МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД
№ 1489 ПО ОПИСА ЗА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД ЗА 2016 ГОДИНА
На 12.12.2016 год. Варненският окръжен прокурор е внесъл във ВОС
обвинителен акт по ПД № 95, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимия С.Д.Д., за извършено от него престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.343, ал.3, б.Б, вр.ал.1, б.В, вр.чл.342, ал.1 от НК
за това, че на 18.10.2015 год. в гр.Варна, при управление на МПС - лек
автомобил „АУДИ А3" с per. № В 4039 ВА, нарушил правилата за движение: чл.
20 ал.2 от ЗДвП:"Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и чл.21,
ал.1 ЗДП "При избиране на скоростта на движение на водача на ППС е
забранено да превишава следните стойности на скоростта - 50.км.ч. в населено
място за пътно превозно средство от категория В" и по непредпазливост
причинил смъртта Милен Минчев Хараланов, като деянието е извършено в пияно
състояние и деецът е избягал от местопроизшествието.
В с.з. подсъдимият изразява съжаление за случилото се, моли за минимално
наказание.
В с.з. е направено искане от страна на защитата за приложение на
разпоредбата на чл.371, т.2 НПК, като производството по делото премине по реда
на съкратеното съдебно следствие, тъй като подсъдимия признава всички факти,
отразено в обвинителния акт.
В с.з. представителят на прокуратурата поддържа обвинението и предлага да
се определи наказание "лишаване от свобода" около минималния размер,
предвиден в разпоредбата на закона.
По делото като частен обвинител е конституирана майката на починалия.
Нейният процесуален представител изразява становище по отношение на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, като смята, че то
трябва да е между минималния и средния размер, предвиден в разпоредбата на
закона, като за постигане целите на генералната превенция изтърпяването му
трябва да е ефективно.
От фактическа страна съдът приема за установени следните обстоятелства:
Подсъдимият С.Д. е роден в гр.Добрич, като към датата на инкриминираното
деяние живеел и работил в гр.Варна. Работното му място се намирало в Мода бар,
находящ се в Пфое мол.
На 18.10.2015 год. до 04.20 часа Д. бил на работа, като около 01.30 -
02.00 часа изпил известно количество концентрат- уиски. След като приключил
работа, се прибрал в дома си. Докато бил в дома си, му се обадили негови
приятели и му предложили да се видят в „Пикадили 24 часа". За да стигне до
мястото подсъдимият, привел в движение личния си лек автомобил марка „Ауди A3"
с рег.№ В 4039 ВА, който бил паркиран пред дома му. Управлявал автомобила по
бул.„Цар Освободител" в посока към „Пикадили 24 часа". Било тъмно,
предвид обстоятелството, че часът бил около 5 сутринта, като уличното
осветление на булеварда било включено, пътното платно било сухо. Нямало никакво
движение на автомобили. Преминал през кръстовището на бул. „Цар
Освободител" с бул. „Христо Смирненски" и продължил в посока към
центъра на гр.Варна. След като преминал кръстовището с ул. „Струга", Д.
продължил в права посока, в средната лента за движение на бул. „Цар
Освободител" със скорост около 94 км/ч. В този пътен участък движението е
еднопосочно, с три пътни ленти за движение на превозни средства в една посока.
Автомобилът на подсъдимият наближил пресечката с ул.„Неофит Рилски",
като в този момент пострадалият Милен Хараланов предприел пресичане на пътното
платно в посока отдясно - наляво спрямо посоката на движение на лекия
автомобил.
Д. не възприел своевременно пешеходеца като опасност за движението и не
предприел спиране на управляваното от него моторно превозно средство. В
резултат на това последвал удар между лекия автомобил и пешеходеца, когато
пешеходецът бил изминал път с дължина от началото на пресичането си на пътното
платно в рамките на 4,7 метра.
От удара на лекия автомобил в тялото на пострадалия последвало
прехвърляне на тялото през капака и тавана на лекия автомобил, а след това
падане и удар на пострадалия в подлежащата пътна настилка. Вследствие на
настъпилото пътно-транспортно произшествие, пострадалият Хараланов получил
множество травматични увреждания в областта на главата, гърдите, корема, горни
и долни крайници, като в резултат на несъвместима с живота травма в областта на
главния мозък -пълно скъсване на ниво мозъчни крачета - настъпила смъртта на
пострадалия. След като блъснал пострадалия с автомобила си, обвиняемият избягал
от местопроизшествието, тъй като бил уплашен. Впоследствие, след като се
посъветвал с приятел, размислил и съобщил в Сектор „Пътна полиция" при ОД
МВР - Варна, че той е блъснал пешеходеца. По-късно показал на полицейските
служители къде бил оставил автомобила си.
През това време, малко след произшествието свидетелите Цветелина Тодорова
и Стоян Николов минали с автомобил покрай мястото и забелязали тялото на
пострадалия и съобщили на телефон 112 за инцидента. На место пристигнал
медицински екип, в който била св.Мирослава Атанасова от Центъра по спешна
медицинска помощ, която установила смъртта на Милен Хараланов.
В ДП е назначена САЕ, от заключението на която се установява, че Д. е
имал техническата възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако
е управлявал автомобила с разрешената за населено място скорост от 50 км/ч при
всички варианти на скорост на движение на пострадалия.
От заключението на назначената по делото СМЕ се установява, че
концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия между 04.30ч. и 05.30ч.
на 18.10.2015г. е била между 0,935 промила и 0,785 промила.
От назначената по делото СМЕ се установява, че вследствие на претърпяното
ПТП са установени следните увреждания по тялото на Хараланов: съчетана травма
глава-гърди-корем, счупване на черепната основа, пълно прекъсване на главния
мозък на ниво мозъчни крачета, с наличие на контузни огнища в тези области,
обширни кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, многофрагментно счупване на
горна и долна челюст, носни кости, счупване на леви и десни ребра, контузия на
двата бели дроба, вдишана кръв в белите дробове, разгъвно счупване на ниво 9-10
гръдни прешлени с пълно прекъсване на гръбначния мозък, разкъсване на
чреводържателя на тънките черва, 100мл. кръв в коремната кухина, счупване на
дясна бедрена кост, отворено счупване на двете подбедрици. Като причина за
смъртта съгласно експертите се сочи несъвместима с живота травма в областта на
главния мозък-пълно прекъсване на ниво мозъчни крачета, при което винаги
настъпва смърт,т.е. налице е пряка причинно-следствена връзка между
настъпването на смъртта и установените травматични увреждания в резултат на
настъпилото ПТП.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, заключенията на вещите
лица, както и всички писмени доказателства по делото, събрани на досъдебното
производство, които са взаимно допълващи се и непротиворечиви.
След като прецени всички доказателства, релевантни за делото, поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът постанови присъдата си като взе предвид следните
правни съображения:
Производството е по реда на чл.371, т.2 НПК доколкото в с.з. подсъдимият
у направил изрично изявление, че признават фактите, описани в обвинителния акт,
както и че се признава за виновен изцяло по повдигнатото му обвинение.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че
подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.343, ал.3, пр.1 и 6, б.Б,,
вр.ал.1, б.В, вр.чл.342, ал.1 от НК за това, че на 18.10.2015 год. в гр.Варна,
при управление на МПС - лек автомобил „АУДИ А3" с per. № В 4039 ВА,
нарушил правилата за движение: чл.21, ал.1 ЗДП "При избиране на скоростта
на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на
скоростта - 50.км.ч. в населено място за пътно превозно средство от категория
В" и по непредпазливост причинил смъртта Милен Минчев Хараланов, като
деянието е извършено в пияно състояние и деецът е избягал от
местопроизшествието.
Този свой извод съдът направи поради следните обстоятелства:
Обект на това престъпление са обществените отношения свързани с
безопасното движение по пътищата.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено: от данните по
делото безспорно се установи, че подсъдимият е управлявал МПС и след като
умишлено е нарушил правилата за движение по пътищата е причинил по
непредпазливост смъртта на Милен Хараланов. По делото е установено по безспорен
начин, че на инкриминираната дата подс.Д. е управлявал личния си лек автомобил
в гр.Варна, по бул.Цар Освободител със скорост от 94 км.ч. при разрешена
скорост от 50 км.ч. Поради движението си с високата скорост блъснал пешеходеца
Хараланов, като от АТЕ се установява, че при движение с разрешената скорост
подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати удара. Нарушаването на
посочената разпоредба от ЗДП е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
Втората разпоредба, която е възведена на подсъдимия с ОА, задължава
водачите на МПС да се движат със скорост, съобразена с релефа на местността,
през която преминават и с пътните условия, както и да намалят скоростта на
движение или да спрат при възникнала опасност на пътя. В случая е безспорно, че
намиращия се на пътното платно пешеходец е представлявал опасност за
движението, с която подсъдимият е следвало да се съобрази и да намали скоростта
си на движение в момента, в който го е забелязал, а при необходимост и да спре,
което той не е сторил.
По отношение на втората възведена с ОА като нарушена разпоредба -чл.20,
ал.2 ЗДП, съдът намира,че същата се намира в съотношение на обща към специална
норма към разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДП. Практиката на ВКС, която е трайна в
тази насока, предвижда, че при подобни обстоятелства подсъдимите следва да
носят отговорност единствено по специалните разпоредби на закона, поради което
съдът призна Д. за виновен единствено в нарушение на разпоредбата на чл.21,
ал.1 ЗДП, а го оправда по чл.20, ал.2 ЗДП.
От доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че
подсъдимият е извършил тези нарушения от ЗДП. Ако той се беше съобразил с
разпоредбите на закона не би се стигнало до ПТП и от там до смъртта на пострадалия.
Съдът приема за безспорно по делото и
обстоятелството, че е налице пряка връзка между причиненото ПТП и настъпилия
вредоносен резултат.
От назначената по делото СМЕ се
установява, че причина за смъртта на пострадалия е несъвместима с живота травма
в областта на главния мозък-пълно прекъсване на ниво мозъчни крачета, при което
винаги настъпва смърт,т.е. налице е пряка причинно-следствена връзка между
настъпването на смъртта и установените травматични увреждания в резултат на
настъпилото ПТП.
По отношение на подсъдимия Д. са
възведени два квалифициращи признака, а именно че е избягал от
местопроизшествието и че е бил в пияно състояние към момента на произшествието.
Съгласно константната съдебна практика
пияно състояние по смисъла на чл. 343, ал.
3 НК е налице, когато по време на произшествието в кръвта на дееца
има алкохолно съдържание най-малко 0,50 промила /ППВС-1 от 17.I.1983 г. по н.
д. № 8/82 г./, а в конкретния случай за подсъдимия е установено значително над
това количество. Като назначената по делото експертиза е установила, че
концентрацията на алкохол към момента на произшествието е между 0.935 и 0.785
промила.
Освен това следва да бъде отбелязано,
че в посоченото вече ППВС е отразено, че при пияно състояние на дееца законът
не изисква да е налице причинна връзка между това състояние и допуснатите
нарушения на правилата за движение и при виновно причиняване на съставомерни
последици пияното състояние на дееца е достатъчно, за да се квалифицира
деянието като престъпление по чл. 343, ал.
3 НК. Не се изисква да е налице причинна връзка между пияното
състояние на дееца и допуснатите от него нарушения на правилата за движение т.
е. те да са резултат на пияното състояние. Освен това по делото е налице
експертиза, според която дори при лека степен на алкохолно опиянение рефлексите
на възприемане и управление са значително отрицателно повлияни, независимо от
обстоятелството, че лицето/в случая подсъдимия/ не се чувства повлиян от
алкохола.
Същото това постановление дава
тълкуване на квалифициращия признак "избягал от местопроизшествието",
което "е налице, когато деецът е напуснал местопроизшествието с цел да се
укрие, макар и временно, да заличи участието си в транспортното произшествие
или да укрие някои доказателства за установяване на фактическата обстановка.
Той може да напусне местопроизшествието при извинителна причина, например
необходимост да отиде или да бъде закаран в болнично заведение, да оказва помощ
на пострадалия и пр. Такива извинителни причини в конкретния случай не са
налични. Имайки предвид конкретните обстоятелства съдът намира, че е осъществен
и този квалифициращ признак. Подсъдимият напуска местопроизшествието, укрива
автомобила на отдалечено място.
Двата квалифициращи елемента по
безспорен начин се установяват от събраните по делото доказателства. По време
на изпълнение на трудовите си задължения Д. е употребил алкохол, за което лично
е дал обяснения. На базата на неговите обяснения, на химическата експертиза,
изготвена след явяването му в полицията и на СМЕ, изготвена въз основа на тези
данни е установено, че към часа на произшествието Д. е бил с концентрация на
алкохол 0.935 - 0.785 промила.
Безспорно е също така, че той не е
останал на мястото на произшествието въпреки, че е бил наясно, че има тежко
пострадал човек и едва след няколко часа отишъл до полицията, където уведомил
какво се е случило и къде се намира автомобила, който е управлявал.
Деянието на подсъдимия е извършено
непредпазливо - не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Субект на престъплението е пълнолетно,
вменяемо, неосъждано физическо лице.
В същото време настоящият състав на
съда намира, че е налице и трети квалифициращ признак, а именно че е управлявал
автомобила без да е имал необходимата правоспособност за това. Безспорно по
делото е, че Д. е притежавал СУМПС, но присъда по НОХД № 2898/2015 год. на ВРС,
влязла в сила на 02.07.2015 год. Д. е лишен от право да управлява МПС за срок
от 10 месеца, като началото на това наказание е от 10.06.2015 год. В трайната
си практика ВКС приема, че при тези случаи водачът е неправоспособен. Още в
решение № 415/83 год. по н.д. 378/83 год. е застъпено становището, че
придобиването на правоспособност да се управлява МПС настъпва от момента на
получаване на свидетелство за правоуправление, за което е необходимо
преминаване на курс и успешно полагане на изпит. В това решение е прието, че
неправоспособността може да произтича както от липсата на свидетелство за
правоуправление, когато такова изобщо не е получено по съответния ред, така и
когато водачът е лишен от това право временно. Временно лишеният от това право
следва да се третира като относително неправоспособен. Това становище ВКС на РБ
е застъпил в редица свои решения и в по-новата си практика, като съгласно
настъпилите в законодателството промени за неправоспособен водач се приема и
лицето, на което са отнети всички контролни точки от талона, след което този
водач следва отново да се яви на изпит, за да придобие правоспособност
/Р190/2012 по н.д. 495/12 г./.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
извършителя, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за
отговорността на подс.Д., констатира следното:
- смекчаващи- съжаление за извършеното, съдействие за разкриване на
обективната истина, млада възраст, добри характеристични данни;
- отегчаващи – предходно осъждане, невлияещо на квалификацията и
наказания по ЗДП.
Изложените съображения мотивираха съда да наложи наказанието при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдът счете, че за извършеното от Д.
и установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
следва да наложи наказание в предвидения от закона минимум, а именно
"ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 3 години. Предвид обстоятелството,
че производството по делото се е движило по реда на глава ХХVІІ НПК съдът
приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК и намали определение размер на
наказанието с 1/3, поради което и Д. следва да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от 2 години.
Основен въпрос по настоящото дело е какъв да е режима на изтърпяване на
наказанието. Защитата излага становище, че наказанието следва да бъде отложено
с подходящ изпитателен срок, а поверените на частния обвинител излага теза, че
за изпълнението на целите на специалната и генералната превенция, наказанието
следва да бъде изтърпяна ефективно.
Настоящият състав на съда намира, че с оглед преди всичко личността на
подсъдимия, изтърпяването на наказанието следва да е ефективно. Видно от
свидетелството за съдимост на Д. само няколко месеца преди настоящото деяние,
той е бил осъден за това, че е управлявал автомобил след употреба на алкохол.
Бил е лишен от право да управлява МПС и в рамките на изтърпяването на
предходното наказание извършва настоящото престъпление. Това води на извода, че
явно предходното наложено му наказание
не е изпълнило целите преди всичко на специалната превенция, поради
което в настоящия случай наказанието следва да е ефективно, като бъде изтърпяно
при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
От страна на защитата е направено възражение, че в случая е налице
съпричиняване от страна на пострадалия, за когото по делото са налице данни, че
страда от психично заболяване. Съдът не споделя това възражение, тъй като
подобни доказателства по делото липсват. Произшествието е станало на едно
значително разстояние от страничните бордюри на пътното платно, което на
мястото е с три ленти за движение, поради което не може да се говори за
внезапно навлизане от страна на пешеходеца на плътното за движение или за някакво
друго негово неправомерно поведение.
По отношение на кумулативното наказание „лишаване от право да управлява
МПС”, с оглед изложените до момента мотиви, размерът на това наказание следва
да е в подходящ размер, съобразен с размера на наложеното наказание
"лишаване от свобода", а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Съдът намира, че така определените наказания биха били достатъчни за
превъзпитанието на подсъдимия, тъй като в хода на съдебното следствие ясно
показа, че е осъзнал извършеното от него противоправно деяние.
На основание чл.169, ал.2 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените
по делото разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :