Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 10.06.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Н.
при секретаря Ирена
Иванова........ …………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 02958 по описа
за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Топлофикация София”ЕАД със седалище и адрес на управление: град София, ул.”Ястребец” № 23Б, ЕИК *********, представлявано
от изп.директор Сашо
Петров Чакалски, против Р.Н.Г., ЕГН ********** с адрес *** /постоянен и настоящ адрес ***/, за установяване по отношение на ответника, че ищецът има срещу него вземане в
размер на общо 1 074,40 лева, от които 875,97 лева, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода май 2014г. – февруари
2015г., 198,43 лева, представляващи законна лихва за забава за периода 16.09.2015г.
– 08.12.2017г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.12.2017г., до
окончателното им изплащане. Претендират се разноските по делото.
В исковата молба се навеждат
твърдения, че ответникът е клиент на ищцовото дружество по смисъла на чл.153 ЗЕ
и между тях са налице отношения, регулирани от ОУ за продажба на ТЕ, в които са
посочени ред и срок за заплащане дължими суми. За периода май 2014г. – февруари
2015г. задълженията на ответника не са погасени. По издадената заповед по
чл.410 ГПК е постъпило възражение, което обуславия правния интерес на ищеца от
настоящото производство.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на исковата молба. Счита се, че искът е допустим, но
неоснователен. Твърди се, че ответникът от 14.03.2000г. живее в град Добрич,
никога не е живял в ж.к.”*** 2”, бл.214, вх.1, ет.18, ап.128, въпреки че имотът
му е бил дарен. Прави се възражение за погасителна давност на претендираните
суми за периода 01.05.2014г. до 18.12.2014г. Това, че вземането се претендира
на база издадени общи фактури в по-късен период, не означава, че те са били
изискуеми в по-ранен. Оспорва се качеството потребител на топлоенергия, тъй като не е абонат по договор за доставка
на топлинна енергия с ищцовото дружество. Същевременно в жилището не е имало
радиатори, за да се претендира дялово разпределение, тъй като те са затапени
още през 1998г. по аналогично дело от 2016г. исковата молба е отхвърлена, като
е платена само т.нар. „сградна инсталация”. Позовава се и на отмяната на
формулата за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради ЕС от ВАС. Навеждат
се твърдения за липса на индивидуализация на спорното право и формиране размера
на вземането. Прилагат се доказателства.
Едновременно с исковата молба е
направено искане за конституиране като трето лице помагач на ищеца ФДР „Техем
сървис”ЕООД със седалище и адрес на управление: град София, ул.”Проф. Г.
Павлов” № 3, ЕИК *********, представлявано от управителя Милена Петкова
Стоянова.
С определение от 07.11.2018г.
ДРС е конституирал
като трето лице помагач на ищеца ФДР „Техем сървис”ЕООД и му е изпратил препис
от исковата молба и доказателствата към нея, които са връчени на 19.11.2018г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението не е изпратен отговор на исковата молба от третото
лице помагач.
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното ч.гр.дело № 01161/2018г. по описа на ДРС се установява, че със заповед №
679 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 23.03.2018г. длъжникът Р.Н.Г., ЕГН **********, е осъден да заплати на кредитора, следните суми: 875,97
лева,
представляваща главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в град София,
община „***”, ж.к. „*** – 2”, бл. 214, вх. 1, ап. 128, аб. 123938, за периода май 2014г.
- февруари 2015г., отразена в
общи фактури с номер ********** от 31.07.2015г. (месечни суми за топлинна
енергия и стойност на изравнителни сметки за периода), ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението – 18.12.2017г. до изплащане на
задължението; 198,43 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от
16.09.2015г. до 08.12.2017г.; 25 лева, представляваща държавна такса и 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената заповед е подадено
възражение вх.№ 10845 от 30.05.2018г. Кредиторът
е предявил иск за съществуване на вземането си с искова
молба вх.№ 13862 от 11.07.2018г., по
което е образувано гр.дело № 02958/2018г. по описа на ДРС.
По делото са представени документи от двете страни, свързани с правото на собственост за процесния имот в град
София, обвързаността на собственика с ищцовото предприятие по повод доставката
на топлинна енергия за битови нужди, извлечения от сметки за дялово
разпределение за процесния период, наличие на договори с третото лице помагач
на ищеца – „Техем сървис”ЕООД, решение на ОС на ЕС на бл.214, вх.1 в град
София, КП от 13.05.2016г., удостоверяващ, че ап.128 е необитаем със снимков
материал, декларация, че радиаторите са свалени, водена кореспонденция между
страните по делото, включително постановени съдебни актове по аналогично дело
между тях.
Съдът е допуснал ССчЕ,
заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като
професионално изготвено и обективно. Според вещото лице ответникът няма
извършени плащания на суми за топлинна енергия, относими към периода юли 2015г.
– септември 2015г. Изравнителните сметки, изготвени от третото лице помагач
„Техем сървис”ЕООД за процесния имот са на стойност 116,15 лева. Размерът на
дължимите суми за периода е общо 875,97 лева, от които 634,77 лева сума за
отопление и 241,20 лева за битова гореща вода, сградна инсталация – липсват
показания. Размерът на законната лихва за периода 16.09.2915г. до 08.12.2017г.
е общо 195,48 лева, от които по главницата за отопление – 141,66 лева, а по
главницата за битова гореща вода – 53,83 лева.
Съдът е допуснал СТЕ,
заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като
професионално изготвено и обективно. Според вещото лице общите топломери са
отчитани редовно и технологичните разходи в абонатните станции са определени
правилно. Дяловото разпределение на топлоенергия в сградите-етажна собственост
е приложимо при процесните условия. Обичайната практика за отчет на данни при
абоната е спазена. Сметките от фирмата за дялово разпределение са изготвяни
своевременно. Фактурираните на абоната суми са верни, но само доколкото
съответстват на данните от общия топломер в абонатната станция и от фирмата за
дялово разпределение, като по пера за процесния период са по констатациите за
възложените на абоната суми, а по месеци – съгласно приложения 1 и 2. Спрямо
абоната не е спазена методиката към наредбата за топлоснабдяването /Наредба №
16-334 от 06.04.2007г./ за дялово разпределение на топлоенергията – начислените
стойности за топлоенергия по пера и общо са технически произволни, като за същата
е прието, че са в наличност три броя отоплителни тела и един потребител. Общите
топломери /СТИ/ са снабдени с европейска оценка за съответствие, одобрен тип от
БИМ, и са подлагани на редовни последващи метрологични проверки при оформяне на
нужните протоколи. Проверките са извършвани от лицата по констатациите. В
съдебно заседание заявява корекция на стр.8 по отношение евентуална дължимост
на топлинната енергия за сградна инсталация съобразно неговите изчисления.
Отчетният картон не е ползван, тъй като представлява тетрадка /като карнета на
водните дружества/ - на първо число в присъствието на представител на ЕС
отчитат данните, като те служат за приблизителна ориентация на собствениците и
не служат за изчисления. Същинските данни се свалят електронно и се записват в
паметта в нула часа на последния ден от месеца. Именно тези данни се използват
от отчетниците. Налице е очевидно малка разлика, като само наличие на
значително отклонение ще е база за протест. Верните стойности са на стр.9.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153,
ал.1 ЗЕ, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба - НАРЕДБА № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването. Нормата на чл.150 ЗЕ постановява, че
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. От
данните по делото и твърденията на страните се установява безспорно, че
ответникът е собственик на апартамент, находящ се в град София, ж.к.”*** 2”,
бл.214, вх.1, ет.18, ап.128, придобит по договор за дарение, обективиран в НА №
97 от 18.07.2005г., вписан под № 36027 от 18.07.2005г., акт № 147, том LLІV, дело № 26280 на СлВп-София. От това следва и по
горните мотиви на съда, че по силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ответника като
собственик на имота и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение
по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение
обект с абонатен № 123938, без да е необходимо изричното им приемане. Правоотношението
с потребители на топлоенергия за битови нужди възниква по силата на закона, въз
основа на притежаваното право на собственост, съответно вещно право на ползване
върху топлоснабден имот, с оглед на което и ответникът е задължена страна по
облигационното правоотношение за заплащане цената на доставената до имота топлоенергия
и вода. Спорно между страните е основанието и размера на претендираното
вземане.
Доказателствената тежест при
исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 вр. чл.153 ЗЕ е такава, че ищецът следва
да докаже, че е доставил процесното количество топлоенергия на ответника.
Ответникът следва да докаже, че е извършено цялостно или частично плащане на
тази топлоенергия, респективно, че е настъпила погасителна давност по отношение
на цялата или част от претендираната сума.
Ответникът като страна по
облигационното правоотношение с ищеца, дължи заплащане на реално потребената
въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от
сградната инсталация, по данни от общия топломер, монтиран в абонатната
станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда –
етажна собственост.
За установяване факта на
предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена,
по делото са приети писмени доказателства и заключения на съдебно-техническа и
счетоводна експертиза. Вещото лице по СТЕ е установило, че количеството
топлинна енергия постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция, като показанията се отчитат
ежемесечно. За отчетния период е начислена служебно топлоенергия за три
отоплителни тела. Липсва начислен разход за отопление от сградна инсталация
според вещото лице по ССчЕ, а вещото лице по СТЕ посочва сума, която би била
дължима съобразно методиката, приложима към процесния период.
С оглед на изложеното съдът
приема, че за процесния период в имота на ответника не е доставяна твърдяното
количество топлинна енергия и гореща вода. Това е така, с оглед неопроверганото
- процесното жилище е необитаемо, а отопляемите тела са демонтирани, за което
са представени писмени доказателства, които факти не са и оспорени от ищцовото
дружество. Щом като имотът не е бил обитаван и отоплителните тела отстранени
през 1998г., допустимо действащата към този период норма на чл.108 ЗЕЕЕ /отм./
и издадената въз основа на него наредба № 2 за топлоснабдяването, то в него не
е потребявана топла вода за битови нужди и не е доставяна топлинна енергия.
Следователно ответникът не дължи плащане на претендираните от ищеца суми за
цена на отопление на имота му в размер на 515,35 лева и за подгряване на вода
/битова гореща вода/ в размер на 244,47 лева или общо 875,97 лева с
изравнителните вноски /за отопление 634,77 лева и 241,20 лева за битова гореща
вода/, поради което искът като неоснователен подлежи на отхвърляне. Той би бил
задължен за заплащане на топлоенергия за сградната инсталация на жилищния блок
вр. чл.153, ал.6 ЗЕ, но по делото такова искане липсва, в заключенията на
вещите лица също не е отразено
начисляване на суми с такова основание, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Предвид неоснователността на
главния иск, неоснователен е и акцесорния за мораторни лихви върху
претендираната главница.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника са дължими разноските съобразно
отхвърлената част на иска, но поради липса на такова искане, съдът не дължи
произнасяне по въпроса. Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. №
4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът не определя разноски в заповедното производство №
1161/2018г. по описа на ДРС.
Водим
от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено в отношенията между
страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК, че Р.Н.Г., ЕГН ********** с адрес *** /постоянен и настоящ адрес ***/,
дължи на „Топлофикация София”ЕАД със седалище и адрес на управление: град София,
ул.”Ястребец” № 23Б, ЕИК *********, представлявано от изп.директор Сашо Петров
Чакалски, по заповед № 679 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
23.03.2018г., издадена по ч.гр.дело № 01161/2018г. по описа на ДРС, сумата от
общо 1 074,40 лева, от които: 875,97 лева, представляваща главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в град София,
община „***”, ж.к. „*** – 2”, бл. 214, вх. 1, ап. *, аб. *, за периода май
2014г. -
февруари 2015г., отразена в общи фактури с номер ********** от
31.07.2015г. /месечни суми за топлинна енергия и стойност на изравнителни сметки
за периода/, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 18.12.2017г., до изплащане на задължението; 198,43 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от
16.09.2015г. до 08.12.2017г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на ФДР „Техем сървис”ЕООД със седалище и
адрес на управление: град София, ул.”Проф. Г. Павлов” № 3, ЕИК *********,
представлявано от управителя Милена Петкова Стоянова като трето лице помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София”ЕАД със седалище и адрес на управление:
град София, ул.”Ястребец” № 23Б, ЕИК *********, представлявано от изп.директор
Сашо Петров Чакалски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :