в размер на 4 874.80 лв. по изп.д. № 582/18г. на ЧСИ Иванка
Миндова – Бургас, суми за присъдени му адвокатски възнаграждения по граждански дела,
участие в търговски дружества, в които притежава дружествени дялове и наличието на
неразпределена печалба от търговската дейност на „БГБ – ТРЕЙД.КОМ“ ЕООД в размер на
12 000 лв., получен заем от 20 000 лв. към м.09.20г./, довели до промяна в материалните
възможности на ищеца– молби от 17.06.20г. и 23.09.20г., становища в с.з. на 19.01.21г. /л.
101, л. 123, л. 230-233/. Въз основа на последните изявления съдът е задължил ищеца да
представи нова декларация за гражданското и имущественото си състояние.
С молба вх. № 260528/11.02.21г. /молбата и приложенията са прикрепени към
задната корица на първоинстанционното дело и тяхното приобщаване е било отложено за
открито с.з./ ищецът чрез процесуалния си представител е представил подписана на
06.02.21г. нова декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, в която
е посочил, че живее на семейни начала с посочено лице, която работи по трудов договор и
получава трудово възнаграждение; за периода от подаване на предходната декларация на
24.06.19г. до подаването на настоящата декларация не е получавал никакви доходи, вкл. и
такива от търговска дейност или дивиденти от участие в търговски дружества, не е
получавал кредити от 2019г. до настоящия момент, а полученият преди това кредит от
„Уникредит Булбанк“ АД е бил обезпечен с ипотека върху имота на майка му и от началото
на 2019г. е изплащан със средства на майка му. Декларира, че за периода от м. 12.19г. до
лятото на 2020г. е получил сумата от 4 874.80 лв. по изп.д. № 582/18г. на ЧСИ Ив. Миндова,
но тези средства не са му били изплатени наведнъж, а на вноски от по 372 лв. месечно. С
тези средства ищецът е заплащал най-належащите си разходи. Отново е декларирал като
единствено притежавано недвижимо имущество собствеността от 3/8 ид.ч. от описания по-
горе недвижим имот в гр. Силистра, ул. „Дим. Дончев“, № 5. Към молбата са били
представени и удостоверение от ТД НАП-Варна за липсата на действащи трудови договори
или данни за осигуряване на ищеца; Справка за кредитната задлъжнялост по договор с
„Уникредит Булбанк“ АД, от която е видно наличието на един договор за банков кредит, по
който е налице пълно погасяване към датата на справката, но с отбелязани множество
просрочия; счетоводни документи на „БГБ – ТРЕЙД.КОМ“ ЕООД към 31.12.2014г.;
удостоверния за актуалното състояние на търговски дружества, в които ищецът е едноличен
собственик на капитала или съдружник, Справка за вписванията и отбелязванията в СВ-
Силистра по партидата на ищеца, от която е видно вписването на договорна ипотека по
договора за кредит с посочената банка и с ипотекарен длъжник – Параскева Димитрова Б.а с
апартамента ѝ в гр. Силистра, ул. „Ген. Гурко“, бл. „Хавана“ 1, ет. 9, ап. 41.
Първоинстанционният съд е предприел действия по изследване на имущественото
състояние на ищеца, назначавайки ССче /която е посочила, че „БГБ – ТРЕЙД.КОМ“ ЕООД
по обявените в търговския регистър финансови отчети за 2013г. и 2014г. има
неразпределена печалба и няма непокрити загуби, при което едноличният собственик на
капитала може да получи доход от 12 350 лв. след съответните удръжки като дивидент от
печалбата/ и СТЕ /чието заключение е, че пазарната оценка на апартамента в гр. Силистра,
4
ул. „Ген. Гурко“, бл. „Хавана“ 1, ет. 9, ап. 41 е в размер на 58 900 лв., а тази на имота в гр.
Силистра, ул. „Дим. Дончев“, № 5 е в размер на 82 000 лв./.
От представените от ищеца допълнителни документи се установява, че той и
неговиятг брат Веселин Георгиев Б. са се отказали от наследството на своя баща Георги Б.
Георгиев, които откази са били вписани в специалната книга на РС-Силистра на 08.04.99г.,
поради което не притежават дял от собствеността върху описания по-горе апартамент № 41.
Освен това е представено удостоверение от „Уникредит Булбанк“ АД в уверение на това, че
по ипотечния кредит от 10.10.05г. за сумата от 24 000 лв. кредитополучателят Б.Б. няма
задължения, тъй като същият е бил погасен изцяло на 06.03.20г. като за периода от
01.05.19г. до 06.03.20г. погасяванията са били извършвани по разчетната сметка на банката.
С протоколно определение от 31.03.21г. първоинстанционният съд е приел, че са
налице новонастъпили и новоустановени обстоятелства, които обосновават извод за
промяна на акта на съда, с който ищецът е бил освободен от заплащането на дължимите
такси и разноски по делото. Поради това е отменил освобождаването на ищеца от внасяне на
ДТ и разноски по делото и го е задължил да внесе ДТ в размер на 27 861.74 лв. в 1-седмичен
срок. Указал е, че това определение не подлежи на обжалване.
С молба от 08.04.21г. ищецът чрез процесуалния си представител е посочил, че му е
непосилно да заплати размера на ДТ, указан му от съда поради липсата на достатъчно
средства. Представил е нова декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, подписана на 05.04.21г., в която отново са потвърдени декларираните
обстоятелства за липсата на получавани доходи от трудова или търговска дейност, пенсии и
обезщетения, както и притежаването единствено на 3/8 ид.ч. от собствеността върху имота в
гр. Силистра, ул. „Дим. Дончев“, № 5, който не може да бъде отдаван под наем, тъй като
необитаем или продаван, тъй като е съсобствен. Представени са и нови документи,
представляващи ГФО и протоколи в качеството му на едноличен собственик на капитала на
„БГБ – ТРЕЙД.КОМ“ ЕООД от 2015г., удостоверяващи разпределението на декларираната
за 2014 г. печалба на дружеството. Отправено е до съда искане да се признае, че ищецът
няма достатъчно средства да заплаща такси и разноски по делото и да бъде освободен от
заплащането им.
С обжалваното определение от 09.04.21г. първоинстанционният съда е отхвърлил
молбата на ищеца на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК да се признае, че същият няма достатъчно
средства да заплаща такси и разноски по делото и да бъде освободен от заплащането им.
Обжалваното определение е постановено от съдия в предвидената от закона форма и
в рамките на неговата компетентност, въз основа на релевирано по делото ново искане за
освобождаването на ищеца от заплащането на такси и разноски по делото на осн. чл. 83, ал.
2 от ГПК и приетото от съда наличие на новонастъпили и новооткрити обстоятелства след
постановяването на определение № 699/11.11.19г. по в.ч.гр.д. № 521/19г. ВАпС, поради
което същото е действителен и допустим съдебен акт.
5
Съобразно приетото в теорията и съдебната практика (така Определение № 487 от
17.12.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3917/2020 г., IV г. о., ГК), идеята на законодателя да даде
възможност за освобождаване на страна от заплащане на такси и разноски по
производството е мотивирана от социални съображения и е установена в полза на хора с
ниски материални възможности. Това значи, че не е достатъчно само твърдение за липса на
достатъчно средства за заплащане на дължимите по делото разходи за такси и разноски, но и
наличие на данни за това. Производството по чл. 83, ал. 2 ГПК не е спорно, като
законодателят е предвидил установяване на твърдяното материална затруднение с
представяне на имуществена декларация от страната – молител. Той носи наказателна
отговорност за невярност на декларираните обстоятелства, а съдът извършва преценката си
на базата на декларираното. По делото може да има и други доказателства, имащи
отношение към обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Съдът прави съвкупна преценка
конкретно за всеки случай, предвид наличните доказателства за това.
Освен това преценката за възможността на ищеца да заплати държавната такса се
прави към момента на искането за освобождаване /така определения № 573 от 12.07.2011 г.
по ч. т. д. № 230/2011 г. на ІІ т.о., № 274 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 1842/2015 г. на ІІІ г.о.,
№ 44 от 18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4453/2016 г. и много други./. Съдът не може да основава
своите изводи на предположения и доводи за хипотетични финансови възможности на
молителя /в този смисъл определения № 87 от 19.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1704/2017
г., I г.о., № 366/27.09.2010 г. по ч. гр. д. № 333/2010 г. по описа на ВКС, II г.о., №
47/21.01.2015 г. по ч. гр. д № 7154/2014 г. по описа на ВКС, III г.о., № 44 от 18.01.2017 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4453/2016 г., IV г.о. на ВКС/.
Както се установи в настоящия случай дължимата ДТ за предявения от ищеца
оценяем иск е в размер на 27 861.74 лв. Към момента на произнасянето на въззивния съд по
искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК на ищеца, посредством извършената проверка за
законосъобразност на първоинстанционното произнасяне по това искане, е била налице
подадена декларация за гражданския и имуществен статус на молителя, при който в неговия
патримониум налични са единствено 3/8 ид.ч. от правото на собственост върху описан
поземлен имот, ведно с изградените жилищна и стопанска постройки в гр. Силистра.
Същият не е имал доходи от търговска дейност, от участитето си в търговски дружества, от
друга стопанска или трудова дейност, от обезщетения, помощи, пенсии и други социални
плащания.
Новоустановен факт по делото е, че в едно от търговските дружества, в които ищецът
има участие като едноличен собственик на капитала „БГБ – ТРЕЙД.КОМ“ ЕООД, към
31.12.14г. е налице декларирана печалба, която може да бъде разпределена като дивидент.
От представените с молбата от 08.04.21г. нови писмени доказателства в тази връзка е
установено, че тази печалба е била разпределена още през 2015г. Дали това обстоятелство
подлежи на деклариране и отразяване в ГФО в Търговския регистър към 31.12.15г. и ако е
така защо ищецът не го е сторил, не е въпрос на изследване в рамките на настоящото
6
производство. Отделно от това не е опровергано отразеното в декларацията на ищеца от
06.02.21г., че действително за периода от м. 12.19г. до лятото на 2020г. е получил сумата от
4 874.80 лв. по изп.д. № 582/18г. на ЧСИ Ив. Миндова, но тези средства не са му били
изплатени наведнъж, а на вноски от по 372 лв. месечно и със същите ищецът е заплащал
най-належащите си разходи. Налице е и едно присъдено със съдебен акт от 14.08.20г.
вземане за сумата от 900 лв. по гр.д. № 248/19г. на РС-Силистра за разноски по делото,
което обаче не е получено от ищеца и няма данни това да е по негова вина. Участието на
ищеца като съдружник в други търговски дружества не означава, че същият може да
реализира продажба на дружествените дялове на записаната в тях номинална стойност, а и
последната е многократно по-ниска от дължимата по първоинстанционното дело ДТ. И на
последно място – твърдението на ищеца, че полученият от него паричен кредит от
„Уникредит Булбанк“ АД на 10.10.05г. в размер на общо 24 000 лв. е бил обезпечен с
ипотека върху имота на майка му, която поради тази причина от началото на 2019г. е
започнала да го изплаща с нейни средства и през 2020г. същият изцяло е бил погасен, не са
опровергани от други доказателства по делото.
В обобщение следва да се посочи, че съобразно декларираните от молителя факти,
вкл. и с новопредставената декларация от 05.04.21г. /за истинността на които същият носи
наказателна отговорност и ако са налице данни за невярно деклариране същите следва да
бъдат проверени от съответните компетентни органи/, които към настоящия момент не са
опровергани, както и съобразно представените и събрани от първоинстанционния съд
доказателства, следва да се направи извод, че ищецът няма достатъчно средства, с които да
заплати дължимата по настоящото дело ДТ в посочения голям размер, както и разноски по
делото. Обжалваното определение следва да се отмени като незаконосъобразно и ищецът да
бъде освободен от заплащането на такси и разноски по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260107/09.04.21г. по гр.д. № 152/19г. на ОС-Силистра, И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Б. Г. Б. от заплащането на такси и разноски по гр.д. № 152/19г. на
ОС-Силистра, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8