Р Е
Ш Е Н
И Е № . . . .
гр. Велинград, 16.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.
Секретар: Цветана
Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1602 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника юриск. К.А., срещу Н. И.Б., ЕГН ********** ***.
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника
дължи на ищеца заплащане на сумата от 2346.73 лв. – главница представляващи
неизплатено парично задължение по договор № ********** от 05.09.2017г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че След взето информирано решение от страна на Н.И.
на 05.09.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит № **********, между
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД като кредитор, от една страна и Н.Б.И., като длъжник
от друга страна.Договорът бил сключен при следните параметри:
По кредита: Сума на
кредита 1050 лева.Срок на кредита: 24 месеца.Размер на вноската по кредита:
64.91 лв.Годишен процент на разходите (ГПР) 49.89%.Годишен лихвен процент:
41.17%.Лихвен процент на ден: 0.11 %.Дата на погасяване: 26-то число от месеца
Дължима сума по кредита: 1557.84 лв.
По избран и закупен пакет
от допълнителни услуги:Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:
1260.48 лв. Размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 52.52
лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо
задължение: 2818.32 лв. Общ размер на вноската: 117.43 лв.
Съгласно Декларации т.А
към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи
условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които
длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и
нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа
си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г
на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема
форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски
формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от
дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите
възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния
пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му
клинетът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по
договора, като на 05.09.2017 г. превежда парична сума в размер на 1050 лв. по
посочена от Н.Б.И. лична банкова сметка ***е по Договора за потребителски
кредит, като го сключва за срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителния
план в размер на 117.43 лева и падежна дата всяко 26-то число на месеца.
Договорът е подписан при Общи условия /по нататък наричани за краткост „ОУ“/.
ОУ са неразделна част от Договора, подписани са от Н.И. и е декларирала, че е
запозната със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се
задължава да ги спазва.
В резултат неизпълнението
на длъжника и обстоятелството, че е платил 4 пълни вноска и една частична
вноска, след изпадането му в забава съгласно уговореното в чл. 12.3 от Общите
условия към Договор за потребителски кредит, а именно случай, че КЛ/СД просрочи
една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост“
на 22.05.2018г. договорът за кредит бил прекратен автоматично от страна на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, а до длъжника било изпратено писмо-уведомление на
23.05.2018г.
Заявява, че в настоящото
производство дружеството се отказва и от претендираната законна лихва за забава
в размер на 20.93 лв. в подаденото заявление, както и от такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв. Претендира само законна лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Настоява се на това, че
предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата Н.Б.И., дължала на
ПРОФИ КРЕДИТ България по договор № ********** сума в размер на 2346.73 лв.,
представляваща неизплатено парично задължение. В съответствие с изложеното
счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента
образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ.КЛ и
СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След
това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез
КЕ на кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се
задължава да да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI
Параметри на договора за потребителски кредит.Следва да се отбележи също, че
ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14
календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1
ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума,
направил е плащания по заема, което считам за показателно относно наличието на
съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.Ответникът се е
съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е
бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се
откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.Поради
неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България"’ ЕООД
подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд- гр. Велинград. По заявлението било
образувано ч.гр.дело №1150 от 2018г. по описа на ВлРС .
Въз основа на така
очерталата се обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да
установи съществуването в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД на задължени на длъжницата Н.Б.И., по договор
№ ********** от 05.09.2017г. в размер на 2346.73 лв., представляваща
неизплатено парично задължение, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението. Претендира и присъждане
на направените по делото разноски.
В определения срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него намира,че искът е
допустим, но частично неоснователен, поради следното: Позовава се на нищожност
на клаузите на Споразумението за допълнителни услуги и приложимост на чл.22 от ЗПК. Клаузите на споразумението били неясни и неразбираеми. Споразумението било
поставило потребителя в неравностойно положение, тъй като било очевидно, че без
да получава каквато й да било допълнителна услуга се увеличава дългът му
драстично. Липсвали данни, че ответника е уведомен за предсрочната изискуемост.
Размерът на задължението бил неясен и начина на формирането му също. Затова и оспорваме размера, като изрично се
противопоставя на включването на суми за допълнителни услуги по споразумението,
съобразно изложеното досежно неговата нищожност.
В о.с.з. ищеца с писмена
молба подържа иска, заявява да желае делото да се гледа в негово отсъствие, иска
уважаване на същия, с подробни съображения в писмена защита изложени в тази
молба и отделно в писмени бележки.
В о.с.з. ответника, чрез
назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител –адв.У., оспорва
иска, поддържа възраженията си, включително това за нищожност на Споразумението
за допълнителни услуги. Твърди, че по
пакета от допълнителни услуги не са предоставяни услуги на ответника. Освен
това ответникът бил заплатил през август и септември още две вноски от по
120лв. Подробни съображения излага в защита.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1150/2018г.
на ВлРС, с постановеното по същото Заповед № 666/30.08.2018г. се установява да
е разпоредено Н. И.Б., ЕГН ********** ***,
да заплати на ищцовото по настоящето дело дружество следните суми: сумата от 2346,73
лева – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски
кредит № **********/05.09.2017г., сумата от 20,93лв. – лихви за забава за
периода 27.10.2017г-22.05.2018г., сумата от 30,0лв.-такси за извънсъдебно
събиране на вземането, ведно със законна, считано от 28.08.2018г. до
окончателно изплащане на вземането както и разноски от общо 197,95лв., в това
число 47,95лв. за държавна такса и 150лв. за юриск. възнаграждение. Посочено е също, че
вземането произтича от Договор за потребителски кредит № **********/05.09.2017г.,
който е прекратен автоматично от заявителя на 22.05.2018г. поради просрочване
на месечна вноска с повече от 30 кал.дни, за което бил уведумен..
Изрично в заявлението си
по чл.410 ГПК ищеца е посочил, че длъжника е направил 4 погасителни вноски и е изпаднал в забава на 27.10.2017г.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1150/2017г. на ВлРС е връчена на длъжникаН.Б. по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като той не се
явил да я получи.
Във връзка с това и на
осн. чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищеца е уведомен да предяви иск за установяване на
вземането си по издадената в негова полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1150/2018г.
на ВлРС в едномесечен срок. Съобщението е получено от него на 28.11.2018г., а
настоящия установителен иск е предявен на 28.12.2018г. Изложеното сочи, че
установителния иск е допустим.
Видно от представените по
настоящото дело доказателства : Договор за потребителски кредит с № **********
от 05.09.2017г., Общи условия на ПРОФИ КРЕДИТ БЪГЛАРИЯ ЕООД към Договори за
потребителски кредити: версия 08/27.01.2017г., Искане за отпускане на
потребитилски кредит –стандарт от 30.08.2017г.; Декларация за обработка на
лични данни от 30.08.2017г.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити от 05.09.2017г. с допълнителна
преддоговорна информация; Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 05.09.3017г. и Погасителен план от 05.09.2017г. към договор № **********;
Преводно нареждане от 05.09.2017г. на името на Н.И. към банка Алианц Банк
$българия за приведени 1050лв., както и Извлечения по сметка към Договор за
потребителски кредит № **********, между страните е сключен въпросния договор
за заем със следните параметри:
По кредита: Сума на
кредита 1050 лева.Срок на кредита: 24 месеца.Размер на вноската по кредита:
64.91 лв.Годишен процент на разходите (ГПР) 49.89%.Годишен лихвен процент:
41.17%.Лихвен процент на ден: 0.11 %.Дата на погасяване: 26-то число от месеца
Дължима сума по кредита: 1557.84 лв.
По избран и закупен пакет
от допълнителни услуги:Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:
1260.48 лв. Размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 52.52
лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо
задължение: 2818.32 лв. Общ размер на вноската: 117.43 лв.
Сумата от 1050 лв. е
преведена на заемополучателя Н.И. на 05.09.2017г. по банков път.
Въпросът за това дали
ответника е сключил с ищеца точно този договор се установява от изписаните във
горните документи имена Н.Б.И. и положени в края на документите подписи от това
лице.
Съгласно погасителния
план кредитополучателят е следвало да преведе 24 погасителни вноски, всяка на
стойност 117,43 лева, включваща общо 64,91лв. -главница по заема с лихва и
52,52лв. – вноска по допълнителен пакет услуги.
Видно от Извлечението по сметка приложено към исковата
молба кредитополучателят е погасил изцяло
първите 4 бр. месечни вноски, както и частично 5-та вноска, дължима на
26.02.2018г. като всички вноски са правени със закъснение и през 2018г. Така
още първите четири вноски са били дължими на 26-то число на месеците октомври,
ноември и декември 2017г., но са платени на 2018г. и със закъснение.
Съгласно т. 12.1 и 2 от
ОУ към договора в случаи, че кредитополучателят просрочи плащането на месечна
вноска се начислява лихва за забава, като задължението за заплащане на лихви
става изискуемо от начисляването им. А в чл.12.3 е предвидено договора да се
прекратява в случай, че кредитополучателят просрочи една вноска с повече от 30
календарни дни.
С оглед на това и
съобразно чл.12.3 от Общите условия към Договор за потребителски кредит на ПРОФИ
КРЕДИТ БЪГЛАРИЯ ЕООД, договорът е едностранно прекратен, считано от 22.05.2018г.,
за което ищеца е издал уведомително писмо /л.40/.
Посоченото по-горе уведомително писмо за едностранно прекратяване на
договор с № **********, считано от 22.05.2018г. няма данни да изпращано,
респективно получаван от ответника И., а не се и твърди от ищеца това да е било
направено. Видно от него, към датата 22.05.2018г. задължението
по този договор възлиза на общо 2797,66лв., в това число непогасена част от 2346,73лв.
и лихви за забава -20,93лв., както и 430лв. такса по тарифата на банката.
Представено е извлечение по сметка
към процесния договор за заем, е частен свидетелстващ документ, който не е
оспорен. Същото представлява и признание за неизгоден факт, а именно погасените
суми от кредитополучателя, като в тази част има обвързваща за ищеца сила. Съдът
кредитира изцяло същото при определяне на размера на дължимата сума. От него се
установява, че ответникът не е заплатил дължимите вноски относно главницата по
процесния заем.
Безспорно ищеца "Профи Кредит
България" ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал.2
от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по
смисъла на чл.9, ал. 4 ЗПК. Независимо дейността на ищеца да е регламентирана в
ЗКИ, то това дружество е финансова институция, но не е банка, тъй като банката
събира средства от влогове на клиенти, което не прави финансовата институция.
По делото са приети представени
от ответника 7 бр. вносни бележки, видно от последните три от които по
процесния Договор за потребителски кредит с № **********, е изпълнено задължение на Н.И. в
размер на общо 240лв., като са внесени на два пъти по 120лв. на 22.08.2019г. и
на 20.09.2019г. Останалите 4 вносни
бележки касаят внасяне на суми от по 200лв. за изпълнение на задължение на Н.Т.
по Договор № **********, различен от процесния договор, поради което и същите
не удостоверяват плащане от ответника.
Предвид тези вносни бележки съдът намира за доказано по делото, че
ответникът е заплатил през м.08. и м.09. 2019г. общо 240лв. от задължението си
по Договор за потребителски кредит с № **********. Така общото направено от
ответника плащане по процесния договор според извлечение от сметка и вносни
бележки е в размер на 711,59лв.=(4х117,43лв. +1,87лв.)+(2х120лв.).
Основателно съдът намира възражението на ответника за нищожност на клаузите
на Споразумението за допълнителни услуги и приложимост на чл.22 от ЗПК, по
следните съображения: Между страните е сключен Договор за потребителски кредит
„ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № ********** / 05.09.2017г., по силата на който
ищцовото дружество е предоставило на ответника кредит в размер на 1050,00 лв.,
която ответникът се е задължил да върне на 24 равни месечни вноски, всяка от
които в размер на 64,91 лв. при ГПР 49,89 % и ГЛП 41.17 %. Сумата в размер на 1050,00
лв. е била изцяло усвоена от ответника-видно от представените по делото банкови
извлечения на 05.09.2017г., която ищцовото дружество е превело по банкова
сметка ***.
Дължимата по процесния договор за
потребителски кредит сума, включваща главницата и възнаградителната лихва,
възлиза в общ размер на 1557,684лв.
Със Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги от 05.09.2017г. ответникът е закупил и пакет от
допълнителни услуги, за който в договора за потребителски кредит е договорено
възнаграждение в размер на 1260,48 лв., платимо на 24 равни месечни вноски в
размер на 52,52 лв. всяка. Общото
задължение по договора, включващо и задължението по пакета от допълнителни
услуги, възлиза на 2818,32 лв., а общият размер на месечната вноска – 117,43
лв. Според уговорките на договора и погасителния план към него падежът на
последната погасителна вноска е на 26.09.2019г.
Предмет на Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, подписано на 05.09.2019г. от
ищцовото дружество и ответника, е предоставяне от страна на кредитора на
клиента-заемател на една или всички от следните услуги: приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства.
На първо място, по делото не се
твърди, а и не се представят доказателства за ползване на въпросните
допълнителни услуги, поради което заплащане на възнаграждение по Споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не следва да се дължи. На
следващо място, остатъкът от претендираното вземане в посочения размер, а
именно 1260,48 лв., представляващо възнаграждение по закупения пакет от
допълнителни услуги, съдът намира за недължим и поради нищожността на
сключеното на 05.09.2017г. Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги и неравноправността на клаузата за дължимост на
възнаграждението по пакета от допълнителни услуги, съдържаща се в процесния
договор за потребителски кредит.
В настоящия случай ответникът има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), в който е регламентирано, че потребител е всяко физическо
лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. С отпускането на кредит в
размер на 1050,00 лв. в полза на ответника като физическо лице е предоставена
„финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. В разпоредбата на
чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, към която изрично препраща чл. 24 от ЗПК, е дадена общата
дефиниция за неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, а именно:
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като за неравноправните клаузи в договорите, съдът
следи служебно. В чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е регламентирано, че неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузите
по сключените договори не са индивидуално уговорени, когато те са предварително
изготвени от доставчика, поради което потребителят не е имал възможност да влияе
върху тяхното съдържание - арг. чл. 146 ал. 2 от ЗЗП. Идентично разрешение е
дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското
законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 3 от Директива
93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. В Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита
за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
В настоящия казус клаузите на
Споразумението от 05.09.2017г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
към Договора за потребителски кредит не са индивидуално договорени. Ответникът
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, доколкото липсва яснота
относно цената на всяка една от услугите по процесния пакет от допълнителни
услуги. В споразумението е посочен като определяем размер само възнаграждението
по отношение на услугата „приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит“ – 15 % от цялото възнаграждение, но не повече от 300
лева. По делото не са ангажирани доказателства тази услуга да е ползвана от
ответника. Наред с това заплащането на възнаграждението по процесното
споразумение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на изброените в него услуги и е без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните Договор за потребителски кредит.
Изложеното налага извода, че
процесното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от
05.09.2017г. не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на доставчика и потребителя. Принципът на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава.
Действително съгласно разпоредбата
на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и принципа на свободата на договаряне, уреден в чл. 9
от ЗЗД, страните по договор за потребителски кредит могат да договорят цена за
допълнителни услуги, но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на
чл. 10а, ал. 2 - ал. 4 от ЗПК, съгласно които: кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита; кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона
за едно и също действие; видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
В случая допълнителните услуги
касаят усвояването, управлението на кредита и отпускането на допълнителни
средства по него или са относими към бъдещи несигурни събития, като същите са и
неясно формулирани. Нито в процесния договор, нито в споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, е посочен конкретно размера на
съответната такса или комисиона за предвидената допълнителна услуга, а както бе
посочено по-горе в противоречие с императивното правило на чл.10а, ал.4 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК) за различните видове допълнителни услуги
е определено общо възнаграждение за плащане с определяем от него размер само на
услугата „приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски
кредит“. На следващо място, уговорените с процесното споразумение допълнителни
услуги противоречат и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която разпоредба,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. В случая само по
процесния договор за потребителски кредит ГПР е 49,89 %, при допустими от
закона 50 %. Отделно от това, ако към тази сума се присъединят и разходите по
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, подписано на
05.09.2017г., на стойност 1260,48 лв., по което месечната вноска е 41,66 лв.,
то ГПР ще надхвърли нормативно допустимия. Налице е заобикаляне на закона,
което е недопустимо. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в
размер на 1260,48 лв. Предвид изложеното
се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги в размер на 1260,48 лв. се явява нищожна като
противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10а, ал. 2-ал.4
от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не може да породи желаните от страните правни
последици. Доколкото възнаграждението по споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги се явява уговорено по нищожна клауза, то не се
дължи.
В обобщение на горното се налага
извода, че задължението на ищеца по процесния Договор за потребителски кредит №
********** / 05.09.2017г., включващо главницата и възнаградителната лихва,
възлиза в общ размер на 1557,84лв. От тази сума ответника е заплатил общо 711,59лв.,
в който и размер е изпълнил задължението си към ищцовото дружество. Останало е
неизпълнено задължение по този договор в размер на 846,25лв.
Ето защо съдът намира за установено, че
ответника има задължение към ищеца за заплащане на сумата от общо 846,25лв.,
представляваща сбор от неплатени месечни вноски по заема за главница и
възнаградителна лихва, за разликата до пълния претендиран размер от общо 2346.73 лв., искът е неоснователен и като
такъв ще се отхвърли. Като законна последица върху сумата в размер на 846,25лв.
ще се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението -
28.08.2018г. до окончателното изплащане.
Предвид изхода на делото ищеца има право на разноски по съразмерност с уважената
част от иска, като е представил доказателства за направени разноски в размер на
общо 591,20 лв., съобразно списък по чл.80 ГПК. При което и ще му се присъдят
разноски за настоящото производство в размер на 213,19 лв., която сума ще се
осъди ответника да му заплати. До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. №
1150/2018г. на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на общо 197,95лв., то и следва на ищеца да се присъдят разноски
за заповедното производство по съразмерност с уважената част от иска, а именно
71,38лв., която сума ответника ще се осъди да му заплати.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, че
Н. И.Б., ЕГН ********** ***, сумата от общо 846,25лв.,
представляваща сбор от неплатени месечни вноски по заема за главница и
възнаградителна лихва по Договор за
потребителски кредит № **********/05.09.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.08.2018г. до окончателното плащане,
КОяТО
СУМа е разпоредено Н.И. да заплати със Заповед № 666/30.08.2018г. по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д.№ 1150/2018г. на Велинградски РС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от общо
2346.73 лв., както и за законната лихва върху разликата, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н. И.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, Сумата от 71,38лв.
/седемдесет и един лева и 38ст./,
представляваща разноски направени в заповедното производство, както и Сумата от 213,19 лв. /двеста и тринадесет лева и 19ст./, разноски направени в
исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати
на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина
И.)