Решение по дело №2066/2020 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ..............

гр. Плевен, 04.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

                Плевенският районен съд, ХІV наказателен състав в публично заседание на 4 ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА

 

при секретаря Петя Каракопилева и в присъствието  на прокурора ........,  като разгледа докладваното от съдията ГЕРГИЧАНОВА АНД № 2066 по описа за 2020 г. и за да се произнесе съобрази следното:

 

         ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ч**378, а**ІІІ от НПК във вр. ч**375 от НПК.

         Постъпило е предложение от Районна прокуратура – Плевен да бъде освободен от наказателна отговорност обвиняемият ***, с ЕГН: **********, срещу който се провежда досъдебно производство № Д-1914/2019 год. по описа на Районна прокуратура - Плевен по смисъла на НПК за извършено от него престъпление по ч** 313, а** 1 от НК. В постановлението, по реда на ч**375 от НПК се излагат доводи за наличието на всички предпоставки по смисъла на ч**78А от НК, поради което на обвиняемия *** следва да бъде определено и наложено административно наказание в рамките, предвидени от закона.

         Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и не ангажира становище.     

ОБВИНЯЕМИЯТ *** – редовно уведомен, не се явява, представлява се от защитника му адв. ***, който от името на ** заявява, че последният признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в предложението на Районна прокуратура - Плевен. Моли съда да му наложи административно наказание глоба в минимален размер, като съобрази разпоредбата на ч** 78а а** 5 от НК.

         Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, взе предвид изложеното в предложението на Районна прокуратура - Плевен, намира за установено следното:

Обвиняемият *** е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан/реабилитиран/, ЕГН: **********.

В края на 2015 г. обвиняемият ** се преместил във ***, където живеел и работе** Там било и неговото семейство - съпругата и детето му. Същият притежавал СУМПС с № ***, т.е. бил правоспособен водач. Тъй като придобил нова категория за управление на МПС - СЕ/камион с ремарке, възникнала необходимост за подмяна на документа.

На 25.06.2018 г. той се явил в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Плевен, където на гише за прием на документи за издаване на СУМПС работела свидетелката ***. Пред последната той лично подал Заявление за издаване на български документи за самоличност, с вх. № 4021/25.06.2018 г., тъй като придобил нова категория за управление на МПС. Съобразно изискванията на ч** 14, а** 1 от Наредба 1-157 за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, обвиняемият ** приложил и следните документи: удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС; копие от диплома за завършено средно образование; вносна бележка за платена такса и декларация от 25.06.2018 г. във връзка с ч** 13, т. 6 от Наредбата. Той декларирал в частния документ, че постоянният му адрес ***, че обичайното му пребиваване е в страната и не притежава друго валидно СУМПС, издадено от друга държава-членка на Европейския съюз.

На основание така представените документи от ОДМВР-Плевен, на 28.06.2018 г. обвиняемият **** лично получил издадено от ОДМВР-Плевен СУМПС, с № ***. Същият ден той напуснал територията на Република България и се върнал обратно във ***.

Година по-късно немските държавни органи установили, че обичайното пребиваване на обвиняемият **** е било във ***, считано от 01.12.2015 г., което било в противоречие със заявеното от същия в декларацията от 25.06.2018 г. С писмо от 16.08.2019 г. те уведомили компетентните национални орган**

По случая е образувано и проведено настоящото наказателно производство.

С оглед изясняване на обстоятелствата по случая в качеството на свидетели са разпитани ***и ***

Съгласно заключението по назначената и изготвена съдебно-почеркова експертиза е видно, че подписът в графа „Подпис:“ и ръкописният текст в Декларация във връзка с ч** 151, а** 5 и 7 от Закона за движения по пътищата от 25.06.2018 г. от името на *** е положен и изписан от същия.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от приобщените към доказателствения материал по делото по реда на ч** 283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на проведеното досъдебно производство № Д-1914/2020 год. по описа на Районна прокуратура – Плевен, а именно – от самопризнанието на обвиняемия ****, показанията на разпитаните свидетели; заключението на вещото лице по извършваната съдебно-почерковата експертиза; свидетелството за съдимост и характеристичните данни на обвиняемия; справки за пътуване и другите писмени документ**

Видно от гореизложеното е, че обвиняемият *** е осъществил състава на ч** 313 а** 1 от НК.

От обективна страна е установено, че обвиняемият **** *** е потвърдил неистина в писмена декларация, на основание ч** 13, т. 6 от Наредба 1-157 за условията и реда за издаване на СУМПС и подмяна на вече притежаван СУМПС, която по силата на Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта за удостоверяване неистинността на обстоятелствата във връзка с разпоредбата на ч** 151, а** 5 и 7 от ЗДвП - престъпление по ч** 313, а** 1 от НК.

Надлежният ред за издаване на свидетелство за моторни превозни средства е предвиден в Наредба I-157 за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.

Съгласно ч** 12, а**1, т. 2 от Наредбата СУМПС се издава при придобиване на правоспособност за управление на МПС от нова категория, какъвто е и настоящият случай. Министерството на вътрешните работи на Република България е компетентният държавен орган, издаващ удостоверителния документ за правоспособност за управление на МПС на съответното лице, което следва да е установило обичайното си пребиваване в страната. С оглед легалната дефиниция на §6, т. 46 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата „обичайно пребиваване в Република България“ е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.

Това обстоятелство /обичайно пребиваване/ се декларирало лично от водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с нарочна декларация по ч** 13, т. 6 от цитираната наредба. По силата на ч** 151, а** 5 от ЗДвП частната декларация се давала пред орган на властта, какъвто е Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Плевен, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства — че обичайното пребиваване на декларатора не е в друга държава-членка на Европейския съюз.

Видно от събраните в хода на разследването доказателства /инкриминираната декларация от 25.06.2018 г.; уведомлението от немските държавни органи от 16.08.2019 г.; заключението на вещото лице; справка за пътуване на *** и обясненията на самия обвиняем/, обвиняемият **** е имал обичайно пребиваване във *** към момента на подаване на процесната декларация. Декларирайки обратното, той е осъществил всички обективни признаци на престъплението по ч** 313, а** 1 от НК.

Документното посегателство по ч** 313, а** 1 от НК е формално престъпление. То е довършено с осъществяването на изпълнителното деяние т.е., с подаването на инкриминирания писмен документ пред съответния орган на власт.

От субективна страна обвиняемият **** е действал с пряк умисъл по смисъла на ч** 11, а** 2 от НК. Той е съзнавал, че по силата на закон е длъжен да удостовери пред компетентния орган за издаване на СУМПС истинността на обстоятелството „обичайно пребиваване“, но въпреки това е декларирал, че е установил такова не във *** (където реално работел и постоянно живеел със семейството си), а в Република България. Тъй като престъплението по ч** 313, а** 1 от НК е на простото извършване, за неговата съставомерност не се изисква настъпването на някакъв престъпен резултат, който да е обхванат от умисъла на дееца.

За така извършеното от страна на обвиняемия *** по ч** 313 а** 1 от НК престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба в полза на държавата в размер от 100 до 300 лева.

От деянието не са причинени имуществени щет**

Обвиняемият *** не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК към момента на деянието. Ето защо съдът счита, че са налице всички законови предпоставки за приложението на ч** 78а от НК, поради което обвиняемият ** следва да бъде освободена от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание – глоба.

При определяне размера на административната санкция, която следва да бъде наложена на обвиняемия *** съдът съобрази разпоредбата на ч** 78а, а** І от НК, сравнително невисоката степен на обществена опасност на деянието и дееца.

Ето защо съдът счита, че на обвиняемия ** следва да бъде наложено административно наказание – глоба в минимално предвидения от законодателя размер, а именно - 1000,00 лв. (хиляда) лева. 

Водим от горното и на основание ч** 378, а** ІV, т. 1 НПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ОБВИНЯЕМИЯ ***, с ЕГН: **********, за извършено на 25.06.2018 година престъпление по ч** 313 а** 1 от НК,  като на основание ч** 78A, а** І от НК му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА на основание ч** 189, а** ІІІ от НПК ОБВИНЯЕМИЯ ***, с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ направените деловодни разноски в размер на 86,77 лева, които да се преведат по сметка на ОД на МВР – Плевен.

Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес за обвиняемия и от съобщението за Районна прокуратура - Плевен пред Окръжен съд - Плевен.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: