№ 956
гр. София, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СТАНИМИРА П. ДЕЛИЙСКА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110211732 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от АНТ. Й. П., ЕГН ********** чрез адв. Я.
срещу наказателно постановление № 21-4332-013760/07.07.2021 г., издадено
от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание
чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева
за нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1 т. 5 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/
месец за нарушение на чл. 123, ал.1 т.3 б. „В“ от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че
описанието на нарушението в съставения АУАН е неясно и объркано, като не
става ясно къде е извършено то. Твърди се, че АУАН е съставен за нарушение
извършено в бъдещ момент, като на датата на съставяне на АУАН
жалбоподателят няма как да е извършил нарушението. Поддържа се, че не са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, като в АУАН не е посочено ЕГН на
свидетеля Емил Здравков П., нито трите имена, адресите и ЕГН на лицата,
които са претърпели имуществени вреди от нарушението. В жалбата се
твърди, че А.П. не е участвал в ПТП, нито е предизвикал такова. От съда се да
отмени изцяло наказателното постановление и да присъди разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован не се явява и
не се представлява. От процесуалния му представител са постъпили писмени
1
бележки, в които заявява, че поддържа жалбата и желае делото да се разгледа
в тяхно отсъствие.
Въззиваемата страна – СДВР - ОПП, редовно призована, не изпраща
процесуален представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от
фактическа страна следното:
На 28.04.2021 г. около 17:30 часа в гр. София жалбоподателят АНТ. Й.
П. управлявал лек автомобил марка „Пежо“ с ДК № ******, движейки се по
бул. „Васил Левски“ с посока към паметника на Васил Левски. На
кръстовището с ул. „Оборище“ жалбоподателят спрял, тъй като светофарната
уредба подавала червен сигнал. До него в съседната пътна лента /средна/ бил
спрял лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с ДК № *******,
управляван от свидетелката Т. СТ. П.. При потеглянето си поради
недостатъчен контрол върху управляваното от него МПС жалбоподателят
навлязъл в съседната пътна лента, в която се намирал автомобила на
свидетелката и ударил същия, като счупил лявото странично огледало за
обратно виждане и одраскал шофьорската врата. Жалбоподателят не спрял и
не излязъл от автомобила, за да установи причинените вследствие на ПТП
вреди, а продължил движението си. Свидетелката П. успяла да заснеме
автомобила, който я е ударил и позвънила на тел. 112. На място пристигнал
екип на ОПП – СДВР и бил съставен протокол за ПТП.
На 26.05.2021 г. жалбоподателят АНТ. Й. П. депозирал в ОПП- СДВР
декларация, в която посочил, че на процесната дата той е управлявал лек
автомобил с ДК № *******.
Свидетелят АНТ. СП. СТ. – младши автоконтрольор в ОПП- СДВР
съставил срещу АНТ. Й. П. акт за установяване на административно
нарушение № 888454 за нарушения на чл. 20, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1 т. 3,
б. „В“ от ЗДвП. АУАН бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който
го подписал без възражения. В АУАН като дата на съставяне на акта била
посочена 26.06.2021 г., като същата дата била посочена и като такава
предявяване на акта и връчване на препис от него на П..
На 01.06.2021 г. депозирани възражения срещу АУАН, в които било
отразено, че като дата на съставяне на АУАН е посочено 26.06.2021 г., която
дата към момента на подаване на възражението още не била настъпила. В
подкрепа на посочените възражения било представено и копие от АУАН.
Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основа на
така съставения АУАН на 07.07.2021 г началник сектор при ОПП - СДВР
издал обжалваното НП, с което жалбоподателят бил санкциониран за
извършени нарушения на 20, ал.1 ЗДвП и чл.123, ал.1, т. 3 б. „В” от ЗДвП.
Препис от НП бил връчен на А.П. на 26.07.2021 г., а на 02.08.2021 г. чрез
куриер била подадена и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите Т. СТ. П.,
АНТ. СП. СТ., декларация от Т. СТ. П., декларация от АНТ. Й. П., протокол
за ПТП № 1781653/28.04.2021 г., справка картон на водач, заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 8121К—
13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи.
2
При изграждане на релевантната фактология по делото съдът се довери
изцяло на показанията на свидетеля Т. СТ. П., тъй като същите са обективи,
информативни и добросъвестно депозирани. Показанията на свидетеля са в
значителна степен детайлни и подробни, същият пресъздава пред съда свои
лични възприятия относно мястото на реализиране на ПТП, неговия
механизъм и действията на причинилия го водач, както и че същият не спрял
автомобила и не излязъл от него, а продължил движението си. Свидетелката е
категорична, че водачът е узнал за реализираното ПТП, тъй като пътуващата
с него дама му е сигнализирала за инцидента.
Показанията на свидетеля С. не носят съществена информация,
доколкото се установи, че същият е съставил АУАН по писмени документи, а
не е посетил мястото на ПТП.
Съдът кредитира събраните по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства като обективни и достоверни. По делото е налице декларация,
подписана от жалбоподателя П., в която същият изрично потвърждава, че на
инкриминираната дата е управлявала МПС, с което е реализирано ПТП.
Съдът се довери и на останалите писмени доказателства – копие от
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и заповед № 8121К—13318/23.10.2019 г. и
двете на министъра на вътрешните работи, от които извлече информация
относно материалната компетентност на актосъставителя и АНО (първият да
съставя АУАН на ЗДвП, а вторият да издава НП).
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния
срок по чл. 59, ал.2, изр.1 от ЗАНН /препис от НП е връчен на жалбоподателя
на 26.07.2021 г., а жалбата е депозирана на 02.08.2021 г. чрез куриер/ и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни за това административни органи. Този извод
на съда следва от приложеното по делото копие от издадената на основание
чл. 189, ал.12 от ЗДвП заповед № 8121з- 515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи. Съобразно т. 1.3 от нея заемащият длъжност „младши
автоконтрольор” А.С. е бил оправомощен да съставя АУАН на ЗДвП, а
компетентността на АНО следва от т. 2.6 от цитираната заповед и от заповед
№ 8121К—13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се
установи точната дата на съставяне на АУАН. В приложения по делото
оригинал на АУАН с бл. № 888454 е посочена дата на съставянето му
26.05.2021 г. Срещу акта е подадено възражение на 01.06.2021 г., в което
изрично е посочено, че отразената в АУАН дата на съставянето му още не е
настъпила. Към възражението е представено копие на АУАН с бл. № 888454,
в което като датата на съставянето му е посочена 26.06.2021 г. – дата, която
към онзи момент очевидно не е била настъпила. При така представеното
3
копие не може да се приеме, че датата, отразена в оригинала на АУАН е
достоверна. Напротив, налага се изводът, че същата е коригирана, но напълно
незаконосъобразно същата е била поправена с химикал, без тази корекция да е
била предявена на нарушителя и той да е подписал коригирания АУАН. При
допусната грешка в акта /било то и техническа/ евентуалната й поправка на
основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 130 НПК би могла да се удостовери с
подписването й от всички лица, които са подписали акта – актосъставител,
свидетел, нарушител. Поправката на АУАН очевидно е извършена след
връчване на екземпляр от съставения АУАН на нарушителя и то без да е му е
била предявена. В самото наказателно постановление е посочено, че същото
се издава въз основа на АУАН, съставен на дата 26.05.2021 г., а както се
установи това не може да се приеме за действителната дата на съставяне на
АУАН. Посоченото грубо неспазване на процесуалните правила при
съставяне на АУАН ограничава правото на защита на наказаното лице и може
да има за своя последица единствено отмяна на наказателното постановление.
По отношение нарушението на чл. 123, ал.1 т. 3 б. „В“ от ЗДвП съдът
намира, че е налице и още едно основание за отмяна на наказателното
постановление, свързано с неспазване изискванията на чл. 57, ал.1 т. 5 и т.6
ЗАНН.
Съобразно описанието в обстоятелствената част на НП и касаещо
нарушението под номер 2, на жалбоподателя е вменено, че „не изпълнява
задължението си като участник в ПТП“. АНО се е задоволил да формулира
нарушението от фактическа страна изключително пестеливо, която
формулировка според настоящия състав не е в достатъчна степен пълна и
ясна, което накърнява правото на защита на санкционираното лице и е пречка
за пълното разбиране на фактическите рамки на вмененото му нарушение.
Направеното от АНО описание на нарушението от фактическа страна
всъщност представлява правен извод, че жалбоподателят не е изпълнила свои
законоустановени задължения като участник в ПТП, но не и с кои свои
действия е сторено това, респ. какво действие е бил длъжен да предприеме, но
не е сторил това в нарушение на задълженията си по закон. Крайната
лаконичност на описаното нарушение от своя страна е пречка и за съда да
провери волята на АНО и прави невъзможно упражняване на съдебен контрол
за законност и правилност на издаденото НП, доколкото в съдебната фаза на
производството следва да бъде установено съответствието на твърденията,
изложени в НП с обективната действителност и доказателствената
съвкупност. На следващо място не е налице съответствие на описанието от
фактическа страна с дадената правна квалификация. Разпоредбата на чл. 123,
ал.1 т.3 б. „В“ гласи, че ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания. Нито в АУАН, нито в
НП обаче са изложени фактически твърдения относно наличието или липсата
на съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП, както и дали е била
уведомена службата за контрол и дали дадените от компетентните органи
указания не са били изпълнени. Даденото фактическо описание всъщност не
би могло еднозначно да се подведе под която и да от хипотезите на чл. 123,
ал.1 от ЗДвП, тъй като, както вече беше посочено, вместо фактическо
описание АНО е вписал в НП свой правен извод, но не и на база кои
осъществили се факти е направен.
4
Изложеното неясно и бланкетно описание на вмененото нарушение и
несъответствието му с посочената като нарушена правна норма представляват
съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващи в
значителна степен правото на защита на наказаното лице, което съставлява
основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част.
Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение на ч 20, ал.1
ЗДвП е доказано по несъмнен начин. Съгласно чл. 20, ал.1 от ЗДвП водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. По делото беше установено по категоричен начин, че на
процесната дата, час и място жалбоподателят АНТ. Й. П. е управлявал лек
автомобил марка „Пежо“, с ДК № ******* и при потегляне на светофара на
кръстовището на бул. „Васил Левски“ и ул. „Оборище“ не упражнил
достатъчен контрол върху автомобила и ударил в лявата част намиращия се в
съседната пътна лента лек автомобил марка „Фиат“ с ДК № ******, като
одраскал шофьорската врата на автомобила и счупил лявото странично
огледало за обратно виждане. Автомобилите са потегляли на светофар,
поради което съдът намира, че именно неосъществяването от страна на
жалбоподателя на достатъчен контрол върху автомобила е довело до
реализирането на ПТП. Нарушението е извършено виновно, при форма на
вина непредпазливост (небрежност), тъй като жалбоподателят не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Жалбоподателят П. не предвиждал
причиняването на ПТП, но е бил длъжен да предвиди, че като не упражнява
достатъчен контрол върху управлявания от него автомобил застрашава
останалите участници в движението и би могъл да причини ПТП. Въпреки че
по делото се доказа извършването на нарушение на чл. 20, ал.1 ЗДвП от
страна на жалбоподателя, то предвид допуснатото съществено нарушение на
процесуалните правила при съставяне на АУАН, свързано с неясна дата на
съставяне, което рефлектира върху законосъобразността и на наказателното
постановление, то последното следва да се отмени изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в съдебните
производства страните по ал. 1 имат право на разноски по реда на АПК. В
конкретния случай предвид изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.
143, ал. 1 АПК /съгласно която когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ/, в тежест на въззиваемата страна
следва да бъдат възложени разноските по делото.
В жалбата, а и в писмените бележки е посочено, че се претендират
разноски на основание чл. 38, ал.2 Закона за адвокатурата, тоест, че
предоставената правна помощ е безплатна. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, адвокатът, оказал на страната безплатна
правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен
от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да бъде уважено
искането за присъждане на разноски обаче е необходимо да се установи, че
предоставената правна помощ действително е била безплатна. По делото не е
представен договор за правна защита и съдействие /въпреки посоченото в
жалбата, че такъв се представя/, в който да е посочено предоставянето на
безплатна правна помощ. По делото е налично единствено пълномощно, но
5
същото не може да установи дали предоставената правна помощ е била
заплатена или не, респ. дали са налице основанията на чл. 38, ал. 2 ЗА за
присъждане на възнаграждение в полза на адвоката. Ето защо искането за
присъждане на разноски не може да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 пр.3 от ЗАНН
Софийски районен съд, НО, 108- ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-013760/07.07.2021 г.,
издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на АНТ. Й. П.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на
20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.
175, ал.1 т. 5 ЗДвП на АНТ. Й. П., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123,
ал.1 т.3 б. „В“ от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Я. за присъждане на
разноски - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6