О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……...
Гр.София, 20.07.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10 състав, в закрито заседание в състав:
Съдия: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
Като разгледа гр.д. №3234/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Община Ботевград, с която е
предявен осъдителен иск за сумата от 141537,29 лв., представляваща безвъзмездна
финансова помощ по договор от 06.03.2012 г., платена авансова на ищеца и
върната доброволно поради наложена финансова корекция с Уведомително писмо от 23.02.2016
г., което е обявено за нищожно с влязло в сила решение на АССГ по адм.д.
№11387/2017 г. Ищецът сочи, че основанието, поради което е върнал доброволно
сумата, представлява нищожен административен акт и претендира плащането й.
Отношенията във връзка предоставяне на безвъзмездна финансова помощ,
считано от декември 2015 г. са уредени със Закона за управление на средствата
от европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно чл.1, ал.2 от
Закона в приложното му поле попада и управлението на средствата по Европейския
фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, в рамките на които функционира
Оперативна програма „Регионално развитие“. Тези отношения са административни –
в този смисъл са разпоредбите на ЗУСЕСИФ (чл.27 и сл.) и приетото в
задължителната практика на ВАС – т.1 на ТР №8/2015 г. Съгласно цитираното
Тълкувателно решение, актовете, издавани от органите на Разплащателната агенция
– Държавен фонд „Земеделие“, по чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007–2013 г., са индивидуални
административни актове и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Такъв
следва да бъде подходът и към актовете, които се издават от управляващите
органи и по другите оперативни програми. Този извод следва и от ПЗР на ЗУСЕСИФ
- § 10, ал.2, съгласно която разпоредба образуваните до влизането в сила на
този закон административните съдебни производства по жалби срещу
изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се
довършват по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 – 7 – т.е. новите процесуални норми се прилагат и към заварените съдебни
производства. По изключение с ал.3 на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ се постановява
образуваните до влизането в сила на този
закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за
финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по
досегашния ред.
Процесното производство, макар и не такова по законосъобразността на
наложна финансова корекция (този въпрос е решен в предходен процес между
страните по реда на АПК пред административния съд), се отнася до спор във
връзка с плащания по административен договор, като спорът е възникнал след
влизане в сила на ЗУСЕСИФ. Съдебната практика приема в сходни хипотези, че „независимо
от липсата на изрична уредба в ЗУСЕСИФ, по съображенията, че отказ от плащане,
частично или забавено плащане е индивидуален административен акт, съответно и
породените от него последици се регулират с метода на власт и подчинение и
спорът за условията, при които е следвало да бъде издаден и за породените с
него последици, не е гражданскоправен, а административноправен, то компетентен да се произнесе е
административният съд. Допълнителен аргумент относно компетентността на
административния съд може да бъде извлечен и от обстоятелството, че с
изменението на чл. 128, ал. 1 АПК със ЗИДАПК (ДВ, бр. 74/20.09.2016 г.)
законодателят постави в компетентност на административните съдилища заварените
съдебни производства по административните договори, които са извън приложното
поле на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ“. – така Определение № 88 от
26.10.2018 г. по адм. д. № 49/2018 г., смесен 5 чл. с-в на ВАС. В подобен
смисъл е Определение № 37 от 05.04.2018
г. по адм. д. № 14/2018 г., смесен 5 чл. с-в на ВАС, и др. Практиката на
ВКС и ВАС, включително на смесените състави, образувани по дела по повдигнат
спор за подсъдност, се консолидира около становището, че когато изявленията
за финансови корекции са направени преди влизане на закона в сила и не са
оспорени, следва да се приеме, че единственото ефективно средство за правна
защита е предявяването на спора по общия исков ред. Настоящият случай не е
такъв – видно от изложението на ищеца, срещу наложената му финансова
корекция е подадена жалба в срок пред компетентния административен съд, делото
е разгледано и с влязло в сила решение, с което уведомителното писмо, с
която е наложена финансова корекция, е обявено за нищожен административен акт.
Поради това спорът не отговаря на изведените от практиката предпоставки за
подведомствеността му пред граждански съд, доколкото ищецът се е възползвал от
правото да оспори изявлението за финансови корекции по съответния
административен ред и вземанията, предмет на предявените в настоящото
производство вземания, са в резултат от изхода на административното дело.
На следващо място следва да се отбележи, че гражданският съд не е
компетентен да преценява дължимостта на публично-правни вземания, каквито са
финансовите корекции, както и да осъществява пряк съдебен контрол по отношение
на административен акт в нарушение на чл. 17, ал. 2 ГПК и настоящото производство
не попада в разширената по изключение подведомственост съгласно ал.3 на § 10 от
ПЗР на ЗУСЕСИФ, настоящият правен спор не граждански и поради това – не е
подведомствен на настоящия съд. Каква е конкретната административно-правна
защита е въпрос, който следва да бъде решен от съда, комуто искането за защита
е подсъдно. Щом се касае за твърдение за незаконосъобразен административен акт (акта
за финансова корекция) и неизпълнение на административен договор (договора за
предоставяне на финансовата помощ), искането за защита срещу тези актове и
действия на администрацията е подсъдно на административния съд.
По изложените съображения, Софийският градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №3234/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Административен съд
София-град.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис на страните.
СЪДИЯ: